Нашата бъдеща форма на развитие е да се съединим по подобие на цялата природа в интегрална форма. Неживата, растителната и животинската природа се намират в дълбока, естествена връзка помежду си. А хората заради своя егоизъм се издигнали по-високо от животинското стъпало.

Тъкмо това желание да се насладим ни дава усещането за ближния, на всички видове и родове същества, стоящи пред нас от тук до края на Вселената, на всички детайли на Земното кълбо.

Ние трябва да използваме това усещане за ближния, за да го реализираме като правилно отношение и да се върнем в единната система, където всички са свързани един с друг и са взаимно зависими. По пътя към тази цел се развива нашето поколение, оказвайки се в затворена и напълно взаимозависима система.

Животът и естественото развитие ни задължават да осъществим връзката между нас. Неживата, растителната и животинската природа по естествен път се затварят в една обща мрежа – цялата екология, цялата природа. И само човекът е изключение, опитвайки се да действа така, сякаш за него няма никакви ограничения и той не е длъжен да се включи в тази обща интегрална система, в която всичко е свързано.

Човек трябва да види глобалността на природата и това, че неговото желание да се наслади отрича всички тези закони. В самото желание няма нищо лошо – лошо е само неговото егоистично използване, само за себе си. Тъй като не взимам под внимание своята зависимост от всичко, което ме обкръжава.

Днес става ясно, че аз завися от целия свят: от гледната точка на технологиите, промишлеността, добива на петрол, газ, въздуха, от всичко. Излиза, че ако желая спокойствие, хубав живот и всеки момент да се наслаждавам, то трябва да създам добри отношения с цялото ми обкръжение.

Въпрос: Нима това не е лошо, ако всеки момент желаеш да се наслаждаваш?

Отговор: Лошо е не самото наслаждение, а как аз го използвам на един кратък момент. Сега мога да го хвана – хващам го, мога да открадна – крада го, мога да излъжа – лъжа, мога да не мисля за никого, освен за себе си – така мисля. И използвам своя егоизъм много ограничено и наранявам другите, което в крайна сметка се връща при мен, тъй като светът е кръгъл.

Ние не сме способни да направим добро на себе си, ако не правим добро на ближния. Та нали се намираме в една интегрална, аналогова система, където всичко зависи от всички. Трябва да разберем, за сега в проста егоистична форма, че правейки добро на другите, правим добро на самите себе си.

Сключвайки съглашение за взаимна дружба и любов с всички аз си гарантирам наслаждение от този момент и до края на живота си. Ако се включвам в останалите, а те в мен, и ние се превръщаме в едно желание, в един замисъл, в едно взаимно действие, в което всички зависят от всички, то понятието време изчезва.

От 353-та беседа за новия живот, 17.04.2014

[137085]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Мнение: Чувствата ви лъжат? – Не се притеснявайте, те са предвидени основно за това. Всеки от нас живее в собствен индивидуален заобикалящ го свят, който е пълен с персонални усещания.

В тази реалност съществуват оптични илюзии, странни звуци, неразбираеми чувства и миризми, псевдохалюцинации (кинематограф, компютърен монитор).

Хората абсолютно достоверно виждат, чуват и усещат такива неща, които ги е нямало и не е могло да ги има. Гледате на бяло платно, осветено от прожектор, или на панел, съставен от RGB-триади, и определено ви се струва, че там се случват събития, които ви карат да се смеете и да плачете.

По същия начин мнозина достоверно са се сблъсквали с екстрасенсорни явления, реално са „видели“, „почувствали“, „чули гласове“, за тях всичко това е истина, „друга реалност“, в която те нямат никакви причини да се съмняват.

Понякога от сложната психологическа природа на човешките чувства може да зависи нечий живот. С каква степен на достоверност може да се твърди, че свидетелят наистина е видял и чул всичко това, което му се струва, без никакви съмнения във видяното и чутото?

Странна работа: еволюцията, която по идея трябва да ни доближава да главния обект на адаптацията — реалността, в действителност в много от случаите отделя психиката от него, заключва човека в индивидуално настроения, не винаги комфортен, но винаги детайлно прочувстван свят. Защо тя прави това?

Реплика: Развитието ни върви по две линии – за да можем в края на нашето развитие (1), да разкрием пълната му несъстоятелност (2). Именно това разочарование ще ни даде възможност да осъзнаем и да се съгласим да поемем по абсолютно нов път на развитието (3), противоположен на първия (1) – развитие, целящо единството, в което ще разкрием нов орган на чувствата и чрез него ще започнем съществуването си в новия, висш свят.

