Реплика: Известният физик Мичио Каку пише: „Днес всеки от нас оставя след себе си огромен цифров отпечатък. По кредитната ви карта може да се разбере кои страни посещавате, каква храна предпочитате, какви дрехи носите, къде учите. Има ваши постове в блогове, имейли, дневници, видеоклипове, снимки.

С цялата тази информация може да се изгради холографски образ, който да говори и да действа точно като вас, да има същите навици и спомени. А какво ще се случи, когато можем да възпроизведем неврон за неврона на вашия мозък?“

Тоест, говори за това, че по принцип, човек може да си отиде, но също и остава: остават всичките му желания. Това той нарича безсмъртие.

Отговор: Безсмъртието и без това съществува, защото нашите мисли и желания витаят във въздуха. Това наистина е така. Тоест,  духовните сърце и ум, тяхното напълване (желания и мисли) – всичко остава. Те не умират с тялото. Те не са в сърцето, а в друг носител. Можете да сложите помпа на мястото на сърцето, компютър на мястото на мозъка – това няма да промени нищо.

Реплика: Мичио Каку казва, че човешкото биологично тяло умира, а цялата информация остава…

Отговор: А как ще се включите в нея? Чрез кредитните си карти ?!

Реплика: Както чрез библиотека с данни, „библиотека на душата“ …

Отговор: Как? Къде се намира тя? В края на краищата, това, което си направил, не е записано някъде в библиотеки, в театри, на работа и т.н. Това е записано в духовна форма – в пространството, но не и в материалното.

Ние съществуваме, като че в материалното пространство, но в действителност, това е духовно пространство. Можем да кажем, че то е цифрово, матрично, т.е. пространство, което се измерва в десетки, стотици, хиляди свои единици.

Реплика: Тоест, аз не мога да създам друго биологично тяло и да  “вкарам” в него цялата информация от тялото на починалия човек: какво е мислел, мечтал, писал в блога …

Отговор: Не, няма да има съответствие с вътрешното напълване. Защото физическото тяло е напълнено в съответствие с вътрешното си напълване. И не можете да създадете същото. Нямате възможност да го създадете, защото по принцип то е реализирало ресурса си и няма никаква нужда от него.

Реплика: Значи, не може да влезете два пъти в една и съща река.

Отговор:  Не. Няма нужда!

Въпрос: Тогава какво е безсмъртието?

Отговор: Безсмъртието е съществуване в обема на желанията и мислите, които правилно корелират помежду си и са свързани с другите, защото вече не са разделени от тела, а всички заедно са чувствено-информационен облак.

Това не е тяло, а нещо, което съществува и преди раждането на тялото, и след неговата смърт: чувствено-информационен облак, нашите желания и нашите мисли.

Ако през живота си вляза в този информативно-чувствен облак и започна да се свързвам с него, да взаимодействам, съединявам, съществувам в него осъзнато и тялото не ми пречи в това, и дори може би помага в нещо, съпротивлявайки се, и с тази съпротива ме насочва, по този начин влизам в безсмъртието.

Срещам там информационните и чувствени данни на всички съществуващи, съществували и изобщо на всичко, което преминава през нашия свят и дори това, което не преминава през него, тъй като има много по-големи информационни и чувствени полета.

Въпрос: Можем ли да направим малко по-човешка тази картина? Мога ли да се срещна там с бивши лидери или с някой друг?

Отговор: Не, не е толкова материализиранo, колкото ни се струва. Там не можем да се срещнем с нашите майки, баби и дядовци. Така мислят  децата. Но това не е така.

Всичко това е на следващото, по-високо ниво. Защото всички чувствено – информационни малки полета, които се наричат ​​човешки записи (на иврит се наричат “решимот”), са включени в една обща система и съществуват постоянно в нея.

А нашето тяло, ако съществуваме в него, само ни отвлича от тази система.  Ние трябва да направим така, че в рамките на нашия живот тялото да не ни отделя от тази система, за да можем да се свържем един с друг в една единна чувствено-информационна система, която се нарича „душа”.

И нашето тяло (трябва да разберем, че то е само специална пречка) съществува само, за да засили връзката ни с всички тези разделени части, чувствено-информационни записи  с 620 пъти.

