Въпрос: В нашия свят за да покълне зърното, са необходими слънце и вода. А какво е слънцето и водата за развитието на духовния ген?

Отговор: Слънце и вода се наричат две сили: развиващата и напълващата.

Водата е свойството отдаване, светлината Хасадим, а слънцето е светлината на мъдростта, светлината Хохма. Тяхното съчетаване въздейства на душата и я развива. Светлината Хасадим разширява, а светлината Хохма напълва. Така се развиват духовните елементи.

Ако човек иска да развие духовен ген,  нека да учи кабала.

От урока на руски език, 18.02.2018

[228342]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Нашият свят е квантов. Присъщо ли е свойството квантуване на духовния свят?

Отговор: Духовният свят е абсолютно квантов. Там всичко е разделено на пет нива: нула, едно, две, три, четири. Броенето не започва от единица, а от нула.

Всичките 125 стъпала са точно разделени на десет части, всяка от десетте на още по десет и т.н. Затова, безусловно, квантуването е свойство на висшия свят.

Разликата между всички части е само в количеството, което преминава в качество. Не повече от това. Ако съм извършил над себе си десет преобразувания, тогава преминавам на следващото ниво, където извършвам следващите десет преобразувания и т.н.

В основата на всичко лежи микрочастицата на желанието (силата) и срещу нея – микрочастицата на светлината. Тоест, всичко се състои от двете основи, противоположни една на друга, които взаимно се допълват и уравновесяват. Няма нищо друго, освен тях. Малкият квант на желанието и малкият квант на светлината.

Реплика: Това много прилича на ситуацията с елементарните частици в материалния свят. За много учени е голяма загадката защо съществуват само две големи семейства такива частици.

Едните се наричат фермиони. Към тях се отнасят електроните и кварките – частици-егоисти, от които сме изградени. Те са егоисти в плана на своето колективно поведение. Всяка от тях заема своя определена позиция и никого не пуска там.

Но има и други частици, които се наричат бозони, например частиците на светлината, фотоните, свързващи фермионите в едно цяло. Тоест, атомите или молекулите, от които се състоим, не се разпадат, защото има частици-алтруисти.

И никой не разбира защо съществуват само две семейства. Защото от гледна точка на физиката и математиката има и други частици, които могат да се държат по друг начин. Но в природата се реализират именно тези два типа: едните – чисти егоисти, а другите – чисти алтруисти. Това е удивително!

Отговор: Изхождайки от кабала, аз не си представям как може да съществува нещо друго. Разбира се, има временни състояния, но те са породени от двете основни сили: светлината Хасадим срещу светлината Хохма.

Мисля, че в крайна сметка, можем да намерим някакъв мост между кабала и останалите науки и в нас ще се прояви възможността да разкрием съвсем друг свят. Но това е възможно само тогава, когато човекът разбере, че всичко възприемано днес от него се нуждае от разширяването на неговото съзнание.

От ТВ програмата „Кабала и науката”, 07.10.2015

[168863]

Filed under: Без категория - Няма коментари→

Четейки „Зоар“, ние трябва да мислим за това, че не ни достига единствено светлината Хасадим.

Ако аз погледна на същата тази реалност, в която съществуваме, но в светлината Хасадим, изхождащото от мен намерение за отдаване, ще видя вместо настоящата реалност – духовната.

За да започна да усещам висшия свят, не ми достига само светлината Хасадим, излизаща от мен към всичко обкръжаващо.

Обикновено ние губим много време, сили и самия живот за съвършено безполезни и независещи от нас действия. Единственото, което можем да направим – е да приведем себе си  до  светлината Хасадим, за да се прояви тя в нас, в свойството отдаване, в което се облича светлината Хохма, в знанието, в постигането на Твореца.

А всички  действия, които извършваме, освен постигането на свойството Хасадим – отношението на отдаване към обкръжението, предизвикват само отрицателна реакция свише, която ни поправя, но по дългия път на страданията, и в крайна сметка ни връща към пробуждане на отдаването, но вече по пътя на страданията.

Затова, ако човек постоянно си изяснява какво е необходимо за да постигне онова единствено действие, което може да излиза от него, свойството отдаване – това означава, че той чака спасение. Именно това трябва да усещаме по време на четене на книгата „Зоар“.

Кабалистите са разкрили тази духовна реалност. Какво не ми достига, за да разкрия това същото, да видя за какво говорят те? Не ми достига единствено светлината Хасадим…

От урока по книгата „Зоар“.Предисловие, 28.12.2010

[31027]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Разумът е точно този инструмент, който свързва Твореца и творението, в степента на връзката между мен, като творение, и Него, като моя Творец. Разумът се намира помежду ни и не принадлежи нито на Него, нито на мен.

Да притежаваш разум – това значи да бъдеш действието, което се присъединява към Този, който действа, и чрез тази връзка между действие и Действащ, постигайки Неговите действия над мен, аз постигам Него.

Та нали Творецът се нарича „Бо-ре” (което означава „ела и виж”). Тоест аз никога не постигам Неговата същност, а само Неговото отношение към мен, както е казано: „По Твоите действия ще Те познаем”.

Аз изучавам това, което се случва вътре в мен, и търся Твореца зад тези действия – и така Го познавам. Т.е. аз трябва да разкрия корена на всяко свое свойство и състояние и да разбера, че „Няма никой друг, освен Него” и всичко изхожда от Твореца, добрият и творящият добро.

Ако аз разкривам, че всичко идва от Твореца и всичко е само за добро (независимо колко лошо ми се струва) – значи аз съм достигнал корена; и така във всяко едно състояние.

Както в материалните предмети можем да видим мисълта на майстора и да разберем за кого и защо е била създадена тази вещ – по същият начин можем да изследваме творението, в което е заложена цялата информация за Твореца.

Защото всичко, което е било в Неговия замисъл, в разума, Той е въплътил в материята. И чрез всевъзможните форми на материята ние можем да постигнем Неговият разум. Съединението на нашия разум с Неговия разум се нарича сливане на творението с Твореца.

Това значи, че светлината Хохма се облича вътре в светлината Хасадим в тази степен, в която ние сме изправили себе си, за да получаваме от Него светлина без всякакво препятствие и изкривяване от страна на егоизма си.

Ако ние измием своето егоистично желание със светлината Хасадим, то в него може да се облече светлината Хохма, разумът на Твореца. Тоест той влиза в поправените и чисти желания и ние постигаме Неговият разум.

От урока по статията „Съзидаващият разум“, 28.10.2010

[25214]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→