[135904]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Изследване: Когато новородено се ражда, в мозъка му се намират 100 милиарди неврони. Невроните са клетки, които отговарят за способността да се мисли, вижда, чувства, в процеса на живота броят им почти не се увеличава.

Невроните могат да образуват взаимовръзки чрез малки участъци в мозъка – синапси. Свързаните чрез синапсите неврони образуват системи, които осъществяват всички мозъчни функции. През първите осем месеца на човешкия живот невроните образуват до 1000 трилиони синапси. Но синапсите работят според принципа: „Ползвай ни или ще ни загубиш“.

За да работят дълго връзките между невроните, те трябва да бъдат укрепвани чрез ежедневни упражнения и стимулиране. Ето защо е толкова важно общуването на родителите с детето. Обикновено се запазват само половината от синапсите. Най-обикновеното общуване с детето може да се превърне в решаващо за образуване на връзките в мозъка.

Всички човешки деца се раждат недоносени в сравнение с другите бозайници – на тях им трябва приблизително една година, за да започнат да ходят, а животните вече ходят няколко часа след раждане. Ако човешките деца биха се раждали с мозък, развит по подобен начин, тогава главата им би била прекалено голяма, за да мине през родилния канал.

Това означава, че развитието на мозъка на детето пряко зависи от обкръжението, в което то се ражда, особено от неговото социално обкръжение. Човешкото дете не е окончателно формирано. То се явява на света готово към това, възрастните да го програмират. Синапсите, които се използват често, стават силни, а тези, които се използват рядко – отмират.

Ако погледът на родителите е доброжелателен, тогава мозъкът на детето асоциира добрия поглед с внимание от страната на родителите – и синапсите, които са свързани с този „урок“, стават по-силни. На тяхната основа се създава структурата на мозъка. Челната кора е една от мозъчните области, отговарящи за емоциите, тази област се развива най-бързо от раждането до три години.

По-малко развита челна кора означава, че ви е трудно да разпознавате емоциите у другите хора. Това води до недостатъчното съпреживяване, което се явява една от причините за насилието, в стресови ситуации човек се държи капризно или агресивно.

Реплика: Всичко се определя от възпитанието. Но кой се занимава с възпитанието на родителите, кой ги обучава как да създават правилни връзки помежду си, с децата…

Виж разделът „Интегрално възпитание“

[134346]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: Защо Баал а-Сулам пише, че след демокрацията и социализма настъпва фашистки режим?

Отговор: Защото демокрацията не може да осигури задоволяване на желанието за наслаждение. Това желание расте и се нуждае от прогрес. Самото то иска да бъде все по-свързано, демокрацията го води до това състояние. Но каква полза получава то от обединението, по какъв начин да го реализираме?

Обединението може да бъде реализирано или само заради собствената ни полза, или заради Твореца. Едно от двете, трето не съществува. Ако напредваме по обикновен, естествен начин, тогава обединението се получава заради наша изгода. А това означава, че се обединяваме срещу всички останали и се опитваме да ги превърнем в свои роби.

Такъв подход можем да видим в целия свят след всеки повече или по-малко демократичен строй. Щом хората получат и капчица свобода, те веднага започват да усещат, че не им достига обединение. Но те не знаят как да го използват: добре, обединихме се – а какво по-нататък?

Необходимо е обединението да бъде използвано за някого или за нещо. И като резултат, то се използва за това да воюваме срещу другите и да демонстрираме колко сме силни, единни и сплотени като народ. Това се получава по естествен начин и задължително се случва. Дори сега тази тенденция вече може да се види в света. От ден на ден светът все повече се приближава до нацизма.

Достатъчно е да погледнем какво се случва в общия европейски пазар, при взимането на решения там, събитията в Америка, в Русия и в много държави по света. Може би вие не го усещате все още, но аз виждам, че нацизмът става все по-приемлив в обществото.

Започват да говорят за него като за нещо легитимно. Започват отдалече: от това, че трябва да се обсъди, така че да не се повтори пак. Но докато започне обсъждането, провеждат се конгреси, печатат се материали – и ето, че хората свикват с темата. Това е първият етап.

Макар да се твърди, че това явление е лошо, учените историци все пак трябва да го обсъдят. След това към обсъждането се включват философи, футуролози, изследвайки, как то се е случило и защо. Накрая те стигат до извода, че такова поведение е заложено в природата на човек и че нацисткият режим е закономерен етап в развитието на човечеството. Тоест той е заложен в природата ни и не може да бъде избегнат. Така се прави легитимация на фашизма.

