”Учението за Десетте Сфирот”, ч.1, ”Въпроси и отговори за смисъла на термините”.

Въпрос 14: Какво е това разпространение на светлината (итпаштут)?

Светлината, излизаща от същността на Твореца и влизаща в творението, се нарича „разпространяваща се” светлина. Всъщност това не влияе на висшата светлина, подобно на запалването на една свещ от друга, което не нанася вреда на първата свещ, а се нарича така само заради възприятието на самото творение.

Не съществуват никакви различни светлини, намиращи се в Твореца или в творението. Светлината сама по себе си въобще не съществува. Светлина се нарича впечатлението на творението от вече намиращото се в него от по-рано напълване.

И когато то изведнъж започва да усеща това напълване по някакъв определен начин, се смята, че в него влиза светлина. Светлината ни свети толкова, колкото ние реагираме на нея – в мярата на нашите способности да я усетим. А ако не сме способни на това, то се смята, че в нас няма светлина и светлината гасне и си заминава.

Става дума за светлините, които сякаш влизат и излизат, за светлините, които ”разлюляват” съсъдите, извършват някакви действия. Но всъщност светлината не променя своето въздействие върху желанието. Самите желания са така организирани, че в тях постоянно се променят информационните гени (решимот) на фона на постоянната светлина. И затова желанието, съсъдът реагира по различен начин и усеща сякаш светлината протича през него, променя се, възбужда се, излиза извън него.

Всичко това е следствие на нашето неправилно възприемане на реалността, което ще ни съпровожда до самия край на поправянето (Гмар тикун). Винаги ще ни се струва, че промените стават някъде навън. Точно така, както си представяме този свят намиращ се някъде извън нас – независимо, че той е вътре в нас.

Точно така е и по отношение на светлината – ние казваме, че сякаш светлината действа извън нас, вместо да кажем, че в нас работят информационните гении, които през цялото време се променят, един след друг. И благодарение на тези нови гени аз усещам светлината – т.е. реагирам на нея по новому.

А в самата светлина не стават никакви промени, тя е съвършено непроменяща се. Няма разлагане на 5 или 10 светлини, влизане или излизане – всичко това съществува единствено във възприятието на съсъда, от мярката на неговите впечатления, които го напълват. Това усещане на творението за напълване се нарича ”светлина”. Става дума единствено за материята и формата, облечена в материята. Материята – това е желанието да се насладиш. А формата, облечена в материя, ние наричаме ”светлина”, ”свойства”. Освен за тези две понятия, за друго не говорим – нито за абстрактната форма, нито за същността.

Тоест светлината – това е впечатлението на съсъда от някакво неизвестно напълване. А откъде съсъда знае, че в него има нещо? По резултатите…

Така е и в нашия свят, ако аз изведнъж вдигна температура, отивам на доктор и той ми казва, че в мен има някакъв вирус. Но откъде той знае какво ми е? Той се ръководи от външните симптоми, които му показват вътрешното състояние, т.е. вътрешните процеси.

От урок по ”Учението за десетте Сфирот”, 20.06.2011

[46732]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Важна ли е последователността при четенето на книгата Зоар? Какво да направя, при положение, че съм се включил в обучението съвсем наскоро? Трябва ли да прочета всичко, което сте изучавали до сега?

Отговор: Преди всичко, няма никакво значение, какво точно четем от книгата Зоар, както е казано: “В Тора няма време”. Не е важно от къде я четем – от средата, от края или от началото.

Няма значение, доколко човек разбира или не разбира, включил ли се е в обучение едва сега, дали слуша урока днес за първи път или го прави отдавна, от самото начало, или се е включил в средата на урока, там до където другите вече са го прочели.

Всичко, което изучаваме – това са процеси развиващи се в Бина, З”А и Малхут (АХА”П). Над Бина се намират всички висши сили.

Бина е отношението на висшите сили към нас. З”А е системата, която пропуска силите от Бина по три линии към нас. Малхут получава тези три линии.

Ние се включваме в Малхут и действаме във връзка между нас и З”А, за да се присъединим към Бина.

През цялото време говорим за една и съща картина – Бина, З”А и Малхут. Повече нищо няма.

Ето защо, където и да четеш, главите от Тора или части от книгата Зоар – винаги се говори за едно и също нещо – поправянето на душите в системата АХА”П, ЗА”Т де Ацилут.

И вие ще забележите в книгата Зоар има много повторения, само че описани по различни начини, за да въздейства светлината по другояче на душата.

Защо авторите на книгата Зоар са писали по този начин, защо са избрали именно такива думи и последователност от тях – това ние не знаем.

Те са действали естествено и са писали, изхождайки от правилните действия на светлините върху желанията, в съответствие с издигането на душата.

Откъс от урока по книгата Зоар, 11.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→