Целият свят по същество е сила, а не материя. Придай важност на силата на мислите си, на силата на своето отношение към приятелите. Именно тя действа в реалността. Със своето отношение към другите ти поправяш, изменяш света. Никой няма да устои на това. Ако от сутрин до вечер мислиш и се грижиш само за единството на приятелите си, което ще донесе благо за нас, за света и Твореца, то с това осъществяваш мощно действие, несравнимо с каквото и да е друго.

Силата на мисълта, силата на желанието – това е главното. И ако ги задействаш съобразно целта на творението, то ще оказваш много по-силно въздействие от обикновения човек.

Въпрос: Може ли това да бъде доказано?

Отговор: Работата е в това, че не искам да доказвам това на себе си. Защото доказването ще ми даде егоистична увереност, а аз, напротив – искам да въздействам с тези сили върху приятелите си така, че да не видят резултата. Искам да помагам, да обединявам, да обичам, но да не съм сигурен за отплатата.

Защото ми е нужно нещо друго: готов съм да заплатя със своето отношение към приятелите, за да разкрия само едно – чия воля изпълнявам. Искам да разкрия Твореца и да Му доставя удоволствие.

И тогава – да наметна покривало върху резултата, за да не ме подкупи тази награда. С това достигам до тази точка, от която Той е започнал – точката на отдаване.

Въпрос: Защо това не ме привлича?

Отговор: Защото тази истина е противоположна на нас.

Въпрос: Как да напредвам тогава?

Отговор: Чрез малки измами на всяка крачка. Криеш от себе си истината и играеш със самия себе си, сякаш те влече към някаква награда.

Въпрос: Какво може да ме застави да мисля по цял ден за приятелите си?

Отговор: Осъзнаването на важността: „Ще спечеля чрез това, ще постигна духовното, а иначе целият живот ще прекарам в подсмърчане. Искам да получа нещо от живота. Казано е: „Вкусете и почувствайте, че Творецът е добър“. А къде е Той? Как да Го вкуся? До вечерта трябва да успея, каквото и да става…“

Казват ти: „Ако се грижиш за приятелите си, ако преклониш глава пред тях, ако се присъединиш към тях, то ще разкриеш духовното“. И ти си готов за това, представяш си награда по свой вкус, както е казано: „Възпитавай детето според неговия път“. Представяш си примамващата те псевдодуховност: някакви места, полета, сили – и те влече към тях.

Всеки рисува своя картина. Помоли приятелите си, да ти обяснят целта и нейната важност. Трябва да почувстваш вкус в любовта – моли за това.

От урока по статията „Кабала и философията“, 18.12.2012

[95859]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Конгрес в Грузия. Урок №4

В нашите ръце е велика сила, която няма равна на себе си. Науката кабала е в основата на природата, без никакви примеси от вярвания и митологии! Физичните закони, най-дълбоките закони за света – това е взаимодействието на две противоположни сили: светлина и съсъд (желание), свойството получаване и свойството отдаване – друго няма.

Наречете ги както искате: плюс-минус, северен и южен полюс, протон и електрон. Ние притежаваме методика за тяхното балансиране, обясняваща как с помощта на тези две тухлички се изгражда света и как е възможно сами да завършим този нарочно недовършен свят и по такъв начин да осъзнаем какво иска Творецът от нас.

Той иска да бъдем в състояние да го изградим. Както детето строи къща от конструктор или съединява нещо, подрежда лего или пъзел, така и ние трябва да го завършим!

Неживата, растителна и животинска част на този свят инстинктивно са в равновесие помежду си. Природата работи в тях така, че те не грешат и действат правилно. Някой някого улавя, някой някого изяжда – така ги управлява природата! Освен човека.

В нас са и животинското, и човешкото ниво. Трябва да доведем животинското ниво до състояние на равновесие с природата. Това означава разумна консумация – нещо, което светът ще бъде принуден да достигне или чрез страданията, криза, или по пътя на доброто. Мисля, че сега това развитие ще се ускори.

Най-малкото, сега вече всички говорят открито за това! Напоследък в новините и навсякъде съобщават, че през следващите години по-хубаво няма да става, а по-лошо. И не само в Европа, а вече и в Америка, и в други страни по света. Тоест, хората вече признават, че нямат решение за изход от това положение.

По този начин, природата ще ни доведе или съзнателно, или чрез удари до необходимостта от разумно съществуване, рационален начин на потребление: всичко по равно и тогава всеки ще има това, което му е нужно за живот. А всички останали сили и време ще бъдат отдадени само за постигане на следващото ниво, което се нарича „Човек“, който е подобен на Твореца в обединението между нас.

Трябва да изградим това сами. Трябва да достигнем това ниво, за  да съществуваме не инстинктивно в него, а разумно, така че да можем да достигнем нивото на Твореца – общата, единна сила, която ни заобикаля и ни управлява.

И в никакъв случай да не мислим за тази сила като за нещо материално! Материализирано може да бъде само желанието. Светлината, която го управлява, не е вещество, а само намерение за отдаване. С течение на времето ще го разберем.