Струва ни се, че нашето тяло съществува, но всъщност го няма. Това е просто съпротивление на връзката с останалите информационни частици. А решимо (чувствено-информационният запис) иска да се свърже с другите части, стреми към това.

Тялото ми ме дърпа към смъртта, а моето решимо ме дърпа към безсмъртието! Нека да се вслушаме в него!

От ТВ програма „Новини с Михаел Лайтман“, 28.11.2018

[238531]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Защо хората страшно се притесняват да завършат живота си по-рано, дори ако непрекъснато страдат?

Отговор: Защото това е естествено, инстинктивно желание на човека да съществува в някаква форма. Така е заложена в нас природата в съответствие с висшата система. Работата е в това, че нашия живот в животинското (материално) тяло няма никакъв смисъл, ако в течение на него не се развиваме и не преминаваме на следващата степен – в духовното състояние. Тогава просто завършваме своето материално съществуване. Нашето решимо (информационна основа на духовната същност) преминава от едно тяло в друго.

Материалното тяло на човека се отнася към животинското ниво. С него не настъпват никакви трансформации, освен както при животните. А така наречената „точка в сърцето” — духовното решимо или информационния запис на висшата степен задължително трябва да се развива. Тя е вечна. Затова в течение на този живот трябва да достигнем нивото на нейната реализация. Това обяснява науката кабала. Още

Filed under: Без категория - Няма коментари→

Въпрос: Ако във всеки човек освен материалния геном има и духовна ДНК, как тя попада в него? Духовният ген също ли се предава по наследство от родителите на децата?

Отговор: Това е много трудно да се обясни. Може да се каже, че духовните гени не се наследяват, но се предават свойства, които допринасят за тяхното пробуждане.

Когато майката ражда нов живот, тя дава материално обличане на духовната ДНК. Разбира се, все още има някаква връзка между едното и другото, доколкото характерите на майката и бащата се предават на детенцето. Това е относно материалните свойства, но те също влияят на реализирането на духовният ген. Защото в крайна сметка абсолютно всичко е насочено към реализирането на духовната ДНК.

В материалният свят, сам по себе си, няма никаква важност, никаква собствена цел, всичко е предназначено само за това, за да се постигне реализацията на духовния геном.

Въпрос: Аз имам четири деца, но всички те са много различни. Те са получили същите гени от бащата и майката, защо са толкова различни?

Отговор: Но бащата и майката също са различни. Въпреки, че са едни и същи хора, отвътре съдържат много различни свойства. А главното е, че всеки път в света трябва да излезе духовна ДНК, така нареченото „решимо“, което има специално предназначение.

Така че в името на духовното предназначение на детето, от бащата и майката се избират не само доминантите, които се проявяват навън във видни за нас качества, а тези, които са най-подходящи за правилното израстване на духовната ДНК на ембриона.

Духовният заряд определя всички останали качества. Ако нашите духовни ДНК са свързани помежду си, то сме длъжни да реализираме тази връзка. Но тъй като все още не сме готови за нея, ние се намираме в материална обвивка и ни се струва, че имаме материални тела и общи занимания, някакви си отношения.

Но всичко това е само въображаема реалност, създадена, за да приближим духовните ДНК една към друга. В това се състои цялата функция на този свят. А след това той изчезва.

Въпрос: Излиза, че всяко сближаване с някакви хора: на работното място, със съседите по дом, с мъжа или жената – всякаква интеракция между двама души има за цел реализация на духовната ДНК, която стартира целия този процес?

Отговор: Разбира се. Нашият свят няма никаква друга функция, освен тази: да ни осигури място за работа и да ни приближи един към друг във времето, когато не можем пряко да повлияем на нашите духовни ДНК и да започнем да работим с тях директно, като в лаборатория.

Следва продължение

От 745-та беседа за Новия живот, 12.07.2016

[191245]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: Защо живеем на този свят?

Отговор: В детството си, всяко дете пита за това, като се започне от 5-6 години и дотогава, докато започнат проблемите с половото съзряване.

Ние си задаваме тези въпроси защото в нас се намира така нареченото „решимо” – духовният ген, изискващ своето развитие, който ни тласка отвътре. Този ген, това желание трябва да получи напълване, отговор на въпроса: „За какво живеем? Защо живеем? В какво е смисълът на живота ни?”