После започват разговори за необходимостта от обединение на народа, за това, че са нужни санкции срещу емигрантите, за това, че ни е необходимо единство срещу враговете, защото сме слаби и губещи. Става дума сякаш за принудителни мерки, уж необходими за оцеляване. Постепенно тази идея все повече се развърта. За целта съществува специална технология, с помощта на която впоследствие – в течение на няколко години – на народа може да се продаде всичко.

Хитлер също не веднага е дошъл на власт, минали са много години от Първата до Втората световна война. И той е имал на какво да се основава, наистина е бил избран от болшинството. А днес това е още по-просто да се направи, защото обединението в наши дни е още по-търсена, още по-чувствителна тема. Защото съществува много по-голямо разочарование от нашето развитие.

Престанахме да се развиваме – цялото човечество. Нов мобилен телефон на всяка половин година – това не е свидетелство за технически прогрес. Това вече са стари технологии, няма нищо ново – просто се променя външното оформление, за да се продаде стоката. Достигнахме предела на развитието на техническата мисъл и скоро същото ще се случи с биологията и с всичко останало.

Вижда се, че има множество причини за развитието на нацизма. Тези тенденции се усилват във всички страни: във Франция, в Украйна, в Русия, в Америка и трябва да се замислим за това, докато все още не е късно.

От урок на тема „Денят в памет от Холокоста и героизма“, 28.04.2014

[133847]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Какво в мен се явява копие на Твореца?

Отговор: Създателят ни дава много мъничко желание. То дори не е достойно да се нарече Негов слаб отпечатък, защото целият ни свят е само една ефимерна сянка. Нещо като аромата на супа, която ни поднасят, за да я помиришем, вместо да ни нахранят с нея. Това е все едно нищо. Но въпреки това, ние започваме от там.

Всичко, което получаваме като допълнение към първоначалното пробуждане, идва от групата и учителя. Без групата и учителя, човек няма никакви шансове за контакт с Твореца и възможност да реализира правилна връзка с Него. Групата е моят духовен съсъд, учител, висше стъпало, а по-нагоре вече е Творецът.

Творецът ни дава от Себе си само началното пробуждане: довежда човек до подходящо обкръжение и му казва: ”Вземи го за себе си!”. Но за да го ”вземе”, трябва да се съедини с групата, с учителя, с книгите и чрез тях – с Твореца. А дотогава, в него има само точка в сърцето – искра, пробудена от Твореца и караща човека да Го търси.

Всичко останало в нас принадлежи на животинското ниво и не е отпечатък на свойствата на Твореца, а просто развито желание за наслаждение. Човек се нарича само онази точка, която е устремена към Твореца. Това е точка – желание за наслаждение, свързана с Бина, с желанието за отдаване.

Ако няма такава връзка между желанието за наслаждение и желанието за отдаване, няма Бина и Малхут, съединени заедно – това създание не се нарича човек, ”Адам”, ”подобие” (доме) на Твореца. Такава връзка може да има само в 4-ти стадий и то не в целия, а само в някаква негова част, която се изяснява с времето. Само човешкото стъпало вътре в нашето желание е предназначено за извисяване към Твореца.

Въпрос: За какво тогава са нужни неживото, растителното и животинското стъпала?

Отговор: Желанието за наслаждение трябва да се развие с помощта на всички тези стъпала, иначе то не може да стане самостоятелно. На първите три нива имаме същото това желание за наслаждение, само че то функционира съгласно заложената в него вътрешна програма. А на 4-ти стадий желанието започва да се пита: за какво да обработвам тази програма?

За развиване на желанието са необходими всичките 4 стадия, тъй като от една страна, то трябва напълно да се отдели от Твореца, а от друга страна, да достигне до подобие с Него. Затова Творецът и творението – коренният стадий и 4-ят стадий са принудени да се отделят един от друг във всички останали стадии, на които се прави точен разчет, какви качества са нужни на творението, за да бъде противоположно и в същото време, подобно на Твореца: в какво то е противоположно, и в какво е подобно.

Противоположно то трябва да бъде в своето желание да се наслади, да остане такова, каквото е било; а подобно – в желанието за отдаване, което то изгражда над своето желание да се наслади. Тези две форми съществуват в него заедно.