От 4-ти урок на конгреса в Грузия, 08.11.2012

[93604]

Filed under: Духовна работа, Кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

„Човекът вижда лицата на хората, но той трябва да вярва, че зад лицата им стои Творецът и извършва действия.” (Рабаш, статията „Какво означава: Тора се нарича средна линия в работата”).

Въпрос: Значи, изхождайки от това, аз трябва да се отнасям по този начин към хората, които срещам през целия ден?

Отговор: Не. Трябва да се отнасяш към хората, както е прието в твоето обществото, време, поколение, за да не си помислят, че си странен. Трябва да бъдеш като тях във всичко, което касае външното поведение – както е прието.

Но, ако става въпрос за вътрешното, ако искаш да разкриеш Твореца, тогава си длъжен зад всички, проявяващи се отвътре и отвън действия да видиш, че всичко изхожда от „Няма никой друг, освен Него”. Но този анализ е предназначен за вътрешно изясняване, а не за открита реакция.

Съществуват две плоскости на нашето поведение: плоскост на материалния свят и на вътрешния, на духовния. Във вътрешната духовна плоскост, аз искам да разкрия вътрешната Сила на природата  „Няма никой друг, освен Него” – Тя управлява всички и мен.

И аз ще виждам тази картина такава, докато не завърша цялото си поправяне. И тогава, този свят ще се издигне и включи в точката, която се нарича Малхут на света на Безкрайността.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 29.07.2010

[23794]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние имаме едно единствено свободно действие в нашия живот, а всичко останало се развива абсолютно неизбежно и по заповед свише.

Но не е лесно да намерим тази оставена ни свобода, тъй като здраво сме управлявани отгоре чрез болка и наслаждение, свързани с хиляди конци.

Ние сме послушни марионетки, на които отгоре дърпат въженцата, управлявайки ни чрез нашето желание, мисъл и тяло, чрез думите и действията.

Ние сме изцяло роби на своята природа, започвайки от клетките на ембриона, развиващ се в майчината утроба, включително и до възраст, в която на човек му се струва, като че ли действа и съществува самостоятелно.

Той се управлява от природните сили – а и откъде в него може да се намери нещо ново, ако всичко е природа? И затова тук няма никаква свобода на избор, и човек винаги избира най – приятното за себе си и бяга от страданията, както и всяко друго създание: растение или животно.

И макар първоначално в човек да съществува илюзията за свобода, тъй като, каквото искам – това и правя! Но това е илюзия, а истинската свобода е при излизане над природата, т.е. при излизане над егоизма.

В Тора е казано, че това е „свобода от ангела на смъртта“. Такива думи не оставят равнодушен никого! Свобода от смъртта предполага не, че нашето животинско тяло ще стане безсмъртно, за да влачи безкрайно този земен живот, пълен със страдания и носещ ни толкова малко радост.

«Свободата от ангела на смъртта» заменя този живот с постигане на съвършеното и най – доброто съществувание: едновременно и вечно, и съвършено! И това може да се  постигне чрез понятието, наречено „свобода на волята“.

Такава свобода става наистина привлекателна и желана, тъй като  в нашия живот, обикновено не ни трябва никаква свобода. И нас ни е по-добре, когато животът е уреден като по часовник: дом, семейство, работа.

По-малко свобода – по-малко главоболия. Но, ако може да се постигне вечност и съвършенство, освобождавайки се от ангела на смъртта – какво по- добро от това…

И трябва да разберем още, че ангелът на смъртта – това е нашето собствено его, което ни копае гроба. То ни дава това  ужасно усещане, че никога не можем да  напълним себе си, и чувстваме този живот ограничен и временен.

«Свобода от ангела на смъртта» означава постигане на отдаването, неговото безкрайно напълване и включване във вечния поток на живота.

Изхождайки от това, ще се опитаме да си изясним от трудовете на кабалистите– как може да се постигне такава свобода?

От урока по статията „Свобода на волята“, 15.10.2010

[23702]

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос от блога на иврит: Аз гледам 66-ти канал и сутрешните уроци от няколко месеца, бях и на конгреса. И до сега не мога да разбера обаче, каква е целта на моето съществуване в този свят. Има ли смисъл да ускоря поправянето си, ако то първоначално е било програмирано, за края на това хилядолетие. Има ли възможност да го постигнем по-бързо?

Отговор: Програмата за поправянето ни ще бъде завършена от силите на Природата, в края на шестото хилядолетие, след 231 години – под принудителното въздействието на природните сили, усещани от нас като страдания. За ускоряване на поправянето и неговата реализация по пътя на доброто, е дадена Кабала. Тя обяснява плана на Твореца и в степента, в която ние сме готови да го реализираме, ще се придвижваме по лек и приятен начин към този резултат.

Въпрос: Природата постоянно ни влияе по начин, който ни принуждава да се развиваме. Теоретично може да се дефинират три типа въздействие: силно (детето се развива физически не по своя воля), слабо (живеещият по традиционен начин, на него му се струва, че е свободен в своите действия) и междинно (човек открива за себе си Кабала и при него се появява свободата на избора – да върви по пътя на Кабала или по пътя на страданието). Правилна ли е тази класификация?

Отговор: Не, защото въздействията са различни по своята природа и качество.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→