Реплика: Група известни американски учени се събрали в „Американския музей по естествена история“ в Ню Йорк за обсъждане на теми, които звучат доста фантастично.

В частности там се говорило, че нашата Вселена ни се струва реална, но в последните години все по-голям брой учени започват да задават въпроса, не се ли явява обкръжаващия ни свят само резултат от сложна симулация. Не сме ли ние и всичко около нас просто точки в данните на някаква космическа холограма.

Отговор: Нашият свят не е холограма, а особена система от сили, която по такъв начин се представя пред нас и се изобразява на съществуващия в нас екран.

Извън мен няма свят и всичко, което виждам наоколо, се намира в мен: и ти, и всички останали. Получава се, че играя с някакви образи, които сякаш съществуват извън мен.

Всъщност, извън мен има само едно свойство – свойството на пълната любов и отдаване, което се нарича „Творец“. Кабалистите описват това много просто, като даденост.

А ако попиташ: „А аз?“ – А ти чувстваш същото относително себе си, както и всеки.

Така че, съществуваш ли? – Относително мен съществуваш ти, относително теб съществувам аз. Много ни е трудно да разберем това. Още дълго ще плуваме в своето въображение. Но нищо не се получава докато не влезем в правилната картина на света и тогава ще видим всичко това.

В кабала е казано: „Това, което ще ви се разкрие, ще се разкрие на вас и на никой друг. И само така ще бъде“.

Въпрос: Тоест науката няма да разкрие това?

Отговор: Невъзможно. Ние засега нямаме съответните свойства, за да определим правилно и да си представим истинското мироздание.

Може да се каже, че това е „матрица“, вътре в която живеем. И това не е фантастика. Живеем в система от сили, рисуваща в нас, на нашия вътрешен екран, различни изображения, които всъщност не съществуват. Както на екрана на телевизора електрическите сигнали рисуват всевъзможни изображения, така и става вътре в нас.

Учените ще стигнат до това, че всички техни предположения са без доказателства и нищо няма да дадат на човека. Във всеки случай, науката се ограничава с това, че тя постига всичко в нашите пет земни, материални сетивни органи.

Длъжни сме да се повдигнем над тях, да придобием нов сетивен орган, позволяващ ни да излезем „извън себе си“. И тогава започваме да усещаме истинското мироздание, не възмутено от нашите егоистични свойства.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 07.04.2016

[181524]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Какви критерии ни позволяват да разглеждаме кабала като свръхнаука?

Отговор: Проблемът е, че кабала не може да бъде достъпна за всеки, който се е учил няколко години в университет и вече се счита за учен.

В кабала е необходимо да се премине през вътрешни изменения, когато започнеш да възприемаш света съобразно със своите нови вътрешни лични свойства, които се проявяват в теб под въздействие на усвояването на методиката.

Тогава ще започнеш да усещаш света в по-обширна форма, издигайки се над предишните си свойства и наблюдавайки предишните си и настоящите си усещания отстранни.

Тази нова реалност ти позволява да изследваш себе си, защото, намирайки се на по-високо ниво на разбиране, едновременно ще усещаш и сегашното си материално ниво. Ние го наричаме животинско, защото се възприема само от физическото ни (животинското ни) тяло.

Кабалистът е човек, който се намира на нивото на постижение на своите нови свойства; чрез тях той възприема света, който му изглежда съвършено друг, и едновременно с това наблюдава изминалите си състояния. Тоест той вижда и това, което възприема чрез петте телесни сетивни органа, и онова, което възприема чрез петте си нови духовни органа на усещане.

Затова ни е трудно да говорим за точност, повторяемост и истинност на това възприятие, защото то се явява част само за онези, които са достигнали до тези изменения в себе си. Но всички, които са ги преминали, постигат, като цяло, съвършено еднакви усещания. Те започват да разработват свой собствен апарат от записи, възпроизвеждания и реакции.

По принцип, те се занимават точно с такава наука, както и науките от нашия свят, с тази разлика, че тя се намира на друго, по-висши ниво на развитие. Единственият проблем е да се издигнем на това ниво, да породим в себе си новите органи на усещания, за да може чрез тях да възприемаме нашия свят, но в по-широк вид.

Въпрос: Но всеки човек има свой корен на душата, което означава, че у всеки тя се проявява по-различен начин. Излиза, че кабалистът е субективен до тогава, докато не настъпи общо пълно поправяне и стане ясно какво, къде и за какво?

Отговор: Да. Кабалистът може да говори само за това, което възприема. Само на това ниво той има право да изразява себе си и в много ограничен вид, защото научното и точното разбиране на всяко духовно ниво е свързано с всички останали нива, до пълното поправяне на възприятията ни.

Затова, дори в най-малките междинни стъпала остават някакви не напълно постижими от нас части и в тях усещаме своята ограниченост.

Изкачвайки се по стълбата на духовните светове, ние преминаваме през 125 стъпала. Но всяко от тях е като ограничение по ширина и дълбочина. С други думи, невъзможно е да разберем всички стъпала до края, докато всичките не ги преминем. Кабала признава и приема това и затова в нея съществува съвършено ясно разбиране за ограниченията.

От ТВ програмата „Кабала и наука“, 07.10.2015

[167781]

Filed under: Без категория - Няма коментари→

Въпрос: Защо казвате, че всеки вижда за себе си своя реалност, която той рисува със своите свойства, когато ние всички виждаме един и същи свят?

