Те (Надав и Авиу) не се облекли в одеждите на първосвещеника. [М. Вейсман, „Мидраш разказва“, глава „Шмини“]

Това означава, че те не достигнали до отразена светлина (обличането на светлината Хохма). Облекло – това е, което повдига човека от животинското ниво на нивото ”човек”.

Те нямали екран, нямало и отразена светлина, нямали нищо, което да съответства на онова стъпало, на което те се намирали. Тяхната грешка подсказва, че за човек не  е  лесно да разкрие такъв голям егоизъм.

Между другото, това са били особени души. Как не са разбрали, че без облекло, без да се облекат с отразена светлина, във вида, в който трябва за такава степен, те не могат да направят нищо? Това е с цел свише. Тук Творецът ни показва, как Той изпълнява своята програма.

По такъв начин в нашия свят се проявяват нови свойства, които по-късно ще трябва да поправим. И винаги те се разкриват във вид на война, проблеми, епидемии, стихийни бедствия, след които следва постепенно поправяне.

Те „не облекли одеждите“, към които били зашити звънчета, мелодичният звън на които издигал първосвещеника до осъзнаване на присъствието на Всемогъщия.

Към подгъва на плаща на коена, символизиращ най-ниското ниво, били зашити звънчета. Те олицетворявали свойството отдаване и издавали звук, издигащ се и разпространяващ във всички посоки.

Тоест свойството отдаване, излизащо от облеклото на коена, в което се е обличал неговият егоизъм. Егоизмът му бил до толкова поправен, че звъна означавал разпространяване на отдаването на следващата степен.

Надав и Авиу, обаче, не могли да се облекат в такава одежда, защото били длъжни да се издигат чрез Аарон, съединявайки се с него, но не направили това.

Принципно, това е необходимо условие за изкачване на следващата степен. Да се издигнеш от ниво ”коен” трябва задължително да си с наметалото със звънящите камбанки, т.е. да се облечеш в свойството отдаване.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014

[136925]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Въпрос: В каква форма висшият влияе на нисшия: той дава на нисшия готова форма или само енергия, сила?

Отговор: Какво предава майката на зародиша? Кръв, неживо стъпало. От това неживо стъпало в зародиша вече се развиват растителното и животинското стъпало. Но от къде се появява тяхната форма? Формата се получава благодарение на това, че зародишът се самоотменя. Според самоотмяната си той е готов да приеме формата на висшия.

Но висшият дава форма вътре в самоотмяната на нисшия – едното зависи от другото. Затова еднозначен отговор няма. Висшият дава на нисшия обикновена, абстрактна светлина – и така винаги се случва в отношенията между всички стъпала. Нисшият приема тази проста светлина, светлината на Безкрайността, тъй като за него висшият  е безкрайността, той не познава нищо по-висше от това. Но когато той приема тази светлина, то в зависимост от самоотмяната си и подобието на висшия, според степента на неговите разбирания и усещания в него започва да се проявява новата форма. И всеки път така той добавя към своето изграждане.

Затова самоотмяната  е началото на всички начала!

От урока по ”Учение за Десетте Сфирот”, 28.01.2013

[100003]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Когато разигравам сцена пред другаря си, стараейки се да възвися целта в неговите очи, трябва ли да се ръководя от собствените си ориентири или тъкмо обратното, от неговите свойства?

Отговор: Какво общо имат тук твоите ориентири? Трябва да се има предвид само другаря. Когато майката се грижи за малкото си, за какво мисли тя: за своите предпочитания или за онова, което ще е добро за него?

Играейки пред другаря си, го насочвам към великата цел. Разбира се, че не преувеличавам, а от цялото си сърце, с нежност се старая да му предам въодушевлението от духовния път. И с това се въодушевявам, залъгвам сам себе си, сякаш наистина искам това.

Като резултат, ми добавят авиют, ”дълбочина” на желанието – и изведнъж падам. Но това падение е следствие от вложеното старание, сам съм го предизвикал и това е огромна крачка напред.

Има падения, просто причакващи ме на пътя. Но има и такива падения, които идват след целенасочени усилия от моя страна. Те са други и аз ги възприемам по друг начин, тъй като моите съсъди – желания са вече готови за това. От себе си съм направил нещо доста високо, по нов начин съм се обрисувал в опита си да се сравня с духовното стъпало. Въодушевявам от отдаването, съдя за всички по техните заслуги, оправдавам Твореца, своето минало и настояще.

Сам ”раздувам” всички тези неща, помагам на другарите, устремявам се към поръчителство, дишам с това – и внезапно получавам падение в създадените от мен съсъди. И нека те да не са истински, нека само да съм играл, но благодарение на моя ”спектакъл”, благодарение на ”реквизита”, който съм използвал, ми добавят авиют.

Фактически, съм спечелил висшата форма – изпреварил съм събитията и сякаш съм я създал самостоятелно, а Творецът само е добавил към нея ”материала”, желанието. Устремявайки се напред, сякаш предварително съм формирал от себе си възрастния – Творецът само се е съгласил с мен и е запълнил тези очертания, този ”мехур”, който съм създал. В ефирния контур на духовното тяло Той е впръскал ”плът” – материала на желанието. И сега вече пребивавам в много по-високо състояние. По този начин напредвам по пътя – с помощта на въображението.

Разбира се, че всичко е малко по-сложно. Аз не правя бърз рисунък, който ”оцветява” Твореца. Но това е добро средство за напредък.

И още нещо: всъщност играейки пред другарите си, формирам Твореца, бъдещото състояние за отдаване. Тъй като не мога да си представя Твореца по-високо от мен, на много по-високо стъпало. За мен това е едно и също: да си представям себе си като по-добър или като Него.

От урок по ”Учение за Десетте Сфирот”, 10.10.2012

[89954]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→