Въпрос: Как в кабала се разглежда проблема с разводите, които се предават от род на род? В моето семейство например, жени от четири поколения са разведени и самотни.

Отговор: Така се случва, защото ние не можем да се поправим.

Аз съм живял не лек живот, в който всичко далеч не беше гладко. Но си дадох ясна задача: „Няма разводи, те не съществуват! Ти имаш деца, семейство, длъжен си да се грижиш за тях и нямаш право да ги оставиш“.

Взаимоотношенията могат да бъдат различни, както се случи. Но отговорностите са такива, че това е твоето семейство и с това всичко е казано.

Въпрос: Нима лошите взаимоотношения на родителите са по-добри за децата от развода?

Отговор: Мисля, че е по-добре да се живее така, отколкото в непълно семейство. Детето без баща постоянно се чувства незащитено. До него няма човек, който да хване другата му ръка. Усещането за остър недостиг на това, което трябва да бъде близо до него, се отразява на целия му живот.

Реплика: Днес броят на разведените семейства възлиза на 50% и тази цифра непрекъснато се увеличава.

Отговор: Работата е в това, че светът все повече и повече се нуждае от поправяне. За да почувства тази потребност, той влиза в толкова тежки състояния, че хората в края на краищата да решат, че трябва да направят нещо със себе си.

Въпрос: Може ли кабала да задържи човека в семейството?

Отговор: Тя помага за укрепването на семейството. Днес сме малко или повече запознати с тази методика, включваща групови беседи в десятки, семейни семинари, включващи взаимодействието между мъжа и жената. Още нямаме достатъчно сили да помогнем на всяко семейство. Но всичко това постепенно трябва да се въведе.

Въпрос: Могат ли разводите, изневерите и т.н. да повлияят на духовното развитие на човека?

Отговор: Не. Нищо в нашия свят не може да повлияе на духовното развитие на човека, освен духовните раздори. Но нашите материални, земни отношения, могат да влияят на духовните връзки.

От урока на руски език, 06.03.2016 г.

[187750]

Filed under: Въпрос-отговор, Мъжът и жената - Няма коментари→

Реплика: Учените мислят, че мантрата „това, което не ни убива ни прави по-силни“ е много точна и правилна. 70% от населението е съгласно, че всичко, което се случва в живота им ги прави по-силни.

Отговор: Наистина всички страдания, които идват при нас, в крайна сметка ни укрепват, издигат, движат ни напред.

Това е точно кабалистичен принцип! Аз много се радвам, че хората най-после правят правилен извод. Въпросът сега е как реално, продуктивно, целенасочено да използваме тази възможност.

Когато при мен идва поредица от страдания, аз трябва да знам по какъв начин да извлека полза от тях, както в източните бойни изкуства, когато те нападат, а ти използваш енергията, силата на противника, за да го хвърлиш. Трябва да се научим как да постъпваме във всички случаи на нашия живот.

Човек използва отрицателното състояние, за да се издигне над него. Ако искаш да се избавиш от някакво негативно въздействие, трябва правилно да се издигнеш над него и тогава започваш да разбираш библейския принцип “злото, което е против теб“ – „помощ срещу теб“. Тоест, на теб ти се изпраща „зло“, а ти го използваш като помощ.

По този начин човек може да се издигне духовно, защото всички получени в течение на живота отрицателни въздействия могат да бъдат използвани положително.Тогава ние бързо ще се издигнем над себе си.

Въпрос: Може ли към това да отнесем кариерата на човека, отношенията с близките, със семейството?

Отговор: Всякакви отрицателни въздействия! Аз практически всеки ден се издигам над всичко, което се случва в моя живот: над десетки и стотици различни усещания, негативни влияния и удари.

Въпрос: Какво означава „да се издигнеш над това“?

Отговор: Да се издигнеш към Твореца, от който идва всичко. По този начин аз Го разкривам, изпращащият ми отрицателни въздействия, които ме призовават да се издигна над тях, към Него.

Въпрос: Тоест, Творецът е именно в отрицателните удари?

Отговор: Да. Неговият замисъл е в тези удари и, ако аз правилно ги разгадавам и използвам, Го разкривам.

Всичко е много просто. Издигайте се!

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 20.03.2016 г.