От урок по ”Предисловие към книгата „Паним меирот“”, 06.03.2014

[129282]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Мнение (Проф. Я. Гилински, д. ю. н.): Немотивираният страх, апокалиптичните прогнози, депресията днес са най-често срещаните психиатрични диагнози. Усещането е такова, сякаш самолетът лети без екипаж към летище, което все още не е проектирано.

Най-добрите представители от рода Homo Sapiens винаги са се стремили да представят и реализират проект на идеалното общество. Но с осъществяването на надеждите за светло бъдеще делата на практика не са обнадеждаващи. Разрастващите се мащаби на насилие създадоха серия антиутопии.

Човечеството с бързи крачки върви към самоунищожение. Насилието съпътства човечеството през целия му път. То е елемент на обществения бит, носител на тотален характер (социално насилие, спортно, образователно, възпитателно…).

Реплика: Ако осъзнаем своето безизходно състояние, ще можем с негова помощ да преминем към вземане на решение, предлагано ни от кабала: да, светло бъдеще, но не с нашите ръце, а с висшата сила на природата.

[126217]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Баал а-Сулам, Шамати, статия 59, „Тояга и змия“: Човек анализира дали напредва в Кдуша (Святостта) или напротив, защото другият бог е безплоден и не ражда плодове.

Само една сила действа в природата. Можем да я наречем Бог или да и дадем друго име, но най-главното е, че това е една сила, управляваща всичко, сътворяваща всичко, проверяваща и поправяща всичко. Няма друга сила, която действа в творението.

Всичко се намира под нейно управление, на неживото, растителното, животинското и човешкото ниво. От една страна, ни е предоставена възможност да анализираме и проверим, че тази сила е единствена, а от друга, имаме възможност въпреки тази сила да мислим, че с помощта на различните усилия, които прилагаме, правим така, че да се съгласим с нея.

Всъщност тези мисли, насочени срещу единствената сила, срещу Твореца, се наричат „зло начало“.

Ние всъщност нищо не правим, а само показваме своите чувства и мисли, които са противоположни на Твореца, т.е. състоянието, което е противоположно на Него. Това състояние се нарича „наш свят“.

Да предположим, че мисля отрицателно за някой друг, което означава, че в моето въображение този човек е лош. В неговия образ, който се намира вътре в мен, чувствам, че го мразя и се отнасям лошо с него – това ме измъчва и в следствие на това аз се чувствам зле. Но ако обичам някого, аз се чувствам добре.

Това означава, че злото начало изначално ни е било дадено, за да почувстваме състояние, противоположно на Твореца. Доколкото поправяме своето зло начало, т.е. нашия егоизъм, в отдаване и любов, в уподобяване на Твореца, чувстваме в това поправено желание какво усеща Творецът. Така се свързваме с Него, приближаваме се до Него, прилепваме се и се сливаме с Него. Затова всичко, което ни е дадено, е само да проверим своите усещания.

Всъщност всичко е наред. Ние се намираме в напълно поправено състояние, но ни е дадена възможност да поправим себе си и да се уподобим на Твореца със своята свобода на волята.

Какво означава това? Творецът можеше да ни сътвори като неживата, растителната или животинската природа, извършваща автоматично всички действия на общата природа. На тези нива действително се усеща, че няма друга сила освен тази, която управлява всичко! Но човекът има определени чувства и мисли, които не са част от нашето материално съществуване, а под някаква форма принадлежат на Твореца.

Това са мисли и чувства за нашето предназначение, за нашата съдба, за това кой ни управлява, за това какво се случва отвъд нашето материално състояние, отвъд физическия ни живот. Едно животно няма такива мисли – то не разбира и не възприема това. То инстинктивно се плаши от смъртта и болката и не може да мисли за нищо по-висше.

Това произхожда именно защото нашите решимот (духовни гени) се намират на едно ниво по-високо от нас. Когато се издигнем от долу нагоре и реализираме решимо 1/0, то единицата представлява решимо от следващото ниво. Тя се явява точката в сърцето и ни води напред.

Всеки един има точка в сърцето, но в повечето тя все още не е разкрита. Тези, в които е била разкрита, се превърнали във велики кабалисти в предишните поколения, които постигнали творението и Твореца. Днес решимо 1/0 се проявява в нас самите – 1:0 в наша полза.

В другите, решимото все още се намира на нулева позиция 0/0 – тяхното противопоставяне е 0.

Но тази нула непрекъснато набира обороти. Противостоенето работи и непрекъснато обръща числата (решимо в този свят), докато нулата стане единица и човек започне да усеща точката в сърцето, и тогава трябва да напредва.