Впоследствие, ние забравяме за този въпрос и в препускането в живота си не се връщаме към него, нямаме време да мислим за това, смятаме го за безполезно разсъждаване.

Но виждаме, че този въпрос не ни оставя намира дори при всевъзможни житейски ситуации. А в наше време броят на хората, които са изпаднали в отчаяние, които се развеждат, употребяват наркотици, приемат антидепресанти, расте достатъчно бързо, за да видим, че все пак този въпрос е много силен.

Този ген е заложен в нас до такава степен, че в резултат на нашето развитие, на нашата еволюция, ние трябва да достигнем до състояние, в което всички да си зададем въпроса: „За какво да живея? Какъв е смисълът на това? Трябва ли да живея?”

Можем да се запитаме по друг начин: защо природата, щом е толкова съвършена и целенасочена е създала човека с толкова големи възможности и го е оставила без отговор на въпроса: ”Как да изгради животът си? Какво да постигне в живота?”

Ние виждаме каква огромна мъдрост е заложена във всяка клетка, във всеки организъм, във връзката между тях. А колко още не сме разкрили! Но дори от това, което разкриваме с помощта на науката, ние виждаме каква потресаваща мъдрост се крие в целия този най-богат механизъм.

А ние като върхът, като резултата на цялата тази потресаваща система, не виждаме смисъла на своя живот. Как е възможно това? Безусловно има цел в нашето съществуване, но ние още не я знаем и трябва да я разкрием.

Затова този, който си задава въпроса за смисъла на живота, в крайна сметка идва при науката кабала.

От програмата по радио 103FM, 18.01.2015

[155154]

Filed under: Възпитание на децата, Кабала - Няма коментари→

От Псалм 143: Побързай, отговори ми, о Господи, изнемогва моят дух, не крий лика си Ти от мен, а то ще заприличам на слезлите в гроба. Дай ми да чуя Твоята милост на сутринта, тъй като аз се позовавам на Теб, покажи ми пътя, по който да вървя, тъй като възнесох душата си към Теб. 

Спаси ме от враговете ми, о Господи, при Теб е  моето убежище. Научи ме да изпълнявам волята Ти, тъй като Ти си моят Бог, добрият дух Твой, ще ме изведе на равнината. Заради името си, Господи, оживи ме, с Твоята справедливост изведи от бедите моята душа. И с милостта си изтреби враговете мои и погуби всичките тирани на моята душа, защото аз съм раб Твой. 

Тук виждаме какво ниво на вяра над знанието притежава човек. Бъдещето освобождение трябва да се случи набързо, както това вече се е случило в материалните клони на духовния корен на това освобождаване при изхода от Египет.

Изходът произлиза от състояние, в което вече никой не се надява, че може да излезе, никой не мисли, че е възможно това да се случи в такова време, в такава ситуация – и изведнъж това се случва в най-неподходящия момент!

Кабалистите винаги са скривали връзката на кабала със закона на любовта към ближния като към самия себе си, не желаейки да разкриват на обикновения човек, че всичко зависи от любовта, обединението, предаността на душата, от изхлизането от себе си на среща с другите, от възприемането на реалността извън желанието на човек, над неговия егоизъм.

Те разбирали, че това ще отблъсне хората от науката кабала, от поправянето. Егоистът не може да чуе, че трябва да работи само за връзка с ближния, когото той пренебрегва съгласно природата си. Човек мисли само за себе си и не е способен да мисли за някой друг и то безкористно, без каквото и да е възнаграждение. Тоест той няма да мисли за другия, а за възнаграждението, което ще получи.

Ако говорим на хората за такава любов, то те, разбира се, никога няма да се доближат до поправянето. Затова, вместо методиката за поправяне, кабалистите насочили хората за момента да се занимават с определени материални действия – да изпълняват заповеди, които се научават в детството. Детето се учи от ранно детство на такова поведение, за да порасне и да мисли, че така трябва и да бъде, и че такова е желанието на Твореца.

Затова сред тях има винаги противници на науката кабала. И те разбират, че все някога ще трябва да достигнат отдаване и любов към ближния, към съединяване на всички части на разбитата душа – но не и сега. Още няма явни признаци за това, че това време е дошло, от страна на висшето управление, съдейки по общото състояние на света и по състоянието на народа на Израел.

