Заради карантината много хора се оплакват, че се чувстват изолирани, сякаш са попаднали в черна дупка. Но трябва да разберем че целият ни свят, цялата Галактика, цялата Вселена се намират в черна дупка. Няма какво да се направи, това е факт. Затова не е страшно, че ти също усещаш тази тъмнина.

Казват, че в черната дупка има такава гравитация, че дори светлината не може да излезе оттам – всичко потъва в този черен кладенец, толкова е голям егоизмът. Егоизмът поглъща всичко, не дава нищо да излезе на повърхността. Такъв е нашият свят, в който ние се намираме в черна яма.

Но всичко, което виждаме отвън, всъщност е вътре в нас – ние виждаме себе си. И ако виждаме тъмнина, значи разкриваме нашите истински свойства и можем да направим изводи за нашето състояние. От това и ще стане ясно как да излезем от тази яма, от черната дупка.

Ако получим свойството отдаване, веднага ще излезем на свобода. Затова и желанието за отдаване се нарича „свободна земя“, а живеещите там хора – свободен народ. И тогава излиташ от тази черна дупка и ставаш част от свободен народ в своята страна, в своето желание. Помоли Твореца и Той всичко ще нареди. Трябва само да склониш и да помолиш, в това е нашето поправяне.

Из урока на тема „Песах“, 01.04.2020

[262525]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Къде е границата между духовното и културното?

Отговор: Няма отделно понятие „култура“.

Между културата, етиката и духовното състояние няма никаква разлика. Културата е произлязла от религията. Без религия не би имало живопис, литература, музика. Всичко това се е зародило в религията и после немного се е развило извън нея. Но, като цяло, всички основи на това лежат именно в духа.

Въпрос: Но има племена, които не изповядват нито една от световните религии. Те имат своя култура, общуване, поведение, устои.

Отговор: Те имат своите традиции, тъй като в света съществуват около 2800 всевъзможни религии и вярвания.

Всичко, което има в човечеството, е възникнало благодарение на религиите. Всички изкуства са произлезли от религиозните потребности на човека да изрази себе си пред висшата сила.

Въпрос: В Тора се казва: „Учи отрока свой на изкуство“. Какво се има предвид?

Отговор: Под изкуство (оманут) се подразбира свойството отдаване.

От урока на руски език, 08.01.2017

[205964]

Filed under: Без категория - Няма коментари→

Въпрос: В Тора се описват заповедите и законите. Каква е разликата между тях?

Отговор: Законите (мишпатим) изхождат от страната на ограниченията, а заповедите – от страната на желанието да се съблюдават и изпълняват. Но по принцип и тези, и онези ни показват едно: по какъв начин  човек трябва да се уподоби на Твореца.

Става дума не за нивото на нашия свят. В Тора всички закони и заповеди се разглеждат относно нашия егоизъм и как той да бъде преобразуван в нещо обратно на себе си, подобно на Твореца, на свойството на пълно отдаване, любов, връзка с всички, когато в тази връзка се разкрива самото свойство отдаване – вселенската сила, наричана Творец.

В разкриване на тази сила има ”613 егоистични свойства”. Ние трябва да ги поправим от егоистичното прилагане за самия себе си, за собствена полза, дори понякога във вреда на другите (така ние усещаме собствената полза), на алтруистично прилагане, да ги обърнем в полза на другите, и с помощта на това да се съединим, да се слеем, да се уподобим на Твореца.

В тези действия ние имаме ограничения, когато аз се издигам над своя егоизъм и преставам да работя с него. След това, така го преобразувам, че мога да извършвам алтруистични действия  над него. А след това сам присъединявам този егоизъм към моето алтруистично намерение и действам заедно с него за благото на отдаването.

Например, крадецът престава да краде. Това е първата заповед. Втората заповед – цялото майсторство в кражбата той отдава за благото на хората. Както например в разказа на О. Хенри крадецът отваря сейф, в който е влязло дете.