[180307]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Реплика: Учени от Сиракузкия университет в Ню Йорк са провели изследване и са установили, че жените стават по-умни от любов, а мъжете по-глупави.

Отговор: Факт е, че когато мъж гледа красива жена, губи ума си. Такава е нашата природа, няма от какво да се срамуваме и лицемерничим. Когато в мъжа започнат да работят хормоните, нищо не може да се направи. Жената гледа ума, а мъжът красотата, плътта, това го привлича, надделява и той не очаква нищо друго. Под „плътта“ той очаква да срещне глупачка и нищо повече не му е необходимо! Важното е външността да съответства на неговия вкус.

А жената не гледа външния вид на мъжа. Тя го оценява или по ума, или по портфейла. Съгласно своята природа тя ще свикне с всеки мъж, а мъжът- не Той трябва през цялото време да скача „от клон на клон“, защото по своята вътрешна структура е ловец.

Жената е родена домакиня. Тя има къща, основа, тя трябва да ражда деца, да съхранява домашното огнище, семейството.

Мъжете и жените имат абсолютно различни послания, различни вътрешни основи и затова не могат да се сравняват.

Това е било известно на нашите далечни предци още преди десетки хиляди години. А сега ние дойдохме до „унисекса“, когато не разбираме разликата между мъжете и жените, толкова сме оглупели. И сега отново се връщаме към това, откривайки кои сме.

Въпрос: Какво е „влюбване“?

Отговор: Това е комплекс от напълно външни въздействия на човека, върху неговите хормони, които изведнъж се възбуждат и той попада под тяхната власт. Това може да предизвика и електрически сигнали, и мисли, и вълни – всичко, за което се сетите.

Въпрос: А какво е любов от кабалистична гледна точка?,

Отговор: От гледна точка на кабала любов се нарича взаимното допълване един друг, което съзнателно се строи от мъжа и жената над всички проблеми към правилното им решение.

На това е необходимо да се обучаваме, към това трябва да се стремим. Аз се надявам, че следващото поколение, в краен случай по-следващото, вече ще бъде готово за това. Хората ще започнат да разбират как да изградят между тях отношенията които се наричат „любов“.

И това няма да зависи от нищо. Те ще започнат отвътре да се програмират за правилно взаимно съчетаване.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 18.02.2016

[177710]

Filed under: Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Всеки родител мечтае да възпита децата си така, че те да израснат добри и образовани и да успеят в живота. Но вие казвате, че старият метод на възпитание вече не работи и са нужни нови инструменти? Що за ново възпитание е това?

Отговор: Преди всичко ни трябва не „ново“ възпитание, а просто възпитание, защото „старо“ изобщо нямаме. За момента нямаме възпитание, ние не формираме човек. Затова не трябва да наричаме „система на възпитание“, образованието, което имаме в момента.

Лъжем сами себе си, като мислим ,че изпращайки децата си в училище, там ще ги възпитат. Училището не възпитава. Докато училищата се грижат само за оценките, децата получават вредни примери. Как детето ще се държи – на това учителите не възпитават!

Всеки ще се съгласи, че обикновено, в къщи децата не получават лоши примери, освен в редките изключения с най-неблагополучните семейства. Откъде тогава подрастващите вземат лошите навици? Или от интернет, или от училище, тоест от външно влияние. Ето защо трябва да се погрижим това външно влияние да е положително, а не отрицателно.

Училищата изобщо не се занимават с възпитаване на децата. Необходими са нови инструменти за възпитание, за да се превърне училището в място, където възпитават хора, а не просто място, даващо знания. И тогава ще видим как децата ни ще се изменят към по-добро, ще могат правилно да се свързват помежду си и да построят по-човечен свят.

Ще умеят да изграждат и задържат семейство, заедно с това, че имат достъп до всякаква информация в интернет. Ние трябва да им дадем повече знания за човека, за човешкото тяло, за половете – но в правилна, открита форма. Заедно с получаваната отвън информация, детето трябва да получава допълнителни обяснения, такива, че то да разбере защо има определени желания и мисли. Още…

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: Защо човек трябва да търси половинката си? Задължително ли е присъствието на жена в духовния път?

Отговор: Не, днес това не е важно. Виждаме, че хората са изгубили желание да се женят и омъжват.

