Всички мислят, че към „предприятието“ се отнася тази работа, която изпълняваме през деня, а към груповата работа – нашето съвместно учене или занятията ни вечер. Но това не е правилно.

„Предприятието“ е всичко, което се отнася към издаването на материали, медия, подготовката за различни мероприятия, физическата и материалната работа.

Ако сега готвим ядене за съботната трапеза – това се отнася към предприятието! Защото там има шеф готвач, има отговорни и има изпълнители. И няма значение дали те са доброволци или работници, които получават заплата.

А групата, това е единение на идеята, където всеки отменя своя егоизъм, готов е да се обедини с останалите, за да достигне духовното състояние.

Ние се обединяваме, за да издаваме вестници, интернет сайтове, телевизонни програми и прочие. Всички тези действия по своя характер са групови, но за постигане на резултат, всички трябва да се съгласят да се съединят в пирамида: началник-подчинен, както във всяко предприятие, за да изготвят даден продукт.

Няма значение дали хората получават заплата или не, в какви часове работят, готвят трапеза в центъра или снимат телевизонна програма.

Ако ти си началник и ми казваш какво да направя, аз подчинения съм длъжен да го изпълня. Въпреки че първоначално доброволно и на равни начала сме взели решение да се съединим.

Тоест във всичко, което правим, приемаме върху себе си доброволно различни задължения, всеки според възможностите си, но също така приемаме задължението да съблюдаваме порядък, дисциплина и йерархията на подчинението.

Излиза, че всички вътрешно сме равни, група (форма на кръг), а външно в отношенията началник-подчинен (пирамидална форма). Но всичко се съединява в едно.

Съединението на предприятието е когато се обединяваме, за да реализираме връзката между приятелите в рамките на предприятието.

Ние съхраняваме йерархията, защото искаме да съхраним своето съединение. Желанието ми да бъда в групата ме задължава да се подчинявам на йерархията, и аз скланям главата си и слушам този, който е поставен да бъде началник.

Да кажем, днес са ме пратили да работя на кухнята и аз изпълнявам това, което ми заповядва бригадира. Въпреки че аз може да съм по-умен и по-способен, но приятелите са решили, че работим по график на дежурства и аз идвам на дежурството си, и там ние не сме приятели.

Аз трябва да се вдъхновявам за работа, получавайки гориво от групата, но да работя така, както е прието в предприятието.

Въпреки че човек е дошъл след основната си работа за няколко часа с желание да участва, той в това време става работник на предприятието, все едно че работи на заплата, защото той е дошъл, за да получи духовен напредък или материален – няма значение. Той получава напълване и не е важно в каква форма!

Но хората, неясно защо, отделят едното от другото и се удивяват, защо изискват от тях – та нали ние сме приятели в групата? Не! Ние сме работници на духовния фронт! Ние сме на работа при Твореца.

[19451]

Filed under: Духовна работа в група, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Ако десятката е недостатъчно обединена, как да и прибавим единство?

Отговор: Единството ще се прибави, ако използвам десятката, за да се отменя пред нея.

За целта, аз трябва да използвам целия свят. Тъй като светът е създаден за мен: другарите, десятката, човечеството, всичко, случващо се, възприеманата от мен картина, разделяща се в съзнанието на нежива, растителна, животинска природа и хората. Цялата действителност, възприемана от мен, е предназначена за мен – за да я превърна в една Сила,  в Твореца, освен когото няма нищо друго.

Сега картината на реалността в моите очи се подразделя на четири нива и милиарди детайли – защото моето желание за получаване е разбито. Тъкмо това разбиване дроби света на отделни части, скривайки единната Сила. И най-полезното средство, позволяващо да се доберем до възприемането на тази Сила, е групата.

Групата трябва да се обедини и да прави определени действия, за да се предостави възможност всеки да усети какво е това единство, сплотеност. Обединявайки се все повече, ние преминаваме от стъпало на стъпало. Първоначално възприемаме всяко стъпало в ”разсеяно”, раздробено състояние, а след това го приобщаваме към понятието единно цяло.

Така аз завършвам сегашното стъпало и преминавам към следващото, където ще получа добавяне на егоизъм, добавка към желанието за получаване. Тогава отново ще видя фрагментираната картина на света, хаотичен и разбит от единия до другия край – и отново ще ми се наложи да събирам всичките му детайли, приобщавайки ги към единната Сила по принципа на ”Исраел, Тора и Творецът са единни”, ”Няма никой освен Твореца, Добър и Творящ добро”.

Така ние напредваме крачка след крачка. И за да си помогнем, си намираме малка група – десятка. Тъй като нашата група наброява няколко стотин човека, и в нея не е възможно да се обединиш с всички – това е все едно да се опитваме да се обединим с целия свят. Човек не възприема реално повече от десет ”персонажа” – такава ни е нагласата. Не случайно в някои примитивни езици броенето е до 10, след което следва определението ”много”.