И наистина, едва през ХХ век видяхме такива признаци. А главното, което ни казват кабалистите, е, че времето е настъпило. Но колкото повече приближаваме разкриването на всички истини, до обяснението, за какво всъщност се говори в науката кабала и как тя се реализира в действителност чрез обединяване, това толкова повече отблъсква хората. На тях им е трудно дори да запомнят това.

Инстинктивно човек не се стреми към съединение – това не е на преден план, не е нещо, за което той мисли, пробуждайки се сред нощ или ставайки сутрин. Затова в зависимост от по-нататъшното напредване, ние ще видим колко хора ще се присъединят към нас и колко ще отпаднат. Защото тази цел не привлича обикновения егоист.

Привлекателни са различните мистични и измислени теории, използващи данните на науката кабала за предсказване на бъдещето, кръговрата на живота, на тайните сили. Но разкриването на Твореца – това е разкриване на свойството отдаване. Човек е готов на това, ако има някаква егоистична изгода, т.е. готов е да отдава, ако има личен интерес. Но това е забранено да се показва.

Не трябва да се разкрива, какво носи проявата на висшите сили на творението. Баал а-Сулам пише, че ако хората знаеха, какво им дава това, то биха се съгласили да си отсичат ръцете и краката по седем пъти на ден, само и само поне за един миг да усетят сливането с Твореца. Но ако на човек му се даде такова усещане, то той вече няма да се раздели от това впечатление и няма да може да мисли за нищо друго.

Тогава как би могъл някога да се издигне до вярата над знанието и да поиска да постигне отдаване? Ако първо се разкрие светлината Хохма, то светлината Хасадим вече никога не ще го поправи. Отново ще се повтори разбиването и то още повече, отколкото преди. Затова, за поправянето на човек са необходими три съставни.

Първата съставна е коренът на душата, решимо.

Втората съставна – светлината, която някога е била в решимо-то и желае да го напълни заради отдаване, но го е напуснала и сега е във вид на обкръжаваща светлина. Тоест, тази светлина отдалеч присветва, осветява от разстояние и чака кога решимо-то, намиращо се в желанието за наслаждаване, ще получи от това желание подкрепа.

Желанието за наслаждаване е напълно егоистично и затова не може да подържа решимо-то. Но то може да се съединява с другите решимот с така наречените точки в сърцето и от тях да получава впечатления. Така тези решимот се съединяват и приближават едно към друго. Доколкото решимот и точките в сърцето се сближават, дотолкова те пробуждат светлината, възвръщаща към Източника.

Светлината, възвръщаща към Източника, може да бъде лична и обща. Личната светлина винаги поддържа и се грижи за решимо-то, постепенно предвижвайки го. А общата светлина се пробужда за сметка на това, че решимот се сближават за сметка на действията на хората, и ги поправя, тъй като тези решимот са разбити.

Така се получават трите фактора: решимот, обкръжаващата светлина и нашите опити да се съединим, т.е. единство, което може да бъде постигнато за сметка на физическите тела, на този въображаем свят.

Така ние работим и главното е да не се тревежим за преходните състояния, които са особено тежки преди самото разкриване. Ние не разбираме, кое ни помага да напреднем, кое е близко до духовното и кое не. Обикновено това е противоположно на нашия разум и чувства.

От подготовка към урока, 14.04.2014

[132676]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, Шамати, статия 59, „Тояга и змия“: Човек анализира дали напредва в Кдуша (Святостта) или напротив, защото другият бог е безплоден и не ражда плодове.

Само една сила действа в природата. Можем да я наречем Бог или да и дадем друго име, но най-главното е, че това е една сила, управляваща всичко, сътворяваща всичко, проверяваща и поправяща всичко. Няма друга сила, която действа в творението.

Всичко се намира под нейно управление, на неживото, растителното, животинското и човешкото ниво. От една страна, ни е предоставена възможност да анализираме и проверим, че тази сила е единствена, а от друга, имаме възможност въпреки тази сила да мислим, че с помощта на различните усилия, които прилагаме, правим така, че да се съгласим с нея.

Всъщност тези мисли, насочени срещу единствената сила, срещу Твореца, се наричат „зло начало“.

Ние всъщност нищо не правим, а само показваме своите чувства и мисли, които са противоположни на Твореца, т.е. състоянието, което е противоположно на Него. Това състояние се нарича „наш свят“.

