Въпрос: Защо се казва, че системата е съвършена – ако аз липсвам в нея?

Отговор: Системата на световете, разпространяваща се от света на Безкрайността и до нашия свят – е съвършена, на нея не й достига само светлината. Тя се намира в малкото състояние (катнут) – както необходимия минимум за съществуване, напълнен само със светлината Хасадим.

Но ако получаваме желание да живеем, то трябва  да се включим в тази система. Ние сме последната част на тази система, Малхут. И в тази Малхут има само една точка – чрез която можем да влезем в системата и да донесем своето желание. Но не егоистическото желание на отделния човек – а желанието към съединение. Тоест това е желанието към отдаване.

Ако  внеса в Малхут желание за отдаване, т.е. с приятелите искаме да се съединим така, че да станем като един човек, тогава това желание ще стане като едно цяло – вече не е индивидуално желание на всеки, а наше общо желание. То се нарича „обществена молитва“ и се включва в Малхут.

В такъв случай, тя се превръща в 10-та сфира от всички сфирот. Пред нея са първите 9 сфирот – това са 5-те свята. А ние сме последната точка, Малхут на всички светове. Тук внасяме и нашето желание за съединение, т.е. към отдаване и така активизираме 9-те първи сфирот –  свойствата на отдаване. Те започват да ни влияят, съгласно нашия стремеж към нея, и да ни поправят.

Така последната сфира Малхут се превръща в желание за отдаване и пробужда към живота 9-те първи сфирот, всички висши светове, съединявайки се с тях в общо сливане в една система.

По такъв начин влизаме във висшата система и започваме да се запознаваме с нея. И тогава започваме реално да постигаме всичко, което четем в „Учението за Десетте Сфирот“: Атик, Арих Анпин, тяхното въздействие, Аба ве-Има, ЗО“Н, които се издигат и спускат, взаимодействието на различните части на духовните обекти, капките сълзене от върха на света (мазлин). Виждаме всички тези отношения между нашите духовни корени, опознаваме ги, и можем да ги управляваме, благодарение на знанието за тази система.

На мен всичко в нея ми става познато, сякаш виждам, че това е – магазин, а това – банка, това – съм аз, тук – моята работа, а това – моето семейство, тези – са мои близки, тези – далечни. Така започвам да опознавам новия свят, висшата система, и да напредвам в нея.

И сега кабалистичните книги, вместо „чудесно средство“ (сгула), стават за мен пряка инструкция. Както при покупката на перална машина, отварям инструкцията, и узнавам, как да я използвам. Точно така отварям „Учението за Десетте Сфирот“ и виждам, как да приведа в движение висшата система.

А може да минеш дори без книги, както е казано: „Душата на човека го учи“. И без всякакви книги, мога да започна практически да познавам тази система и все повече да се усъвършенствам в нея.

И всичко това – е право пред нас! Остава само една последна крачка.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 04.10.2011

[56537]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Можем ли ние да използваме четенето на книгата Зоар, за да поправим някои сложни състояния, в които са се оказали много хора в нашия свят? Понеже науката кабала вече е достъпна, и книгата Зоар може да се чете от всеки. Това ще помогне ли на човека, ако той още не усеща необходимост от група, учение, разбиране?

Отговор: Необходимо е да се разбере, че науката кабала е ефективна в случай, че човек желае да се поправи. Ние виждаме, че минава време, докато хората идващи да изучават кабала, се включат в група, започват да разбират и да чуват за какво става въпрос. Това са бавни, стъпаловидни вътрешни промени в човека.

Затова трябва да се разбере, че ”сгула” – това е ”особено въздействие на светлината”, започващо много по-отрано, отколкото човек разбира, че се намира под негово влияние. Светлината, възвръщаща към Източника, работи върху него както върху новородено, което още не знае за какво се е родило и накъде да поеме. Него го привлича някаква игра, то се забавлява с някаква залъгалка – и това е неговото обкръжение.

Ние се намираме в група – това е нашето обкръжение. Има хора, които си нямат група – това не е толкова важно. Основното е по някакъв начин те да използват средствата, привличащи светлината, възвръщаща към Източника – книгата „Зоар”, трудовете на Баал а-Сулам, статиите и писмата на Рабаш, кабалистичната музика и песни.

