Въпрос: Как избирам, в името на какво действам: заради своя егоизъм или в полза на обкръжението? Тъй като понякога егоизмът ме обърква и ми внушава, че общата полза съвсем не е в това, към което ме насочва обкръжението.

Отговор: Тук няма място за въпроси. Ако групата е решила, то така трябва и да бъде. Казано е: ”Имат очи, но няма да видят”. Как можеш да вярваш на очите си? Ако групата ми казва какво трябва да правя, то аз мога да направя семинар, но в крайна сметка трябва да се съглася с решението на групата.

Същото това правило важи и за отношението учител – ученик, както е казано: ”Възпитавай отрока според пътя му”. Ако сме приели някакво решение за нашия път, то аз се придържам към него и не мога да избързвам напред. Свише няма да ми позволят да разкрия повече от това.

Съгласно мнението на групата означава съответно с нейното желание, решение, гледна точка. Аз не мога да съдя групата и себе си. Дори в собствената си преценка ще сбъркам и през цялото време ще си правя неправилни изводи. Тук не може да има никакви съмнения.

Въпрос: Откъде човек да вземе тази сила, ако му се струва, че групата сякаш бърка.

Отговор: Разбира се, че през цялото време ми се струва, че групата не е права. Но аз не трябва да приемам такива мисли. Разбира се, че си мисля, че всички грешат, а аз съм прав. Но ако Творецът ме е довел в групата и е казал: ”Вземи я за себе си”, то аз трябва да приема тази съдба. А как да я взема, ако не съм съгласен с мнението на обкръжаващите ме? Иначе какво означава включването ми в групата, връзката ми с другарите?

Аз не мога да имам обективно мнение, защото за всичко съдя според недостатъците си, според своя егоизъм. Но другарите също си правят егоистични изводи и може да са се учили много по-малко от мен, по-малко да разбират, но ако те имат общо мнение, съм длъжен да се съглася с тях. Това е моето обкръжение, в което трябва да израстна, а не мога да порасна в самота. Трябва да приема тяхното мнение като мнение на майка, на майчино лоно, на което трябва да съответствам. А висшата сила ще завърши тази работа.

Обкръжението е същата онази форма, спрямо която трябва да работя, да разбия своя егоизъм и да го превърна в отдаване. Затова е казано: „Възпитавай отрока съгласно пътя му“, т.е. трябва да се има предвид, какъв е неговият път, какво е неговото желание, как той се движи, какво иска, и от това да се ръководим. По друг начин просто не може.

Иначе, относно какво отменям себе си? Творецът не е редом с мен. През цялото време групата ще ми служи за Творец – все повече и повече. Затова е казано, че от ”любов към творението се достига до любов към Твореца”, тъй като формирайки се относно групата, чрез нея започвам да виждам Твореца. Формата на групата съответства на формата на висшия.

Трябва да се изяснят и обсъдят всички въпроси, да се посъветвате с учителя, но след като решението е прието от групата, аз съм длъжен да се отменя пред тях. Никога не може да се случи така, че някой да се отдели с претенциите си и да спечели от това. Напротив, той си отива и изчезва. Защото цялата ми правота не струва и грош, всичките ми желания и мисли нямат никаква ценност, ако не се отменя пред групата. Само затова са ми изпратени те.

И силата за преклонение пред групата аз също получавам от групата. Чрез нея получавам светлината, възвръщаща към Източника. А вътре в мен самия естествено няма никаква сила. Но тогава вече разбирам, че моите празни моментни мисли и желания, а също и мислите и желанията на групата са ми изпратени единствено за да използвам светлината и да се прелипя още повече към нея.

Зародишът не се нуждае от самата матка на майката, а от силата, която преминава през нея и формира неговото тяло, правейки го подобен на висшия. Висшият – това не е матката. Матката е само временното средство за приближаване към висшия, да отменя себе си пред Него. Но с това аз не разкривам Неговата форма.

Вече по-късно, когато получавам светлината, възвръщаща към източника, аз изграждам себе си, раждам се и продължавам да раста. Така изграждам човешкия си образ и по своята форма разкривам кой е висшият. Сам по себе си, Творецът няма форма. Моята поправена форма ще е Неговата форма, ”И ще се нарека с името на Твореца”.

От подготовка към урока, 14.02.2014

[128083]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Съединението става за сметка на всеки, който самоотменя сам себе си до нула. По какво се различава това от обичайната психология?