По такъв начин, присъстват всички етапи: издигане над егоизма и преобразуването му в действие – в алтруизъм. Първо е ограничението: аз не крада. Второ, издигане над егоизма: каквито и алтруистични възнаграждения да ми предложат, каквото и да ми дадат, аз все едно, няма да се възползвам и няма да извърша действия, които биха навредили някому. Трето, използвам бързината на реакцията, способностите си и възможностите си, за да отдавам, насочвайки ги към любовта.

Така се разпределят и заповедите, и законите. Но в тяхното изразяване има ограничения на дясната, лявата и средната линия спрямо себе си, обществото, Твореца – много и различни нюанси.

От ТВ програмата ”Тайната на вечната книга”, 11.03.2013

[111526]

Filed under: Духовна работа, Заповеди, Тора - Няма коментари→

От нас, на този път, се изисква преданост на душата, самоотмяна, или това, което се нарича „поемане върху себе си бремето на властта на Твореца“, т.е. себеотрицание. Наблюдаваме тези качества в животните: едно куче чувства много добре, ако със стопанина му се е случило нещастие или някакъв проблем, и е предано на стопанина си. За същата тази преданост на душата ли става дума или не?

Каква е разликата в предаността на неживото, растителното и животинското ниво от човешката? Робът свиква с господаря си, чувства своята зависимост от него и му става предан, като куче. По какво се различава той от роба на Твореца?

Робството на Твореца е преданост към природа, противоположна на моята собствена. Вътре в това себеотрицание се оказвам между две разделили се полярни точки. В мен е собственото ми желание за наслаждение, в което чувствам своя егоизъм, всякакви оплаквания, проблеми, разочарования. Чувствам всичко това и не го отричам, то живее в мен. Но над всичко това, над него бавно, стъпка по стъпка, придобивам осъзнаване и разбиране, преданост на душата към противоположно на моето свойство.

За мен е ясно видима, позната и разбираема разликата между двете форми на природата, намиращи се в мен. Моята преданост се издига над моето знание. Колкото повече е знанието, толкова по-високо се издигам над него, в обратна форма. Това различие, напрежение, разстоянието между егоистичната и алтруистичната природа, между намерението за получаване или отдаване, за себе си или за Твореца – разликата между тези две крайности расте все повече.

Казано е: „Колкото по-високо е човек, толкова повече е егоизмът му“ и „Невъзможно е да изпълним заповедта, без преди това да сме я нарушили“. Това означава, че трябва да паднем и да изпитаме все по-голямата дълбочина на своя егоизъм, злото начало, змея и само от там можем да се издигнем до още по-голяма висота на себеотрицание и робска преданост.

Тези две точки не се изключват взаимно – цялата дистанция между тях запълваме със своето осъзнаване, разбиране, любов, издигащи се над омразата. „Всички престъпления покрива любовта“. В това е разликата между нашата духовна преданост и простата религиозност.

Религията изисква от човек да върви със затворени очи – колкото по-малко разбира, толкова по-предан й е той. Той изпълнява всичко, което му кажат, без да търси разбиране. Колкото по-малко съмнения, колкото по-уверено върви напред със знамето в ръка и с фанатичен поглед, толкова повече похвали получава.

В кабала именно съмненията, объркването, различните вътрешни проблеми и изяснения определят богатството от вътрешни понятия, мисли, идеи. Всички те са противоположни на Твореца и работата заради отдаване, но именно над тях човек изгражда своята преданост, защото благодарение на тях той е способен да разбере и да почувства.

На тази основа той изгражда своето разбиране и усещане, възприема света отначало до край в двете форми на природата, във всички възможни чувства и понятия. Той не гледа с тесен поглед и не върви със затворени очи, а с пълно осъзнаване на егоизма, изгражда своето отношение към свойството отдаване, знаейки, че точно то е свойството  на Твореца.

Той издига свойството отдаване над свойството получаване и самостоятелно, осъзнато предава себе си в служба на отдаването и любовта. Те стават за него негови Богове.

От подготовката към урока, 22.01.2013

 [98502]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да разберем, че действията ни са за благото на Твореца?

