Вярата над знанието изисква специален ум. Работата е това, че човекът в този свят: ти и аз, всеки от нас, е изграден от егоизъм, от желание за наслаждение, в рамките на което усеща цялата действителност.

Ние чувстваме само онова, което може да ни донесе удоволствие, или напротив, да предизвика страдание, тоест плюса или минуса по отношение на нашето егоистично желание да живеем приятно.

Но тук от нас се изисква специален подход: аз не искам да чувствам какво е приятно или неприятно за мен, а се старая да се откъсна от тази зависимост, да се издигна над нея и да оценя реалността по отношение на това, кое е добро или лошо за другите. Само по този начин ще започна да виждам това, което е извън  мен. В противен случай нищо не виждам, целият свят за мен е само онова, което определя собствената ми изгода.

А по този начин  много ограничавам себе си, не излизам от рамките на животното, което мисли само за своя живот или на малкото наивно детенце, което разбира само своето удоволствие, без да държи сметка за другите.

После детето расте и започва да се грижи за другите, по-добре вижда и разбира света. Но на практика ние не виждаме света, а просто все повече разширяваме полето на нашите интереси и можем да преценим какво ще ни бъде от полза и какво ще ни навреди.

Сензорът, чрез който възприемаме действителността,  е създаден единствено от желанието за наслаждение и трябва да го осъзнаем. Ние живеем вътре в нашето желание за наслаждение и се наричаме творението на този свят. На практика няма този свят, бъдещ свят, висши светове, всичко е една действителност, която зависи само от нашето възприятие, от отношението ни към случващото се.

Има явления в света, които изобщо не усещаме, тъй като нашето възприятие се определя само от това, което е добро или лошо за нас. Нищо друго не забелязваме.

Ако сигналът не се улавя от моя егоистичен сензор, желанието за наслаждение, като положителен или като отрицателен, изобщо не го усещам. Може около мен да се случва нещо грандиозно, но аз нищо не виждам.

Кабалистите, които са постигнали висшия свят, казват, че той е точно тук. Няма нужда да летим до другия край на вселената, до друга галактика, всички светове са вече тук, заедно с нас.

Само ние не ги чувстваме, защото възприемаме действителността само по един тясно приложим параметър: „чувствам се добре”/“чувствам се зле“. Оказва се, че цялата реалност се ограничава само в рамките на примитивните ни егоистични интереси.

А как да видя повече, да почувствам повече, да разбера повече, да започна да излизам от моя пашкул? Това е възможно само, ако се издигна над усещането  „чувствам се добре”/“чувствам се зле“ и ако придобия свойството отдаване, което се нарича вяра. Тогава ще усещам не по отношение на моята полза, а по отношение на другите.

Ако започна така да оценявам действителността,  се издигам над себе си и придобивам нов орган за чувстване: вяра над знанието. Така влизам в ново, външно възприемане на действителността, независещо от моя егоизъм. Аз ще мога да почувствам това, което усещат другите извън мен и по този начин моят поглед става относително обективен в зависимост от това, доколко мога да се отделя от собствения си интерес.

Аз започвам да виждам обективната реалност, която мога да разкрия: 125 духовни стъпала, пет висши светове и постепенно развивам моя поглед, докато не видя всичко, което се намира извън мен. А намиращото се извън мен, се нарича „Творец“ (Бо-ре), тоест „ела и виж“. Сега, в моето желание да се насладя, не виждам нищо, но имам възможност да постигна Твореца, действителността, която е извън мен.

Тогава ще разбера къде всъщност живея, какво е природата и какво се случва с мен. Затова тази методика се нарича „кабала“ (получаване), защото тя ни учи, как да получаваме усещания за цялата безгранична действителност. А човекът, развиващ такива усещания се нарича кабалист, доколкото възприема действителността обективно: не изкривено в собственото си егоистично възприятие, а такава, каквато е.

Дори самото първо излизане от собствения егоизъм ни позволява да усетим, че висшата духовна реалност съществува! Така започвам да разбирам къде се намирам, заради кого и за какво, какъв процес трябва премина и какво състояние трябва да  достигна. Преди това сме абсолютно слепи, безчувствени и нямаме никаква възможност да погледнем извън егоизма. Само вярата над знанието позволява да се откъсна от  него .

