Всичко в света се състои от две свойства: получаване и отдаване – да допуснем, вода и огън, плюс и минус, Северен и Южен полюс. Двете полюсни състояния се явяват като две свойства на природата и те въздействат на материята. Освен тях няма нищо друго.

Материята – това е желанието да се насладиш, да получиш, да се напълниш. Тя се явява като естествена природна материя. Като пример, всеки атом желае да запази своята форма: големият атом – голямата форма в зависимост от относителното тегло, мястото в периодичната таблица, количеството частици в ядрото и т. н.

Доколкото всичко се състои от минус и плюс, то тези плюс и минус винаги трябва да са разделени помежду си от някакъв адаптер, например, мотор, към който те да се включат, след което той започва да работи. При това товарът трябва да е полезен. Ако товарът е вреден, както при атомната бомба, тогава произтича сблъсък и взаимно унищожаване, грубо казано, дава на късо. В този случай при срещата на две противоположни свойства се освобождава огромно количество енергия, защото тя  се изразходва не за взаимност, а навън.

Всяко ниво на сила, всяко свойство в човек си има свое ниво на подобие, т.е. съпротивление, което трябва да стои между плюса и минуса. Ако плюсът и минусът са малки – съпротивлението може да бъде малко, ако плюсът и минусът са големи – съпротивлението трябва да бъде голямо, иначе ще стане ”късо съединение”.

Затова в човек, всички желания да получава са градуирани спрямо свойството отдаване: 0, 1, 2, 3, 4: 5 нива на желанието. Съответно на тях има 5 нива на напрежение, 5 нива на Висшата светлина (отдаване) и между тях – съпротивление.

В Тора е посочено, как те се градуират. Ако аз се намирам в такова състояние, когато съм срещу Твореца, т.е. свойството  получаване се намира срещу свойството отдаване, то свойството ”Моисей” в мен може да бъде на кратко ниво с Твореца, на къс крак, което означава, редом стоящ, на практика, лице с лице.

Все повече овеществените, материални, дебели, груби нива, трябва да се отделят настрана. Затова се казва, че Моисей стои най-близко до Твореца, а след него Аарон, левитите, мъжете, жените, старците, децата. А по-нататък всякакви стада и прочее. Тоест те стоят, като пирамида или кръгове, около планината Синай – около точката на докосване с висшето свойство.

Защо е казано ”около планината”, а не по правата линия? Защото те все още не са придобили екран, те все още нямат линия, а за сега всичко е в кръгове.

От ТВ програма  ”Тайната на вечната Книга”, 04.03.2013 

[111019]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Цялoтo нашe поправяне протича, както люлеенето нагоре и надолу. Малхут се издига в Бина и се включва в нея. Тогава Бина разбира, какво иска Малхут.

След това Малхут взема от Бина нейната сила и се спуска назад и сега вътре в Малхут има включване на Бина.

Тоест, получават се четири части: чиста Бина, чиста Малхут, включване на Малхут в Бина и включване на Бина в Малхут. От техните включвания една в друга се ражда думата „любов”.

И сега, когато в Малхут и в Бина вече има свойства на едната и другата те започват една друга да се разбират и поправянето става възможно.

И не просто Малхут се присъединява към Бина, учи се в нея и поправя отдаващите желaния Галгалта ве-Ейнаем, но и след това може заедно със силата, получена от Бина, сама да се спусне надолу на своето място и да поправи своят АХАП.

Така завършва поправката на една степен и започва следващата,постоянно повтаряйки тези колебания и движения нагоре-надолу.

Откъс от урока по книгата Зоар 19.03.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Книгата Зоар, глава “Бемидбар”, п.36: …И изясни се смисълът на движението на знамената на прехода, когато Изтокът ббеше в началото, т.е. изчезващия Даат, или началото на светлината, което се явява корен на светлината Хесед, разкриващ се от Аба ве-Има.

И затова след него идва Югът, явяващ се негов клон. А след него Запад, т.е. Малхут, чието лице трябва да бъде обърнато на Юг.

А след него – Север, защото обратната страна на Малхут трябва да бъде обърната на Север.

Както е казано: “Лявата Му ръка е под главата ми, а дясната ме обгръща”. А “под” означава “обратната страна”.

Тук се разкрива, в каква форма цялата структура на човека се развива и придвижва напред, в какъв порядък се изменят всички негови качества.

Всеки от нас е АВАЯ и освен това се разделя на три линии, 12 колена, 4 страни на светлината и т.н.

В каква форма се променят в нас всички тези качества през периода, когато “вървим през пустинята”, т.е преминаваме през своите нечисти сили-желания, през своите непоправени свойства, които се наричат пустиня?