Отговор: Ние виждаме сега един свят, но всеки от нас може да промени тази реалност, която усеща. Науката кабала е методика за правилното възприемане.

За сметка на моето вътрешно изменение, мога да се окажа в друг свят и да открия, че всичко в живота е хубаво и правилно. Всичко произлиза от силите, които ни водят към добро.

Ще видя наистина, че реалността е доста по-голяма, отколкото съм си я представял и в нея всичко е устремено в посока към добро. И това няма да бъде илюзия или самозалъгване. Както откривам света и каквато светлина внасям в моя живот, такава ще е и картината, която ще виждам пред себе си.

Въпрос: Самата реалност ли се изменя или моето възприятие?

Отговор: Реалността която виждам съществува само в моето възприятие. Откъде бих могъл да знам, че тя съществува извън мен действително и в такава форма? Аз възприемам света на основата на моите свойства, но това не значи, че той обективно съществува именно в такъв вид. Ако човек притежава други свойства, той би видял света съвсем друг – в съвършено друг цвят и друга форма.

Ние така сме свикнали с реалността, възприемайки я с нашите сетивни органи: зрение, слух, обоняние, вкус, усет, че ни се струва истинска. Но това не е така.

Човекът е все едно уред с пет сензора, които са настроени на определена честота и той е свикнал да живее в този свят. Но ако променим диапазона на тези пет сензора, ще видим съвсем друга реалност. До такова откритие стига и днешната наука, а науката кабала говори за това още преди хиляди години. Затова и се нарича кабала (думата „кабала“ на иврит означава „получаване“), защото е наука за възприемане на света.

[154252]

Filed under: Възприемане на реалността, Кабала - Няма коментари→

Виртуални хранилища

Въпрос: В последно време слушаме все повече за начините на комуникация с висшите сили, с информационното поле на Вселената.

Един от съвременните подходи, обещаващи такъв комуникационен канал, се нарича „ченълинг“. По дефиниция, в основата му е заложено понятието за по-висша реалност, с която влизаме във връзка.

Аналогично, може да се даде пример с виртуалното съхраняване на данни тип облак, предоставящо дистанционен достъп до своето съдържание.

Тук се открива богато поле за фантазията, истинска „девствена земя“, която се облагородява пред очите ни. На тази тема, която предизвиква жив интерес, са написани десетки книги. Дали в нея има зрънце истина? Съществуват ли „облаци“ от по-висок порядък? Може ли да се въведе парола и да се влезе в някаква система от общото световно знание?

Отговор: Мястото, в което съществуваме, несъмнено съдържа огромно количество знания. Според степента на своето развитие, се включваме към това „хранилище“, захранваме се оттам и напредваме в живота.

При това, откриваме нещо ново за себе си, за което не сме знаели преди. Но от обективна гледна точка, тези явления не трябва да се наричат нови. Те са съществували в природата от момента на образуване на Вселената или от по-късни етапи на развитие. Не измисляме новости, а постигаме съществуващото.

Ето защо, Нютон е сравнил себе си с дете, играещо на морския бряг, „което от време на време намира, по-гладко камъче или раковина, по-пъстра от другите, в същото време, когато великият океан на истината се разстила пред него неизследван“. Такава е степента на нашите знания за Вселената. Цялата ни наука представлява такива точкови опити за комуникация с океана от мъдрост.

В плен на старите догми

Всъщност, почти нищо не знаем за себе си, не ни е известен механизмът на нашето възприемане на реалността. Разбираме само картината, представяща се пред очите ни, изключително ограничена от нашите сетивни органи.

Този диапазон е толкова ограничен, че даже не можем да си представим друго качествено усещане. Би ни се искало да разширим хоризонта, но според своята природа просто не се нуждаем от „добавки“, както кучето не се нуждае от пети крак.

Зрението, слухът, вкусът , обонянието и осезанието ме ограничават със своята, така изглеждаща достатъчност. Вследствие на това, виждам само трохичка от величествена картина, пронизана от безкрайни честоти и безкрайна информация. Да, и този фрагмент се изкривява от многобройните „завеси“, преди да се очертае в усещането ми.

Всъщност, изобщо не става въпрос за външната действителност. Когато виждам пред себе си дърво, очите ми възприемат не него, а вълните, данните, които преминават в мен чрез електрически и химически „преобразуватели“, докато не се очертаят във вида на тази форма, която се нарича „дърво“. Нямам представа какво се намира отвън, извън мен и изобщо, има ли там нещо или „дървото“ е част от мен.

Темата за комуникация с някакви сили или явления е пълна с въпроси без отговор. Проблемът е в това, че тук няма какво да се изследва, даже да се дискутира, тъй като нямаме възможност да се намираме извън своите сетивни органи.

Ето защо, „ченълинг“ е това, което се нарича „дива територия“, където всеки може да декларира, каквото му хрумне и ничия правота не е доказуема, „по дефиниция“.

В историята има много хора, търсещи канали за връзка с висшите сили. В сравнение с миналите периоди на разцвет, днес тази сфера изглежда доста скромно, но все още носи доход.

От 514-та беседа за нов живот, 29.01.2015

[153489]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - Няма коментари→