Отговор: Разликата е много проста: в името на какво се самоотменяме? Аз отменям себе си спрямо другите, и те –  себе си, е и какво се случва по-нататък? Това е само условие за разкриване на светлината.

За сметката на самоотмяната спрямо всички, в центъра на кръга възниква неутрална зона, на която не действат никакви егоистични сили. Това е област на общото ни желание, тъй като там се съединяваме и неутрализираме егоизма си. В тази област изграждаме новата реалност, новото пространство, в което разкриваме висшата сила.

Всички наши желания са устремени към центъра на кръга, в който има сила на желанието, съединението, самоотмяната, единството, поръчителството. От друга страна, казано е, че празно място няма – винаги присъства някакво качество, сила. Но тук в центъра няма нищо.

Място се нарича желание. А тук се концентрира желанието на всички, но то сякаш е анулирано. Защото никой от нас не желае да се ползва от своето желание, а желае само да отдава на другите. По такъв начин създаваме нова особена област в друго измерение, на друго ниво.

Започваме с Малхут, след това с Зеир Анпин, Бина, Хохма и достигаме до Кетер – ”крайната точка на буква йуд”. Тоест от десетте направени опита – йуд (числото 10), ние достигаме до ”крайната точка на буква йуд”, в която се разкрива Творецът. В това се състои  вътрешната същност на центъра на групата, в който изграждаме новия космос, ново пространство с особени свойства, благодарение на нашите усилия и самоотмяна. Там може да се разкрие висшата сила.

Затова, само след разбиването и поправянето ние получаваме средство, съсъд, в който да се разкрие Творецът. Иначе нямаше да имаме възможност да Го разкрием, тъй като в природата за това няма Негов детектор, орган за да Го усетим. Той се появява само за сметка на това, че го създаваме в такава форма: ние всички сме егоисти, но желаещи да се приповдигнем над своето его и да се самоотменим всеки относно всички. И всичко това, за да се уподобим на Твореца. Ние искаме да придобием неговите свойства, за да Му се уподобим.

По такъв начин създаваме ново състояние в центъра на групата, което се нарича ”майчино лоно”, Шхина. За сметка на взаимната самоотмяна създаваме ново пространство с нови свойства, в ново измерение, което до сега не е съществувало в Малхут на Безкрайността. Това място за разкриване на Твореца се появява само сега, благодарение на нашите усилия.

От урока по подготовка към конгреса, 02.01.2014

[124657]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

Няма по-висше състояние от това да се самоотмениш, да отмениш своето его, всичките си мисли и лични желания, цялото си предишно отношение, всичките си планове, цели и надежди. Това е пълното отменяне на своето ”Аз”, сякаш никога не съм съществувал, не съществувам и няма да съществувам.

Всичко, което остава в мен, дори онази искра или капка, от която трябва да се родя, също не ми принадлежи, а принадлежи на Висшия, тъй като е дошла от там. Аз трябва дотолкова да се отменя, че тази капка, от която сега ще започна да се развивам, да бъде капка от светлината, която не се отнася до мен.

Трудно е да си представим това, но всъщност влизането в духовния свят се осъществява чрез състояние, при което човек напълно се анулира. И единственото, което тогава преминава отдолу нагоре, е същата тази искра, която той не смята като принадлежаща на него.

Затова тук трябва да се работи по самоотмяната. А след махсом започва работата с желанието за наслаждаване, която се различава от онова, което е било до махсом, в периода на подготовката. Така човек започва да израства в духовния свят, и целият му ръст от миг на миг се състои във все по-голяма самоотмяна. А над тази самоотмяна, той работи със своето желание за благото на ближния, което е много по-високо от обикновената самоотмяна, а се изисква пълно сближаване с ближния и служене с любов, изградена над ненавистта.

Това е първото духовно състояние, в което извършваме преход от единия свят в другия – пълна самоотмяна, осъществена с помощта на светлината, връщаща към източника.

От урок по книгата Зоар, 22.03.2013

[105791]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Предговор към книгата Зоар“, п.47: Растителното ниво в духовното е подобно на своя аналог в материалното. Присъщи са му вече придвижванията, забележими във всеки детайл…

Съществената разлика между растителното ниво и неживото е в програмата. Човек се ражда в духовното на неживото стъпало, а на растителното усвоява програмата за развитие и я реализира.

