Въпрос: Възможно ли е да се постигне правилно желание към духовното, без проблеми в материалния свят?

Отговор: Няма чисто ”материални проблеми”. Материалният свят не съществува отделно от духовния. Всичко принадлежи на духовното. А материалната форма, която усещаме сега, само ни се струва такава, тъй като я възприемаме без правилно намерение, което трябва да бъде създадено с наши усилия. Ние просто сме се родили такива, с разбити желания.

Усещанията в разбития съсъд без всякакво собствено намерение, а само съгласно действащата в него програма – се нарича материален свят. Тоест материалното е това, което усещам, без да прилагам някакви усилия. А за духовно усещане ми е нужна определена настройка и само тогава ще мога до го усетя. Тези мои действия се наричат поправяне.

Но всъщност, нашият свят е базова точка, върху която е изградена цялата система на духовния свят. Системата на висшите светове се разкрива във вид на допълнителни връзки между всички елементи на този свят. Тази форма, тази картина от светове се запазва, и в допълнение на нея се разкрива свързващата мрежа между частиците на Вселената. Тази мрежа се нарича висши светове.

От урока по статията ”Тайните на сътворението”, 12.08.2013

[114963]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Скъпи, приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата за цитатите на великите кабалисти.

Бележките в скобите са мои.

Закон за корена и клоните

Материалът на първия, най-висш свят, е „най-тънък” в сравнение с всички по-низши. А материалът на (следващия след него) втория свят, е с по-груб материал от първия, но по-тънък от всички низши по отношение на него.

И такъв ред се спазва до нашия свят, материалът в който е най-груб и „тъмен” в сравнение с предшестващите светове.

В същото време, формите във всеки свят са неизменни и еднакви с всички подробности както по количество, така и по качество .

И това може да се сравни с отпечатък на оригинал, когато и най-малките детайли на печата (висшия свят) напълно се прехвърлят при отпечатване (нисшия свят).

Баал аСулам „Същност на науката кабала”

[21836]

Filed under: Баал Сулам, Език на кабала, Кабалистични източници - Няма коментари→

Откъси от моята бъдеща книга „Пътеводител към книгата Зоар”

Висшите светове не съществуват във физическото пространство, те са подобни на свойствата, които нямат места, обем, тегло и размер.

Човек, пребиваващ в егоистично желание, дадено му по рождение, чрез своите свойства образува в усещанията си „този свят”. Ако в него се разкрие „точката в сърцето”, то той започва да  се стреми към постигане на висшето измерение.

Работейки върху себе си в група от хора, изучаващи кабала, човек започва да привлича върху си свише, през всичките светове светлина от нивото на „Безкрайността”.

Тази светлина създава в него потребност от взаимно постигане с групата на свойството отдаване – Малхут на света Ацилут. Достигайки нейното стъпало, той започва да усеща Твореца, да му отдава така, както Творецът на него.

Общото желание на обединените в света Ацилут души, се издига към Зеир Анпин, и по-нататък, към Аба ве Има,  и по-нагоре, до света на Безкрайността. Тогава от света на Безкрайността се спуска светлината, минава през всичките стъпала обратно до душите и ги изпълва.

Получавайки напъването, душите растат и се свързват с Зеир Анпин, който им отдава. И това се нарича обединение между ЗА и Малхут, на Твореца (Кадош Бар Ху) с Шхина, сливането на душите с Твореца.

Необходимо е да бъдат извършени много такива действия, докато всички желания вътре в душата се реализират и постигнат сливане с Твореца. Когато всички желания се поправят и започнат да отдават на Твореца, така както Твореца им отдава, ще настъпи пълното поправяне (Гмар Тикун).

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Епичната история на преселението (изходът) от Египет е много повече от крайъгълен камък на еврейския календар. Според кабала, той описва освобождението от егоизма, което предстои да изпита цялото човечество.

Всички светове (този свят включително) се посочва, че съществуват в нас – самите. Те се намират абсолютно никъде, извън нас. С други думи, не е от значение кой си мислим че се намира вътре в световете, от значение са световете, които са вътре в нас. Извън нас е само Създателят, „Възвишената светлина“, природата.

Хората в нашия свят са убедени, че те са в някакъв вид съществуване, реалност, че светът е бил създаден преди да „влезе“ човекът вътре в него. Но това е илюзия. Няма нищо извън нас, освен светлината на Създателя. Светлината именно се възприема от нашите сетива по такива начини, ние я чувстваме като твърди предмети, течности или газ, като растителност или като животински организми. Всичко, което ние можем да си представим и можем да видим, чуем, усетим около нас е изградено в нашите собствени сетива, които ни карат да чувстваме че всичко съществува извън нас. Но истината е, че няма нищо „отвън“, единствено – Създателят. (още…)

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→