Въпрос: Не трябва да се осланяме на своите усещания, доколкото те са субективни и не отразяват вечната реалност. А от друга страна, опитвайки се да си въобразя нещо, мога да се окажа в плен на лъжливи представи. Как да се държим на тази тънка линия между фантазиите и чувствата?

Отговор: Преди всичко, трябва да се разбере: накъдето и да се обърнеш – ще е в лъжливо направление. Така че не се опитвай да се хванеш за златната среда – вече си изгубен и във всеки случай блуждаеш в тъмнината.

Единственото средство, подобно на семенната капка в майчиното лоно, е да се прилепиш към групата. Друг изход няма. Ако си слят с групата, то безусловно се развиваш ръка за ръка с Природата, и от теб нищо повече не се изисква. В такъв случай Природата, Творецът оказва Своето въздействие и те развива.

Този подход работи при всякакви състояния. Тъй като ”блуждаенето в тъмнината” е характерно дори за най-високите стъпала. Навсякъде има етапи на ”зачатие” (ибур) ”захранване” (йеника) и ”зряло състояние” (мохин).

Да допуснем, че от 124 стъпало на поправянето, се издигаш на последното – 125. И дори тук напълно отменяш себе си, независимо, че ти се разкрива цялата разбита Малхут на света на Безкрайността.

Колкото и високо да се издигне човек, злото начало се издига над него. Ако в понеделник ми се разкрият 10 грама от злото, то във вторник, когато към тях се прибави следващата порция, те ще съберат нова сила. Днес те само леко и незабележимо са се белязали, а утре ще се изявят много по-ярко, съгласно реда на израстването на световете. Като резултат, поправеното вчера зло всеки път застава пред мен в много по-развален вид. И затова в сряда, получавайки новата порция зло, откривам, че злото от вторник се е удвоило, а злото от понеделник се е утроило. И така – все повече и повече. Ето какво е духовен подем.

Да се справим с това можем само отричайки се от себе си и сливайки се с групата, подобно на ембрион. Нямам свои желания и мисли – в самоотмяната използвам чувството и разума на другарите си. Искам само да се прилепя към тях, да усетя отношението им към Твореца, към целта, живота, да се пропия от техния дух, който да определя моя мироглед. С една дума, сякаш плувам в околоплодните води, в светлината хасадим…

Трябва само малко чувство – тогава това състояние ще се разкрие и в него ще усетиш живота, дори ако самите другари не чувстват и не знаят това, дори в тях да не възникват такива въпроси, за теб това ще бъде реално усещане. Тъй като се намираме в света на Безкрайността, където няма никакви промени. Само че за сега той е скрит от нас – а ти, благодарение на правилния подход, повишаваш възприемчивостта си и постепенно го разкриваш по духовните стъпала. Не трябва да чакаш никого – действай.

От урока от книга ”Шамати”, 26.10.2012

[91363]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Международен конгрес „Арвут“. Урок 8

Рабаш, писмо 8:  След като намерих свойството отдаване, мигновено в мен започват да светят искрите на любовта…

Отначало получаваме силата отдаване, светлината хасадим, а след това в нея се облича светлината на любовта – светлината хохма.

…И сърцето тъгува и се стреми към другарите, и ми се струва, че очите ми виждат другарите, ушите ми слушат техния глас, устата ми говори с тях, ръцете ми ги прегръщат, а нозете ми танцуват с любов и радост заедно с тях в кръга.

И аз излизам от своите материални граници, и забравям, че съществува огромно разстояние между мен и приятелите, и много километри земна повърхност ни разделят, и сякаш другарите стоят в моето сърце и виждат всичко, което произтича там.

И аз започвам да се стеснявам от своите дребнави действия пред другарите. И просто излизам от своите материални желания, и ми се струва, че няма нищо в света, освен мен и другарите. А после и моето „аз“ се отменя и се разтваря в моите другари, докато не заявя, че няма нищо в света ,освен другарите.

Рабаш пише това от духовно постижение. Именно така постигаме духовна реалност: в нея няма нищо от нашето сегашно възприятие – само другарите. При това не става въпрос за лица, които се представят днес пред моите очи, а за особена вътрешна сила, която е заложена в другарите, за уникална искра, която всеки от тях е получил свише. Тези искри – са другари на моята искра. Тях и ги обединяваме в група.