В това се състои качествената добавка на растителното ниво – на него започваме да възприемаме процеса, който се извършва в творението, промяната от състояние към състояние. По този начин ще опознаем фундаменталната единица за измерване на развитието, силата на развитието, неговите признаци и стимули, необходимостта от него. С една дума, всичко, което се отнася до развитието, до неговото осъзнаване, ние придобиваме на растителното стъпало.

Неживото ниво ми поставя само коренът на самоотмяната, а по-нататък искам да отменя себе си на по-високо ниво и сега съм готов да приема в това русло всички действия на Твореца. По този начин раста, “наедрявам“, базирайки се на същата точка на самоотмяна, в която се фокусира цялото неживо стъпало, за подем на растителното.

Отначало напълно завършвам поправянето на всичките свои 613 желания-мисли-намерения на неживото ниво. И тогава ми се открива възможност, за която по-рано не съм и мечтал. Изведнъж пред мен се разтваря цял нов свят, и сега,  заради тази възможност, мога да събера в едно цялото си предишно стъпало.

До този момент не съм изпитвал такава необходимост, а сега, когато съм видял нещо по-високо, всичко, което е било по-рано, се слива в сравнение с това в една точка. Така включвам тази събирателна общност на неживото ниво в растителната степен.

Разбира се, всичко това се осъществява посредством светлината, която връща към Източника, и фокусирането, сумирането на предишното стъпало, и подемът на следващото. Благодарение на светлината, придобивам готовност да се отрека от себе си вече в придвижванията, каквито и да са те. Иначе казано, всеки път при самоотмяната, в мен се обличат нови форми, които като цяло представляват движението. И сега се самоотричам не спрямо текущото състояние, а по пътя на приближаването, екстраполирането по отношение на следващото състояние. Вече имам такава способност.

И тогава, както и да постъпи Творецът, всичко е към по-доброто. А Той ще постъпи напълно обратно на моето желание…

И така, на растителното стъпало се появява допълнение – самоотвержеността, самоотричането спрямо програмата за развитие, а не състоянието, като такова.

От урок по “Предговор към книгата Зоар”, 21.04.2013

[105787]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Как да проверя отношението си в началото и в края: от къде трябва да започна и до какво да достигна накрая? Човек трябва да се удържа в мисълта, че „Няма никой освен Твореца“ и да се постарае да не излиза извън владението на тази единствена, висша сила.

Трябва да провериш какво именно ти влияе, в какви ситуации възникват странични мисли и желания, отслабващи усещането ти за единственост на висшето управление и да работиш над това. Тоест не трябва да излизаш от състоянието „Няма никой освен Него“ просто според волята на случая.

Дори когато се запътваш към пазара или при лекаря, трябва да знаеш в какви части на своето възприятие за живота сега се каниш да поправиш недостига от твоето сливане с Твореца, който ще те „обгърне и отпред, и отзад“, управлявайки те пряко и косвено. Творецът предварително е приготвил цялата тази ситуация, но ти трябва да я допълниш със своето отношение.

Веднага щом желанията ти бъдат поправени, миналото, настоящето и бъдещето ще се обединят в едно цяло за теб. Тоест, сега прилагаш и материални и духовни усилия, за да съединиш управлението на Твореца със самия себе си, със сърцето и разума си, за да бъдат за вечни времена, на всички места, във всяко действие слети в едно.

Това не означава, че трябва да изтриеш управлението на Твореца, сякаш Той не те управлява. Трябва да изясниш това място, къде в теб, в твоя личен свят има усещане за възможност, че можеш да добавиш нещо от себе си, да го направиш сам. Чувстваш, че не всички твои движения се извършват по волята на направляващата ръка на Твореца. И там, където чувстваш, че действа не Творецът, а едва ли не ти сам действаш, там имаш нужда от поправяне. Именно над такива случаи трябва да работиш, над такива желания, на такава територия.

Работата е в това, да се вложат максимум сили, а в крайна сметка да достигнеш до извода, че няма друго управление, освен Твореца. Ако изпълняваш правилно това действие чрез съединението ти с групата и самоотмяна, обединявайки себе си (Исраел), светлината, възвръщаща към източника (Тора) и Твореца, то присъединяваш всички тези ситуации също към Твореца, убеждавайки се, че „Няма никой, освен Него“. Това означава, че съзнателно възвръщаш всички състояния към светостта.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 14.04.2013

[105042]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да преминем от ”Аз” към ”Ние”? В какво се състои смисълът на това, човек да оправдава управлението на Твореца само тогава, когато се радва не на своите успехи, а на успехите на другарите си?

