Баал а-Сулам, ”Мир”: Простото осмисляне показва, че на човешкия род е необходим социален живот. С други думи, без помощта на обществото, човек не може да съществува и да си доставя средства за преживяване.

Ако някой излиза от обществото и се усамотява в пустинята и живее там, изпълнен с тъга и в големи страдания, защото е слаб и не може да си обезпечава прехрана, то той няма никакво право да негодува от Висшето управление или от съдбата си.

А ако той все пак негодува и проклина своята горчива участ, с това само демонстрира своята глупост. Такъв човек не е достоен за съжаление, защото върви срещу природата си, независимо от това, че трябва да живее, както му повелява висшето управление. И затова, такъв не се жали.

Който излиза от обществото, разбира се, ще страда. Така сме създадени, че без обкръжение не можем. Никой не може сам да се подсигури с всичко необходимо. Така стоят нещата дори при животните, а какво остава за хората.

Въпрос: Но защо Баал а-Сулам прибягва до такива остри изказвания?

Отговор: Той иска да покаже, че в Природата има ясно написани истини. Ако искаш да останеш човек, то трябва да живееш между хората. А ако искаш да бъдеш като животните, живей при животните. Дете, поставено в стадо, взима пример от онова, което вижда, и става такъв във всяко едно отношение до краен физически предел, а е възможно и зад този предел.

Обкръжението решава всичко. Никой нищо не ти обещава – избирайки обкръжението, ти сам определяш своето бъдеще. Ето, решавай какъв искаш да станеш, в какво общество искаш да живееш. Тук е необходима точност: първо, вземаш решение, а след това се присъединяваш към даденото обкръжение, което ще направи от теб тъкмо това, което желаеш.

В идеален случай, ако човек напредва правилно, включвайки своето чувство, проверявайки, придържайки се към качествата си, то той винаги ще намери своето място, вярното обкръжение, което меко, с любов, ще го поведе напред.

За съжаление, ние не правим верния разчет, за да се случи всичко така. Нужното ни обкръжение се намира редом с нас, но ти не го предпочиташ особено, ти отново и отново се връщаш във всевъзможните външни кръгове и се подлагаш под тяхно влияние. Дори в случай на добро въздействие, ти го получаваш през призмата на външното пречупване – и оставаш без нищо…

Ако би се гмурнал напълно, ”с главата”  в едно от обкръженията – без значение в кое – то бързо би открил онова, което ти е необходимо и полезно. Но днес ги бъркаш, преплиташ и не знаеш къде ти е добре и къде не. Тъй като нямаш ясен поглед върху нито едно от тях – само смесица от размити очертания.

Е, излиза, че основният проблем не е в лошата среда. Напротив, скачай и опитвай, и проверявай. А смесването на средите ни прави неадекватни: самите ние вече не знаем от къде и какво сме прихванали и не можем да вземем решение…

От урока по статията ”Мир”, 11.01.2013

[98014]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

След разбиването, под въздействието на информационните гени, разбитите желания преминават през различни състояния на отделяне от духовното на неживо, растително и животинско стъпало.

И тогава те започват да разбират, че някой ги е потопил в нашия свят, в това състояние, в което те усещат себе си, вътре в особеното желание, наричано ”тяло”. Сякаш са хвърлили частица от висшия свят долу и са я потопили в някаква течност, където тя е останала.

Сега пред човек стои дилемата: или да работи за този свят, заради получената добавка, за благото на тялото – или да работи за благото на душата. Трябва да избере едно от двете.

И разбира се, този избор не зависи от човек, това е следствие от всички преминати кръговрати на живота на неживо, растително и животинско ниво, където той е изяснявал своите състояния. Душата, доближила се до своята реализация, се нарича извисена душа, душа, с която човек вече може да реши, че ще действа заради душата, а не заради тялото.

А за да действа за благото на душата, на него му е нужен целия този свят, който му помага да достигне трепет пред Твореца. Трепет е духовен съсъд, желание, насочено към отдаване. Вътре в това желание, по-точно е да се каже, вътре в построеното над него намерение, се облича светлината свише, наричана светлина на душата.