От урока на руски език по статията „Тояга и змия“, 21.07.2013

[113268]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава, че се спира цялата система, ако някой от нас не взима правилно участие в нея?

Отговор: Получава се, че изведнъж в двигателя задържа един клапан и се спира цялата машина. Или прегаря някой елемент в електронната платка на компютъра. Но там има значение и доколко е важен този блок, “майчинска” ли е тази платка или е нещо второстепенно. Докато в интегралната система няма по-важни или по-маловажни елементи, защото тя е кръгла и затова всеки е толкова важен, колкото всички останали. Ако той изчезне, то цялата система ще се спре.

Достатъчно е един елемент да изгори и всички изгарят, тъй като той е включен във всички. Сякаш сме скачени зъбни колелца в часовников механизъм. Ако едно колелце се повреди и не сработва, блокират всички и часовникът спира.

Системата работи в резултат на това, че всички нейни елементи са свързани един с друг и работят съвместно. А ако някой детайл престане да работи, то той спира цялата система. И нито едно зъбно колело не може да се откачи от другите и да се върти независимо от останалите на празен ход, както му хрумне. Така не може да се получи. В работещия двигател трябва да се въртят всички зъбни колела, а ако изведнъж някои части зациклят, то цялата машина спира.

Ти не можеш да влезеш в тази система или да излезеш от нея. Намираш се в нея, не по своята воля и нищо не можеш да направиш с това. По време на цялата история до ден днешен ние само сме израствали – цялата тази система се е разраствала, благодарение на своя егоизъм. А когато тя е пораснала, е започнала да демонстрира връзката между всичките свои части.

Днес тези връзки между нас се проявяват все повече и повече. Всеки ден се проявяват още няколко десетки или стотици нишки, които идват от мен към теб, от теб към мен и към всички останали. Ден след ден, този огромен “октопод” все повече ни оплита в пипалата си с новите връзки от всички мои мисли и желания към всеки и от всеки към мен.

Ние сме съединени с безкраен брой свързващи нишки, сливащи се в сбор, в едно цялостно поле, дотолкова много и толкова тясно те се преплитат една с друга. Сега в света се извършва именно такъв процес – във всеки миг тези връзки стават все по-тесни и по-силни, определяйки целия ни живот. Преди, те са оставали скрити, но днес тази взаимовръзка се проявява. И в действителност, не възникват никакви нови връзки, а се извършва разкриване на вече съществуващата система.

Но според степента на това разкриване започват да ни съдят и да изискват реакция. Световната криза се разраства и се усилва, разкривайки нашите взаимовръзки и ние се чувстваме все по-зле. Тази система се разкрива като вече съществуваща и иска от нас да започнем да действаме, според степента на това разкритие.

Да допуснем, че ни се разкриват 10 % връзки от 100%. 90% ние не знаем и не разбираме, но в степента на вече разкриващата ни се взаимозависимост, сме задължени да я спазваме. Ако ние се стремим да я поддържаме, значи вървим по пътя на светлината (ахишена) – съгласяваме се със системата, искаме да се присъединим към нея, да сътрудничим, да работим съвместно, искаме да се прилепим към висшата сила. Законът, действащ в тази система и свързващ всички нейни части, се наричат Творец, висшата сила, светлина.

А ако не искаме да бъдем свързани с нея, не желаем да участваме в нея, то все едно, системата работи. Но разликата между нейното работещо състояние и нашето нежелание да работим – тази делта, се усеща като криза. Системата продължава да се разкрива, защото според плана, са й определени 6000 години за това развитие.

Например, след година тя ще разкрие себе си, нашата непоправеност и неучастие в нея вече не е 10%, а е 20%. И тогава ще почувстваме двойна криза, в сравнение с днешния ден, и даже още по-лошо, та нали тази интегрална система умножава своите реакции. Затова ще ни бъде многократно по-зле, отколкото сега. Представете си, че ще бъде топло +50 градуса и студено – 50 градуса, и естествено цялата реколта, всичкият добитък ще загинат. И какво ще правим ние?

Ако не участваме в тази система, не съблюдаваме закона на природата, пред който сме задължени да отговаряме, то ще се разкрие нейната истинска форма. Това не са наказания, които някой ни изпраща нарочно. Просто се разкрива истинската картина, че не си участвал правилно в общата система и затова си навредил на себе си. Творецът не те е наказвал, Той е бил готов да ти помогне във всичко. Само не е искал да отнеме от теб свободата на волята. Ти си длъжен сам да решиш какъв искаш да бъдеш – грешник или праведник.