Отговор: Смисълът е в това, да се прилепиш към другаря и чрез него да започнеш да усещаш действителността. Как мога да проверя своята преданост към другарите? Съдейки по това, че се радвам с тяхната радост и се огорчавам от техния печал, внасяйки тук себе си единствено за да им помогна да постигнат добро състояние.

И тук започвам да разкривам доколко аз в действителност желая обратното: как в мен се разкрива огънят на ненавистта и завистта към тях, доколко не съм способен да им пожелая нищо добро, защото усещам, че откъсвам нещо от себе си.

Тук ми предстои много работа, за да мога с помощта на тези проверки да достигна до правилния извод: че нямам нищо освен другарите, в които живея!

Ако другарят ми има някакъв проблем, то аз работя с него така, както ако имаше преграда, стояща между мен и Твореца. Няма никаква разлика. Там ще имам възможността да отменя своето ”Аз”, а от друга страна, да се почувствам голям спрямо другарите, т.е. да поискам да направя всичко, за да им бъде добре, с една дума, като грижовна майка.

От урок по книгата ”Шамати”, 10. 03.2013

[102406]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Вие говорите за самоотмяната като средство за собствен напредък и развитие. Но обикновено отстъпките в спора показват моята слабост?

Отговор: Разбира се, аз отстъпвам не заради слабост, а от желание да напредна в съпружеските отношения и въобще в живота. По този път развивам себе си и се приближавам към по-добро състояние. От това получавам печалба, защото по този начин се „разширявам”, чувствам живота по-фино.

Аз давам на съпругата си чаша вода, но при това не я губя, а сякаш получавам двойно по-голяма чаша. Защото за сметка на това подкупвам нейните желания, стремежи, мечти, както и техните напълвания! Наслаждавам се на усещането за удоволствие, което тя е получила, точно като майка, която се радва на удоволствието, което е доставила на своите деца. Известно е, че майката се радва на бонбона, който е дала на детето, повече, отколкото самото то.

Благодарение на отстъпките, аз купувам нови инструменти на възприятието, възможност да се насладя. Ще кажете, защо хората отиват на стадиона да викат за своя отбор, след като могат спокойно да гледат играта у дома пред телевизора? Но на стадиона се намираш в обкръжението на хиляди хора, и затова се наслаждаваш на това общо изживяване, на взаимното включване. Това разширява твоите възприятия, чувства. Ти ставаш толкова голям, колкото хилядите хора около теб, които викат и скачат. Съгласи се, че това не е същото, като да останеш у дома и, лежащ на дивана, да гледаш футбол по телевизията.

Въпрос: Какви точно отстъпки у дома ще доведат до моя разцвет?

Отговор: Ако си се върнал от работа гладен и седнеш да вечеряш, а твоето дете иска някакво парченце от твоята чиния, и ти с удоволствие му дадеш, това не може да се нарече отстъпка. Тъй като действаш съгласно собственото си желание. Нима майката е длъжна да върви против себе си, за да се погрижи за своето бебе? Ако това беше така, щеше да се наложи да се постави полицай до всяка майка, който да се грижи за това, детето да не умре от глад.

Затова такива действия не представляват самоотмяна. Но ако жената иска нещо от теб, а ти не се съгласяваш – това е вече нещо друго. В първия случай, самоотмяната ти носи удоволствие, а във втория – те гнети. На отстъпки заради любимите деца не е необходимо да бъдем учени, те се получават естествено. Но на отстъпки по отношение на партньора трябва да се научиш сам, за да действаш не според природния инстинкт, а сам да станеш ръководител на своето развитие. Не природата да те ръководи, а самият ти.

Въпрос: Но ако отстъпвам, това значи, че не аз ръководя, а жена ми?

Отговор: Ти ще възприемаш това съвсем различно. Всичко зависи от важността, която придаваш на това. Ако бебето бе по-малко важно за майката, отколкото тя самата, тя би се отказала да се грижи за него и би мислила за себе си. Но доколкото природата е направила детето по-важно от нея самата, майката е готова да направи всичко за него.

Сега е нужно да помислим, как да се заставим да се отказваме от себе си и да възприемаме желанията на съпругата като по-съществени от своите собствени. За тази цел, възнаграждението, което получаваш, трябва да е по-голямо, така че да надделее.