Рабаш, писмо 40: Когато човек усеща любовта на другаря, в него моментално се пробужда радост и наслаждение. Защото ние, като правило, се радваме на новото, а любовта на другаря – е новост за човека…

Той я разкрива внезапно, а по-рано не е знаел, не е вярвал в това, не е бил готов да я приеме.

Нашият проблем е  не само да обичаш другаря, а да усетиш любовта от негова страна. На тази любов също се съпротивляваме, защото тя ни налага задължения. Въпреки това, откривайки новото чувство от страна на другаря, вече не мога да го игнорирам. С това самият другар започва да „купува“, привързва мен към себе си.

Човек винаги е знаел, че единствен той  се грижи за своето благо. Но в този миг, когато открива, че другарят се грижи за него, това пробужда в него несравнима радост.

Той вече не може, както преди, да се грижи за собствените си нужди. Казано е в статията „Поръчителство“: ако съм уверен, и ако чувствам, че другите ме обичат, тогава оставям грижата за себе си – оставям я безрезервно.

Това не е просто добавка на сила, която позволява да се направи нов разчет и да престанеш да мислиш за себе си. Чувствайки, как ме обичат другарите, в този миг напълно се отричам от себелюбие. Сякаш забравям за себе си, и преставам да мисля. Любов, която идва от вън, от другарите, ме обхваща и извежда извън собствените ми предели – към тях.

…И той вече не може да се грижи за себе си, защото човек е способен да прилага усилия само там, където усеща наслаждение. Доколкото той започва да усеща наслаждение в грижата за другаря – само по себе си, в него не остава място за лични грижи.

Това произтича неизбежно: ако искам да помогна на другаря,  да не се грижи за себе си, то трябва да му покажа, че сам ще се грижа за всички негови нужди. В такъв случай той, „по определение“, се отрича от себе си. Така го изкарвам от егоизма.

Тук не помагат поучения, нито традиционни мерки на възпитание. На човек трябва да се дари любов – това, със сигурност, ще го изключи от собствените нужди.

Но може ли любовта да пробуди в човек желание да се отрече от собствената си реалност? Казано е: „Любовта нарушава обичайното“. Тя не се подчинява на разум. И само когато има такава любов от страна на другарите, тогава всеки живее в свят, който целия – е благо, без всякаква грижи за себе си. Човек чувства, как открива свойството отдаване, и тогава, съгласно закона за подобието, завинаги се слива с висшия, съвършения Даващ.

Тук става въпрос за най-мощната сила в природата, за това, как се работи с любов в две направления. Дори и без противоположната сила на натиск и налягане нашия живот може да се управлява от две страни и да задължава човека към любов, по определен начин да проявява любовта към него.

Така и от Творецът към нас се спуска само любов, но по духовния път Той ни води сякаш с помощта на две „юзди“: страдания и наслаждения. И едното, и другото произтичат от любов.

Извод: ако искам да помогна на някой, това може да се направи само умножавайки своята любов. Така задължавам човека към всичко, което трябва.

За това е казано: „Купи си приятел“. Именно „купи“:  постоянно му дарявай любов, и ще видиш, колко той ще се привърже към теб. Ти „получаваш“ него, спояваш го със себе си – и пораждаш такава ответна реакция. Като резултат всеки от нас се включва в другия.

И ако всички приятели се включат един в друг, то всеки от тях получава съвършения съсъд на Безкрайността, съвършената душа. Така постигаме не само своя личен корен, но и цялата Малхут на света на Безкрайността с всички светове НаРаНХаЙ – най-мощната сила в цялата реалност.

От 8-ия урок на международния конгрес „Аравут“, 08.12.2011

[62781]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Можете ли да ми обясните с няколко думи какво изучаваме сега в 15-та част от ТЕС? На мен абсолютно нищо не ми е ясно..

Отговор: 15-та част от книгата „Учение за Десетте Сфирот” се нарича ”Построяването на Нуква”.

Първо, тя била създадена, после станало разбиването, а сега изучаваме как отново да я изградим, тоест в какъв ред да издигнем нейните отломки и как, с какви сили да ги поставим заедно в поправената конструкция.

Именно затова, главата се нарича „Построяването на Нуква”. Авторът казва: „Ти искаш да я построиш – моля. Но имай предвид, че трябва да се научиш да работиш с нейния материал, защото той ще се съпротивлява. Неговите части зависят една от друга и всички имат свой характер.

А как да получа всичко необходимо за „Построяването на Нуква”, на моята душа? Защото аз самият нямам нищо!