И затова, четенето на книгата „Зоар” във всякакво състояние, даже, ако човек още не мисли за група и обединение, а желае да подобри своя живот, все пак помага. Ако целият свят вече е започнал такова развитие, да достигнем обединение между нас, то всяко използване на тези източници, донасящи ни поправящата светлина – е полезно.

Затова, съвсем не е задължително всички да седят с нас на сутрешните уроци. Трябва да се пробуждат и онези, които нямат връзка още с нас, които никога не са чували, че трябва да се обединят помежду си с останалите хора. Както казва Баал а-Сулам, ние влязохме в епохата на Месията и цялото човечество трябва да напредва в тази насока. Затова е желателно човек да е свързан с първоизточниците, дори и без каквото и да е намерение.

От урока по Книгата „Зоар”, 22.06.2011

[46130]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Задачата на творението е да върви към нови неочаквани и предварително неизвестни състояния, организирайки си всички нужни  условия за привличане на висшата сила, която може да го промени.

Затова тези действия се наричат “чудодейно средство“ (сгула). Има точно определини действия, които творението трябва да изпълни: само да възбужда своето желание, да го подготвя,  да влезе в групата и “да си купи другари“ с това, че отдава на групата и принизява себе си.

Нужно е да се вдъхнови от тяхното величие към целта, “да си направи висшия“, тоест учител, при когото да е готов да се учи заедно с другарите, и да се съедини в едно общо желание, в един съсъд (“кли“), така че да поправи разбиването.

А вътре в разбиването ни се разкрива нашето поправяне – поправеното състояние и висшата светлина, напълваща нашия възстановен общ съсъд. Тоест тук има действия, които можем точно да опишем и да изпълним практически, оставайки в нашата егоистична природа, във все още не поправеното състояние. И такъв етап съществува на всяко стъпало на подема, дори и на духовните стъпала.

А действието от страна на висшия – това е висшата светлина (светлината АБ–САГ или обкръжаващата светлина), приходяща по непонятен за нас начин и въздействаща ни неусетно и незабележимо. Ние чувстваме само последствията от нейното въздействие.

И затова съществува този разрив между действията на творението и въздействието на Твореца в отговор на тези действия на творението, ако те са правилно организирани. Тоест от страна на творението не се проследява никаква причинно-следствена връзка, и ние не разбираме как и кога става този пробив. Затова цялата тази работа се нарича “чудодейно средство“.

Но всичко това става, защото творението възнамерява да получи нова природа, каквато сега то няма. И затова ние не можем да видим и чувстваме тези изменения, които трябва да станат в нас. Ето защо това се нарича чудо.

Когато човек получава свише тези изменения в себе си, на него му става понятен целия порядък действия, през които той е преминал, и тогава за миналото той може да каже: “Аз прилагах усилия и намерих!“

И точно находката означава чудо (сгула). Всеки път трябва да се стараем да направим всичко възможно, както е казано: “Направи всичко, което е по силите ти!“ – и ще намериш! Точно с това и се определя несъответствието между двете стъпала: моето днешно стъпало, над което аз властвам – усещам го, разбирам го, всичко устройвам сам – “правя всичко, което е по силите ми“.

А след това “намирам“ съвършено ново състояние, което идва като чудо. Защото аз получавам съвършено нова природа, която по-рано не съм могъл да очаквам и предчувствам.

От урока на тема „Чудодейната сила на ученето“, 08.03.2011

[37438]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Конгрес в Мецукей Даргот, урок 1

Въпрос: За да разкрием Висшата сила, ние трябва да излезем от себе си, от егоизма си. Но всъщност правим това заради самите себе си, за да получим вечното наслаждение. Не е ли това най-егоистичното, което може да съществува?

Отговор: Вярно! Разбира се, че всички наши действия ние извършваме само заради себе си. И колкото и да се самозалъгвам, че искам да се съединя с другите, да достигна любовта към ближния – това всичко, в който и да е случай е заради самонаслаждението.

Но по средата става нещо много особено, което ние дори и не осъзнаваме. Когато ние се призоваваме един друг: “Хайде да се обединим! Хайде да пеем, да танцуваме! Заедно да се учим!“, по този начин, ние привличаме към себе си висшата сила. Тя въздейства на нас, и дори и без нашето намерение тя ни изменя. Това се нарича “сгула“ – “чудодейното свойство“ на висшата светлина.