Да допуснем, че тя ти постави условие: ако сега измиеш чиниите вместо мен, после ще отидем заедно там, където искаш ти. Тоест целта оправдава средствата. А ако е така, е необходимо да извисим целта, за да служи за оправдание. Необходимо ни е обкръжение, което да смята тази цел за важна и да ни убеди в преимуществата на такова развитие. Освен това, ще видим, че по такъв начин се спасяваме от проблемите, които постоянно ни измъчват.

Всички тези доводи трябва да бъдат сплетени в такъв възел, че да нямам възможност да избегна необходимостта да реализирам целта. Необходимо е обществено давление, което постоянно да ме удържа в съзнание за това, как трябва да постъпвам.

По този начин аз постигам своето развитие във всички области: вътрешно развивам своята личност, подобрявам своите отношения с околните, на работа, в семейството, към целия свят. Главното във всичко това е влиянието на обкръжението, защото на човек му е трудно даже пръстта си да мръдне, когато съпругата иска това.

Ако той правеше това за самия себе си, у него нямаше да възникнат такива проблеми – себе си той е готов да обслужва. Да служи на някой друг и да приема чуждото желание – това вече е голям проблем. Защото се налага веднага да помисли: за какво прави това, какво печели? Изгодата тук трябва да бъде взаимна. Дайте да се договорим помежду си и да играем постоянно в отношенията един към друг: аз за теб, а ти за мен.

Из 40-та беседа за новия живот, 25.07.2012

[101008]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

За голямо съжаление, човек често се бърка в определенията, какво е това ”усилие”, и изразходва много енергия за действия, които с нищо не му помагат за напредването му в духовното разкриване, които да доставят удоволствие на Твореца. Той от самото начало се натоварва със всякаква тежка работа, но с това той води борба с вятърни мелници, с измислени, а не с истинските врагове, със силите, които му пречат.

Тъй като да разкрие пречещите му сили съвсем не е просто. Те са много близко до човека, и той не може да ги види, приемайки ги за свои. Те до такава степен се долепят до него, че го карат да си мисли, че това е неразделна част от него самия. Той не е в сила да ги откъсне от себе си, за да разбере, че това са негови врагове, неговите ненавистници. Както е казано: ”Враговете на човека живеят в неговата къща”.

Най-важното е да съзреш и да разгледаш своите ненавистници, преграждащи пътя към Твореца. А когато човек започне да си изяснява това и все повече да се доближава до истината, той вижда, че всичко, каквото има – са враговете му.

На него не му остава нищо от самия него, от съюзниците, на които да може да разчита и да очаква поддръжка по избрания път, използвайки тяхната помощ в чист и правилен вид. Всички най-близки сили му се разкриват като негови противници. Едни негови желания, мисли, свойства сега му се надсмиват, други преднамерено му поставят препятствия, усложнявайки предстоящия му път, но при това изкусно се маскират сякаш му помагат. Трети го отслабват с това, че затормозяват напредъка му, слагайки пръчки в колелата, внасяйки сила, действаща против него и водеща го до спиране. Така те действат срещу човека под различни маски, пречейки му по всякакъв начин, пряко и косвено, с голяма хитрост и с предателско вероломство.

Накрая, човек открива, че не може да се опре на нито едно свое свойство, желание или мисъл. А на чия помощ тогава да разчита, с кого да върви напред? Излиза, че няма с кого! И само ако се обърне с помощта на точката в сърцето към групата, от там да вземе правилните мисли и сили, ще има опора по пътя.

Той се обръща към групата от своята точка в сърцето, тъй като това е единственото чисто нещо в него. Затова той се старае да използва само нея относно приятелите си, разбирайки, че няма какво повече да им предложи, освен тази искра. Той се пази да се обърне към тях с всякакви други мисли и желания, сякаш е болен, и се страхува да не зарази и останалите със своите вируси.

И тогава в отговор той ще получи от обкръжението всичко, което притежават останалите за правилно напредване към целта. Тъй като при своя самоанализ той вече си е изяснил какво трябва да бъде истинското възприятие, включващо единствено правилните свойства, приети от обкръжението. За сметка на това, обкръжението се превръща в ”Свято общество” (”хевра кадиша” – име на погребална компания), помагаща му да погребе всичките си природни, егоистични мисли и желания, и да получава от обкръжението, а всъщност от Твореца, нови свойства.

Разпалвайки с тяхна помощ искрата в сърцето си, той започва да изгражда своя съсъд. Това означава, че той избира силите и желанията на обществото, на всички останали и така достига до първото си поправяне.