Из урока на тема „Вяра над знанието“, 30.04.2020

[263978]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Какво трябва да бъде обществото на бъдещето?

Отговор: Обществото на бъдещето е общество, в което хората ще започнат да усещат едновременно всички форми на живот. Човекът няма да чувства, че съществува само в една част на мирозданието – в най-нищожната, най-малката, наречена „наш свят”.

Освен него съществуват още много степени и  можем да разберем, да осъзнаем, да почувстваме всички тях още в живота ни в този свят. Нашият свят е егоистичната част от мирозданието, а останалите му части са алтруистични. И всички тях ние можем да съединим в себе си.

Но за да започнем да усещаме останалите нива, е необходимо да излезем от нашия егоизъм. Тогава ще видим, какво в действителност е Вселената.

Въпрос: Сега съществува такова понятие, „мислене в измерение 5D”.  3D  е когато мислиш егоистично, сам за себе си, а 5D – когато чувстваш този свят като единен разум, като обединено човечество.

Към какво трябва да се стремим, за да мислим като единен организъм?

Отговор: Трябва да се издигнем над нашия егоизъм, да придобием свойството отдаване, любов. Вие трябва да излезете от себе си, да престанете да се чувствате като център, а обратното, да чувствате другите като център, като цел, на която отдавате всичко. А самите вие само заради това и съществувате. Тогава ще усещате нивото 5D и следващите нива.

От програмата „Срещи с кабала. Виктория Боня, 29.03.2020

[264869]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Егоизъм - Няма коментари→

Въпрос: Откъде човек взема сила за намерението да отквърли желанието за нъпълване, да не го приема?

Отговор: От Твореца. Но затова е необходимо да бъде в група, защото в нас няма такава сила. Не можем да не получаваме, ние се състоим само от желание за получаване. Какво да правим тогава?

И тук осъзнаваме, че нямаме сила да се овладеем. Започваме да вярваме на кабалистите, които казват, че ако действително искаш да достигнеш до свойството отдаване, то няма друг изход, освен да влезеш в група, занимаваща се с усвояването на свойството отдаване, доколкото само чрез групата, отменяйки себе си пред нея, можеш да започнеш да възприемаш това свойство от Твореца.

Тук няма много условия, но е много трудно те да се съвместят с нашия егоистичен разум:

– Аз съм длъжен да бъде в група.

– Аз съм длъжен да отменям себе си пред другарите.

– Аз не съм длъжен да получавам от Твореца, именно, за да получа от него всичко, което той ми е подготвил.

Има много различни противоречиви движения и човек много трудно може да ги абсорбира в себе си, да си ги представи.

Въпреки, че просто стои и механично, като машина, изучава методиката, но едновременно всички тези действия преминават през него и той постоянно се променя. Променяйки се, усеща получените знания и действия всеки път по нов начин. И  чувствайки се по нов начин, той не осъзнава как се случва всичко .

Излиза, че като че ли науката е проста: има само наслаждение и желание, които трябва правилно да се съвместят, за да може наслаждението да се получава заради желанието, а желанието да отдава заради наслаждението. Но не се получава, много е трудно да се постигне.

Затова съществуват и спомагателни механизми: група и обкръжаваща светлина (ор макиф).

Из урока на руски език, 16.02.2020

 [261615]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - Няма коментари→

Заради карантината много хора се оплакват, че се чувстват изолирани, сякаш са попаднали в черна дупка. Но трябва да разберем че целият ни свят, цялата Галактика, цялата Вселена се намират в черна дупка. Няма какво да се направи, това е факт. Затова не е страшно, че ти също усещаш тази тъмнина.

Казват, че в черната дупка има такава гравитация, че дори светлината не може да излезе оттам – всичко потъва в този черен кладенец, толкова е голям егоизмът. Егоизмът поглъща всичко, не дава нищо да излезе на повърхността. Такъв е нашият свят, в който ние се намираме в черна яма.

Но всичко, което виждаме отвън, всъщност е вътре в нас – ние виждаме себе си. И ако виждаме тъмнина, значи разкриваме нашите истински свойства и можем да направим изводи за нашето състояние. От това и ще стане ясно как да излезем от тази яма, от черната дупка.