Ако си задам този въпрос, тогава ще видя обяснението. Оказва се, че в нейното изграждане са включени висши участници – Баща и Майка (Аба ве Има), от които идва цялата светлина на мъдростта и силата.

Но ти не можеш да получаваш от тях, а от двете стъпала, които са най-близо до теб. От тях, към теб ще дойде светлината Хасадим – силата и светлината Хохма – знанието.

Необходимо е да ги познаваш, за да установиш с тях такова отношение, което да ти позволи да изградиш себе си такъв, каквито са те. Защото засега, ти все още си безформен, суров материал!

А когато започнеш да градиш своите отношения с тях, то от всеки контакт ще придобиваш форми. Като отпечатък от печат. Именно тези форми, които ще получиш се наричат „Построяването на Нуква”.

Баал Сулам описва това с чувствен език, обяснявайки как се отнася към теб духовната система. Той ти помага да влезеш в контакт с духовния свят, който постепенно откриваш пред себе си.

Необходимо е да искаш това да се разкрие пред теб! И когато започне да се разкрива ще видиш, че там, както в нашия свят, ти ще се запознаеш със семейството – с бащата, майката, с бабата, дядото, с братята и сестрите.

Ти ще влезеш в семейство, където всеки има свой характер и статус, връзки и проблеми. Трябва да влезеш в това семейство и да се включиш в него – тогава ще получиш своя определена форма.

Това е много жива и човешка картина, която постепенно започва да става разбираема, сякаш се учиш от самия живот – от неговите закони и вътрешна психология.

Най-труден е първия контакт – засега ти „не си отворил вратата , не си влязъл в дома”. Губиш се в догадки – какво има там, вътре. А когато влезеш, започваш да свикваш.

От урок по  книгата „Учение за Десетте Сфирот“, 10.10.2010

[23089]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Първоначално З“А и Малхут са 6 сфирот З“А и точката Малхут. А всички светове и парцуфим, от света на Безкрайността и до З“А, са предназначени само за Малхут!

Малхут, това е творение, което засега е само точка – „точката в сърцето“. Трябва да го израстем!

Как расте творението, и какво за това трябва да направи висшият? З“А пробужда в Малхут, в тази точка, която се е прилепила към неговото Хазе (гърди), усещане на съд и ограничения (диним), тоест желания, изискващи напълнение, така че тя да се събуди и да започне да расте!

Тези ограничения идват до Малхут от майката-Бина. Чрез горните сфирот, ГА“Р де-З“А, те попадат в Кетер на Малхут. Той се нарича Рош Ашана – начало/глава на годината, началото на Малхут, която се нарича „година“. С това започва нейното пробуждане.

Всичкия останал неин растеж произтича за сметка на низшите сфирот на З“А, неговия НЕХ“И. За това той трябва да достигне състояние на голям, което му се дава от майката-Бина, благодарение на „тръбенето в Шофар“.

От това в него се пробуждат собствени желания, сфирот НЕХ“И, това произтича в „10 дни (сфирот) на разкайването“ между Рош Ашана и Йом Кипур.

В тези „10 дни“ Малхут всеки път получава от НЕХ“И на З“А възбуждания, за сметка на които укрепва така, че стига до състоянието „Йом Кипур“.

Да ни пробудят към голямото състояние може само посредством ограниченията, защото само благодарение на тях, светлината Хохма, чувстваме колко още ни е необходимо да изправим в себе си, за да подготвим своите духовни съсъди. Защото ние ги притежаваме, но те са разбити!

Отначало те се пробуждат чрез ограничения без всякакво „подслаждане“, но след това идва светлината Хасадим и ги подслажда (страдания от любов).

Именно подслаждането означава изправление… Казано е, че Твореца е „Създал злото начало и Тора като негова подправка“. Да се добави подправката към егоистичното желание, означава то да се подслади така, че да е възможно да бъде изправено и използвано. Преди това желанието е било „горчиво“, но ако към него се добави намерение заради отдаване, тогава то се подслажда, и то вече може да бъде използвано и напълнено.

Това е смисъла на „подслаждането“ на съда. Съд, това е желанието за получаване на наслада заради себе си, а подслаждането – същото желание, но с намерение за отдаване. Трябва само да се смени намерението – и това е всичко!

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 06.10.2010

[22727]

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако духовните келим – това са форми на отдаване, то как към тях могат да се прилепят нечисти сили?