Докато човек не подмени всичките си качества със свойствата на обществото, той не ще може да изгради съсъд за своята душа. Това трябва добре да се разбира, защото ние знаем, че желанието за наслаждаване не се унищожава и не се променя. Но човек извършва съкращаване на желанието за наслаждаване, което е притежавал изначално –  неговото природно проявяване и форма. А получавайки желания от обкръжението, той придобива своите първи девет сфирот – свойства за отдаване. Според това, доколко се самоотменя, той получава свише качества, замествайки онези, които са излезли от употреба. Така на мястото на съкратеното желание, той получава нов съсъд.

От урок по писма на Баал а-Сулам, 11.02.2013

[100501]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

В последно време често говорим за самоотмяна. И това не е случайно, аз се надявам, действително да се приближаваме към нея. Въпреки че ни движи егоизмът, ние сме длъжни да държим курс към сливане.

При сливане с висшия аз виждам себе си като част от машина и съм длъжен да се присъединя към нея с всяка клетка, всеки орган, всяка част от своето тяло, така че открито да се влея в нейната работа.

Аз имам „глава“ т.е собствено разбиране, длъжен съм да отменя всички свои мисли, сметки, желания. Единственото ми наслаждение, единственото намерение и желание е да се вградя в тази машина. Позволявам на всичко да премине през мен, но първоначално не участвам в това. Правя всичко така, сякаш ме няма. Позволявам да ме задействат на сто процента, позволявам не просто да ми кажат какво трябва да направя, а да ме приведат в действие. Ето това е самоотмяна.

После следва несъгласието, критиката, лошите пориви, изясняването, разочарованието, гневът… И в същото време, съм длъжен през цялото това време да отменям себе си, заради участието си в работата на тази машина. Аз се „разтварям“ в нея до незначителност и искам в мен да започне да се промъква разум и желание, заедно с това все повече анулирам себе си.

Така плодът расте в матката на майката, чрез мен преминава безкрайната светлина, но аз я приемам само в малка степен нефеш.

Зародишът отменя себе си на степен нефеш, на неживо ниво‚ на минимална „дълбочина“ на желанието. Именно затова през него може да премине всичката светлина НаРаНХай де-нефеш. Неговата работа е в разума и чувствата, в Галгалте ве-Ейнаим и АХАП‚ във взаимодействието с майчинския парцуф, и с Бина се завършва самоотмяната. Колкото и мисли и желания да преодолява, колкото и да е объркан, каквито и препятствия да се изпречват на неговия път, той продължава да анулира себе си, и благодарение на това може да бъде част от „тялото“ на майката‚ да бъде вътре в нея.

Плодът не използва себе си‚ въпреки че в него всички органи се развиват. Така или иначе те растат и работят в себеотрицание. Майката прави всичко чрез пъпната връв‚ а плодът завършва делото на отмяната‚ отказвайки се да използва всеки от своите органи. В противен случай‚ той не е готов за раждане‚ не е готов да стане пълноценно новородено, няма „човешка форма“. Затова той е длъжен да завърши работата си по самоотмяна пред висшия.

Той се движи‚ неговото сърце‚ бели дробове и всички други органи функционират правилно‚ но само в себеотрицание. Това не е просто обичайната жизнена дейност на тялото на детето, цялата му работа е свързана със самоотмяната. Иначе раждането е опасно…

От урок по „Статия за завършване на книгата Зоар“ 04. 02. 2013

[99525]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В каква форма висшият влияе на нисшия: той дава на нисшия готова форма или само енергия, сила?

Отговор: Какво предава майката на зародиша? Кръв, неживо стъпало. От това неживо стъпало в зародиша вече се развиват растителното и животинското стъпало. Но от къде се появява тяхната форма? Формата се получава благодарение на това, че зародишът се самоотменя. Според самоотмяната си той е готов да приеме формата на висшия.

Но висшият дава форма вътре в самоотмяната на нисшия – едното зависи от другото. Затова еднозначен отговор няма. Висшият дава на нисшия обикновена, абстрактна светлина – и така винаги се случва в отношенията между всички стъпала. Нисшият приема тази проста светлина, светлината на Безкрайността, тъй като за него висшият  е безкрайността, той не познава нищо по-висше от това. Но когато той приема тази светлина, то в зависимост от самоотмяната си и подобието на висшия, според степента на неговите разбирания и усещания в него започва да се проявява новата форма. И всеки път така той добавя към своето изграждане.

Затова самоотмяната  е началото на всички начала!

От урока по ”Учение за Десетте Сфирот”, 28.01.2013

[100003]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→