Ако получим свойството отдаване, веднага ще излезем на свобода. Затова и желанието за отдаване се нарича „свободна земя“, а живеещите там хора – свободен народ. И тогава излиташ от тази черна дупка и ставаш част от свободен народ в своята страна, в своето желание. Помоли Твореца и Той всичко ще нареди. Трябва само да склониш и да помолиш, в това е нашето поправяне.

Из урока на тема „Песах“, 01.04.2020

[262525]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Защо духовността не оставя в границите на материалното, егоистично възприятие никакви доказателства? На какво да разчита човек без доказателства?

Отговор: А, вие на нищо не разчитайте. Нашият свят по никакъв начин не може да бъде доказателство за съществуване на Висшия свят. Може да убеждавате вашето куче или котка в каквото поискате, от това нищо няма да излезе, все пак тя ще открадне парче месо.

При това то ще маха с опашка и ще ви гледа предано в очите, защото с нищо не е виновно. Виновни сте вие, защото не разбирате природата на животното.

Ние трябва задължително да разберем, че преминаването във Висшия свят се намира в получаването на свойството отдаване.

Никакви доказателства няма и не може да има. Не си мислете, че някъде има доказателство за съществуването на Висшия свят, на душата, на живота след смъртта.

За да разбере това, човекът трябва да се издигне на по-висше ниво, да го намери в този живот и тогава няма да чувствате никакъв преход между двата свята.

От урока на руски език, 01.04.2018 г.

[231113]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава: вярата е съсъд на отдаване?

Отговор: Работата е в това, че вярата е свойството отдаване, свойството Бина. Има обикновена вяра и пълна вяра („емуна шлема“), която се напълва със  знание.

Тоест, вярата не е крайно състояние. Тя е инструмент за постигане на Твореца и с този инструмент човекът разкрива Твореца като източник на светлината, която го напълва, и му позволява да види всички творения във всички светове, във всички времена, над всички ограничения.

При това, отразената светлина (ор хозер) трябва да бъде равна на пряката светлина (ор яшар).

Въпрос: Да стигнем до вярата, до свойството отдаване – това ли е да стигнем до  желанието да получим това свойство?

Отговор: Да, аз искам да получа свойството вяра, а не да казвам: „Аз вярвам!“. Над това трябва много да се работи. Целият ни път е придобиване на свойството вяра или на отразената светлина. А след това, в това свойство влиза вече всичко, включително и любовта.

Любовта е следващата, по-дълбока степен, когато цялата светлина влиза в свойството вяра на човека, в свойството отдаване, т.е. пряката светлина се облича в отразената светлина.

И всичко това се осъществява вътре в групата, иначе  няма да можеш да направиш нито едно движение, нито едно действие.

От ТВ програмата „Последното поколение“, 22.03.2018

[234694]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос от Facebook: Моята дъщеря се омъжи преди 10 години. Те нямат деца, не искат да имат. А аз мечтая да стана баба. Натискам ги, но всичко е безполезно. На дъщеря ми е отнето щастието да бъде майка. Опитвам се да ѝ го обясня, но тя още повече се отдръпва от мен. Може ли по някакъв начин да ѝ се въздейства? Вие сте мъдър човек, посъветвайте ме.

Отговор: Най-сигурно е да направите за дъщеря си всичко, което иска, в замяна на внук.

Реплика: Тоест бабата може да каже: “Аз ще бъда с него през цялото време, ще се занимавам…”

Отговор: Това е естествено, за него няма какво да говорим. Не е важно. Какво е нужно на дъщеря ви, освен това? Тя  трябва да роди, все пак да бъде майка, да се грижи. Това е за цял живот! С какво можете да го купите? Нещо трябва да се даде. Всичко това са “обществени договори.“

Въпрос: Дори раждането на деца?

Отговор: И раждането на деца, естествено. Мога да кажа, че това е най-основният договор.

Въпрос: А къде отиде майчиният инстинкт, щастието да бъдеш майка?

Отговор: Егоистичното желание прекъсва инстинкта. Егоизмът расте и не иска да действа автоматично. Той през цялото време търси рационалност. Рационалност в раждането, във възпитаването на децата – няма, в изграждането на следващото общество, на следващото поколение – няма..