Всъщност това не е примитивност, а следствие на нашето естество. Реално, всичко, което е повече от десет – без значение дали е петнадесет или милион – концептуално за мен няма никаква разлика, защото превишава прага на моето възприятие. Например, ако налеем в чаша вода повече отколкото тя може да побере, то е без значение, колко повече. Дали са няколко капки или няколко кубически метра вода – няма значение.

И затова ние разделихме нашата група на десятки, в които човек по-лесно да се включва в обкръжението, за да отдава на другарите, подготвяйки се за преданост към целия свят – а това означава към Висшата сила, Твореца. За това е казано ”В народа свой живея Аз” – така ние подготвяме своите съсъди- желания, така това се проявява от тяхна страна.

Обаче, това съвсем не означава, че аз възнамерявам да се затворя в своята десетка, да се капсулирам в нея и да игнорирам всички останали. Такъв подход се нарича скверна, мръсотия, клипа. Ако по-рано съм бил обикновен егоист, то сега искам да извлека максимум полза за своя егоизъм от обединението с останалите, от своята преданост към тях. Тъкмо така силите на скверната ”изсмукват” соковете на отдаването. В такъв случай, както е казано ”разпръскването на грешниците е добро за тях и е добро за света”. За тях е по-добре да не пребивават в скверната, а за света е по-добре, защото те няма да вложат в него своите ”натрупвания”.

От беседа за десятките, 20.08.2013

[115063]

Filed under: Десятка, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Кой може да се счита за истински приятел?

Отговор: „Приятел“ (хавер) произлиза от думата „съединение“ (хибур). Нямам предвид приятелите, които се събират за да поспортуват или да отидат в някой бар и да си прекарат добре. В една кабалистична група приятел се нарича този, с когото се съединявам, за да създадем общо желание помежду си за взаимно отдаване. Така ще разбера какво се нарича алтруистично свойство.

След като разберем какви са характеристиките на свойството отдаване, можем да разширим нашето общо кли, съсъд, и да се задълбочим в него, стремейки се към по-висша сила, вътре в разкритото от нас взаимно отдаване. Този напредък ни свързва заедно, душа с душа! Разкриваме, че принадлежим на една обща система и че нашите души са близки една на друга. Това е съединение на частите на общата душа, затова сме и заедно, затова и висшата сила ни е събрала в група.

Не гледам лицата, кой ми харесва и кой не, от кого трябва да се отдалеча и към кого да се приближа. Приемам всички! Ако той е дошъл, то очевидно е частица от пъзела, която е най-близка до нас. Без него не можем да завършим мозайката. И с всеки дошъл приятел ние все повече и повече съединяваме този пъзел, структурата на общата душа.

Това се нарича приятел, някой, с когото можем да съединим душите си и да завършим общата душа помежду си. След като анулираме своето его, разделящо ни един от друг и пречещо ни да съединим частиците на нашия пъзел, можем да се прилепим един към друг. Това се нарича истински приятел.

Разбира се, преминаваме през подемите и паденията, помагайки си един на друг. Аз разбирам другаря си, чувствам когато пада и има нужда от помощ, а също и когато аз падна и се нуждая от неговата помощ и подкрепа. Всичко е допустимо освен цинизъм по отношение на групата и духовния път. Ако над него се спусне подобен циничен дух, това вече е проблем. Но трудностите по пътя са неизбежни и ги преодоляваме заедно – затова се наричаме приятели.

От урока по статия на Рабаш, 03.07.2013

[111387]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

От статията на Рабаш „Необходимостта от любов към другарите“: Човека е задължен да се прилепи към групата, тъй като в съединението на другарите е скрита особена сила. Мислите и мненията преминават от един към друг за сметка на тяхната близост и затова всеки черпи сили от другите, и за сметка на това получава силата на цялата група. Излиза, че един човек обладава силата на цялото общество.

В материалния живот, човек подсъзнателно се привлича от обществото, тъй като неговият егоизъм го тласка в търсенето на печалба и успех, а основният успех – това е да се утвърди в очите на другите. И затова човек през цялото време проверява, кое се смята за добро от обкръжаващите и кое за лошо, на кое се предава по-голяма важност. Съгласно това, той изгражда скала от приоритети и определя отношението си към всичко случващото се.

Той дори не подозира за това, но цялото му мнение е изградено на основата на обществените ценности, а без това човек би останал животно.

Методът на кабала също издига от животинското ниво до човешкото, но това става под друга форма. Човек сам трябва да приложи усилия, за да се прилепи към правилното общество, и трябва да знае какво точно трябва да получи от него. А да приемем ценностите на обществото е възможно само като се прекланяме пред него. Освен това, той трябва да се издигне над другарите си, за да ги вдъхновява с величието на целта и да повдига общия дух.