По какъв начин, като се сблъскваме с трудностите, препятствията и проблемите, все пак да започнем все повече да изясняваме своите качества, за да се приближим към земята на Израел (желанието към Твореца)?

“Знамена” – това са нашите основни свойства, с които се опитваме да се придвижим напред, променяйки ги едно по едно.

В зародишът буквално последователно се появяват ръцете, краката, мозъка, сърцето, черния дроб, а след това изведнъж и очите. Има някакъв определен ред, по който човек се развива от капка семе.

И това нещо е напълно вярно, и по отношение на духовното. Книгата Зоар ни обяснява, в какъв порядък се развиваме след като се родим, когато излезем извън своето егоистично желание.

Откъс от урока по книгата “Зоар”, 07.03.2010.

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Науката Кабала ще бъде много търсена, защото иначе човекът няма да може да оцелее в този свят, в който сега се разкрива пълната му глобалност във всичко.

Защото ние нямаме желания и свойства, които да съответстват на света, който сега се разкрива пред нас.

Какво прави Книгата Зоар? Нейната светлина създава в нас усещане и разбиране за глобалното единство.

И тогава ти получаваш възможност да разбереш този свят, да го видиш правилно през матрицата, която светлината е създала в теб.

Аз искам силата на природата, която е създала глобалния свят, който сега ми се разкрива, да въздействаи на мен и да ме направи подходящ за него, за да може моята вътрешна система да бъде подобна на системата на заобикалящата ме природа.

Винаги ми се е струвало, че съм над нея и че аз я управлявам. Но сега разбирам, че това не е така и искам да се обединя с природата, която е глобална, интегрална, огромна, цялостна и съвършена.

Искам да се възползвам от нейната интегрална сила, от нейното единство. Виждам, че само аз съм единственият и негоден елемент, нейната единствена неинтегрална част. Само моето его ме отделя от природата.

Нека силата на природата отмени моя егоизъм и ми позволи да бъда заедно с всички!

В това аз виждам своето спасение!

Откъс от урока по книгата Зоар, 05.03.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво е връзка между нас, в която вие ни казахте да търсим всички тези свойства, за които четем в книгата Зоар? Това е връзка между нещо и нещо?

Отговор: Това е връзка между всички частици на мирозданието: неживи, растителни, животински, човешки, материални и духовни – които и да е.

Но трябва да бъде обща, пълна и съвършенна във всичко връзка – между всички части и в пълна сила, на цели 100%. Тогава това ще назове Малхут на безкрайния свят – съсъд за светлината.

.Това е материален съсъд, духовен – всичко, което го има, трябва да се съедини заедно без никакво различие помежду си.

.Всички желания, всички явления, всичко за което само мога да помисля и да си представя, да почувствам и да разбера е длъжно да се слее в единна хармония, изпълвайки се едно друго.

.И всичко това ми се струва сега несъвършенно, разединено, далечно, противоположно и противоборстващо едно на друго във всевъзможни форми, защото аз гледам на това с неправилен поглед и виждам такава изкривена картина.

Даже в материалния свят, квантовите физици днес откриват, че наблюдавайки каквото и да е явление, аз със своя поглед на наблюдател, влия на случващото се.

.И това е действително така, това не са техни фантазии – те разкриха обективен закон. Вярна е само част от него, че всичко се постига чрез свързване.

Втората част на този закон е в това, че всичко разкриващо се, аз усещам в себе си, а не извъм мен, както ми се струва.

Наблюдателя – това съм аз и всичко се случва вътре в мен, затова със своето виждане – отношение аз променям случващото се (в мен, в моите променящи се свойства)

.Гледайки на света, аз го съдя с мярката на собствените си недостатъци, защото в тях наблюдавам него и влияя на резултатите, изменяйки себе си.

Целият свят е царство на Твореца и зависи само от моят поглед върху Него.Аз гледам с добър поглед – всичко е добро, със зъл поглед – всичко лошо! Само погледа си върху мен трябва да поправя.

Откъс от урока по книгата Зоар, 31.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Четейки книгата Зоар ние трябва не само да се стараем да си представим нашите вътрешни желания и свойства, които стоят зад думите, но и да видим през тях всички тези вътрешни определения на една висша сила, която желае да я разкрием по този начин.

Тук има три плоскости:

1. Аз – този, който усеща, чете и разбира тези думи в проста форма;

2. Тези думи, които аз искам да си представя под формата на моите вътрешни сили и свойства;

3. Висшата сила, скриваща себе си зад всички тези сили, през които прониквам към нея, стараейки се правилно да ги изтълкувам.

Както казва Баал Сулам в статията „Прякото и косвено въздействие на Твореца”, в разкриване и скриване, във всичко, което усещам и искам да си представя, във всички свои усилия, аз искам да разкрия една единствена сила – Твореца, под чиято власт постоянно се намирам.