Егоизмът се променя във всеки един от нас от поколение на поколение.  Сега той се променя драстично и затова живеем с трудни въпроси между поколенията. Естествено е, че не искат да се женят, да създават семейство и още повече да раждат деца!

Извършва се сериозно преразглеждане на ценностите. За всяко предишно инстинктивно действие на хората,  днес възниква въпросът: „И за какво? Защо? И какво от това? А ако не искам? „- и така нататък. Тоест,  човек започва ясно да се проверява.

И егоизмът  не му позволява, казва: “Направи така, за да страдаш по-малко. Децата и внуците не са ти нужни. Ще ти донесат само страдания, нищо друго.”

Днес, когато егоизмът се е  увеличил и е взел превес над инстинктите, които ми диктуват, че трябва да се оженя, да имам дом, семейство, работа, образование, деца, които да възпитавам, образовам и т.н., той ми казва: “Този свят!? За какво ти е да мислиш за него?! Всичко ще отмине, всичко ще изчезне! Почивай!”

Аз прекрасно ги разбирам. В тях има хубав, здрав, развит егоизъм. Те не искат да бъдат слепи и сляпо да следват природата си като животни. Човек – няма, човекът се издига над животното.

Издигайки се в това поколение над животинските инстинкти, започваме да си задаваме въпроса: “Защо?” Тоест в нас наистина се появява нещо човешко, над животинското. И човекът казва: “Не искам този живот, отричам го!”

Въпрос: Каква е вашата позиция ви по този въпрос?

Отговор: За мен е важно хората да могат да го приемат именно като свое лично.

Ако човекът има велика за него цел, тогава заради нея, ако трябва да ражда – ще го направи, ако трябва да възпитава – ще го направи. Не заради децата и не за да ги упреква по-късно, а заради тази своя цел. Заради нея трябва да живее.

Човекът не иска да бъде управляван от инстинктите, които са в животното, той иска да бъде без инстинкти. Ако имам цел, заради нея ще направя всичко, а ако нямам, то няма, и тогава мога да умра.

Въпрос: Ако целта е да се достигне до следващата степен, до свойството отдаване, да станем отдаващи, обичащи, тогава ще се появи ли отново този майчин инстинкт?

Отговор: Ние вече ще съществуваме на друго ниво. Ще започнем да се обединяваме помежду си, да раждаме, да възпитаваме съвършено други същества – духовни. А животинският период вече завършва.

Аз мисля, че ние постепенно и много бързо, между другото, ще навлезем в състояние, в което вместо нашия свят ще започнем да виждаме друг свят. Нашият свят се разтваря като в мъгла и ние ще видим друг свят, в който вече не съществуваме в материята.

От ТВ програмата “Новини с Михаел Лайтман”, 05.06.2018

[230282]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата - Няма коментари→

Конгрес в Прага – предварителен урок

Хората, изучаващи кабала, разбират, че следващия етап, който трябва да постигнем е особен: той е насочен не вътре в човека, а извън него.

Всичко, което постигаме, развивайки се на неживото, растителното и животинското ниво на природата, се опитваме да го получим, да го притеглим и да напълним себе си.

Но това съществуване е ограничено и затова ни води към криза. Така повече не трябва да живеем – уморяваме се и нашият егоистичен организъм изживява себе си. Тук и възниква раждането на новото свойство – свойството на отдаване, което ни се струва абсолютно фантастично и непонятно. И ние не знаем какво да правим.

По принцип това е чисто психологически проблем, тъй като няма значение каква е посоката на работата: за получаване или за отдаване. Най-важното е да се напълня и приема всички нови форми на природата.

Затова, въпреки че методиката на отдаване ни се струва чужда и непонятна, тя дава на човек възможност за неограничено развитие, неограничено възприятие на реалността и безкрайно съществуване.

По този начин не напълвам себе си, а излизам „от себе си“ и съществувам напълвайки другите. Така сякаш се разпростирам по целия свят и всичко, което не е в мен, става също мое, защото всичко отдавам и чрез себе си напълвам останалите.

Да предположим, че взимам някакъв източник и напълвам само себе си. В този случай съм ограничен в определена вместимост.

А ако отдавам от себе си, т.е. получавам от вън и чрез себе си го пропускам на другите, то включвам себе си в безкраен цикъл.