Отговор: Ако Творецът е определена форма, която аз сам строя в себе си, то трябва да знам какво е в Негова полза и какво във вреда. Ако тази създавана от мен форма е напълно отдаваща, то нейното благо е в отдаване.

Творецът се намира вътре в мен. Човек нищо не знае за това, което се случва извън него. Той дори не знае дали изобщо има нещо извън него. Светът такъв, какъвто ми се струва, какъвто ме обкръжава, е илюзия. Това е измама, създадена, за да мога, отнасяйки се към него като към външен по отношение на мен свят, да го изуча детайлно, благодарение на това, което изнасям извън себе си.

Ако можех да изнеса навън и своите усещания и мисли, и да видя себе си разпространил се в целия свят, то би се получил свят на Безкрайността. И тогава бих разкрил, че светът не съществува, а всичко това са мои части, мои желания. В действителност няма нищо друго – не съществуват всички тези образи около мен, хората. Всичко това съм аз, наричащ се човек, стоящ пред силата Творец. Сега не Го виждам, но ми е дадена възможност да започна да Го усещам.

Ние никога не можем да узнаем, каквото и да е извън нас, затова узнаваме Твореца само по неговите действия върху нас и затова трябва самите ние да придобием духовни свойства. С това духовният свят се различава от материалния.

Вътре в нас съществува област, като бяло петно, в което сега не усещаме нищо. Тази област започва по малко да се разкрива и се нарича „висш свят“.

А има област, която усещам като „този свят“ и започвам да чувствам, че ми е зле в него, сякаш ми е тясно в този кръг. Започвам да търся дали не съществува нещо извън него?

И част от усещанията ми подсказват, че наистина съществува нещо извън неговите предели, защото тази част от усещанията ми изчезват: чувствам, че живея в тях и умирам. Същото е и с всевъзможните свойства в мен: неживите, растителни и животински, които възприемам като този свят, също се появяват и изчезват, раждат се и умират. Виждам техния живот или смърт и затова започвам да мисля, че всичко е временно и тленно, всичко се изменя и чувствам някаква пустота. Затова започвам да търся какво има зад пределите на този материален живот.

И ако не се измъкна от своите граници навън, то как мога да разбера какво става там? Така достигаме до висшия свят, който съществува зад пределите на този свят. Но и този, и висшият свят – всичко това са желания за наслаждение и ако ги обединим в едно, то ще се получи свят на Безкрайността.

От урок по статия на Рабаш, 15.01.2013

[98027]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Подемът на Малхут в Бина се нарича освещаване, благословията на луната. Това означава придобиване на вяра, благодарение на която човек трябва да благослови своята работа над разума. Той разбира, че не трябва да работи с желанията си за получаване, а трябва да извършва цялата работа в желанията за отдаване.

Но засега той няма желание за отдаване, дори не разбира какво е това. Затова Творецът му показва с „пръст“: „Виж, това е формата на отдаване!“. Тоест, човек постепенно започва да разкрива формата на отдаване и разбира, че именно тя е желаната.

Преди това, той не може нито да я разкрие, нито да я оцени, нито да си я представи. Тъй като това, което наричаме отдаване в нашия свят – не е отдаване, а е скрито получаване, фалшив алтруизъм. Няма съмнение, че докато човек е управляван от егоистичното си желание, трябва да извлече някакво наслаждение от действията си, иначе няма да може дори да се движи.

Напълвайки ближния, човек трябва да чувства някаква изгода от това. Или този ближен му е по-скъп от самия него, защото чувства към него природна, естествена любов, както майката е готова да направи всичко за детето си. Или сме дотолкова свързани, че ползата за другия е неотделима от моята собствена изгода. Или ме ръководи някакъв страх!

Движещ мотив може да бъде или облага, допълнителна полза, или желание да намали страданията си. Това също се възприема като егоистична печалба и обикновено, а дори и по-важно, отколкото наслаждението.

Мога да чувствам полза от придобивка, както и от факта, че съм избегнал загуба, и във втория случай радостта ми е много по-голяма. Човек може да намери банкнота от сто долара  на пътя, да се зарадва и бързо да забрави. Но ако загуби своите 100 долара, той ще страда много повече, отколкото при намирането им. Това е все едно да откъсне нещо от себе си.

