Книгата „Зоар”, Предисловие, глава “Видението на раби Хия”, п.56: … „В този час Той удря 390 небосвода и всички са потресени и изплашени от Него”… Това е загатването в Масах, наречено “небосвод” … Те не са 400, а 390 – и недостигат десетте от Малхут де Малхут. И затова се нарича този небосвод „390 небосвода”.

Съсъдът на нашата душа се характеризира с величината на желанието. Тази величина се нарича „авиют”. Ако направим първото съкращаване (Цимцум Алеф), тогава до нас достига пряката светлина (Ор Яшар) и ние я отблъскваме, издигайки отразената светлина (Ор Хозер).

Пряката светлина е равна на желанието, защото нашето желание разкрива степента на светлината или съответстващото ѝ наслаждение. Затова, в действителност светлината не трябва да „дойде”. Сега, когато все още не съм направил съкращаване, аз не чувствам, че съм в светлината, Твореца. Но, изпълнявайки условието на първото съкращаване,  веднага започвам да чувствам, че съм в светлината.

Това е пряката светлина, която „идва” при мен. Тя оказва натиск върху мен, почуквайки, за да влезе вътре, и първото нещо, което правя, е да я отблъсна, издигайки отразената светлина. Отразената светлина показва грубостта на екрана (кашиют), а пряката светлина свидетелства за нейния авиют. Говорим за екрана, защото той е свързващото звено между душата и Твореца, намиращ се по средата между тях.

Желанието, т.е. Малхут, се разделя на четири части, всяка, от които съдържа десет сфирот, а всяка от тях също се състои от десет. Общо са 400. Ние не можем да поправим най-нисшата част, Малхут де Малхут, „каменното сърце”. Нейните десет сфирот са изключение от общия разчет и така остават 390 сфирот или екрана, които „Зоар“ нарича „небосводи”.

Оттук виждаме, че за да се задържим за  нишка, която ни свързва, е желателно да преведем все още непонятния  за нас език на „Зоар” на езика на кабалистичните термини.

От урока по книгата „Зоар”, Предисловие, 23.12.2010

[30603]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Първият стадий изцяло се напълва със светлината, излизаща от Корена и чувства, че не иска да получава – така се формира Вторият стадий.

Но след това, Вторият стадий чувства, че от това няма да стане подобен на Корена. Вторият стадий нищо не получава, но и не отдава!

Станало още по-зле, защото преди аз съм бил прилепен към Твореца – като бебе и съм правил всичко, което Той иска. Наслаждавал съм се колкото си искам и макар да съм го правил заради себе си, съм доставял удоволствие и на Висшия!

Сега, като че ли съм пораснал и не искам да получавам от Него, но излиза, че не Му доставям радост дори като бебе – тъй като Той се наслаждава от това, че получавам от Него.

И какво съм направил? Още повече съм се отдалечил от Него! (Затова Вторият стадий, въпреки че не получава нищо, се смята за по-силно желание от Първия стадий). Аз сякаш Го пренебрегвам…

Бебето е по-близо до майката от порасналото дете, което се чувства самостоятелно и не иска да получава нищо от нея.

Тогава, Вторият стадий – Бина, решава, че ако получи светлина заради Твореца, тогава това наистина ще бъде наслаждение за Него – така се получава ЗА”Т де-Бина.

А реализирането на това решение става в Третия стадий, в Зеир Анпин, който получава светлина заради отдаването, благодарение на силата на Бина. Тоест Висшият определя това решение (Затова се смята, че главата на З”А се намира в Бина – ЗА”Т де-Бина).

А след това, идва Четвъртият стадий – Малхут, която вижда колко наслаждения има тук… З”А, получаващ заради отдаване – това съм аз, който усещам Твореца и се чувствам абсолютно същия като Него!

И аз искам да се наслаждавам и от напълването, което получавам, и от равенството с Него. Искам да се насладя на всички наслаждения, които съществуват в Твореца – това се нарича Четвърти стадий на развитието – Малхут.

На този Четвърти стадий се извършва съкращаване (Цимцум Алеф) и ние повече не получаваме напълването егоистично.

А след това става Второто съкращаване (Цимцум Бет) – от ЗА”Т де Бина до Малхут. Малхут се внедрява във всички тези желания и казва: „Не трябва дори да си помислям за каквото и да е получаване! Невъзможно е да получа нищо, няма да стане!”

Четвъртият стадий на желанието прониква в Третия и Втория стадий, и сега в двамата – и в З”А, и в ЗА”Т де-Бина съществува усещането, че всяко съприкосновение с получаването на светлина ще бъде егоистично.

Преди това не е съществувало чувството, че желанието за наслаждаване е толкова противоположно на светлината! А сега го има. Но все пак, забрана съществува само за Малхут, но не и за З”А, и нещо повече – не важи и за Бина. 

