Въпрос: Как да преподаваме методиката на обединението, ако връзката с другите предизвиква рязко неприемане в някои слоеве на обществото?

Отговор: Да, има такива слоеве на обществото, където се отнасят рязко отрицателно към връзката един с друг и преднамерено си развалят отношенията, за да очертаят границите на владение на всеки: това е мое, а това е твое и не се намесвай на моята територия.

Днес така става навсякъде: всеки се старае максимално да се отдели и никого да не засяга, за да не го докосва никой и него. Цялото поведение на човек е доста “политически коректно”: аз не ви безпокоя и вие не ме закачайте. Но заедно с това, в такова общество има много проблеми, болести, нерви, стресове. Всичко това се предава на семейството, на отношението с децата.

Човек не е създаден от природата, зa да се намира постоянно в продължителен стрес. Това, че стресовото състояние вече става навик, е още по-лошо. Това е известен проблем и много силно се усеща от хората в скъпите райони.

Основно, това е проблем на средната класа. По-обикновените хора са по-открити и живеят по-иначе. Затова те имат по-малко медицински проблеми, не им трябва личен психолог за всеки, както за “белите” или “небесни вратовръзки”.

Колкото са по-обикновени хората, толкова им е по-лесно да се обединят и толкова са по-здрави. Но обезпечените хора, имащи всички възможности да се погрижат за себе си, страдат много повече от тежки заболявания.

В такива условия защитната сила на организма принуждава човек да се затвори към останалите с вежлива маска и да пази своите граници. А навикът става втора природа и е много трудно да се избавим от нея. Още повече, че това се поддържа от обществото и е станало норма на живот.

Това е много проблематично отношение, навличащо ни много неприятности на всички нива: от най-ниските, тоест здравето, до отношенията с децата, към природата, пораждаща всички пороци на съвременното общество и генетични изменения.

Човек не е устроен, така че да се чувства самотен и да се отнася към другите само като към чужди хора. Създадени сме от природата такива, че по степента на своя растеж, все по-тясно, в съответствие с възрастта ни, да сме свързани със семейството. Но ние не правим това.

Бебето е неразривно свързано с майката на телесно ниво, а с възрастта, тази връзка става по-душевна, но външна. По степента на възмъжаването си от бебе до дете, до подрастващ и накрая до възрастен човек, все повече се отдалечава от майката.

Сякаш, вече не се нуждаем от нейната грижа и не се молим – “на ръце”. Но е необходимо да допълним тази връзка на душевно ниво. А ние не го правим и в това е причината за всички проблеми. Всички проблеми и болести са предизвикани именно от липсата на връзка.

От урок по писмо на Рабаш, 20.05.2014

[135569]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Здраве, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Мнение: На всеки 100 човека, страдащи от самота, само 15 страдат от тежка загуба, а останалите – от неразбиране. Към 85% от човешката самота е тиха равносметка за множество различни неразбирания, разделени в три основни: не разбираш себе си, не разбираш другите, другите не те разбират.

Защо не ни разбират? – Защото самите ние не сме искрени, не търсим разбиране, не умеем да говорим за това, искаме да изглеждаме по-силни, отколкото сме.

Срещайки този, който е изключително важен за нас, с който няма да сме самотни, ние се срамуваме от собствената си уязвимост (слабости, незнание, неумение да танцуваме, да пеем, да варим супа, да забиваме пирони, да плуваме повече от останалите, да сме вещи в актуалната политическа ситуация). Ние се срамуваме и мълчим.

Мълчанията също могат да бъдат различни. Най-дразнещото е да мълчим с празни разговори или да демонстрираме сила там, където в действителност сме слаби. Тази измама ни струва близостта. Имайте мъжество да си признаете уязвимостта в очите на близък за вас човек. Неприятно е, но това е единственият начин да не оставаме самотни. Това, което ни прави уязвими, ни прави прекрасни, друг път към разбиране и близост няма.

Да бъдеш уязвим означава първи да кажеш „обичам те“, „слаб съм, не мога да го направя“, „ще съм самотен, ако си тръгнеш“, „сгреших, грешах, ще греша“. Да си уязвим значи да си признаеш собствената недостатъчност, слабост, същата тази, за която е нужен друг човек, за да не си толкова сам.

Реплика: Разкриването на човек пред друг човек е възможно само според степента на разкриването между него и Твореца – създателят на нашата природа, конструктора на всички връзки между нас. Когато разкриваме Неговия замисъл и Неговите действия в нашите свойства и постъпки, ние се избавяме от срама, отнасяме всичко към Него и се оказваме в прекрасния свят на съвършения Творец. А дотогава ще има много хора толкова самотни…

[114401]

Filed under: Здраве, Мъжът и жената - Няма коментари→

Данни на СЗО: Повече от 350 милиона души по света страдат от депресия. Броят на хората, страдащи от самота в света, нараства експоненциално. Над 30% от хората в света страдат от самота и емоционална изолация. Развитието на нови технологии, по-специално, комуникацията по Skype чрез Интернет, само допринася за този сериозен проблем.

Страдащите от самота не са склонни да споделят проблема си с обкръжаващите, въпреки че отчаяно се нуждаят от подкрепата и съчувствието на близките си. Физическа травма и силно чувство на социално отхвърляне предизвикват в мозъка на човек еднакви реакции. Освен това, самотата може значително да намали продължителността на живота, както и  да доведе до нарушения и разстройства на съня.

Коментар: Човек е програмиран да се обединява с другите, въпреки егоизма си. Това показва двойнствеността на нашата природа, но в средната линия, възникваща в нас с помощта на светлината (възвръщаща към Източника – Твореца), получаваме, независимо от двойствената ни природа, съвършенство, вечност и покой.

 [94866]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Filed under: Книги, Михаел Лайтман - Няма коментари→