Но Той иска да Го разкрия съгласно подобието на свойствата, стараейки се да се уподобя на Него, и затова Той действа така.

Ето защо книгата Зоар представлява сборник от упражнения, които ние трябва да изпълняваме непрекъснато, започвайки от първата дума.

След това ще започнем да възприемаме всички тези думи чувствено, а не чрез разума и затова няма да е трудно. Текстът ще започне да ни се прояснява през формата на буквите, на техните съчетания, и няма да бъде необходимо да мислим над това.

Така както се учи малкото дете. То не се замисля защо предметите се наричат именно така, а не иначе, защо си ги представя и ги разпознава по този начин. На него му е ясно. Така е и с нас.

Но освен, че се стараем да разпознаем зад всяка дума някое наше, ние трябва да видим зад тях и целта – онази сила, която ни поддържа и по този начин ни дава възможност да я разкрием.

Това наподобава на възрастния, който играе с дете. Така играе с нас Творецът. Той ни дава тези упражнения и само от нас зависи доколко успешно ще ги изпълним. Системата съществува, законът е установен и не може да бъде нарушен.

Затова чрез всичките думи, които четем в книгата Зоар, трябва да се постараем да видим една единствена сила – Твореца.

И макар да четем за различни сили – чужди, противоположни една на друга, добри и зли, ние трябва да разпознаем зад тях единствената съществуващата сила – добра и творяща добро, която управлява всички само в наша полза, за да ни приближи към целта.

Откъс от подготовката за урока по книгата Зоар, 15.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Човек трябва да бъде духовен психолог сам на себе си, по всяко време да следи, в каква посока той накланя своята „везна” – към добро или зло, а също така да анализира и работи с всички свои свойства.

Нужно ни е да проверим всяко свое свойство – какво представлява само по себе си и къде в крайна сметка е неговото място.Чрез тях ние започваме да усещаме Твореца.

Системата, за която се разказва в книгата Зоар е система за управление и контрол на нашите свойства, а Творецът е този, който осъществява всички действия вътре в тези свойства.

Той ни говори: „Познайте Ме – чрез тези свойства, техните действия и цялата тази система. Друго място за среща между нас няма. Сега аз ви разказвам някаква история.

Започнете чрез нея да узнавате за Мене – какви свойства съм създал, как съм ги свързал между себе си, по какъв начин вие можете да пристъпите към тяхната проверка.

Така постепенно вие изяснявате системата, нейното устройство и работа и тогава ще познаете силата, привеждаща я в действие. Така ние ще се опознаем един друг.

Тази система е все още връзка между Мен и вас. А в края на изправянето тя напълно ще изчезне, та нали повече няма какво да се скрива и свързва – ще има вече всеобща връзка.

Откъс от урока по книгата „Зоар” 17.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Светът – това е резултат от моите вътрешни свойства, от моите органи на възприятие.

Ако аз мога неограничено да разширя свойте органи на усещане, при това не само да увелича тесния диапазон на моите пет органа на възприятие – зрение, слух, вкус, обоняние и осезания, но също така да излезна от желанието само да получавам, да поглъщам в себе си и да възприемам света на принципа „на мен ми е добре – на мен ми е зле”, ако аз мога да възприемам света такъв, какъвто той съществува извън мен, а не преминава през мойте пет органа на усещане, това ще означава, че аз усещам Безкрайноста, съвършенната реалност, без всякакви граници.

Въпросът е в това, как да излезна извън себе си? Аз мога да разбера, какво означава да разширя диапазона на свойте органи на усещане. Те се намират в мене и аз по някъкъв начин ги разкривам. Но как мога да излезна извън себе си?! Ако цялата природа – това е желание за наслаждение, то не трябва да се излиза извън него.

Кабалистите казват, че съществува такава възможност, ако ти започнеш да усещаш това което чувства ближния.

Също така, когато разкриваш света чрез себе си, ти можеш да се свържеш с другаря, в който има такива духовни цели и да усетиш света чрез него, а след това чрез втори човек, чрез трети и т.н.

Когато разкриеш цялата духовна реалност чрез другите хора, ще откриеш, че тя се намира извън теб.

Затова условието за усещане на духовното е „обичай ближния, като самия себе си”. В нашия свят това ни се струва остарял и отегчителен лозунг.

Но не! Кабалистите подразбират съвсем друго условие. Коагато аз обичам ближния – това означава, че аз усещам какво се случва в него.

Тоест, аз присъединявам към себе си неговата душа, неговите органи на усещане, неговото възприятие. Или иначе казано, по такъв начин аз излизам от себе си и започвам да разкривам това, което се намира извън мен, в него.

Започвайки по такъв начин да се уча, какво се намира извън мен, аз също така разкривам Висшата сила, Твореца. Това се нарича „от любов към творението – към любов към Твореца”.

