Трябва винаги да знаем, че всички съсъди, на всеки от нас, се намират извън самия него. В днешното си земно, животинско желание ние можем да усетим само този материален свят. Но това не е истинската реалност – подобно на усещането на една отделна клетка, откъсната от организма и затова не чувстваща живота.

Тъй като животът – е обмяната на вещества, на информация. И затова, усещаното от нас сега е вечна смърт. В това няма никакъв духовен живот.

Ако се стараем да се съединим с всички наши другари, намиращи се в кръга, а също и с кабалистите от всички поколения, с пророците, с всички, които някога са живели в този свят и са работили над поправянето, събирайки по части своето голямо желание, намиращо се в другите, то получаваме от тях своите желания.

Душата на човека се намира извън него – в другите. Дотолкова, доколкото той е способен да чуе за това и желае да се съедини с частите на своята душа, моли за единство – с това той придобива съсъд за своята душа. Обкръжаващата светлина му въздейства и слепва парченцата.

А когато светлината получава шанс да се разкрие в този събран от него съсъд, тя се проявява. И това вече не е светлината, възвръщаща към източника, а светлина, изпълваща желанието с добро и с наслаждение.

Всичко се извършва от светлината: светлината съединява частите на съсъда за човека и го напълва. Така напредва човек. Според това, колко части от желанието е успял да събере и да присъедини към себе си, се определя неговото духовно стъпало. И той ще се издига все по-високо, докато не събере всички парченца заедно.

От подготовка към урока, 22.06.2014

[138424]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Защо общата душа се дели на толкова разни, до краен предел разбити части? Защо светът е пълен с неразрешими противоречия? И как да съвместим всички части в единство и равенство?

Отговор: Действително, душата се разделя на безкрайно множество части, частни сфирот. И затова всеки със своето действие, дори с най-малкото, веднага активира множество компоненти, буквално всички свойства, но всеки път в различно съчетание.

И изобщо, желанието на разбилата се душа Адам Ришон е бездънно. Това е истинският четвърти стадий (бхина далет) с нейното „каменно сърце“, при това вече не на неживо, растително или животинско ниво, а на ниво човек (Адам). С други думи, съвсем друг, по-дълбок пласт в душите. Виждаме, че неживата, растителната и животинската природа се намират под пряката власт на Твореца, докато човек след разбиването е противоположен на Него.

И прониквайки в разбитата душа на Адам, висшата светлина е разделила хората на групи, ужасно раздалечени една от друга. И от този момент, процесът на поправяне протича в порядък от лекото към трудното. Отначало се проявило слабо „неразбирателство“ в Древен Вавилон и то се оказало достатъчно, за да се разбягат хората един от друг. След това желанието нараснало и започнали имперските войни в Древна Гърция и Древен Рим.

Поначало хората живели доста просто и примитивно, но с нарастване на желанието в отделните части ситуацията се изменила. Например, когато Кортес завоювал Южна Америка, той се е изправил пред цивилизация, в която почти не е имало войни. Индианците от почти целия американски континент, като правило, са уреждали проблемите си без да достигат до военни стълкновения.

Но Кортес, който сам не е имал достатъчно войници, предизвикал конфликт между индианските народности, подобно на библейския змей, впръсквайки им „отрова“, т.е. добавка от зло начало. И те започнали да се избиват един друг в негов интерес. Така няколко стотин души завладели континента.

Моралът е такъв: при контакт между цивилизациите разривът между тях създава много възможности – включително и за поправяне.

Ние просто не осъзнаваме тези процеси, които протичат в нашия свят. Да кажем, до неотдавна Китай беше затворена страна, но американците започнаха своя „флирт“ и ситуацията кардинално се измени. Япония също дълго време беше изолирана от света, а Азия „спа“ до миналия век. Но днес съприкосновението на културите привежда в действие по-съществени механизми, отколкото войните на Кортес. Но сега това са вътрешни сражения. Жив пример е Европа, която вследствие на масовата емиграция, се променя пред очите ни.

И затова трябва да обясняваме на хората ситуацията и методиката за правилно обединение. Нищо, че ще разберат обясненията ни след 10-20 години – не е важно. Длъжни сме да помагаме и те постепенно ще осъзнаят същността на случващото се.

От урок по статията „Мир в света“, 25.07.2013

[113368]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общата душа "Адам", Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: На човек не му се налага да се напряга за да обича рибата или внука си. Защо трябва да преминем през такъв сложен, объркан и дълъг процес за да обичаме ближния си?

Отговор: В егоистичните си желания аз действам инстинктивно: обичам себе си и всичко, което е мое и не обичам онова, което ми е чуждо, усещайки го далече от себе си, непринадлежащо ми. Това е разликата между «мое» и «останалото» – създадено в нас, за да осъзнаем себе си като противоположни на целия свят, а след това, в същата тази степен – противоположни на Твореца.
Разкриването на това състояние се нарича разкриване на «разбитата обща душа».
Ако Творецът беше явен, разкрит, аз бих бил лишен от свобода на избора, желания, мисли и действия – напълно бих се анулирал пред Него. Аз съм длъжен да достигна това състояние на подобие с Него, т.е. свойството отдаване, когато Той е скрит от мене. Но в такъв случай на мен ми е необходим друг пример (еталон) на свойството отдаване и любов, вместо Твореца.
За да създаде в мен такава възможност, в състояние на скритие на Твореца, за да достигна подобие с Него се е извършило и разбиването на единната душа Адам Ришон на частни души. В резултат на разбиването, всяка душа представя себе си извън останалите, отласквайки се от тях чрез своя егоизъм. Поправянето на егоизма – отделянето от другите души, тя достига чрез свойството отдаване, уподобявайки се на Твореца, което се явява цел на създанието.
Затова ние не трябва да искаме поправяне в други действия, освен в отношенията с близките, както е казано: «От любов към ближния към любов към Твореца». Така ние поправяме своята душа уподобявайки се на Твореца и достигаме целта на творението. И затова «Възлюби ближния както себе си» – това е общ закон на света (Тора), а останалите закони са негово частно проявление.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→