Всеки човек има своето предназначение, в света никой не е излишен.

Днес, когато чета колко много хора загиват за едно денонощие в различни катастрофи, произшествия, сблъсъци, се учудвам на спокойствието на обществото.

Някога в Ленинград съществуваха така наречените народни дружинки, следящи за реда в града и ни задължаваха да бъдем нейни членовe. Там, в милицията за първи път чухме съобщението: “спешно излизане на адрес, където има извършено убийство“. За това никъде не се пишеше, не се говореше. Ние бяхме поразени: “Има убийство?!“ Сега всеки ден съобщават за това,че да допуснем в Ливан са убити 1000 човека, други 1000 – в Сирия и т.н., но кой ли се вълнува от това, което се случва. След няколко седмици на много масови сблъсъци и големи загуби ООН започва вяло и мудно обсъждане на фактите за вандализъм, случващ се в някаква страна. Всичко това ми напомня за „справедливия гняв на съветските хора“.

В света няма нито един излишен човек, всеки изпълнява своето предназначение. И когато Висшето управление премахва тези хора по такъв кръвен начин, това значи, че ние не можем да използваме правилно този живот и за това ни лишават, коригирайки пътя, принудени да загинем от ужасна смърт. Едновременно с това, човечеството се отнася толкова пасивно към това, че даже в медиите не се споменава, че някакви международни организации са излизали навън с искания да се спрат убийствата и масите да се успокоят.

Никой към нищо не призовава. Всички са спокойни. Ако правителството не трябваше да реагира по някакъв начин на тия факти в рамките на международно-джентълменска дипломация, то медиите изобщо не биха споменавали за това.

В древноста, между другото, човешкият живот е бил по-тежък. Робите са стрували скъпо и са заработвали за себе си. Трябвало е да са нахранени, облечени, но за това са работили от сутрин до вечер и са били ценени. За това се споменава в много книги. В частност, в Талмуда се описва как трябва да се грижиш за роба си. Защото той може да донесе на хазяина си по-голяма печалба, отколкото обикновеното животно. С други думи, преданният, добър роб – това са добри пари. Затова пленените не са убивани, а ставали роби.

Животът е бил ценен и защото в тогавашните времена не са имали такава социална опора както днес. Ако мъжът в семейството е убит, то жена му и децата са умирали от глад, защото не е имало никакви социални организации и системи, които биха могли да ги подкрепят. Затова обществото е имало интерес животът на хората да бъде съхранен.

От ТВ програмата  ”Тайната на вечната Книга”, 19.08.2013

[125758]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

„Зоар”, глава „Бахар (На планината Синай)”, п. 63: „Може да ги използваш като роби завинаги”. Това е заповед (Митцва) да поробиш канаанец. Те са от страната на Хам, който е направил кръвосмешение, както е написано „Проклет да е Канаан, слуга от слугите ще бъде той на братята си…”

Да бъдеш роб също е поправяне. Желание, което може да бъде принудено да изпълнява волята на поправените желания, се нарича „роб, който е близо до своя господар”. Робство е формата на това поправяне, правилен начин на съществуване на желанието.

В момента,  не мога да бъда свободен от някакво желание, нито пък мога  сам да работя с него с цел отдаване. Мога само да го добавя към друго мое желание. Такова желание може да се нарече „дете”, „жена” или „младеж”; то все още не е „човек”, не е „герой”, който може да „преодолява” (човек –Гевер – произлиза от Играбрут – преодоляване, превъзмогване)

Форма на желание, което е способно да работи само под властта на друго желание, се нарича „роб”.

От първата част на Дневния урок по Кабала 4.25.10, Зоар

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→