Затова трябва да разберем, че силата на вярата се намира над нашето желание и се придобива на два етапа: първо, желанията, които работят по отношение на печалбата, а след това тези, в които се усеща загуба. Желанието ни е разделено на две части: нива 0-1-2, които се наричат Галгалта–Ейнаим, и нива 3-4, АХА‘‘П. Затова отдаването отначало се осъществява в желанията за отдаване, а след това и в желанията за получаване.

И е ясно, че работата заради отдаването в получаващите желания е много по-трудна, тъй като при това човек усеща истинска загуба. Той би могъл да получи пряко наслаждение в тези желания, а сега точно обратно, готви се да отдава именно за сметка на тези желания. Оказва се, че за неговия егоизъм това е двойна загуба.

Но той „благославя“ себе си, т.е. придобива свойството отдаване и така напредва, докато не получи „освещаването на Луната“, когато свойството отдаване става свято за него.

Самият той не може да свети, като Луната, но свети в тази степен, в която се прилепя, за сметка на силата на вярата във висшата сила, към източника на светлината, към Слънцето. Благодарение на него Луната е осветена.

Луната е като същата тази земя, която не може да произведе никаква светлина, но предано се присъединява към Слънцето над земната повърхност и по този начин започва да свети. Това не е нейната собствена светлина, а тя свети за сметка на това, че не получава нищо за себе си, а само за да дава светлина на другите.

От урок по статия на Рабаш, 30.11.2012

 [94427]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е Творецът? Какво означава Неговото величие, с което трябва да впечатля другарите си?

Отговор: Творец – това е свойството отдаване, любов, връзка, отказ от личните интереси. Постигането на тези свойства е първата стъпка по пътя към подобие с Твореца.

Сега виждаш ли Твореца, чувстваш ли го? Не! А защо? Защото това е едно от свойствата, което контролира всичко и прави всичко, но не разкрива себе си. Работата е в това, че в него няма лично проявление. Това не е такъв човек като теб, който заема място в пространството и иска всички да го забележат. А Творецът, напротив – това е обратно свойство. И затова Него сякаш го няма…

Искаш да разкриеш този празен въздух? За да направиш това, ти също трябва да се почувстваш малко „въздушен“.

От урок по статия на Рабаш, 26.10.2012

[91357]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

В Твореца няма нищо, освен любов. Но за да ни помогне да разберем какво е това любов, тъй като това е нещо напълно неразбираемо за нас, Творецът е създал в желанието за наслаждение всякакви условия, с помощта на които можем да разберем любовта.

Любовта – това е нещо странно и неразбираемо за нашия егоизъм, противно на природата ни. Как е възможно да опитвам различни лакомства, които стоят пред мен, и от техния вкус да усетя любовта на Стопанина? Каква е връзката между едното и другото?

Това е същността на творението, „съществуващо от нищото“, че вътре в това „нищо“ има нещо от „съществуващия“. И затова от „нищо“, от желанието за наслаждение мога да достигна до съществуващия ,т.е. от впечатлението в желанието да се насладя да достигна долюбовта – свойство, което е напълно отделено от творението в абсолютно всичко.

И тогава се случва чудо, в резултат на всякакви дейности и процеси в желанието за наслаждение, то постига едно свойство, което принадлежи към по-висша, божествена природа.

За нас това е съвсем непонятно, как от действията „дай-получи“ може да се роди такова чудо, което се нарича любов. Обикновено не се отнася до желанието за наслаждение.

Всеки път, на всяко стъпало трябва да надграждаме своите действия и впечатления, опита в желанието за наслаждение, за да изградим всичко това и да го извисим в разбиране на свойството любов.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 03.09.2012

[87846]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Известно е, че ако човек със стремеж да достигне свойството отдаване и любов постоянно се намира сред хора, игнориращи закона на интегралното развитие на обществото и дори активно противящи се на него и на хората, които реализират егото си, тогава той постепенно ще се съгласи с мнението им, тъй като обкръжението влияе върху него с това, че техните мисли, при взаимното им общуване, се смесват с неговите мисли.