Тази фраза може да изглежда религиозна, но всъщност тя говори за нашето чувствено развитие.

Науката Кабала ни помага да се научим да усещаме ближния и в съвместната ни работа заедно, ние строим общ съсъд на възприятие (кли), наречен „Шхина” – такъв огромен орган на усещане, че в него да усетим Твореца.

В това се състои цялата методика на кабала – как да възприемеш, как да получиш всичко, което се намира извън теб, без всякакви ограничения.

Откъс от урока по книгата Зоар, 19.12.2009

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава разпадането на келим, когато свойствата на Твореца проникват в свойствата на творението?

Отговор: Аз съм създаден да бъда получаващ и разбирам само от напълване. Висшата светлина ми подейства и ме потисна – показа ми свойството отдаване и ми е внуши срам заради моя егоизъм.

Това е извършено върху мен със силата на светлината. Засега я виждам, готов съм да и подражавам, но вътре в себе си оставам предишния.

Сякаш съм попаднал в изискана компания, в която говорят за музика, литература, живопис и на мен също ми се иска да бъда такъв.

Гордея се със себе си и ме е срам да си спомня, какъв съм бил допреди да попадна в компанията.

А след това излизам от там и виждам, че всичко е позволено, които и да са желания не са срамни, нито която и да е мръсотия и лъжа и аз също започвам да смятам и да постъпвам по този начин, мислейки, че това е житейската правда.

Т.е. творението е било под влияние на светлината, но това не е негова вътрешна същност, не е поправено.

Необходимо е мракът да засияе като светлината и да се поправи цялата мръсотия вътре в творението, неговото егоистично желание, изначално противоположно на Твореца – а не просто да се съкрати.

Как да се излъже творението, така, че да бъде заставено да разкрие себе си? Като че ли се прилепваш към някого и оставаш прилепен докато не му кипне, и не покаже истинското си лице. Именно това се случва с творението при разбиването на келим-свойствата.

Но творението засега нищо не знае за това. То се намира под въздействието на светлината. Като че ли съм се присъединил към една прилична компания и също се чувствам достоен, солиден и чист.

След това изведнъж ми дават някаква задача и се разкрива цялата истина – всички ще разберат какъв съм. Какъв позор, какъв крах!

Аз желаех да правя като тях – да получавам заради отдаването, а на практика се разкрива цялата ми злина.

Творецът и творението се намират един до друг, разделени от тънка преграда, която се нарича „парса”.

И ако разбием тази стена, то творението ще разкрие цялото зло затворено в него – в сравнение с всичкото добро, съществуващо в светлината.

Те са били един вид заедно, но изведнъж стената (парса) между тях се е разбила и те са застанали един срещу друг!

Ти виждаш колко добър и отдаващ е Твореца – а сега погледни на себе си! – Без такова разкриване на своята природа, противоположна на Твореца, няма да можем да постигнем подобие с Него.

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Въпрос: Проблемите отвън ме притискат и заставят от външно изследване да премина към вътрешно, защото от там идват всички заповеди, всички корени и първопричини. Принуден съм да си изясня, какво става вътре в мен, защото искам да зная поради какви причини страдам! Глобалният въпрос: “Какъв е смисълът на моя живот?” ме кара да се вгледам вътре в себе си и да си изясня, какво се крие там.

Отговор: Точно това се случва в наши дни. Постепенно фокусът, концентрацията, вниманието, погледът върху целия свят се насочва в тази посока. Самите хора не си дават сметка за това. В продължение на десетки години ние постепенно преставаме да общуваме с този свят и започваме да се вглеждаме вътре в себе си. Такава е тенденцията на днешното поколение. Затова хората постепенно започват все повече да се интересуват от Кабала, защото само тя се занимава с разкриване на вътрешните корени и причини на научно, методично ниво.

Това изисква от нас реален анализ и постигане на други свойства, в които ще можем да разкрием новата реалност. Трябва колкото е възможно по-скоро да обърнем погледа си отвън навътре, за да видим и разберем, че там, вътре в човека се намират всички корени и първопричини. И само при такъв научен и практически подход ще получим възможността да управляваме всичко онова, което се случва с нас.

Човек ще може да промени своето положение, целия свой свят! Нали променяйки свойствата си, той ще се пренася от свят в свят, получавайки ново възприятие и реалност – всичко ще е ново.

Изучавайки външния свят, който ни обкръжава, можем да променим само съвсем малко неща на неживо, растително или животинско ниво. И винаги забелязваме, че тези изменения се обръщат в наша вреда. Всичко това се случва, за да ни насочи към вътрешната ни същност. И когато започнем да се променяме отвътре, ще предизвикаме качествени промени в своя живот.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→