Да предположим, че мисля отрицателно за някой друг, което означава, че в моето въображение този човек е лош. В неговия образ, който се намира вътре в мен, чувствам, че го мразя и се отнасям лошо с него – това ме измъчва и в следствие на това аз се чувствам зле. Но ако обичам някого, аз се чувствам добре.

Това означава, че злото начало изначално ни е било дадено, за да почувстваме състояние, противоположно на Твореца. Доколкото поправяме своето зло начало, т.е. нашия егоизъм, в отдаване и любов, в уподобяване на Твореца, чувстваме в това поправено желание какво усеща Творецът. Така се свързваме с Него, приближаваме се до Него, прилепваме се и се сливаме с Него. Затова всичко, което ни е дадено, е само да проверим своите усещания.

Всъщност всичко е наред. Ние се намираме в напълно поправено състояние, но ни е дадена възможност да поправим себе си и да се уподобим на Твореца със своята свобода на волята.

Какво означава това? Творецът можеше да ни сътвори като неживата, растителната или животинската природа, извършваща автоматично всички действия на общата природа. На тези нива действително се усеща, че няма друга сила освен тази, която управлява всичко! Но човекът има определени чувства и мисли, които не са част от нашето материално съществуване, а под някаква форма принадлежат на Твореца.

Това са мисли и чувства за нашето предназначение, за нашата съдба, за това кой ни управлява, за това какво се случва отвъд нашето материално състояние, отвъд физическия ни живот. Едно животно няма такива мисли – то не разбира и не възприема това. То инстинктивно се плаши от смъртта и болката и не може да мисли за нищо по-висше.

Това произхожда именно защото нашите решимот (духовни гени) се намират на едно ниво по-високо от нас. Когато се издигнем от долу нагоре и реализираме решимо 1/0, то единицата представлява решимо от следващото ниво. Тя се явява точката в сърцето и ни води напред.

Всеки един има точка в сърцето, но в повечето тя все още не е разкрита. Тези, в които е била разкрита, се превърнали във велики кабалисти в предишните поколения, които постигнали творението и Твореца. Днес решимо 1/0 се проявява в нас самите – 1:0 в наша полза.

В другите, решимото все още се намира на нулева позиция 0/0 – тяхното противопоставяне е 0.

Но тази нула непрекъснато набира обороти. Противостоенето работи и непрекъснато обръща числата (решимо в този свят), докато нулата стане единица и човек започне да усеща точката в сърцето, и тогава трябва да напредва.

От урока на руски език по статията „Тояга и змия“, 21.07.2013

[113268]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

За да изляза от сегашната ситуация, имам нужда от беди. Без тях няма да се преместя от мястото си.

Бедите са два вида:

• или сам се боря с проблемите, чрез прилагане на разума и чувствата;
  или ме бият.

Първият метод се нарича „пътят на Тора“: правя анализ да разбера ситуацията, упражнявам се, дори играя театрални сценки. Методите наистина нямат значение, важното е да се опитвам да изпълня целта, да я разкрия с всички налични средства, като растящо дете. И по този начин призовавам върху себе си светлината, възвръщаща към Източника. В този случай бедите ми се наричат „страдания от любов“, защото страдам именно от липса на любов към другарите, към ближния, към Твореца.

А вторият начин ми носи материални неволи, които не са насочени към целта чрез системата на групата и висшите светове. Тези проблеми са разтегнати в дълъг период от време и са тежко страдание. Разликата между степените е много голяма и затова материалният път изисква огромна маса „вещество“ – огромна болка и колосално време, за да се постигне макар и минимално количество на духовна сила. Тъй като всяка степен е като зрънце в сравнение с по-висшата степен.

И затова с всички сили трябва да издигаме работата си на нивото на съзнателно развитие – и не защото бягаме от материалните страдания, а защото с това доставяме радост на Твореца, комуто се нрави точно тази по-висша работа.

„Добрите“ неприятности ясно и по забележителен начин насочват човек към великата цел, спестявайки му много усилия. Да кажем така: хиляда материални действия могат да се сравнят с една духовна секунда в групата. И като резултат – какво сме постигнали след хиляди години на развитие в този свят?

Въпрос: Сам ли избирам типа страдание или то се определя от решимо?