Затова няма друг път, освен да създаде собствена група с определени рамки, т.е. отделен колектив, в който да няма хора с идеи, различни от идеите на тази група. Освен това, членовете на този колектив трябва всеки път да си припомнят целите на тази група, за да не се влекат след другите хора, т.к. природата на човека е такава, че той обича да върви след мнозинството.

Ако такава група се отдели от останалите хора, т.е. няма никаква свързаност с другите хора в техния път, а всички контакти се ограничават само до материални въпроси, тогава чуждите идеи и мнения няма да оказват влияние върху групата.

Но ако човек, вървящ по пътя на интегралното възпитание, се намира сред хора, не приемащи този път, и започва да разговаря и да спори с тях, тогава неговите възгледи веднага се смесват с техните и, независимо от волята му, подсъзнателно, техните идеи проникват в неговото съзнание до степен, че човекът престава да си дава сметка, че това вече не са неговите, а чужди възгледи.

Ако той не се отдели от чуждите мнения, то ще забрави за пътя към свойството отдаване и отново ще падне под властта на егоизма. И само в група, където господстват принципите на любовта към ближния, човекът може да черпи сили за борба срещу идеите и мнението на целия свят. Затова е необходимо щателно да се пазим от егоистичното обкръжение, чак до промяна на местоживеене, месторабота и т.н., за да не попаднем под чуждо влияние.

От горепосоченото можем да осъзнаем ползата от група, която може да създаде абсолютно различна атмосфера, в която е възможно постигане на свойството отдаване.

[72584]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - Няма коментари→

Вече разбираме, че всички сме свързани помежду си в тясна взаимна връзка и че тази връзка работи в света по различен начин, отколкото в миналото. Добавено е ново условие, нов коефициент към нашата взъимовръзка, която все още не можем да вземем предвид, поради нашата природа. Не сме запознати със системата, в която сме били хвърлени, и затова нищо не ни се получава.

Затова кабалистите казват: първо, трябва да научим каква е системата и да разберем ситуацията. Тогава ще знаем как да подредим живота си.

Не можем да продължим да напредваме със собствени сили. Ако откажем да се учим, ще се научим чрез ужасни удари, които ще ни покажат колко упорити и невежи сме. Във всеки случай, ще трябва „да се върнем в училище“ и да учим науката кабала. Тя не ни е била дадена без причина – става дума за системата на обратна на нас реалност, за висшия свят.

Не трябва да се заблуждаваме: изучавайки системата, няма да можем да поправим финансовата система или да открием нови методи за ръководство на бизнеса в новите условия. С изучаването на науката кабала само ще осъзнаем, че трябва да помолим за силата на поправяне.

Методиката на кабала няма да ни позволи да продължим да „усъвършенстваме“ света чрез нашия жесток егоизъм. Той само ще ни даде възможност да придобием нова сила, силата на отдаване, като допълнение към силата на получаване. Само когато силата на отдаване доминира над силата на получаване, ще знаем какво да правим със себе си и със света.

Мъдростта на кабала не е наръчник за решаване на всички проблеми, използвайки обичайния егоистичен подход. Ученето само ще ни покаже как да помолим за вътрешна промяна. Само след като се променим вътрешно, ще разберем какво да правим със света.

Ето защо методиката на кабала трябва да се разкрие външно, изкуствено. Тя не се изгражда в нас по естествен начин отвътре. Тя ни се дава отвън, за да положим усилия и да помолим да се поправим.

Тук ни се дава свобода на волята: изправен съм пред нова система, нов метод и трябва в себе си да развия желание за промяна. Аз съм в своя егоизъм пред нова система, нов свят. Науката кабала е това, което ме адаптира към новия свят. Тя ми помага да достигна състояние, в което моля за поправяне. Тогава ще се променя: освен егоизма си, ще имам още и свойството отдаване, и ще разбирам как да подхождам към новия свят сега.

От урок по вестника „Народ“, 22.09.2011

[55364]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→