Това намерение, което се образува от дълбочината на желанието (авиют), екрана и отразената светлина – се явява духовен съсъд на човека. И естествено той може да се развие само в този свят – повдигайки се над него, нагоре, на височина 125 стъпала.

Хората, съгласно своите решимот, които са се доближили до тази реализация, се събират заедно. Висшата светлина въздейства на всички еднакво, но ако се разкриват информационните гени, които са узрели за поправяне, то те стават много близки помежду си и се стремят да се обединят. И като следствие в този свят, човек идва в групата.

Но след като е дошъл, над него действа вече друг разчет, предоставяйки му право на свободен избор. Тъй като реализацията на тези решимот трябва да се осъществява по желание на човек.

Независимо, че е казано, че ”Творецът е първи и последен” и ”няма никой, освен Него”, подготовката за това разкриване, за осъзнаване на величието духовната цел от тъмнината на изгнанието – се намира изцяло в ръцете на човека.

И тук вече нищо не може да бъде направено. Дали този товар ще изглежда на човек лек или тежък – зависи от висотата на целта, от неговата оценка за Онзи, на когото той служи. Ако той пренебрегва учителя, групата, а следователно и Твореца, никой не може да му помогне. Тъй като тези три компонента са неразделни един от друг и се явяват висши за човека. Ако той не ги цени, накрая ще се отдели от този път и ще остави духовното развитие.

Ако работи над това, прилагайки всички възможни усилия, то само това ще го спаси. Това ще му помогне не само да принизи егото си, своя земен разум, ”ценния му” животински опит, оказващ се напълно безполезен пред новото състояние, което му предстои да измине, ще му даде и сили, гориво, за да се движи по този път.

Всичко това е възможно само при условие, че величието на целта, на групата, учителя и Твореца означават много повече за човек, отколкото величието на собствения му егоизъм.

От урока по статия на Рабаш, 09.10.2012

[89846]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Намираме се на прага на ново състояние. Ще мине ли гладко преходът към него или той ще бъде съпроводен от сътресения?

Отговор: Това е нещо, което не мога да предвидя, защото то зависи от нашия свободен избор. Нещата могат да се развият и в двете посоки. Ако напредваме правилно, ще напредваме към позитивното, бидейки привличани към доброто. Иначе природата ще ни подтиква отзад с бедствия, които може да включват дори и световна война.

Да се надяваме, че ще изберем добрия път. А за да се случи това, трябва „да си напишем домашното” по най-добрия възможен начин. Освен ученето, също трябва да даваме това, което сме получили, работейки по разпространението и обяснявайки на хората какво се случва. Трябва да създадем материали и да ги поставим навсякъде, включително в интернет и в средствата за масова информация.

Всеки човек, който учи кабала, трябва да мисли за това, как да я предаде. Трябва да разберем колко ужасно би било да имаме тази възможност, а да не я реализираме.

От 1-вия урок в Ню Йорк, 11.09.2011

[54543]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката, Свобода на волята - Няма коментари→

В статията „Мир в света” Баал а-Сулам пише, че всеки човек в обществото е като колело в системата на единен механизъм, в който отделното колело няма свобода на движението.

То е въвлечено в общото движение на всички колела в зададената посока, за да направи механизма годен за изпълнение на общата задача.

И ако в колелото стане някаква повреда, тя не се разглежда  като негова, а се оценява от гледна точка на ролята и предназначението му в целия механизъм. 

Първата спирка по пътя към успеха е да постигнем усещането, че всички ние сме свързани като зъбни колела и нямаме никаква свобода на движението отделно един от друг. Аз не мога да се въртя, ако не извършвам това движение заедно с останалите. А, ако другите се въртят, тогава нямам никаква възможност да не се въртя заедно с тях.

Затова, само при наличието на общо съгласие, ние можем да постигнем такова движение, което ще бъде желано от всички. Ако светът открие този закон – това ще бъде спасението. А, ако го разкрием в своята група, тогава ще можем да предадем това виждане на света. Това трябва да бъде главната тема на нашето разпространение – необходимо е да обясним ситуацията.

Но най-ефективно ще бъде разпространението, ако ние самите разкрием между всички нас тази абсолютна, задължителна, взаимна връзка. Това трябва да бъде основната ни мисъл днес – в Деня на Единството, който се провежда с нашите кабалистични групи по целия свят.