Отговор: Без нечисти сили (клипот) няма да има никаква форма! Как може да има форма, ако няма ограничения? Невъзможно е да се нарисува каквато и да било фигура, ако не се ограничи с рамки – ето до тази линия и не повече.

Но кой ни ограничава? Нашето желание да се насладим! Ако аз премина дори малко някоя граница, това вече е заради наслаждение – и аз спирам. А ето тук може да се отдава още и аз гледам в какво направление и в каква форма. Така се раждат формите на буквите.

Ти започваш от точката: „Аз имам желание за отдаване!” И какво по нататък? По нататък ти може да се изкачиш малко по-високо, по-надясно или по-наляво – и така със своите ограничения рисуваш буквите, духовният съсъд, кли, в което се съединяват заедно силата на светлината Хасдим и светлината Хохма. Има само два компонента – желание за наслаждение и намерение за отдаване.

Самият материал на кли, това е желанието за наслаждение, но над него има екран и отразена светлина, т.е. има сила на отдаване и така от точката се получава фигура.

От урока по „Учение за Десетте сфирот““, 15.07.2010г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо е написано в „Предисловие към учението за Десетте Сфирот”, п. 55, че човек, който е постигнал явното управление, т.е разкриването на Твореца, е сигурен че няма да съгреши отново?

Отговор: Човек е сигурен, че няма да съгреши отново, защото той е поправил, с помощта на екрана и на отразената светлина, всички свои желания за получаване. Той се е издигнал над тях и сега може да продължи напред. Той се нуждае „Творецът да свидетелства” за неговото поправяне, за да продължи да работи с желанията си за получаване и да започне да ги използва за получаване с цел отдаване.

Трябва ми допълнителна обща сила, която се нарича „свидетелство на Твореца“.

Сега аз трябва да отворя своята кутия на Пандора, която съдържа всички мои желания, и да започна да изяснявам с кои от тях мога да се насладя, за да да насладя Твореца. Това е напълно нова склонност, която никога преди не е съществувала.  Никога не съм правил това, а сега трябва да пробвам вкуса на наслажденията с цел да насладя Твореца като гост, който участва в пира, за да наслади стопанина.

За да не сгреша, аз трябва да събера специални, нови сили, дадени от свидетелството на Твореца.

Иначе,  не трябва дори да докосвам или да започна да разкривам моите нови желания за получаване. Трябва ми допълнителна спомагателна сила. И „Когато Той, който знае всички тайни на мирозданието, свидетелства, че аз няма да се върна към безумието” аз ще мога да започна да поправям моите престъпления.

В това състояние, престъпленията вече са се превърнали в грешки и аз би трябвало да  се чувствам по-добре.

Аз вече съм поправил половината от желанието за получаване и то изцяло е напълнено със светлината Хасадим. Сега трябва да започна да работя с него в трите линии и да внеса малко от светлината Хохма вътре в него.

Това означава, че моите престъпления са станали грешки. Аз ще получавам с цел отдаване, но аз вече имам намерението „с цел отдаване”. Сега трябва само много внимателно да добавя получаването към него.

Когато постигнем толкова високо духовно ниво, ще разберем за какво е тази работа.

Откъс от урока по статията „Предисловие к ТЕС“, 13.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако ние четем в книгата Зоар за разни зли сили, ние не ги ли притегляме към себе си?

Отговор: Ако човек чете за всички грешници, описани в Тора: за Аман, Амалейк и разбира, че всички тези грешници се намират вътре в него и поправяйки ги вътре в себе си, той поправя тяхната проява във външният свят, който сега му се струва съществуващ, то в него не ще има никакви проблеми.

.Точно обратното,той по този начин сам ще предизвика светлината, а не страданията ще го подбуждат.

Ако човек се стреми към своето поправяне, чрез усилие към единение и изучаване, той пробужда в себе си злото и го поправя, както улавят изпълзяващия змей.

Нашата работа е в това, да останем в дясната линия и доколкото е възможно да бъдем готови към пробуждане на лявата линия, за да я използваме за издигане.

Ако в нас не се разкрие лявата линия – този змей, имащ всевъзможни имена и образи, ние не можем да се придвижим.

Затова е нужно с всички сили да се прилепим към дясната линия и тогава, донякъде би ни се разкрила лявата линия – това всичко ще ти бъде само от полза.

Главното е от нищо да не се страхуваш…Нали вървиш по много тесен мост – в разкриване на светлината Хохма в светлината Хасадим, а това е много тънка линия, тесен мост от Малхут до Бина.

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 13.02.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→