Отговор: В решимо не е заложена формата на изпълнение. Именно ти решаваш каква ще бъде тя: духовна или материална. Изборът ти е в следното:

•  или се включваш в групата и реализираш решимото по духовен път, чрез страданията на любовта;
•  или не се включваш в групата и решимото се осъществява само по себе си, в значителна степен, посредством бедствия в нашия свят.

В групата работиш пред другарите си, искаш да се сближите, да се съединиш с тях и постоянно се тревожиш за това: „Ще установим ли връзката между нас? Как да се издигнем? Кога ще достигнем до любовта?“. И тогава изведнъж между нас се отваря омразата – строго, като по „рецепта“. Така и трябва да бъде.

А по втория начин, когато не се включваш в група, дори и да посещаваш уроците 10-20-30 години – страданията те застигат в материалния ти живот.

Както пише Баал а-Сулам в статията „Свобода на волята“, човек може да избере само едно – обкръжението: „Какво ще ми въздейства? Как да усиля това въздействие и да го насоча към целта на творението по-точно?“. Ето това е изборът – ти избираш фактора, който ще те възпитава и поправя. Става дума за системата „учител-група-книги“, и трябва да се включиш към нея максимално. Ако го правиш – изборът е добър, а ако не – лош.

От урока по статията „Изгнание и освобождение „, 28.11.2012

[94216]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Нашето развитие е резултат от разгръщането на веригата на решимот. Всяко решимо – това е целият свят. То ми дава усещане за света. Всичко, което сега чувствам, е свързано с пробудилото се в мен решимо. Всяка секунда в мен се сменят десетки, а и повече решимот – както се развива макарата на кинолентата. Всеки кадър ми показва картина от света посредством петте органа на чувствата, при това за всеки от тях – в негов темп: за честотата на зрението смените на кадрите са по-бързи, отколкото за слуха, а слухът малко превъзхожда обонянието, вкуса и осезанието.

По такъв начин, всяко следващо решимо включва огромно количество частни решимот, обрисуващи детайлите на моето възприятие. В крайна сметка, именно решимо усещаме всеки миг.

Въпрос: Решимот са положителни и отрицателни. От какво зависи?

Отговор: От теб. Готов ли си за разкриващото се в теб решимо? Защото то се проявява в твоите желания. Харесва ли ти обрисуваната от тях картина? Или обратно? Подготвен ли си? Признаваш ли, че Творецът е „добър и творящ добро и на лошите и добрите“? Издигнал ли си се над себе си? Приемаш ли всеки обрат като разкритие свише, идващо към в твоя полза?

Ако да, то при теб всичко е добре, и ти си поправен. Казано иначе, издигнал си се над егоизма с вяра над знанието и си приел силата на отдаване, която превишава силата на получаване. В такъв случай, разбира се, ти се радваш на всичко, което ти се разкрива, разбирайки, че всичко е към добро.

Решимот по веригата се сменят в теб до самия край на поправянето, и тази верига не зависи от това, как си подготвен. Тя си работи по своя начин. Решимот водят началото си от разбиване на съсъдите, когато получаващите и отдаващите желания са се смесили помежду си съгласно тяхната величина и дебелина, свойства и качества, и в края са създали многостранен конгломерат.

Като цяло, трябва да приемем всяка „картина“ като следваща стъпка по пътя – оптимална, най-добра, единствено възможна.

Тук възниква въпрос: как да се подготвиш към такъв подход? За това трябва съкращение, екран и отразена светлина. Тогава новото решимо пада в благодатна почва: то е – като младенец, роден в моето желание, вече подготвено така, че всичко му идва в негова полза. Идеално, че именно подобно на младенец решимо трябва да се разкрие в готовия за него съсъд.

От урока по статия „Свобода на волята“, 14.12.2011

[63128]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние не можем да вървим направо, но сме способни да построим обкръжение, което ще ни влияе и от положителната страна, и от отрицателната. В положителната страна: обкръжението разкрива в човека допълнителни желания, завист, стремеж да достигне това, което имат другите.

А в отрицателната страна: обкръжението показва на човека, колко той е по малък от останалите, колко не може да бъде заедно с другите, колко е против всички, колко го измъчват усещанията за неговата нищожност и тревогите за това, какво ще бъде с него.