Благодарение на тези две форми на отношение към другаря: отдолу и отгоре, човек придобива недостигащите му сили. И тези сили идват при него вече не егоистично, не предизвикващи неговото его, както в този свят, където за сметка на обществото, той получава вместо своята единична егоистична сила – десет пъти по-голяма. Тук той отстъпва и се отменя, желае да изгради добри отношения, да предаде радост и величие на целта, за да могат всички, включително и той самият, да се преклонят пред нея и да я приемат с вяра над знанието, каквото и да се случи. И за сметка на това, той получава не просто сила, по-голяма от предишната, а съвършено нова – силата на отдаване.

Благодарение на неговите усилия, при него идва силата на отдаване от висшата светлина. Ако има група от десет човека (минян), то всеки участник получава чрез нея силата на отдаване от горе, от източника на отдаване. По такъв начин човек придобива сила, която е десет пъти по-голяма, при това вече поправена, с която продължава да напредва.

В това се състои първият етап от духовния път, и човек трябва през цялото време да се самопроверява, наистина ли той се прекланя пред групата. Тъй като е възможно в него да заговори егоизмът, пречейки му под всякаква форма. Трябва да се стараем да надхитрим този коварен змей, който не позволява на човек да се включи към обществото.

Това е първото стъпало, най-трудното, за което е казано от мъдреците: ”Хиляди идват да се учат и само един достига до светлината”. Трябва да се има предвид, че нашата ”школа” е предназначена само за избраните. А можем да проверим своята пригодност само в десятката. Ако не гледаш на целия свят, на себе си, на другарите през своята десятка, то винаги ще грешиш.

Човек може да влезе в група, в комисия, в някакъв отдел, но ако не работи в десятка, то нищо няма да види, освен собствения си егоизъм.

От подготовка към урока, 30.05.2013

[108710]

Filed under: Десятка, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава подем на нисшия към висшия?

Отговор: Подемът към висшия зависи от това, доколко нисшият ще може да се отмени относно висшия. Разбира се, той прави това за сметка на светлината, възвръщаща към Източника, а не на собствени вътрешни манипулации. Той има само края на въженцето – Творецът го довежда при правилното обкръжение, при добрата съдба и казва: ”Вземи я!”. Ако си съумял да се хванеш за тази точка и започнеш да работиш с нея, това означава, че ще постигнеш успех.

Подемът зависи от това, което ти самият смяташ за подем. Ако поне веднъж на ден помислиш добре за някого от другарите си, както никога дотогава, то това вече е голяма радост, това показва твоята качествена вътрешна промяна. Трябва да се грижиш в сърцето си така, че всеки от другарите ти в десятката през цялото време да се грижи за такъв подем – в това се състои взаимното поддържане и поръчителството. Ако ти преживяваш за това, другарите ти да изпитват такива чувства и да се грижат един за друг, то твоето вълнение ще им се предаде.

За някои това е лесно, а за други не, затова се събираме заедно и със своето обединяване взаимно се допълваме. На онези, на които им е тежко от отегчаващия егоизъм, добавят към групата (десятката) силата на желанието (авиют). А усещащото се днес вдъхновение, т.е. въздействието на светлината, добавя тази светлина към групата.

Такава възможност ни предоставя разбиването на съсъдите. Сега в това разбито състояние аз не мога да приема светлината, не мога да се изправя срещу Нея – между нас няма никаква връзка. Но аз се съединявам с другаря си в една единица, където единият влага силата на грубото егоистично желание, авиюта, а вторият – своето вдъхновение от духовното.

Единият дърпа нагоре, а другият – надолу, но ние сме свързани заедно. На дърпащия нагоре му въздейства светлината, възвръщаща към Източника, а благодарение на това, че сме свързани в една система, тя въздейства и на мен. Как е възможно това? Работата е там, че сме разбили границата (махсом) между нас, в нашите отношения, извършили сме работата, вложили сме нашите усилия за унищожаване на пропастта между нас. То е равнозначно на това, че сме поставили екран на егоистичното получаване на светлината и сега тя може да ни влияе.

Светлината въздейства на оня, който я е заслужил, тъй като той в дадения момент се намира в подем, а чрез него влияе и на мен. И дори сега да не сме чак толкова близки, както преди, и не сме споени в една връзка, но ние сме сключили съюз, договаряйки се, че с всички сили ще укрепваме нашата връзка и ще събаряме стената между нас.

Излиза, че разбиването е просто подарък свише, палката, която през цялото време трябва да целуваме. То ни позволява през цялото време да сме съединени с другите и дори в най-лошото ни състояние да се свързваме със светлината. Ако губя връзката си с останалите, то имам договор, по който сега се намирам във връзка със светлината за сметка на онези, които сега се намират в подем и могат да я привлекат.