В днешно време е много трудно човек да създаде семейство, да го поддържа, да ражда и отглежда деца. За него това е голям проблем.

Нашето поколение бе възпитано по различен начин: трябваше да се ожениш, да имаш деца, да ги образоваш, да им дадеш насока в живота, специалност и всичко останало. Затова тези въпроси винаги са стояли пред нас. Днес родителите не са особено загрижени за това.

Реплика: Но природата ни заставя да живеем в семейство.

Отговор: Така беше някога. На новото поколение не му е необходимо. Аз се срещам с много хора, които не искат да се женят, омъжват и да имат семейство. Те мислят, че така им е по-добре и по-удобно.

Дори за тези, които искат да се развиват духовно днес, не е задължително условие. Моят учител Рабаш задължаваше учениците си незабавно да се женят. Едва след това той считаше човека за свой ученик.

За съжаление, не мога да искам същото от моите ученици, защото на първо място науката кабала трябва да се разпространява по целия свят. Ако предявя към тях такива изисквания, няма да успеем в разпространението на кабала.

Затова най-важното е хората да са чували и да знаят какво е науката кабала и по този начин постепенно ще се разшири кръга на интересуващите се, знаещите и разбиращите я.

Но този, който наистина иска сериозно да се занимава с кабала и да постигне духовните стъпала, на един от етапите на духовното развитие ще трябва добре да помисли за това, как да реши проблема със семейството. Когато човек изучава природата на духовния свят сам ще усети, че трябва да бъде подобен на нея и затова му е необходима другата му половинка.

От урока на руски език, 06.12.2015

[175715]

Filed under: Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Работя като учителка в горните класове и много ме вълнуват проблемите на подрастващите, заради които много от тях зарязват обучението си.

Иска ми се да им дам основата на такова възпитание, за което говорите. Но имам ли възможност да направя това в няколко часа на седмица, които са ми определени за всеки клас?

Отговор: Разбира се, така нищо не може да се направи. Защо половината от времето, което детето прекарва в училището, да не се посвети на полезни занимания, тоест на обучение как да изгради себе си, своето бъдещо семейство, света, новото общество, как да построи правилни отношения с близки и чужди хора, с приятелите си?

Именно това се нарича възпитание, то трябва да изгражда човека. Не е достатъчно просто да родиш деца, трябва също да направиш от тях хора, да ги формираш. Но днес това не се случва. Във училището се формира не човека, а химика, математика, физика, специалиста в някаква област и това е всичко.

Но това все още не означава да бъдеш човек. В училище няма такъв предмет „изграждане на човека“. Необходимо е да се разбере този въпрос и да се внесе за всенародно обсъждане, защото той вълнува всички и касае всяко семейство. Страдат и децата, и родителите, и самото министерство на образованието, недоволно от такова положение на нещата.

Преди всичко, трябва да се реши как да се превърне министерството на образованието във възпитателен орган, вместо в образователен. Това е най-големият национален въпрос.

Въпрос: Мога ли аз да направя нещо за тези два часа, когато се срещам с децата?

Отговор: Проблемът е още там, че вие не знаете какво да направите. Нямаме програма, която би гарантирала, че след година ще бъде изграден един от елементите на мозайката, от която е построен човека. Възпитанието на човека е изкуство, на което трябва да се учи. Това трябва да бъде програма на държавно ниво.

От програмата по радио 103FM, 08.01.2016

[175612]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Въпрос-отговор - Няма коментари→

Реплика: 88% от жените твърдят, че скуката и ежедневието разбиват всяка „любовна лодка“. Смята се, че семействата се разпадат именно от скука.

Но сега психолози от Канада са установили точно обратното: баналността, скуката, тишината в дома, поддържат семейството.

Те мислят, че залогът за семейно щастие съвсем не са африканските страсти, чупенето на чинии и летящите тигани, а мирното седене пред компютъра вечер с чай, с хубав филм. Това сближава повече от всичко.

Отговор: Факт е, че всичко зависи от възпитанието. От примера на своите родители детето вижда какво трябва да бъде семейството. А то трябва да бъде насочено към създаване на правилна атмосфера за децата. В това трябва да бъдат главните усилия на бащата и майката, за да работят заедно, дори ако имат пререкания помежду си.