Тогава изведнъж аз чувствам: Истина ли е?! Нима аз наистина искам да се изменя? Как така стана това?! Аз какво – полудях ли?! Да ставам отдаващ? Да обичам наистина ? Да мисля за ближните? А с мен какво ще стане?..“

Изведнъж аз започвам да усещам, че да мисля за ближния за мен е станало по-важно. Още не съм в това свойство, но вече започвам да искам това да се случи. По-рано аз отхвърлях дори мисълта за това, а сега постепенно достигам до такова състояние, че наистина желая да придобия свойството отдаване и любов към ближния.

Как така изведнъж?! – Светлината е подействала на мен. Това се нарича чудото, за което е казано: “Приходящата светлина възвръща  към източника“.

Същата светлина, която ни е създала по такъв начин, че ние мислим само за себе си – тя ни изменя. И това е чудото, което се нарича “чудото при изхода от Египет“.

Когато това се случва, ние чувстваме, как вътре в нас нещо се променя, преобръща се. Това променя изцяло моите основи, моето отношение към света, моя поглед над света и цялото човечество, моите мисли за всички. Аз изведнъж се превръщам в своята пълна противоположност.

Това е действието на сътворението, деяние на Твореца. Усещайки в себе си този вътрешен преврат, ние виждаме действията на Твореца. И затова целия този процес, който преминаваме ние се нарича работа на Твореца. Защото ние само предизвикваме това действие, а го извършва Творецът.

Така че не се бойте да бъдете правдиви: ние наистина не искаме нищо друго, освен да се насладим и да мислим единствено за себе си, и колкото и красиво да говорим, отвътре ние сме все още егоисти. Но за сметка на всички наши действия – в ученето, разпространението, обединението – идва светлината и ни променя.

Дайте на светлината да работи!

От 1-я урок на конгреса в Мецукей Даргот, 24.02.2011

[36809]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Отваряйки която и да е книга в нашия свят, искаме да получим от нея или усещане, или разум. Защото освен това няма нищо друго. Искаме да се впечатлим от приключенските книги и романите, преживявайки заедно с героите – това е разбираемо за нашите чувства и желания.

Искаме да напълним разума си със знания от научните книги, като сме наясно, че за тази цел е нужно усърдно да ги изучаваме, стараейки се да съберем цялата информация в паметта си, а после да работим с тези данни, разпределяйки ги съгласно онова, което се стараем да разберем.

Разбиране се нарича правилното подреждане на данните. В книгата цялата информация е подредена правилно. Аз вкарвам тези данни в своята памет и ги организирам в същия ред – но с разбирането, че трябва да ги подредя по същия начин, че си струва да го направя, защо и как. Съгласяването ми с учебника означава, че го изучавам.

Но нито първият подход – за усещане, нито вторият – за разбиране, не присъстват при изучаването на науката кабала. Съвсем не! Тук четем текста, не за да усетим нещо, тъй като в този миг няма какво да усетим, и не за да разберем – защото не е възможно да разберем прочетеното, а само за да извлечем от него силата, която ни променя. Нека ни промени – само това ни е необходимо!

Това се нарича „сгула” – „чудoдейно свойство”, „чудо”, и само от него имаме нужда. Но, за да организирам това „чудо”, са ми нужни три съставни:

1. Учител, който ме насочва към „чудoдейното свойство”. Всъщност учителят не трябва дори много да знае – не е необходимо да ми демонстрира своите знания. Той не трябва да пробужда в мен нито чувствата, нито разума. Трябва само да ме насочва към изпълняването на „чудото”/„сгула”.

2. Група, която също като мен се стреми да реализира това „чудо”, да пробуди силата на промяната.

3. Книга. Аз не знам какво представлява тази книга. Кабалистите казват, че е тайна книга, в която не разбират написаното, но ако я чета заради „сгула”, тя ми въздейства и ме поправя.

Затова кабалистичните книги са написани така, че не разбираме нищо в тях. И ние поначало нямаме намерение да ги разберем, защото така бихме „откраднали” от искането на „сгула”. Освен това, не възнамеряваме тук и сега да усетим написаното в тези книги. Преди всичко аз искам да се осъществи „сгула”, а след нея вече ще усетя и разбера.

Когато в резултат на „сгула”/„чудото” стане разкриване, тогава вече влизам в този чудесен свят, където имам усещане и разум – както е в нашия свят. Тогава виждам, че същата книга, която преди е била тайна за мен, е изпълнена с чувства и разум – че е подобна на приключенската книга и романа, както и на научната книга, изпълнена с мъдрост.