Връщаме се отново към рисунката на скачените зъбни колелца, където никой няма собствена свобода на действие. Независимо какви илюзии е хранил той по този повод,  както и да се е заблуждавал в своята слепота – но това е така.

Затова, аз съм длъжен да се включа в група, за да разбера и почувствам колко съм зависим и свързан с останалите, нямайки нито едно свободно движение – нито в сърцето, нито в разума. Нито пък, в които и да са желания и свойства, мисли и планове.

Всичко, което искам, мечтая да въплътя или правя, в крайна сметка зависи от другите. И нищо няма да ми се получи, ако не стигна до някакво взаимно споразумение и съгласие с тях.

Осъзнаването на взаимната зависимост в групата, в обществото или в цялото човечество – това е ключа за поправянето на света и човека.

А, ако аз не съм поправен, от една страна това зависи от обществото – то ме е увредило. Защото човекът е плод на влиянието на обществото. Но, нима аз самият не съм го избрал и не е ли по моите сили да му повлияя?!

Човекът не може да се откъсне от обществото – нито в лошия, нито в добрия смисъл. Затова, няма разчет на отделния човек – има само разчет за неговия свободен избор. Тоест за това, какво общество е избрал за своето израстване.

От урока по статията „Мир в света“, 26.12.2010

[30831]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Общата душа "Адам", Свобода на волята - Няма коментари→

Аз винаги трябва да търся най-удобните средства, които ще ми помогнат да се вдъхновя възможно най-бързо от важността на целта. Това ще ми позволи да се стремя към „мястото” или „капката обединение”, в която се надявам да разкрия Твореца. По отношение на това, всичко зависи от моето сегашно състояние. Различни решимот непрекъснато се проявяват в мен. Като правило, аз започвам да изграждам намерение от неосъзнато, неясно и „сухо” състояние, без капчица чувство и разум.

Така аз трябва да се пробудя от тази „дрямка” и да се заредя с толкова силно желание, че ако не разкрия точно в този момент за какво пишат кабалистичните книги, то „ по-добре – смърт” отколкото този живот без висше постижение.

Ние трябва да търсим и използваме всичко, което може да ни вдъхнови и да ни докосне. Понякога групата ни помага, напомняйки ни за обединението, взаимното поръчителство и отговорностите. Понякога аз съм вдъхновен от мисли за Твореца като прекрасна, възвишена цел. Понякога съм развълнуван от самото действие и работата по обединение с другарите, въпреки пречките. Необходимо е да търсим средства, които ще породят в мен неразрушима духовна потребност, докато чета кабалистичните текстове по време на урока.

Подходът към тези текстове трябва да бъде балансиран. По принцип аз имам повод да се оплача. От една страна, ако не разбирам нищо, тогава няма за какво да се захвана. От друга страна, когато започна да обръщам внимание на съдържанието, аз подхранвам разума си и изгубвам намерението.

Затова Баал а-Сулам пише следното в „писмо 17”: „Най-добре е да се държиш за целта и да се стремиш по посока на Твореца. В крайна сметка, човек, който не познава пътищата на Твореца и пътя към Него, т.е. тайните на Тора, как той ще Му служи? Това е най-сигурната гаранция на средната от трите линии”.

Ние се стремим да разберем, какво трябва да направим: „Дай ни разума, дай ни силите, насочи ни, обясни ни, покажи ни чрез примери, така че да постъпим правилно.” Всичко това ти можеш да поискаш от Твореца, по начина, по който едно дете иска от своите родители. Отстрана на детето е нужно само желание, докато възрастният му предоставя всичко, от което то се нуждае. Аз набирам това желание в групата, от моите другари. Там лежи моята свобода на избора.

От висшето аз получавам всичко, от което се нуждая по духовния път, освен искането, което трябва сам да развия. То ще дойде единствено, когато се вдъхновя от обкръжението, от величието на целта. Тогава вдъхновението ще избухне от сърцето и аз ще се стремя по посока на Твореца с всичките си сили, за да се науча да Му служа.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 13.12.2010

[29620]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Ако веднъж избера пътя и се издигна над егоизма, оставам ли си свободен или трябва през цялото време да избирам отново?