Така всеки действа по отношение на останалите. Това е особена връзка между разбитите желания и се нарича този свят. Той съвсем не е онова, което сега виждаме пред нас и чувстваме, не нашия животински егоизъм, а система, специално условие, позволяващо ни да се свържем с Висшия. Защото съгласно нашето състояние, изобщо нищо не ни се полага, но въпреки това ние получаваме тази връзка: По условията на другарския съюз или за сметка на нашето съединение, или благодарение на взаимната ни подкрепа.

Ако на другарите не им достига силата на желанието, аз им добавям тази сила чрез своето падение. А те ми помагат да предам своето желание и да се държа, с една дума, като здрави, грижещи се за болен. Тази взаимна помощ, която си осигуряваме един на друг тъкмо в такова раздвоено състояние, всички тези условия се наричат този свят, благодарение на който постигаме контакт със светлината, възвръщаща към Източника.

Затова съветите и указанията на кабалистите са съсредоточени в тази една точка: как в състояние на пълна изолация да съумеем да се присъединим към светлината.

От урока по книгата Зоар, 20.05.2013

[107942]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Баал а-Сулам, ”Мир”:  Мирът – това не е открит безпризорен магазин без стопанин. Има хора, които се разбират със стопанина: вземайки нещо от магазина, те не просто вземат, а вземат назаем, обещавайки на стопанина да заплатят определената цена.

Въпрос:  Що за заем е това?

Отговор: Това е комплекс от сили, желания, мисли и действия, които са построени  правилно към отдаване. Такава ”индивидуална поръчка” е именно това, което трябва да правиш в твоето състояние. Предоставят ти всичко необходимо, пълен ”пакет услуги”.

Но тук е проблемът – вече си излязъл от това състояние, вече ти се иска да ”дебитираш”, да вземеш част от този заем. Така е и обикновено: някаква организация изисква финансиране за добри дела, а след това се занимава с ”благотворителност” на страна.

Никого не обвинявам, само трябва да си извлечем урок. Така е устроен човек, такава е нашата природа, и така става навсякъде, във всяка страна по света. Случва се дори, че пламенният оратор искрено е уверен, че се разпорежда със средствата, които се оказват на негово разпореждане, правилно, но след това идва друго желание и заедно с него – друго изпълнение. Това е естествено: човек получава милиони, и неговите желания се разпалват.

Изобщо, кражбата и корупцията са закономерни неща, те винаги са съществували. Само че преди управниците не е трябвало да се отчитат пред никого и са правели каквото искат, а днес все нещо излиза на повърхността. Само дето до този момент не разбираме къде да намерим поправяне.

Проблемът тук е в липса на обкръжаваща среда, която ще те подкрепя и държи в правилно състояние. Ако обкръжението е достатъчно силно, ти би използвал правилно правото на заем, който идва в отговор на одобрената молба. Сам не си виновен – просто си лишен от подходящата среда, а само тя е способна да съхрани в теб верен подход.

И следователно, на първо място трябва да построиш правилно обкръжение. Без него няма шансове. Оставете човек да подаде обосновано, искрена молба и да получи средства по справедливост – минават години и при него се откриват сметки в чуждестранни банки, или скрита недвижима собственост, или още нещо… И виновни сме ние самите. Затова, че не сме проверили всички условия – на даване и получаване на заеми.

От друга страна, в духовното няма такива грешки. Там, ако не си си приготвил обкръжение, твоята молба просто не се приема. Стоиш пред вратата колкото искаш – никой не ти отваря.

Въпрос: Означава ли, че без приятели-поръчители аз не мога да разчитам на никакъв заем?

Отговор: Правилно. Тъй като ти по начало се каниш да го използваш в неизгодни условия.

Въпрос:  Излиза, че моята молба за заем трябва да мине през групата?

Отговор: Да. Аз така искам да помогна на приятелите, да ги обединя, да ги видя в едно цяло, че просто трябва нещо да направя. И издигам тази болка на повърхността – издигам я чрез групата. Става въпрос не за ”транзит”, а за безсилие, което ме разкъсва на части. Аз съм като майка, страдаща заради това, че не може да нахрани децата си. Ето с какво се обръщам за помощ – и тогава получавам заем.

Само че това не е заем в нашето разбиране. Тъй като Творецът сам иска да помогне на приятелите, и затова за ”Тора” се казва: получавам светлината, възвръщаща към Източника, и светлината, напълваща съсъда. Получавам при условие, че в мен действително има желание, зов към отдаване, но нямам възможност. Аз не зная как ще бъде. И тогава ми помагат: дават ми разбиране, инструменти, средства – и всичко необходимо.