Естествено, всичко се случва пред очите на децата. Затова дори там, където става въпрос за семейни връзки, съществуващи заради децата, бащата и майката трябва да отменят себе си и да работят заедно за поддържане на тези връзки.

Важната цел е каквото и да стане, да се съхрани семейството, за да имат децата и майка, и баща, и семейна организация, за да възпитат в себе си това състояние, което се нарича „семейство“. То не може да се замени с нищо! В края на краищата, всичко идва от нашия духовен корен и ние трябва да го запазим и развием.

Затова сегашните експлозии на егоизма, техническото, технологично и друго развитие не би следвало да пречат на укрепването на семейството. Необходимо е да разберем колко голяма вреда ни нанасят неправилните средства за масова информация, съобщаващи за всички примери за неправилно поведение на хората.

Трябва да ги спрем в зародиш, защото с това убиваме основата на човечеството. По-късно много ще съжаляваме. Защото свободата не е в това. Тя трябва да бъде вътрешна.

А външно, когато се отнася за развитието на живота, продължението на рода и поколенията, няма никаква свобода. Тук ние трябва да действаме като животни и ясно да разграничаваме: това е животински начин на семеен живот, а всичко останало е духовен. И в никакъв случай да не се пипа тази неизменна рамка, която се нарича „семейство“, в противен случай човечеството ще приключи своето съществуване.

От Телевизионната програма „Новини с Михаел Лайтман“, 04.01.2016

[173818]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

На човек са останали много малко средства, за да избяга от своя монотонен живот: спорт, различни хобита. Но човешкият егоизъм се развива, затова все по-малко хора могат да се удовлетворят с риболов, пътешествия, футбол.

И въпреки че спортът все още привлича вниманието на милиони и дори милиарди хора, вече се вижда, че интересът спада.

Страните вече не така отчаяно се борят за правото за провеждане на олимпийски игри, като преди. Вече няма предишният ентусиазъм, гордост и огромни приготовления. Дори и спорта започва постепенно да угасва, както и всичко останало.

В нашия живот не остават никакви ценности, заради които би си струвало да живеем, никакви придобивки, които биха донесли радост. Човек не получава удовлетворение нито от децата, нито от семейството, нито от работата, нито от хобито, остават му само наркотиците.

Единственото, което може да донесе обновяване на съвременния човек е разкриването на същността на живота. Изведнъж ще открием, че животът има прекрасно продължение!

Вътре в самия ни живот изведнъж се разкрива особена врата, зад която се намира чуден свят. Единственото, което може да донесе обновяване в нашия живот днес е търсенето на смисъла на живота, откриващо вход в приказен свят.

Той е приказен не защото в него има някакви чудеса, а защото е изпълнен с прекрасен смисъл. Преди всичко, този свят е вечен и пълен с неограничени възможности, абсолютно добър, където няма никакви войни и убийства. Това е един щастлив свят, за семейства, за деца, за всички. В него човек няма от какво да се бои и няма за какво да се сърди.

Може би, на някой такъв живот ще се види много сладникав, но аз не искам да получавам удоволствие от скандали, в търсене на тръпка. Аз искам да получавам остри усещания от добри дела, от нови постижения, от напредването, от новото строителство, което ние виждаме заедно, от новите хоризонти – от позитивното, а не от отрицателното, от все по-голямото добро.

Нека винаги да имаме желание да вършим добро и потребност от добри дела, която изисква постоянно напълване. Нека да усещаме вечен и ненаситен глад от желанието да обичаме и да вършим добро.

Това не е вълшебен свят, а просто добър. Той е напълно реален, въпреки че в него има вечност, съвършенство и хармония, живот по-висок от всички недостатъци и проблеми. Всички недостатъци и проблеми ще бъдат предизвикани само от желанието ни от доброто да търсим все по-голямо добро, тоест от доброто състояние към още по-добро.

И това неяма да бъде от завист и желание да живеем по-добре, отколкото съседа, а само от доброта. Ще се наслаждаваме дори от усещането за недостиг, както се наслаждаваме от чувството на глад преди хубава трапеза, не желаейки да си разваляме апетита и предвкусвайки бъдещото наслаждение. Тоест, недостигът изхожда от съвършенството, което вече приближава към мен.