Тоест обкръжението подтиква човек от положителната страна и от отрицателната, придвижвайки го напред по „зиг-заг“, срещу вятъра – по направлението към целта. Така, той разкрива допълнителен стремеж, в допълнение към първоначалното желание, което е заложено в него от страна на самото творение, в информационните гени (решимо), пробуждани в него от Твореца. По такъв път преминава неговото напредване.

Основно, тази работа се състои в построяването на обкръжение, влияещо върху човека. Получава се, че той сам строи това влияние, и в тази степен – разкрива себе си за това влияние на обкръжението. Ако той не влага своите сили в групата, то няма да се открие пред нея.

Това се вижда от пример с човек, грижещ се за деца или домашни животни. Колкото повече влагаме в някого, толкова по-близък и по-любим става той за нас. И ето защо, ние започваме много чувствително да реагираме на неговото обратно въздействие, откривайки себе си за любовта и връзката.

Точно така става, и с обкръжението – колкото повече влагаш в него, толкова по-скъпо ти става то. И тогава, ти ще отвориш себе си за въздействието на обкръжението, като построиш средствата,  които ще накарат да напреднеш на зиг-заг срещу твоя егоизъм – към целта на творението.

С това ние завършваме своите усилия до пълната степен, за която е казано: „Не вярвай, че някой е полагал усилия, но не е намерил желаното!“

От урок по статия от книгата „Шамати”, 21.09.2011

https://www.laitman.ru/group/55280.html

[55280]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Конгресът в Торонто. Урок №4

Ние съществуваме в някакъв временен свят: раждаме се, живеем и умираме. Ясно е, че това извиква в нас много въпроси: за какво е всичко това, дали природата прави всичко с някаква цел, всеки път придвижвайки се към по-високо състояние? Къде тук е резултатът от нашия живот? Той ни се изплъзва и ние не го усещаме.

Науката кабала ни обяснява това. Тя не ни задължава да вярваме, за разлика от религиите и всевъзможните вярвания. Тя ни съветва да извършваме действия, с помощта на които ще разгърнем пред себе си цялата реалност.

Науката кабала говори за това, че всъщност през цялото време съществуваме в една реалност, само че тази реалност е създадена в Замисълът на творението веднага в своя краен, съвършен вид, както е казано: „Краят на действието е в началния Замисъл“. В самото начало на Замисъла, вече се е проявил краят на действието, и ние се намираме в това състояние – добро, съвършено, поправено, от което няма по-добро.

Това състояние е неизменно. Но ние, раждайки се и пребивавайки в него се чувстваме подобно на неживо създание, което нищо не усеща. Защото да усеща – означава да чувства разликата между двете състояния – между мен и още нещо. Подобно на това, когато можем да се изключим от някакво усещане – и да не го чувстваме. Могат да ми направят обезболяваща инжекция и няма да почувствам болка, даже ако ръката ми попадне в огъня.

Усещане – ето какво ни е нужно. Защото творение се нарича това, което усеща. Изгубили сме усещането за това съвършено „място“, в което сме били във вид на точка. Тоест, намирали сме се в цялото това огромно пространство, но в своето усещане сме били подобни на точка.

Сега трябва да разширим нашето усещане от тази точка до света на Безкрайността, за който говори науката кабала. Защото ние и сега се намираме в цялото неограничено пространство на света на Безкрайността, но в нашето усещане сме подобни на точка – не чувстваме нищо. Може ли да се каже за капката семе, че това е човек? – Не. Това е някакъв информационен ген (решимо), и ако той се развие – то ще се получи човек. Това е решимо и човек в плана на белтъчното съществуване.

Но ако говорим за усещане, тоест в нас е неговото решимо и трябва да го развием до мащабите на Безкрайността – да достигнем в своите усещания, възприятия, впечатления такова състояние, че цялото пространство на Безкрайността да влезе вътре в решимото – тоест решимото, раздувайки се, би погълнало в себе си всичко съществуващо в тази безкрайна сфера.

Това означава, че ние трябва да включим в себе си Твореца – с други думи, Неговото свойство, свойството отдаване. Когато то влиза в мен и се присъединява към моята изконна точка, – за сметка на това аз се разширявам и започвам да усещам, какво представлява свойството отдаване, кой е Творецът. И тогава усещам цялата тази безкрайна реалност, ставам вечен и съвършен, подобно на Твореца.

От 4-я урок на конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54973]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→