Въпрос: Как да искам в действителност? Към кого да се обърна?

Отговор: Това не е моето вътрешно обръщение. Не всички са способни да изразят любовта, горяща вътре. Понякога тя е отвън, или обратно, отхвърлена с пренебрежение.

Любовта не излиза от нас, както лавата от вулкан. Напротив, съгласно висшия корен, тя идва в ограничение, скрита е в обвивка, в скромност. Не чакай от другарите обятие. Любовта полъхва отвътре, а отвън имаме екран (масах) и отразена светлина, т.е. нещо съвършено противоположно. Защото екранът с отразената  светлина се строи над егоистичното желание, мрачно и ужасно до смърт. И затова любовта винаги е покрита от скромност. Самият екран – това вече е скриване.

Връщам се към заема на Твореца: аз получавам от Него сили за отдаване към групата. Помагам на приятелите, обединявам ги, за да се сплотят от цялото си сърце, и чувствам, че в единството между нас се проявява Творецът със смеещ се, щастлив лик.

В това се  състои и цялата реализация. Неговите сили действат и вътре в мен, и отвън. Построявайки съсъд, виждам, когато Той се разкрива. Какво да направя сам? Аз само съм подготвил мястото за това разкриване.

От урока по статия  ”Мир”, 19.04.2013

[105545]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Много хора в света се обединяват във всевъзможни групи, съюзи, алианси, общества и напълно се удовлетворяват от тези ”клубове по интереси”. Освен това, хората се кооперират по работа, за да получават печалба от това.

Има големи и малки, началници и подчинени, но в крайна сметка, всички те имат ясна цел и разбират, че всеки трябва да си е на мястото и да внася своята лепта, за да спечели всеки от тях. Картината е ясна, когато резултатът се усеща в джоба, или някак си по друг начин радва нашето желание за наслаждаване.

Това, което се отнася до методите и рамките на обединението, те биват различни, включвайки религиите, но като цяло, хората получават удоволствие, взаимодействайки си и подсигурявайки си един от друг някаква изгода.

Друга работа е, ако човек си задава въпроси за смисъла на живота: ”Защо и за какво живея?” – и този въпрос след това израства, откривайки вътрешната празнота. Тогава, в крайна сметка, човек идва в науката кабала.

Но и тук, отваряйки книгите, той не открива отговора. По своята същност, науката кабала не изяснява нищо. Напротив, тя се нарича тайна наука, защото спуска завесата и разкрива на човека само това, че нещо е скрито от него. Но какво именно?

От нас е скрит Творецът. Той не ни достига. Ако разкрием тази Висша сила на Природата, задвижваща всичките и форми – тогава всичко ще ни се изясни.

И затова, в нашия свят няма никакъв друг въпрос, освен въпросът за разкриването на Твореца. Защото с това ние ще решим всички проблеми, ще разберем какво се случва с нас, как трябва да постъпваме, какви са резултатите от нашите постъпки, как те се връщат обратно при нас… С една дума, ще ни се разкрие всичко. Излизайки зад пределите на този свят, ние ще усетим не само краткостта на материалния живот, но и целия път, водещ ни към Безкрайността. И всичко това – при условие, че разкрием Твореца, ако разберем и почувстваме реалността като Него.

При това, не само ще усети и разберем. Тук възниква въпросът: ”Каква е моята полза от това разбиране и усещане?” Науката кабала ни отговаря така: ”Ще можеш да усещаш и разбираш в зависимост от уподобяването си на Твореца”. С други думи, тя не просто ни позволява да узнаем за някакво явление с название ”Творец”, но поставя условие, несвойствено на нашия свят.

Тук гледаме на нещата отстрани. Например, отивам на балет и виждам танцуващи на сцената хора. Гледайки ги, аз получавам удоволствие, но сам не мога да възпроизведа техния танц. Според кабала, това не е постижение. Истинското постижение изисква аз сам да усетя действието и от това да разбера за какво става дума. Аз трябва да присъствам ”на сцената”.

В такъв случай, как да се уподобим на Твореца? В изначалните условия това е невъзможно, ни обяснява науката кабала. Тъй като Творецът е отдаващата Сила, любовта, а аз се явявам получаващата сила, ненавистта. Така съм сътворен – егоист, желаещ само лична изгода. А Творецът ми е противоположен и при това самият Той ме е създал такъв.

За какво? За да ми даде възможност сам да избера, какво искам от живота и да реша дали съм заинтересуван от сегашното си противоположно на Твореца състояние, или да достигна до Неговото състояние на отдаване. Ако е така, то имам такава възможност.

Как да я използвам? С помощта на няколкото средства, свързващи ме с Твореца. Щом Аз целият съм егоистично, получаващо желание, а Той – изцяло отдаващо желание, то ние сме противоположни един на друг, далече един от друг и лишени от каквато и да е връзка. За да мога някак си да Го открия, видя, позная, да стана като Него, ми трябва някаква връзка, крайче от нишката.