Излиза, че получавам отвън и само правя от себе си постоянна пропускаща система – пропускам през себе си абсолютно цялото мироздание. Започвам да усещам не само себе си, както се случва в материалния ни живот, а всичко, което съществува извън мен. Прочетете повече

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Защо думата „жена (иша השא)“, произлиза от думата „огън (еш שא)“? Защото тя съдържа в себе си както „съд„, така и „милосърдие„.

Думата „жена (иша השא)“, това са буквите на думата „огънят на Твореца (еш а-шем ה שא’)“. „Огънят е съда, Творецът е милосърдието. [Книгата Зоар, „Бемидбар“, „Матот“]

Става въпрос не за мъжът и жената във физиологичен смисъл на думата, а за духовни свойства.

Женското свойство се явява творението и може да бъде реализирано само чрез мъжкото свойство – Твореца. Но всичко, което има в женската част, е желание за получаване, което трябва да се поправя по подобие на желанието за отдаване.

А мъжката част е само проводник, който адаптира Твореца към женската част, така тя да стане подобна на Него в работата с мъжката част.

Всичко съществуващо в мирозданието, включително човечеството, представлява творение и всичко се нарича „женска част“.

Въпрос: А кога тя се нарича мъжка част?

Отговор: Никога. Тя може да бъде просто подобна на мъжката част, защото мъжът е Творецът. Само по подобие на свойствата ние влизаме в пълно съчетание с Него, в сближаване, съединяване. Това се и явява целта на творението.

Жената (Малхут) сама не е достатъчна  да създаде условията за каквото и да е духовно действие. Всичките ѝ обети трябва да преминават или чрез бащата, или чрез мъжа, иначе нейните желания няма да бъдат подобни на желанията и свойствата на Кетер – Твореца.

Затова, когато в Тора се говори, че мъжът или бащата са премълчали, означава, че те нямат възражения, тъй като всички действия и намерения на Малхут са правилни. Ако те не са премълчали, то, естествено, всички нейни желания се отменят, и тя трябва по такъв начин да провери правилността на намеренията си.

Зеир Анпин (мъжът) или Аба (бащата) са две духовни конструкции, които стоят като адаптери между Малхут и Кетер/Твореца, тъй като жената няма възможност по друг начин да се съедини с Него, само чрез бащата или чрез мъжа. Оттук и произлиза законът, че тя е длъжна да бъде само под властта на бащата, а след това само под властта на мъжа, и в никакъв случай сама. Самотната жена се счита за враг на обществото.

Въпрос: Какво е това „самотна жена“ в мен?

Отговор: Самотна жена е желанието, което не поставя за своя цел да се адаптира под свойството отдаване на Твореца.

Въпрос: Що за калибровка става пред влизането в Земята на Израел?

Отговор: Ако синовете на Израел не калибрират всички свои микро желания от създадената в пустинята схема, където всички 12 колена са съединени помежду си по определен начин, ако те не проверят и не проконтролират себе си преди влизането в Земята на Израел, то те могат просто да паднат – земята ще ги отблъсне обратно.

Проверката на всички желания, които се наричат „женски“, е необходимо и достатъчно условие за влизането в Земята на Израел. Тук проработва веригата за съединение с Твореца.

От ТВ програмата „Тайните на вечната Книга“, 24.09.2015

[177352]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената, Мъжът и жената, Тора - Няма коментари→

Моше и великият преврат

Въпрос: В съвременният свят ярко се проявява кризата в ръководството. Оглеждайки се назад, виждаме лидери от по-голям мащаб в сравнение с днешния. В този контекст, особено значение придобива персонажа в настъпващите пасхални празници – Моше.

Всъщност днес ни интересува не Моше сам по себе си, а моделът на ръководство, към нов живот и процъфтяване.

В своето време, на Моше му се е отдало да направи истински преврат в народа и да го преведе през тежки несгоди, независимо от трудностите и съпротивлението.

По какъв начин е извършил това „чудо“? Днес, когато обществото търси целеустремен лидер с багаж от истински ценности, можем ли да почерпим нещо, да се научим на нещо от Моше?