Получава се така, че ние никога няма да усещаме страдания, проблеми, а ще се наслаждаваме дори от липсата на напълване в предвкусване на очакваното в бъдеще. Понякога очакването носи дори още по-голямо удоволствие, отколкото неговата реализация.

Напълването пресища и изгася желанието. Но наслаждавайки се от своята съпричастност към вечния живот, който постоянно все повече се усъвършенства и ни напълва, ние преживяваме постоянен възторг от своето текущо състояние и дори още по-голям, постоянно растящ, от очакването на бъдещите състояния.

Такова напълване никога не насища и не гаси наслаждаването. Колкото повече насищам себе си, толкова по-голямо желание се отваря в мен и стремеж към ново наслаждение. Във всеки един миг аз усещам недостиг и неговото напълване, отново и отново, тоест моя живот е пълен с напредък, развитие на нови желания и нови наслаждения.

Нещо подобно усещаме в детството, всеки ден, радвайки се на живота, на новите игри и наслаждения, чувствайки, че животът е пълен с удоволствия. А след това порастваме и нямаме желание да ставаме сутринта от леглото. Не усещаме това съвършено напълване в нашия обикновен живот, затова желая на всички да го достигнат през новата година.

От 622-та беседа за нов живот, 08.09.2015

[166710]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Живеем в стремително изменящ се свят, в който се случват вълни цунами, земетресения, екологични катастрофи, екстремални жеги, тълпи от бежанци.

Днес Европа е атакувана от стотици хиляди бежанци от Близкия Изток, а утре ще стане земетресение някъде в Индия, и оттам на север, в центъра на континента ще тръгнат тълпи от милиони хора.

Виждаме, че ситуацията може да се измени много бързо. Преди ни се струваше, че преселението на такава маса от хора от място на място изисква много време и сериозно планиране. И изведнъж ставаме свидетели на това как десетки и стотици хиляди хора се надигат, подобно на вълна цунами, устремена от океана към брега.

Нашият свят се променя пред очите ни. Намираме се вътре в мощен поток, който увлича цялото човечество и го спуска все по-ниско, в сравнение с предишното жизнено равнище, но в същото време строи и поражда в него някаква нова степен.

В резултат на това чувстваме как пропадаме в пропаст, и целият ни предишен свят се разрушава – руши се старият живот. Заедно с това се ражда нов живот.

Нужно е да изявим тези две тенденции, породени от нашето време, за да разберем с какви средства да изразим тази драма на века: разрушението и смъртта на стария свят и раждането вътре в него на новият свят.

В природата винаги става така и не може да бъде иначе. Докато предходното поколение не умре, няма да се роди ново поколение. Точно така се сменят годишните времена. Някои виждат в случващото се смърт, но аз виждам нов живот. Хайде да не мислим за това, което е било и умира, а за новото, което се заражда.

Човечеството сега се намира в процес на раждане, излизайки от родовите пътища през най-тясното, което ни притиска от всички страни. Болките ни бутат отзад и отпред и ни подтикват да се движим непрестанно. Свидетели сме на създаването на ново стъпало, на ново състояние на човечеството.

В историята е имало много такива критични, трудни периоди, наистина периоди на раждане. Затова аз гледам в бъдещето с надежда и радост, независимо от това, че е много тежко. Новият свят няма да се роди, докато не умре половината от стария. Ние виждаме, че се разрушава неживата природа, изчезват много видове растения, животни, умират хора.

Не е ясно какво още ще се случи с нас в условията на резки климатични изменения и катастрофи. Но това дава възможност за раждане на нов вид живот.

Излизаме от предната епоха, от предното поколение, от цялата измината човешка история и се раждаме в нов свят. И затова усещаме натиск, родилни мъки, губим цялото натрупано знание, вкус, култура, образование, традиции. Даже науката ще се обнови. Човек сякаш ще се роди отново, цялото естество ще се измени.

Любовта, съпружеската връзка и отношенията между родители и деца – всичко ще се измени до неузнаваемост. Не знаем към какъв свят вървим, но можем да се досетим и да прогнозираме какъв ще бъде, какво ще е бъдещото семейство, ще искаме ли да имаме деца, ще останат ли децата у дома или ще живеем по съвсем различен начин?