И аз го имам. Творецът е заложил в мен желание, с което да Го разкрия – това е точката в сърцето (.). Това желание е егоистично, но може да се превърне в противоположно. По своята същност, това е обратната страна на душата, обратната форма за отдаване, искра от разбиването на съсъдите, паднала в получаващото желание. Тя е диаметрално противоположна на отдаването и тъкмо това и позволява да промени полюсите.

И така, откривам в себе си два фактора: егоизъм, желаещ само да получава, и точка, също желаеща да получава, но вече отнасяща се към Твореца (Creator), имаща пряка връзка с Него.

Обаче и това не е достатъчно. Трябва ми нещо между нас, сила, с помощта на която истински ще се включа към Твореца. Да, Той пробужда в мен първоначалната точка на призив, но кое средство ще ми позволи да направя крачка напред, към Него?

Тук става ясно, че съществува ”адаптер”, наречен ”група” (Group), благодарение на която мога да се приведа в съответствие с Твореца. Условно, става дума за десет мъже (10 men), с които трябва да си взаимодействам, за да достигна целта.

Изкуствено повишавам в себе си тяхната важност, подарявам им подаръци, давам си вид, че ги обичам, влагам в нашите взаимоотношения, участвам в общите действия – егоистично, като в специална група. И тогава получавам отзив от тях: тъй като те говорят за другарската любов, отдаването, и тези отзиви въздействат на моята точка в сърцето, заставяйки я да желае онова, което предлага обкръжението. Нека в другарите да нямат истинска любов и отдаване, нека наистина за тях това да не е важно, но аз чувам техните думи и ги приемам за чиста монета. Точно така безотговорно се доверяваме и попадаме под влиянието на медиите (средствата за масова информация).

Другарите са способни да вкарат в мен нужните данни. Включвайки се към другарите, получавам от тях важността и осъзнаването на Твореца, на Добрия, Творящ добро – и започвам чрез групата да се отнасям към Него подобаващо. Там, в ”центъра на групата”, аз Го намирам. Тогава ние и групата ставаме един съсъд (Kli), една душа (Soul), и в нея разкривам напълването – светлината.

Ето това е процесът, който трябва да осъществим.

С помощта на групата можем да излезем от себе си навън, от егоизма си, да се издигнем над него, да се включим към другарите си и там да намерим вътрешната Сила, наречена ”Творец”. В това се състои цялата ни работа, в това е ”патентът” на кабалистичната методика, средството за излизане в бъдещия свят. Когато в групата се срещам със светлината, която ме изпълва – моето усещане се нарича ”бъдещ свят”, ”висше измерение”, което е противоположно на сегашния свят.

И затова няма нищо по-важно в нашия свят от групата и другарската любов. Това е единственото средство, позволяващо да достигнем висшето измерение, да разкрием Твореца сред другарите, в нашето единство. Ако все пак сме 10 човека, то съгласно закона на клоните и корена, ние притежаваме достатъчна мощ да разкрием Твореца между нас.

Всичко останало зависи от нас, от това, доколко в своята десятка сме способни да окажем влияние на всеки. При това, в тази работа не сумираме само своите усилия. Дори в нашия свят има особен ефект на резонанса, а в духовното той се проявява много по-силно. Обединявайки се, получаваме резултат, превишаващ номиналното ни обединение. Тук в действие се включва холизма, законът на цялата система; ние не само съединяваме отделните части, а осъществяваме помежду си пълноценен процес, за да разкрием Висшата сила. В добър отбор, футболистите също си взаимодействат, но към това ние прибавяме висшето измерение. Като частите на двигател, ние се съединяваме  правилно и тогава общият ни мотор получава гориво за старт.

Излиза, че групата е толкова важна, колкото и Творецът. Защото тя се явява онзи съсъд, в който разкриваме Твореца. Включвайки се към нея, всеки постепенно загубва своята ”алчност” и получава на разположение целия съсъд. Ако съм се обединил с десетката, то тогава тя цялата е моя. Влагам своите сили в сплотяването и обединението с другарите по моему, по мой стил, а след това всичко се озовава в моите ръце, и това е моята душа.

Така всеки се обединява с групата, изхождайки от точката в сърцето си, и придобива душа. И независимо от това, че съсъдът е общ, за всеки той се проявява в различно качество, съгласно свойствата му. А в края на пътя, когато всеки напълно поправи своето включване към всички, ние ще се обединим в едно цяло, и ще станем наистина една душа.