Отговор: Преди всичко, ние не разбираме на какво ниво се е намирал този човек. Става дума за духовното стъпало, разкрило се в нашия свят като Моше. Според свойството отдаване, според любовта към ближния, той стои по-високо от всеки друг.

Той не е имал никакви лидерски способности. Въобще, предводителят на народа на Израел, не се нуждае от никакви особени лидерски качества. Има достатъчно хора, умеещи да водят и манипулират другите, съгласно своите егоистични стремежи. Да манипулираш може както в лош, така и в добър контекст, но все пак егоистично.

От друга страна, истинският лидер, устремен „направо към Висшия“ (яшар-Ел) и наречен „Исраел“ – т.е. водещ ни към свойството отдаване и любов,  не трябва да блести с интелект, да се прави на умен, да хитрува и, още повече, да лъже. Обратното, той всъщност трябва да бъде наивен. Защото именно в степента на тази наивност, висшата светлина въздейства чрез него на другите.

Такъв лидер желае само едно – максимално да се приобщава към свойството отдаване и любов, което се нарича „Творец“, или „Висша сила“. И ако човек следва този принцип, то „висшата светлина“, силата на отдаване и любов, чрез него въздейства на целия народ.

Същият този лидер обучава народа и постепенно, поетапно, търпеливо го води през всички перипетии, докато не доведе хората към поправяне.

Тогава и те придобиват същата степен търпение, готовност към взаимни отстъпки, взаимно единение и така стават народ на Израел. Народ, в който всички са обединени, за да се разкрие свойството отдаване и любов, наречено „Творец“.

Без отстъпки

Ето какво олицетворява Моше. Той носи в себе си качествата на велик кабалист, постигащ Божественото, така че през него преминава светлината и с това народът се научава на единение.

Ролята на такъв лидер е много трудна за него самия и за народа, на който в нищо не може да отстъпи. Тъй като от своята висота той вижда, че никакви отстъпки не може да има – или напредване, или смърт.

А народът в това време, постоянно получава добавки на егоизъм. Това касае и нас: нашето его се усилва ден след ден и над него трябва да се поправяме отново и отново. Себелюбието укрепва в лявата линия и задачата на Моше е да помага на хората в уравновесяване на егоизма с любов, състрадание, милосърдие, единение. Отново и отново, на всяко стъпало.

Учител по Природознание

Въпрос: Какво изисква такъв лидер?  На къде  насочва народа?

Отговор: Той обяснява на народа законите на Природата, наричани още „закони на Тора“, „духовни закони“ или „воля на Твореца“.

Всичко това е едно и също. Защото „Бог“ (אלקים) по гематрия е „Природа“ (הטבע). „Творецът“, това е силата на Природата, творяща, формираща, поддържаща и развиваща всичко.

Съответно, Моше е точно като „голям учен“, обясняващ ни всичко, което става в човека, в обществото, в Природата. Той ни обяснява от къде сме дошли и накъде отиваме, как се развиваме, какви сили ни движат, как можем да се намесим в тяхното действие и как да преминаваме от състояние в състояние.

Всички състояния са предопределени в Природата и Моше ни обяснява какво ще бъде следващото. Да го достигнем можем по два начина: по пътя на страданията или по пътя на светлината, „по пътя на Тора“. И Моше се старае да ни насочи по верния път.

Препъвай се, но не отстъпвай

Вървейки след Моше, народът всеки път се сблъсква с поредната неприятност, но не заради това, че нещо се е случило не както трябва. Просто на хората се разкрива все по-голямо егоистично желание и ето, че те отново не са съгласни с Моше.

Същото се случва и с всеки човек поотделно: в него също има „Исраел“ и „Моше“. Свойството народ на Исраел се усилва в лявата линия и тогава му противодейства свойството Моше. „Исраел“, надделява отляво, не е съгласен, а „Моше“ се повдига и отново въвежда ред.

За това е казано: „Човекът няма да изпълни заповедта, докато не се препъне в нея“, „Който се възвишава над другите, над него се възвишава неговото зло начало”. С други думи, ние постоянно растем в своя егоизъм и всеки път трябва да го „покриваме“ с любов, отдаване, взаимно единение.

От 542-та беседа за нов живот, 26.03.2015

[156457]

Filed under: Празници - Няма коментари→