Въпрос: Как да усетя останалите, ако за сега не ги усещам близки със сърцето си?

Отговор: Трябва да мислиш за това, че другарите са части от твоята душа и само чрез връзката с тях ще изградиш съсъд за получаване на светлината, разкриване на Твореца, истинското състояние, т.е. отдаването.

Истинският свят е светът на отдаването. А ние се намираме във властта на измамата, илюзията, сякаш светът действа, подчинявайки се на силата на егоизма. Това трябва да се обмисля колкото може повече, докато не ти стане ясно, че всичко съществува съгласно силата на отдаване.

А нашето лъжливо, изкривено зрение, каращо ни да мислим иначе, съществува само в нас. Заради него не виждаме истинския свят, сякаш сме слепи, вървейки в тъмнината, напипвайки, опирайки се по стените. Ние не разбираме къде живеем!

Цялото човечество блуждае със завързани очи в тъмнината. Трябва да приложим все сили, за да се премахне това скритие, и тогава ще видим цялата вселена, съществуването на единствената сила на любовта и отдаването. Вселената ни се представя като вълшебен свят, в който всичко е подчинено на законите на отдаването. А ние бродим из този приказен град и имаме възможността постоянно да се поправяме, всеки път придобивайки допълнителна сила на отдаване.

По такъв начин все повече се привързваме към този град, можем да се ползваме от всичко, повече да усещаме и да чувстваме. Това се нарича подем по духовните стъпала.

Но още в първия миг, когато ни се разкрива стълбата, ни става ясно, че цялата вселена е любов и отдаване. Освен това, там се намира и нашият нищожен пашкул, в който спим своя летаргичен сън, без да идваме в съзнание. Само в нас съществува онази болна илюзия, страшният сън, както в мозъка на човек, загубил съзнанието си, преминават някакви флуиди, хаотични мисли. Ето това се случва сега с нас…

Такава реалност, като нашия свят, не съществува! Това е само илюзия, но тя е много важна, защото само чрез нея ще достигнем до истината.

От урока по книгата Зоар, 04.06.2013

[109182]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Интегралното възпитание – това не е набор от някакви правила, кодекси, условия, които учиш, явяваш се на изпити и готово, вече си възпитан. За съжаление, ние въобще нямаме възпитание, защото то е свързано с подема на човек към следващия етап, а човечеството не разполага с такива средства. Ако отидеш в армията, там те обучават на инстинкти: да действаш така, а не иначе, дори автоматично. Същото е и при астронавтите – без значение кого.

Под интегрално възпитание се разбира, че на човек трябва да му покажат, да го научат как да извлича от природата такива сили, които да му дадат възможност да се издигне на следващото ниво, над това, в което е днес. Тоест, ако днес си егоистичен индивидуалист, то утре трябва бъдеш алтруистична, интегрална част от цялата природа, от цялото човечество.

От къде да получим такива сили?

На това ни обучава интегралното възпитание: как можеш да получиш, да извлечеш от самата природа интегралната сила, която се намира в нейната основа: как можеш да я привлечеш така, че тя да те промени и ти сам да започнеш да влизаш в интегралната система „по своя заповед и желание“, а не въпреки себе си.

Тогава тази интегрална, огромна сила на природата, която лежи в нейната основа, тази сила на отдаване, сила на любов, сътрудничество, ще ти повлияе и изведнъж ще започнеш да се променяш, и по естествен път ще се устремиш към обединение с другите. В теб изведнъж ще се появи съвсем друго отношение към всичко: ще се изменят възгледите ти, парадигмата, в съответствие с които ще започнеш да действаш.

Тоест интегралното образование и възпитание предоставя само такава промяна в човек. По това се различава от всичко останало.

Затова ние винаги подчертаваме, че в нашия свят възпитание изобщо няма. Съществува трениране, налагане на определени инстинктивни действия, предупреждения, ограничения, поощрения, което по принцип не се различава от това, как дресираме животните.

Интегралното възпитание е единственото, което можем да дадем на човек. Наричаме го „интегрално“, защото това е неговата цел. Но по принцип, това е Възпитание с главна буква, когато човек изменя себе си.

Никой не може да измени човека. Затова съществува метод за косвено привеждане на човек към такова възпитание – „чрез тоягата към щастието“. Той не може да се измени инстинктивно: „Тук се чувствам зле – и бягам. Там ми е добре – и тичам натам“.  Това ли се нарича с „тоягата към щастието“? – Не! „С тоягата към щастието“ се нарича, когато все пак го довеждат към възпитание, когато трябва да разбере: „Аз трябва да променя себе си“ – и тогава навлиза в това възпитание.

От предаването „Построяване на социално обкръжение“, 25.09.2012

[90989]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: Какво намерение ще ми помогне да постигна „молитвата на мнозина” на предстоящия конгрес?

Отговор: Нашият конгрес е посветен на разкриването на връзката, основаваща се на любовта между нас: „Исраел са другари помежду си”. Исра-ел означава „право към Твореца”. Всеки човек в света се нарича „Исраел”, ако възнамерява да разкрие Твореца.

Ясно е, че „молитвата на Исраел” е винаги „молитвата на мнозина”, а намерението е да се постигне поръчителство, както е казано: „ще направим и ще чуем”, т.е. ще създадем връзка помежду си и вътре в нея ще разкрием Твореца, ще стигнем до сливане, до подобие на свойствата със силата на отдаването.

