Въпрос: Имам няколко въпроса към вас, но отнасящи се за една ситуация:

– Вие нееднократно говорите в лекциите си, че човек с психически заболявания не може да се занимава с Кабала. Как тогава да използва максимално живота си, за да си осигури възможността за духовно развитие в следващия си живот? Какви трябва да са неговите действия, поведение и отношение към живота?

– Ако човек се занимава с Кабала и изведнъж попадне в психиатрична клиника, получава там диагноза ”шизофрения”, то ще може ли той да се върне към заниманията с Кабала в случай, че след няколко години му отменят тази диагноза?

– Жена с диагноза шизофрения, трябва ли тя във всеки случай да се стреми да се реализира като жена (в семейството и с деца), ако протичането на заболяването ѝ позволи това и няма да бъде противопоказно за раждането на деца? Или по-добре да не рискува, да не обременява партньора си със заболяването си и да не подлага на опасност генетическото здраве на бъдещото дете?

Отговор: Аз ще ви предам отговорите на такива въпроси от моя учител, Б. Ашлаг. За всичко, свързано с неустойчивата психика, а още повече с психическите заболявания, той ги изпращаше на лекар и не желаеше да обучава такива хора. На въпроса за това, как може да лишава човек от духовно развитие, той отговаряше, че това може да бъде само при душевно здравите – а защо това се случва с някои хора/души – това е дело на Твореца. Забраната повече се отнася за преподавателя, а не за ученика. Така че, ако вие все пак желаете да се занимавате сами задочно, то това е ваша работа.

[39388]

Filed under: Въпрос-отговор, Здраве - Няма коментари→

Въпрос от английския блог: Обръщам внимание на това, че вие не отговаряте конкретно на въпросите, а се базирате върху статии на Рав Ашлаг. Дори Рав Ашлаг да се явява автор на различни коментарии, това не означава, че във всичко е прав. Човек трябва да има свой поглед върху нещата, за да разбере, кое е правилно и кое не е. Голяма грешка е да следваш някого сляпо .

Отговор: Аз станах кабалист, т.е. усещам и разбирам висшия свят, благодарение на своя Учител. Дори разбирам, колко по-високо е той от мене. Погледнете, как децата копират възрастните като образец на подражание – по-такъв начин те растат. Това е закон на природата. Ако се намирате с вашите свойства, чувства и разум на по низше стъпало, вие именно от тях се ръководите и не можете да оправдаете висшата степен, тъй като само сляпо я следвате. (Ако младостта знаеше и ако старостта можеше).
Висшата степен по-стълбата на световете винаги е абсолютно права относно по-низшата степен. Дори по-низшия да не разбира това. Дори по-низшия явно да вижда, че висшия греши, а той е прав – нека да знае, че това му се вижда така от неговата степен на развитие и минавайки на по-горна степен разбира, че грешката все пак е негова! И само с такова отношение към по-висшия, ще го приеме като безпорен авторитет, с вяра към висшето знание, може да се издигне до него и само тогава да разбере, колко е бил той прав, защото всяка степен на израстване, по-своите свойства, по закона на отрицанието е обратна на висшата (малхут на висшата става кетер на низшата).

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→