Защото З”А иска да отдава – но въпросът е в какви желания се кани да го направи? В желанията, които е имал до появяването на Четвъртия стадий или се готви да получава заради отдаване в Четвъртия стадий, в Малхут?

Впоследствие, тази бъркотия довела до разбиването, когато те не разбрали защо това е невъзможно. Защото, ако ние се каним да получим светлина заради отдаването, както в Третия стадий на пряката светлина, тогава това е алтруистично действие.

Оказва се обаче, че вътре в тези желания вече е проникнал Четвъртият стадий и след като си опитал какво е Малхут – наслаждението от равенството с Твореца, вече не можеш да се откажеш от него – желаеш този вкус. Вътре в теб се намира Четвъртият стадий и ти не можеш да получаваш заради отдаване!

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот”, 25.10.2010

[24824]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Има голяма разлика между Първото съкращаване (Цимцум Алеф, Ц”А) и Второто (Цимцум Бет, Ц”Б).

При Ц”А, ние получаваме част от светлината в сфирот Кетер, Хохма, Бина, З“А и Малхут вътре в себе си и това се нарича вътрешна светлина НАРАНХАЙ (Нефеш, Руах, Нешама, Хая, Йехида), а част в същите тези сфирот Кетер, Хохма, Бина, З“А и Малхут –  не получаваме, и тази светлина се нарича обкръжаваща.

Според тези нива, можем да разделим цялото напълване на две части – такава, която може да бъде получена и която не може да бъде получена.

Но аз знам какво се намира вътре, а за онова, което е отвън – имам всички тези свойства и ги изучавам. Установил съм връзка с тях, извършил съм сливане с тях (зивуг де-акаа).

И дори онази част, която не е влязла в мен също съм опознал, защото съм опитал да се съединя с нея и съм я отблъснал. Донесли са ми „2 кг. месо”, а аз съм взел от тях за себе си половин килограм – всичко останало съм отблъснал, защото не съм могъл да получавам повече заради отдаване.

Но аз знам, какво означава остатъка от 1,5 килограма, какъв е неговия вкус. Помня, как съм създал анти – егоистичен екран върху това напълване и съм го отблъснал, как съм устоял да не го получа. Така работим в Ц”А.

Докато в Ц”Б, получавайки светлината нефеш, ние не получаваме Хая и Йехида и нямаме никаква представа за тях! Аз не съм работил със светлините Хая и Йехида и не знам какво има там. Това не се намира „в мен” – просто съм ги отблъснал и не съм вземал решение ,каква част мога да получа и каква – не.

В мен има съсъди за светлините Хая и Йехида, но в тях няма никакъв опит, никаква представа за тази светлина и затова, те ми се струват напълно чужди. По тази причина, това се нарича „други хора” по отношение на мен самия. Само при Ц”Б, в мен се появява усещането за „външния свят”.

Тоест, в единия случай имам екран, за да получа една част от светлината, а друга – не. А във втория случай, изобщо нямам екран за такава светлина.

Ако Малхут е съединена с Бина и може да работи като Бина – това е друга Малхут, не просто моето желание. Съединявайки се с Бина, Малхут получава нейните особени свойства – свойствата на отдаването, които и позволяват да опита и различи какво се намира вътре в мен и какво – отвън.

А ако Малхут не е съединена с Бина и затова отблъска свойствата Хая и Йехида, тя не може да опита какво се намира вътре в тях – няма никаква връзка, никакво подобие на свойствата с онова, което се намира отвън.

И затова, аз виждам далечните звезди, целия свят около мен, неживото, растенията, животните, дори другите хора – но не ги усещам като част от себе си.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот”, 24.10.2010

[24678]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всичко ново в света се ражда от усещането на конфликт в себе си, несъвместимост на противоположности в един обект.

Такова усещане е непоносимо и именно затова то ни тласка към решаване на конфликта, на проблема. Човек не е способен да търпи противоположности заедно.

Това произтича от състояниянието преди Първото Съкращение, когато творението е усетило себе си получаващо от Твореца и негова противоположност. Затова, когато разкриваме две противоположности заедно, това е непоносимо.

Сега човечеството ще разкрие това и ще се ужаси: от една страна, ние сме свързани помежду си, а от друга се ненавиждаме един друг. Ние сме задължени да разрешим проблема.

И затова, разкриването на наличие на противоположности е начало на революционни действия, трамплин за скок, нали това усещане ни потиска с такава сила, че не ни остава друг изход, длъжни сме да се измъкнем от това състояние.

Ето защо, колкото по бързо се разкрият в нас, в обществото, противоположните сили, ненавистта в нас и необходимостта да се съединим с любов, заложена в природата, толкова по бързо те ще задължат човечеството да разреши този проблем.

Нали тази раздвоеност е причина за всички кризи, които преживяваме сега. И така ще разкрием преимуществото на светлината над тъмнината.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→