Предстоящият конгрес, както и всяка наша дейност има за цел да обясни на хората какво им предстои да изпълнят. Изгнанието приключи – ние се върнахме в Земята на Израел и трябва да се издигнем на нивото Исраел – право към Твореца.

Затова, природата постоянно ни оказва натиск – за да разкрием връзката помежду си и след това да обясним на народите на света целта на творението. Това означава „да бъдем светлина за народите” – да помогнем на цялото човечество да разкрие всеобщата връзка и да се издигне на духовното ниво.

Защото, както е казано в науката кабала, времето за съществуване на нашия свят е 6000 години, започвайки от първото поправяне и до края. Днес сме 5771 г. и в периода, оставащ до 6000-та година, ние сме длъжни да осъществим цялото поправяне.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 11.10.2010

[23546]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Защо духовната работа винаги трябва да се извършва с радост?

Отговор: Радостта – това е признак, че действаш заради отдаване, а не принудително, не от липсата на избор, не заради страх от наказание.

Ние знаем как се радва майката, когато успее добре да нахрани детето – тя се наслаждава от това.

Възможно ли е отдаване, произтичащо от любов, както при майката, да не носи радост?

Радостта – това е знак, следствие от добри дела – отдаване.

Ако човек е подвластен на своето его, той е под напрежение, сърди се и е озлобен на Твореца.

Затова силата на милосърдието и вярата се изразяват в спокойствие, анулиране на себе си пред Висшата сила, готовността тя да ми влияе и да ме поправи към отдаване, да ми даде сили – и всичко това трябва да се прави с радост.

Обръщането към Твореца също не може да бъде без радост – Той не чува нашия плач.

Когато се говори за молитва чута от Твореца, която се нарича “врата на сълзите”(шаар адмаот), това означава, че човек желае да стане подобен на Твореца (от думата “доме” – „подобен”).

Той “плаче”, т.е. много силно желае да бъде подобен на даващия. Това не са сълзи на тъга – той се радва, че е постигнал такова желание.

Обръщението към Твореца не може да бъде печално. Ако плачеш, значи Го обвиняваш, че Той ти е причинил всичко това – т.е ти не се радваш от своя път и го следваш от безизходица. Тогава ти не можеш да бъдеш праведник.

Затова, ако човек не чувства радост от всяко свое състояние, каквото и да се случи, от най-доброто до най-лошото, това означава, че той все още пребивава в своя егоизъм, вместо да се обърне към Твореца.

Само ако той се издигне, за да остава винаги в радост, когато за него не е важно какво ще се случи, защото той моли само за сила на отдаване – едва тогава ще я получи.

Filed under: Духовност - Няма коментари→

От беседите на кабалиста, професор М. Лайтман с доктора на науките Валдас Рапсевичюс, участник в световния експеримент с андронния колайдер.

В. Рапсевичюс. Добър ден! Пристигнах от Швейцария, където участвам в експериментите, провеждащи се с андронния колайдер. Целта им е да бъде открита частицата, от която е започнало всичко, най-малката тухличка, от която е създадено мирозданието. Този „бозон Хикс“ – частицата, която „отговаря“ за масата, доколкото масата, гравитацията е една от основните сили на вселената.
Тези експерименти могат да дадат много интересни резултати …

М. Лайтман. Или напротив, могат да покажат, че стоим пред някаква стена, зад която не можем нищо да усетим.

В. Рапсевичюс. Да. Това е изход, от който учените не се страхуват, но мислят, че би се отразил много зле на по-нататъшното развитие на науката.

М. Лайтман. Аз мисля, че за науката не може да има лош изход, защото по принцип, ако се опитваме да разкрием истината, без значение каква е тя.
Може би, тя ще ни спре, и ние няколко десетилетия, ще продължим да търсим по какъв начин да навлезем по-навътре в мирозданието: да започнем да го усещаме, да го изследваме. Възможно е, за това да ни потрябват абсолютно различни уреди.
Ние постигаме света чрез нашите пет органа на чувства. Според науката Кабала, времето, пространството, движението съществуват в нас като наши вътрешни параметри.
Можем да си мислим, че пространството може да бъде многоизмерно, но все едно го свеждаме до триизмерно. Не сме в състояние да излезем от рамките на петте органа на чувствата, и това ограничава нашето възприемане на реалността. Т. е. възможно е реалността около нас да бъде съвършено друга… Приборите, които създаваме днес – допълнителни уши, допълнителни очи – само разширяват нашия диапазон. Ето в това се състои ограничеността на нашата земна наука. Дори в този колайдер да се случват някакви явления, аз не мога да ги усетя с помощта на каквито и да е прибори, не мога да ги уловя.
Природата е безкрайна. И когато видим, че всъщност качествено не можем да разкрием нещо ново, ще се окажем пред стена, а тази стена – това са нашите собствени, лични ограничения, тогава учените може би ще се вслушат в мнението на кабалистите. Това е съвършено друг подход: възможност да развиеш допълнителен орган на усещане, с помощта, на който ще можеш да уловиш света, който е извън теб.
Не е важно в какви измерения, не е важно има ли в него време, пространство, преместване – ще го усетиш такъв, какъвто е. Надявам се учените да стигнат до това.

(още…)

Filed under: Наука - Няма коментари→