Ако съм запознат със системата, искам да разбера повече за нея и да участвам в нея като интегрална част – това се нарича обща молитва. И тогава мога да се моля за другите или за своето собствено участие вътре в системата – това не е важно, все едно, приема се, че се моля за обществото, за да изпълня всички свои задължения по отношение на всички. Само за това моля – да ми дадат сили правилно да участвам във всичко и за всички.

Аз ще се почувствам отговорен за всички, за целия свят и длъжен да изпълнявам своята функция. И по този начин, с това определям състоянието на всички останали.

От урок по статия на Рабаш, 05.07.2013

 [112899]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение: Свидетели сме на залез на епохата на студентското образование и висшето образование в света изобщо. Причините:

1. Частта от знание за стоките и услугите непрекъснато расте и става по-голяма, отколкото частта на рутинен труд. Разходите по изграждане съставляват 10%, а останалото са дизайн и разработка. В програмното обезпечаване частта на знание е 10о%. Дори добиващите отрасли инвестират все повече в разработки и изследвания.

Хората имат нужда от непрекъснато обучение, все по-малко се отчита какъв ВУЗ е завършил работникът, много по-важен е опитът в работата и курсовете, на които се е обучавал. Частта от допълнително образование нараства и замества висшето образование.

Гъвкавото допълнително образование, по възможност без откъсване от производството, икономисва преподавателски състав, използвайки дистанционно и интерактивно обучение.

2. Изменението на пазарните отношения свързано с възможността за тиражиране на знания. Преходът към икономика на знанието изменя картината на пазарните отношения. Знанията, за разлика от обичайните продукти и услуги, могат да се тиражират безкрайно много пъти.

3. Преходът към колективно потребление и производство на информация. Не е възможно да се намерят специалисти, успяващи да прочетат всичко по своята тема. Хората са принудени да се кооперират в получаването на информация. Най-добрите традиции за обучение в условията на масовост са възможни само при СМАРТ образованието. Интерактивните програми позволяват да се реализират елементите на индивидуалния подход. За това способства Интернет помощта, когато напреднали ученици помагат през Интернет на изоставащите.

Реплика: Според степента ни на развитие, всички създадени от човека системи се подлагат на изменение или заместване. Трябва само да бъдем чувствителни дали това  става в съответствие с развитието на природата – към обединяването ни в единна мрежа.

[105048]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение: Безработицата в ЕС през 2014 година ще нараства. Една криза развива друга: световната финансова криза се превърна в световна криза на безработицата, която ще премине в политическа криза. Тази криза обхвана Европа, Китай, САЩ. Общото в тях е, че проблемът с безработицата е притиснат от финансовия проблем и ще предизвика разширение в цялата политическа система.

В централна Европа (Германия, Австрия, Холандия, Люксенбург) безработицата е по-ниска от 6%. Около тях е до 12%. В периферията е 13-27%.

Правилото е: на всеки безработен се падат по три човека, страдащи от безработицата на този човек: съпруг/съпруга, деца и прочее. Ако безработицата е 25%, от нея страдат 100% от населението, ако е 11% – страдат 44%.

Последствията от продължителната безработица са: човек се потапя в друг начин на живот, угнетяване от бедността, загуба на статуса, положението – но пък възниква мощна политическа сила. Корените на европейския фашизъм се крият в мащабните икономически неуредици, когато финансовият елит се смеели над партиите, оглавявани от мошеници.

Но безработните откликвали на техните обещания. В резултат се появили правителства след Първата световна война. След Втората световна война това не се случило, защото Европа е била окупирана. Но според днешните показатели безработицата се формира от същите тези закономерности.

Реплика: Доколкото техническият и технологичният прогрес се развива, безработицата ще нараства. Освен това, желанията в хората ще растат не толкова по големина, а и по качество – на човек повече не му се иска да работи и да купува, да бъде в робство на тези, които забогатяват от това. Желанията се променят. Ерата на обществото на потребителя завършва по няколко причини.

Предстои нова ера – превеждането на маса безработни в работещи над себе си, в строителството на ново интегрално общество. Този етап предшества етапа на интегралното образование, обучение, възпитание, изменение на човека, а след това неговото съзнателно преустройство на света. Работата в офисите, заводите, преминава в школите по интегрално образование, курсове по преквалификация на хората, които след това ще създават помежду си нови обществени отношения – рационално материално потребление в единно интегрално съобщество.

[104343]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→