От урока по статия на Рабаш, 23, 04.2013

[106036]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Човек трябва да създаде „охранителен пояс“ около себе си, за да не се срине, когато го сполетят тежки беди, за да обостри чувствителността му и да му позволи да види цялото си зло. Степента на напредък се оценява по това, доколко бързо човек се пробужда и се радва, че е получил ожесточение на сърцето си, както пише Баал а-Сулам: „Радвам се на разкриващите се грешници“.

Той започва да работи заедно с тези грешници, с всички тези препятствия: със своето нежелание, с мислите си за това, колко е тежко и безполезно, с критиката на другарите си и учителя, с жалванията си от такъв живот. Светът около него може да лежи в руини, хората да са в депресия и упадък, но той ги гледа и му се струва, че те преуспяват. Показват му такава измамна картина: вървящите по улицата му се струват пълни с жизнени сили и мъдрост.

Всичко това е такъв театър и измама, че на човек му е абсолютно необходим охранителен пояс, който да му даде увереност и сили за да може непрестанно да върви напред. За това има две условия. Първото условие: група, за да направлява човека към Твореца, а второто условие: незабавно обръщане към Твореца, за да получи сила за отдаване, позволяваща му да бъде над силата за получаване, която Творецът ще пробуди следващия път в него. Така човек напредва.

Затова Рабаш пише, че „само на тези, които искат да излязат от властта на егоизма“, т.е. прилагат собствени усилия за това, светлината оказва помощ. Не мога да се надявам на това, че светлината ще поправи всичко сама, а от мен нищо не зависи и няма защо да правя каквито и да е усилия напред, по посока на другарите. Светлината няма да ми въздейства, ако първо не изпълня това, което е по силите ми.

А по силите ми е само най-простото: да се погрижа за другарите, да се съединя с тях, да ги прегърна, да направя нещо за тях, дори и с неправилно намерение. В отговор на тези фалшиви намерения и лъжливи действия Творецът ми дава тежест в сърцето: започвам да усещам страшна тежест и нежелание да направя това, не виждам никакъв смисъл в него. Тоест Творецът ми разкрива злото и ми се струва, че всеки път ставам все по-лош, все повече се отделям от целта.

„А от гледна точка на разума, колкото повече усилия са приложили, толкова повече е трябвало да напредват към целта, а не да вървят назад“ (от статията на Рабаш „Докато не паднал Фараонът“). Така ми се струва сега, тъй като обвинявам и съдя за всичко според собствените си недостатъци.

„Но работата е в това, че не отстъпвам назад, а се приближавам към истината“ – т.е. приближавам се не към лъжливата цел, която ми се представя в егоистичните ми желания, а към истината и „затова виждам до каква степен ме управлява злото“. В тази степен, в същата дълбочина, в която злото се разкрива в човек, той е способен да се върне на правилната позиция, с помощта на групата, за да се обърне към Твореца.

Без група, той няма никакъв шанс да си спомни, че трябва да се обърне към Твореца. Той не може да използва изпратеното му пробуждане, а просто ще падне и ще потъне в злото си. Затова е необходимо обкръжение, което повдига човек до добро състояние и му показва в каква посока трябва да действа, за да излезе от падение.

Групата действа като майка, която поддържа детето, което отива да се учи, а то трябва да направи само крачка напред. Така то прави стъпка след стъпка, докато не осъзнае цялото си зло и тогава Творецът му помага. „И тогава вижда, че Творецът през цялото време е слушал молитвите му“ и точно Той е превел човека и през добрите състояния, и през лошите.

„Затова от нас се иска да се укрепим, за да не избягаме от бойното поле, а да вярваме, че няма друга сила в света, освен Твореца, който слуша всички отправени към Него молби“. Човек във всяко състояние трябва да се старае да се удържа в това направление към Твореца, да си обезпечи необходимата поддръжка. Мъжеството се заключва не в това, да воюва с леността си, с лошите си настроения, умората, отчаянието, безпомощността. Всичките ми усилия трябва да бъдат насочени към това, предварително да си организирам поддръжка, т.е. да се подготвя.

По такъв начин, човек „се застрахова“ и изначално поставя себе си в такова положение, което не зависи от него. Сякаш си купувам застрахователна полица. Не знам какво ще се случи след миг и искам да се застраховам, за да мога в такъв момент, когато отслабна и няма да мога да властвам над себе си, да може някой друг, който има сили, да се погрижи за мен. Той без съмнение ще ми помогне и ще го направи правилно, в моя полза.

Отрано се обезпечавам с такава застраховка: за сметка на обучението, задължението пред групата, участието в дежурства. Устройвам всичко така, че когато падна, да не падна съвсем и да не се загубя. Само така можем да напредваме.