Такава е книгата „Зоар” – много особена книга, най-силна по своето въздействие, способна да ни донесе „сгула”. Именно това трябва да изискваме от нея. Само от това искане зависи успеха. Така че, хайде да четем и да не го забравяме!

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 23.02.2011

[36165]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Сблъсквайки се с нещо противоположно, ние възприемаме тези събития по най-грубия начин: светлината въздейства на най-голямото желание. А когато започнем да размишляваме какво и защо се е случило, тогава работим в най-светлото желание. Излиза, че има разлика между въздействието на светлината върху желанието (колкото повече са противоположни, толкова по-голямо е въздействието) и как го възприемаме, което става според принципа за близостта, според възможността да се разберат помежду си.

Например, някой те е наругал. Ти си се обидил от цялата дълбочина на душата си – егоизмът ти е наранен, и в своето най-ниско желание си почувствал противоположността между вас. След това включваш разума, започваш да анализираш и малко да се приближаваш към него – в нещо да го разбираш, съгласявайки се и дори съединявайки се.

Мястото, където мога да разбера нещо противоположно, се смята за по-светло, по-високо. Обратната взаимовръзка на светлината и келим ще ни обърква, докато не почувстваме излизането и влизането на светлината в себе си – как става това спрямо изменението на авиюта. А дотогава, трябва да се отнасяме към това явление като към особено средство (сгула) за привличане на светлината, което е по-важно от знанията.

Това не означава, че не трябва да полагаме усилия да разбирем какво учим, смятайки, че най-важно е намерението. Не, намерението трябва да бъде свързано с умственото усилие и то се проявява по специален начин по време на ученето.

Защото всичко, за което говорим – авиют, парцуф, светлина – се случва само в намерението. Нищо не се променя, освен намерението, а всичко, което става долу е резултат от неговото въздействие. Строежът на душата, кли, което създаваме, получаваната в него светлина – всичко това е само намерение, и затова трябва да бъде свързано с всички части на науката, като наука за намерението.

Не е важно колко ще знаеш – важно е усилието. Затова няма значение какъв точно материал изучаваме. Усилието се състои в това, да се свържем с материала и да намерим в него своите вътрешни състояния.

Има ли в теб Малхут на Безкрайността? Намираш ли се в Окончателното поправяне? Получаваш ли НАРАНХАЙ? Да! Къде е това? Скрито е в моя вътрешен парцуф. Именно за него става дума!

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 10.12.2010

[35126]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Какво е „светлината, връщаща към източника”, чудесната сила (сгула)?

Отговор: Сега, силата, която искам да постигна ми действа отдалеч. Още не съм стигнал до нея, но тя вече ми свети отдалеч, в степента, в която се стремя към нея.

Вътре в нас има двойки информационни гени (решимот) – от светлината (решимо де-итлабшут) и желанието (решимо де-авиют). И решимо от светлината, винаги е на едно ниво по-високо: например, решимо 0/1 (шореш де-авиют и алеф де-итлабшут). „Алеф де-итлабшут“ е моето следващо стъпало и това решимо ми дава възможност да почувствам някякъв стремеж към бъдещото стъпало – аз го искам!

„Алеф де-итлабшут“ е самата обкръжаваща светлина, която ми свети, ако пробудя в себе си желанието на това решимо „алеф де-итлабшут“. В мен вече има някакво обличане (итлабшут) на тази светлина – нещо от следващото стъпало! Защото решимот от светлината са винаги на по-високо ниво от желанието: 0/1, 1/2, 2/3…

Тези информационни данни (решимот) са останали в нас от слизането ни отгоре надолу. Това са понятия, които могат да бъдат усетени, абсолютно научни са – свойства, точно изразени с числа и дискретно променящи се според степента на моя подем от стъпало на стъпало при реализирането на решимот.

В резултат на това, че работя със своите текущи решимот, аз пробуждам светлината на по-високото стъпало, защото в това мое решимо има част от бъдещата светлина. Ние сме се спуснали отгоре надолу, така че в нас е останала връзката между стъпалата – долната част на висшето стъпало е потопена във висшата част на нисшето стъпало.

Това е напълно ясна система. Наричаме нейното действие „чудо” (сгула), защото сега не сме способни сами да я проверим в своите желания, инструменти на възприятието – засега, те само растат за сметка на онази светлина, която привличаме. Но всичко е точна физика, а не някакви чудесни фокуси и молитви за онова, което може да се случи, а може и да не се случи.