Как ще възприемаме света, каква ще е ситуацията в обществото, каква ще е културата, образованието, системата на отношенията, еталоните за красота, какви ще са песните? Всичко преживява истинска революция.

Още е невъзможно да се опише точно картината на бъдещия свят, но можем да не се съмняваме, че светът съвършено ще се измени и не е в нашите сили да спрем този процес.

Промяната произтича от природата и ни увлича в себе си, без да иска нашето съгласие. Новият свят просто е длъжен да се роди. Така че дайте да помогнем на самите себе си да се родим в новия свят – да положим усилия, за да излезем навън!

Из ТВ програмата „Да узнаем за себе си”, 18.09.2015

[166934]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение: Какво прави човека човек? Човешки деца, отгледани от животни, не стават хора. Това подсказва, че човекът не е природна даденост, а е продукт на определена културна среда.

Ние не се раждаме като човек, а ставаме човек в резултат на усърдна културна дейност. Обществото ражда човека и човекът е социално явление.

Ако човек, по време на стадия на формиране, напусне обществото, то той не става човек – човешкото съзнание не се възпроизвежда.

Производството на човека. Формирането на определени културни типове се случва вътре в съответстващите социални групи. Устойчивата социална група създава общи интереси и обединителен смисъл. Този смисъл трябва да превишава чисто практическите цели, иначе той нищо не може да свърже.

Социоцид. Трудно е да измениш хората в група. Обратната задача може да бъде решена чрез разрушаване на социалните връзки, т.е. чрез социална война, посредством 4 направления:

1.Отделяне на човек от другите хора, стесняване на неговите интереси до ежедневен минимум, поставяйки го в борба за оцеляване, в нерешими жизнени проблеми, без помощта на държавата и обществото.

2.Чрез ескалация на наркоманията, алкохолизма, злоупотребата с наркотични вещества и проституцията, машината за пропаганда работи върху дегенерацията на хората, телевизията и СМИ дават на бедното население примери за неограниченото потребление на богатите и за криминални поведения и пренебрежение на нравствените и законодателни норми.

3.Уронване на всички форми на социална интеграция: гражданска, трудова и семейна.

Семейството е последната нравствена опора. Чрез него се предават, от поколение на поколение, духовните приоритети и ценности на живота. Именно затова, върху разрушаването на семейната институция работят практически всички СМИ – нещата отиват към глобална криза в семейната институция.

Растежът на индивидуализма в обществото (вместо семейство – свобода, вместо деца – живот за себе си), отслабване на моралните нравствени фактори, които по-рано са съхранявали семейството – това е истинската причина за разводите. Хората са отвикнали да живеят заедно.

4.Нарастващата дистанция между висшите и нисшите страни, разделянето в обществото, провокацията и поощряването на разнообразни форми на агресия, разпад на обществото.

Лумпенизация на населението – отсъствие на социални, професионални и физически обвързвания към място на живот, към географското място, без професия, устойчива заетост и работно място. Студенти без професия.

Разпадане на човека. Думата „общество“ произхожда от думата „общ“. Колективът създава една обща идея и цел. Човекът се формира и расте само вътре в социума, човекът е обществено същество.

Ако обществото е разрушено, то човекът започва да деградира – това е всеобщ процес. Разпад на националната култура, заличаване лика на човечеството и в крайна сметка се появява получовек.

Спасение: трябва сами да създадем социална група, да изградим мостове един с друг. Обществото трябва да бъде изградено чрез нашите усилия, отдолу, без да чакаме властта да се заеме с това. Ако не възстановим обществото си – смъртта е неизбежна.

Отговор: Ние наблюдаваме едно широко разпространено явление. То е планирано от природата. Ние трябва да го преминем, за да създадем ново общество – на други принципи. Няма да ни се отдаде да удържим миналото и няма смисъл да удържаме вече отживялото.

Социумът трябва да придобие следващата си форма: пълна интеграция в допълнение един с друг, до реализиране на „Възлюби ближния както себе си“. Но необходимостта и потребността от това, възникват именно в резултат на усещане на неизбежно случващият се разпад!

[165278]

Filed under: Без категория, Криза, глобализация - Няма коментари→