От подготовката към урока, 27.03.2013

[103755]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Според напредъка си, човек започва да усеща, че духовното се намира извън неговото тяло, във всичко, което го обкръжава: в неживата, растителната, животинската природа и в хората. Това е онзи свят, онази област, към която трябва да се научим да се отнасяме с любов, със загриженост, като към велика ценност, за да стане за нас важен целият свят, намиращ се извън нашето тяло.

Усещането за съществуване във физическото тяло възниква единствено във въображението ни, благодарение на съвкупността от действащите върху нас сили. И затова усещаме, че сякаш живеем вътре в материалното тяло. А ако в човек се появи желание да живее извън своето тяло, във всичко, което го обкръжава, това вече е потребността да усети душата си.

Започвайки работа върху това, човек вижда, че цялата работа трябва да се съсредоточи върху правилното обкръжение, тъй като само от там може да получи помощ и поддръжка. Такова обкръжение, като представител на външния свят е групата, която може да реагира спрямо мен, притегляйки ме към себе си, помагайки ми да изляза извън себе си, навън.

И тогава възприемам групата като свой спасител, хвърлящ ми спасително въже, за да ме измъкне, като от кладенец. Вече не се свързвам с тялото и желая да изляза навън, а след това се хващам за въжето. А групата, другарите, намиращите се отвън, извън мен, ми помагат да се отскубна от това тяло.

Така работейки взаимно, помагаме на другите поред да се извисят и излязат навън. Тъй като само зад предела на кожата си, над личните си интереси, човек започва да усеща, че групата не е събрание на някакви си хора, а святата Шхина, в която се облича Творецът.

Тялото се състои от ”клипа Нога”- такава част, която ми осигурява свобода на избора, и ”змийска кожа” – най-силният егоизъм, дърпащ ме назад, за да приложа правилно и достатъчно усилие, стараейки се да се отскубна.

С помощта на желанието си да се отскубна от своя егоизъм, от любовта към самия себе си, от мисълта за собственото си благо, да се измъкна зад пределите на своята кожа и да мисля за групата, другарите, света, аз пробуждам силата, идваща от групата, от учителя, Твореца, които ме спасяват от този затвор. Всичко това се случва за сметка на взаимната работа в групата, с учителя, книгите, благодарение на обучението, разпространението – на всички средства, в които се облича силата на Твореца и ми помага да изляза извън себе си.

От урок по книгата ”Шамати”, 13.03.2013

[102824]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

От статията на Баал a-Сулам „Плодовете на мъдростта“: По време на обща молитва на човек му е забранено да се откъсва от останалите и да се моли за себе си, дори и да иска с това да достави удоволствие на Твореца, но смята да го направи сам, а не с останалите. Защото откъсвайки се от обществото и молейки се за собствената си, лична душа, не я изгражда, а тъкмо обратното, нанася вреда на душата си, ставайки ”горделивец, заедно с който Творецът не може да бъде”.

Не е просто да се преодолее тази трудна психологическа бариера. Нашето его не ни позволява да осъзнаем, да си спомним, да усвоим и приемем правилото, че само излизайки извън границите на тялото, отново ще намерим съсъда на своята душа. А всичко онова, което сега ми се представя психологически като моето ”Аз” – съществува само във фантазията ми, за да го отхвърля, анулирам и да видя себе си извън всичко това.

За да приемем този факт, този мироглед и да живеем с него, ни трябва силна поддръжка от страна на обкръжението, ученето, упорита работа и взаимно поръчителство. С това се започва всяко едно действие за поправяне, тъй като всеки път ни се прибавя още егоизъм и ние отново трябва да работим с този допълнителен товар, за да можем без да го поглеждаме да решим, че нашият съсъд се намира извън него.

Призивите: ”Не прави на другия това, което е ненавистно на самия теб” и ”Възлюби ближния, като самия себе си” ни се струват като обикновени правила на вежливост, на „културност”, на възпитано поведение, на морални нравоучения. Но не, тук става дума за вътрешната насока, която трябва да съществува в човек, ако иска да намери своята вътрешна част, своята душа и да започне да я поправя.

Затова, молещият се за самия себе си не само че не напредва в духовното, но си нанася и огромна вреда. С това си действие той сякаш се откъсва от другите, усложнявайки разбиването. Независимо, че е ясно, че и отрицателните действия също са необходими, тъй като човек трябва да достигне до осъзнаване на злото, докато не разбере и не почувства, че това отношение е неправилно.

Но вече сме близо до завършването на нашата истинска работа и затова трябва да разбираме това ясно и постоянно да засилваме общото мнение, че само вътре в ”Ние”, а не в ”Аз”, има духовно съществуване, напредък, търсене, смисъл от работата – само между нас. Тъкмо натам трябва да привлечем всички сили, стараейки се да се научим и придобием такъв поглед, с който да заменим себе си с ”Ние”, за да живеем вътре в душата.

От Подготовка към урока, 03.03.2013

[101778]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→