Ако ясно задействаш тази система – точно, както обясняват кабалистите, тогава включваш нейните механизми. Намираш се вътре в нея и пускаш тази машина, за да работи над теб – именно на това те учат.

И не е необходимо да стигнеш до самия край, за да видиш някакви резултати. Постепенно започваш да виждаш потвърждението на онова, което учиш. Макар и все още да не си стигнал до реално духовно усещане, вече забелязваш как по този път се разкрива твоя вътрешен свят,  чувственото възприятие, разумът, знанието за взаимната връзка вътре в реалността. Започваш да забелязваш това, дори по отношение на материалния свят и разбираш колко детинско е поведението на обикновените хора около теб, и до каква степен са объркани.

От урока по статиято „Същност на науката кабала”, 06.02.2011

[34623]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

В момента, в който започнем да се отнасяме по-внимателно към случващото се в света, незабавно забелязваме своето неразбиране, безпомощност и неумение да разберем обкръжаващата ни обстановка.

Сърфирайки в интернет из страниците с информация за света и неговото бъдеще, за измененията, възникващи в него, ние се убеждаваме, че хората се намират в състояние на неизвестност, неяснота и безпокойство.

И тук става въпрос за хора, надарени с ум, умеещи да правят правилни разчети, имащи зад гърба си голям опит – политолози, икономисти, политици и учени. Всички те единодушно признават, че сме дошли до състояние, когато не знаем какво да правим занапред. Пълна безпомощност можем да забележим и в поведението на правителствата на водещите държави.

Такова явление се наблюдава за първи път в историята. Обикновено винаги се е намирал някакъв изход от ситуацията и човечеството е продължавало напред с егото, със своя егоистичен мироглед: какво трябва да се направи, за да стане по-добре? С тази цел в обществото са се правели революции и са се развивали технологиите. Сега това вече не решава натрупаните проблеми.

И тук идваме до понятието „сгула” (чудесната сила). Т.е. ние се намираме на някаква нова степен на развитие и не възприемаме това следващо състояние нито с органите на чувствата, нито с разума, не ни помага и богатият жизнен опит – то е напълно скрито от нас. И затова за достигането до тази степен ни е необходима особена сила, наречена „сгула”.

И това всъщност е удивително. Човечеството, прекрачило в 21-и век, след дълго развитие и огромно количество открития, дали на света толкова мъдреци, казва, че се нуждае от някаква чудесна сила.

Именно тук това приключение, наречено „кабала”, се разкрива пред нас като чудесна сила. То ни разказва за състоянието, до което трябва да дойдем. Но това състояние е абсолютно нереално, различно от сегашното, „обратният свят”, в който всички ние трябва да бъдем обединени заедно в любов вместо в ненавист и да пребиваваме в единство вместо в единение и отблъскване един от друг. Необходимо ни е също така да се намираме в една система в хармонична връзка между нас.

Кабала казва, че нямаме друг изход – ние така или иначе ще дойдем до това или под въздействието на интензивни удари, или ще се постараем сами. Всичко зависи само от избрания от нас път, но следващото състояние ни е точно предопределено.

И затова ако не вървим в хармония и съучастие заедно със силата, носеща добро, то тази същата сила ще предизвиква такъв натиск върху нас и такова усещане на безпокойство, такива удари, че във всички случаи ще напредваме чрез нея, само че със сътресения и проблеми. А това може да доведе до ядрени войни и други тежки последици, които можем да очакваме.

Науката кабала казва, че може да ни заведе до същата онази степен само че по приятен път, пълен с впечатления: леко, с добро, като приключение.

Затова аз много се надявам, че ние с вас се намираме в началото на правилно и добро развитие, наречено „приключение” и „чудесна сила”.

От лекция в аудиторията „Кабала за народа“, 11.01.2011

[34234]

Filed under: Кабала, Криза, глобализация - Няма коментари→

Ние се опитваме да приближим кабала до хората и да обясним, че тя е наука, обясняваща нашия живот, помагаща ни да решим проблемите с възпитанието, здравето и всичко останало. Но всичко това е само външно.

Всъщност кабала говори само за духовния свят и спира на ниво Бина де-Малхут де-Малхут на света Асия. Между тази Бина и нашето състояние в този свят – Малхут де-Малхут де-Малхут на света Асия, съществува разрив.