Отговор: За да стигнем до целта на творението, ние трябва да постигнем състоянието  „Исраел (стремящ се към Твореца), Тора (поправящата светлина) и Твореца са едно цяло“ – да открием това във всички свои свойства и желания.

И затова, във всеки момент от своето развитие, ние трябва да насочваме себе си към сливане с Твореца – и само в това е нашият свободен избор. А от всички тези точки на сливане, ние изграждаме една линия и постигаме крайната цел.

Тоест не е достатъчно да направиш избор веднъж, за да можеш след това да правиш, каквото си искаш. Ти си направил избор възоснова на условия, които са се разкрили пред теб сега. Следващия път ще бъдеш абсолютно различен – ново творение, нов свят и отвътре, и отвън.

Защото през цялото време, ти разкриваш в себе си ново желание за наслаждение, по–силно и с всички нови свойства. И трябва отново да се справяш с всички условия,  да откриеш точката на свободата на избора, да решиш какво избираш, и по този начин да напредваш.

Тоест във всяка точка от пътя, ти имаш работа, свързвана с изясняването, за да се „отдръпнеш от злото и да избереш доброто“ и окончателната реализация.

От урока по статията „Свобода на волята“, 26.11.2010

[27776]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Ако няма никой освен Него, означава ли, че всичко се корени в Него и всичко, което виждам около себе си, е също Той?

Отговор: Да. И всичко, което казвате, мислите и чувствате сега, е също Той.

Въпрос: Къде е моето „аз” тогава? Кой съм аз?

Отговор: Ти трябва да разкриеш това. С други думи, ти не разкриваш Твореца, а своето „аз”.

Въпрос: Накрая, аз разкривам, че аз съм също Той?

Отговор: Не. Съществува определена точка на разделение, която се счита за „нещо от нищо” (еш ми айн). И тази точка е единственото място, в което съществува творението, а всичко останало е Творецът. До степента, до която тази точка желае да стане подобна на Твореца, тя разбира себе си или разбира Твореца, което е едно и също.

Въпрос: Ако всичко, което казвам и мисля, произхожда от Него, тогава каква е тази точка, която разкрива, че няма никой освен Него?

Отговор: Това е точката, върху която работиш, за да разбереш в какво се заключава твоята свобода на волята. В същото време, ти се издигаш над природата, която Творецът е поставил в тази точка. Той я е сътворил като желание за получаване на удоволствие и, освен това, той и е дал намерението егоистично да чувства наслаждението. Но когато се стараеш да се издигнеш над тази точка, това означава, че ти разкриваш Твореца, Неговата природа: да отдава и получава заради отдаване.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 29.07.2010

[23790]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: След няколко дни започва кабалистическият конгрес в Съединените Американски Щати.

Във връзка с това, много хора пишат за възникващи пред тях препятствия, пречещи им да дойдат, и за своя страх и внезапно нежелание да пътуват. Какво да правят с това?

Отговор: Аз мисля, че ако човек има възможност да дойде на нашата среща – няма такава причина, която би му попречила.

Даже, ако му се наложи да изхарчи за това пари и да пожертва отпуската си. Но аз не мога да си представя, какво може да бъде по-важно, от това да бъдем заедно няколко дни – това е чисто духовно вложение.

Ние не разбираме до колко такова съединение между хората подпомага за тяхното израстване.

Аз разбирам, че сега става ожесточаване на сърцето и ни се добавя егоизъм – но това е хубаво! Тъкмо това е състоянието, в което ние трябва да действаме.

Затова човек е длъжен да си направи само отчет – по каква причина не може да дойде. Тук се намира неговата точка на свободния избор – да се предвижва или не в духовното.

Само при условие, че е в затвора и не може да излезе – тогава, това се подразбира.

Мен ме питат: а ако изучавам кабала от три седмици и нямам група наблизо – не ми ли е рано да участвам?

Но даже, ако човек за пръв път е чул за кабала, и разбрал, че се провежда такъв конгрес – все едно има смисъл да участва.

Кой знае какво може да ни се случи утре? В крайна сметка той може да спечели в този живот, докато му се дава такъв шанс…

От урока по статия на Баал Сулам ”Даряването на Тора” 03.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→