Ние не можем да прекрачим тази пропаст, да намалим разрива или да го запълним с нещо. Винаги, докато не се извисиш по-високо от този разрив, кабала ще ти се струва абстрактна наука, философия, мистика – т.е. нещо нереално. Защото като реално ти възприемаш само онова, което можеш да видиш и вземеш в ръце – а какво може да ти се даде, ако човек не продава червени кончета и „осветена вода”?

Този разрив между нашето сегашно състояние и най-близката Бина се преодолява само с усилена работа вътре в самия материал – егоистичното желание за наслаждение. Аз се опитвам да правя това с помощта на обкръжението, което на този етап е също егоистично. Но аз с всички сили, като малко дете се опитвам да порасна и да се издигна над себе си.

Кабала никога няма да може да се облече непосредствено в материала на нашия свят – винаги ще трябва да подскачаш към нея нагоре! Нищо няма да можеш да направиш с този последен АХА”П (долната част на висшия духовен обект) – ти не притежаваш Галгалта ве-Ейнаим, която би могъл да облечеш върху него.

Така са построени всички светове, цялата духовна стълба: Г”Е на низшия облича АХА”П на висшия и тогава може да получава от него. Няма значение, нека в АХА”П на висшия цари пълна тъмнина, но аз със своето Г”Е съм готов да приема тази тъмнина, да се съглася с нея, за да се хвана за висшия. Аз съм готов да предпочета тази тъмнина пред онази светлина, която имам сега в Г”Е.

Но аз не притежавам Г”Е за този най-последен АХА”П между Бина и Малхут де-Малхут де-Малхут де-Асия! Защото аз се намирам по-ниско от този АХА”П по своя егоизъм – аз няма с какво да облека висшия. Аз нищо не мога да направя и затова кабала за мен засега си остава абстрактно знание.

Духовното завършва в последната Бина, до тази червена линия. АХА”П на висшето за мен е пълна тъмнина. Но ако аз внеса в този промеждутък „групата, книгите, учителя” и започна да работа с тях, то аз получавам възможност да се свържа с тази Бина.

И това дори не значи, че самата тази група трябва да се намира в духовното. Но тези средства (група, книги, учител) притежават такова чудесно свойство (сгула), че ако аз си представям, че те се намират по-високо от мен и искам да се включа в тях, прекланяйки своето его пред тях, то извличам от тях духовната съставляваща. От Г”Е на висшия чрез тях при мен достига светлина.

Аз от своя страна инвестирам желание (егоистично!), а в отговор към мен идва светлина и ние се срещаме с него в онази област, която се нарича „учител, книги, група”. Това е качествено понятие, а не физически хора или книги – онова същото място, където аз разкривам АХА”П на висшия, духовния свят.

Затова аз съм длъжен да си представям, че те са високи, велики и вътре в тях се намира Творецът. Само в такава форма аз мога да си представя АХА”П на висшия – по-високата степен, и да се хвана за нея. Защото у мен няма Г”Е, няма никаква друга възможност.

От урока по статията „Същността на науката кабала“, 26.01.2011

[34131]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Как можем да говорим за любов към Твореца, ако не знаем какво е това?

Отговор: Любовта е проявление на желанието. Въобще, за каквото и да говорим, става дума само за случващото се вътре в желанието и за неговите разновидности.

Вярно е – не знаем какво е любов. Тогава какво да направим? Първо ние получаваме пример от това, което имаме. Всички свойства и форми са заложени в нас във вид на получаване. Изхождайки от това, посредством механичните усилия в групата и учението, поправящата същност на които ние не разбираме, нашите естествени свойства започват постепенно да се менят.

Защо? Посредством каква сила? Какво се случва с нас? Ние не знаем. Ние просто „наблюдаваме” промените, случващи се в нас. Днес аз не мисля както вчера и не желая това, което съм желал вчера.

Но човек не се ли изменя ден след ден? Това е така, но ние говорим за качествени изменения. Вчера не ме е привличало толкова много отдаването, любовта към ближния и връзката с него, но днес това е малко по-привлекателно, по-ясно и по-възприемчиво в моите очи.

Как се е случила тази „свръхестествена” промяна в мен? Аз сам не зная. Затова тя се нарича „чудотворно свойство”, сгула.

От урока по статията на Рабаш, 26.01.2011

[33751]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→