Въпрос: Защо е най-трудното да се издигнеш на първото стъпало и да влезеш в духовния свят?

Отговор: Раждането, това е най-тежкото и опасно действие. В днешно време вече не чувстваме това  толкова остро, благодарение на развитието на медицината за последните сто години. А дотогава, много жени и новородени са умирали по време на раждането и това е било обичайно явление.

Процесът на раждането е необичайно труден – и в материалния свят, и в духовния. Затова трябва да се отнасяме не така, както в съвременния земен живот, където вече сме свикнали да се надяваме на докторите и цезаровото сечение. Трябва да се разбере, че това е въпрос на живот и смърт, особено за такова сложно същество, каквото е човекът.

И затова духовното ни раждане не е обикновен процес. Защото, колкото е по-съвършено създанието, толкова му е по-трудно да продължи рода си. А духовното раждане означава начало на духовен живот. Това даже не е продължение на земния живот на същото това материално ниво. Ти трябва да се родиш на съвършено ново ниво!

Сега даже не си представяме какво е това – това е раждане на чувство и разум, на ново съзнание, на възприятие, на усещане, на разкриване, което не е било в теб преди! И всичко това изведнъж се ражда, разкрива се в теб, пробива отвътре в такава форма, че ти даже за миг не си очаквал това. И изведнъж откриваш, че то съществува и е възможно, и че то е такова, каквото ти не можеш даже да си представиш. Просто това е чудо! Затова се нарича чудо на излизането от Египет.

А после вече започва процесът на развитие и ръст, а не на такава революция, каквато е раждането.

Кабалистичните източници описват духовното раждане в прекрасното сказание за лопатара, бродещ високо в планините и срещащ змията, която го ухапва на това място, откъдето трябва да излезе новороденото – и това помага на лопатара да го роди. Този разказ описва отсичането на най-жестокото егоистично желание, неподдаващо се на поправяне, на ”каменното сърце” (лев аевен). Иначе е невъзможно да се роди.

В тази точка се съединяват всички крайни, противоположни сили, съществуващи в творението, за да се роди новото създание, включващо двете сили заедно (отдаването и получаването). Това е истинско чудо, създадено от Твореца – защото се ражда човека.

От урока по статия на Рабаш, 27.09.2011

[55891]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние трябва да се изменим, за да постигнем Твореца, защото Го постигаме в новите келим/свойства на възприятие, в новите желания. Разбира се, самите тези желания не са нови, но те се съединяват в нас по нов начин.

В нас има желание за наслаждение и желание за отдаване. За да разкрием Твореца, ние трябва да създадем в нас такава връзка между тези желания, че да Го разпознаем.

Творецът има 125 форми за разкриване, следващи една след друга, когато Той ни се разкрива все по-близо и по-близо, все по-ясно и по-ясно. Това са 125 стъпала, издигайки се по които, ние можем да Го видим и усетим все по-добре.

Как разкриваме Твореца? В момента, в който създадем между нашето желание за наслаждение и желанието ни за отдаване такава връзка, че на първото стъпало – желанието  за отдаване да властва над желанието за наслаждение, придавайки му форма, подобна на Твореца, ние на мига виждаме през тези желания, през техните съединения – Твореца.

Тоест, аз трябва да създам в себе си общото свойство между желанието за наслаждение и желанието за отдаване, за да бъде то тъждествено, равно, подобно на Твореца на първото, най-ниско стъпало на Неговото разкриване. Тогава аз ще видя, ще разбера и ще почувствам Него.

В нашия свят също съществуват различни явления, за възприемането на които аз трябва да поумнея, да придобия допълнително усещане, да се науча на още нещо – и тогава ще започна да усещам, какво става, по какъв начин и какво представлява това явление.

Така и в науката кабала. За да предизвикам съчетаването, взаимното проникване на желанието за наслаждение и желанието за отдаване във всеки от нас, по правилен начин, на първото стъпало и по-нататък на всички 125 стъпала, ми трябва светлината, която би извършила в мен това изменение. Сам, аз не съм способен на това, защото се намирам на най-ниското стъпало и нямам никаква представа за това, какъв трябва да стана на следващото стъпало – подобно на детето, което не знае как трябва да изглежда след година. По-нататък…

Затова ни е дадено ученето. Ние трябва да седим и да учим от първоизточниците, а най-силният първоизточник за привличане на светлината, това е Книгата „Зоар”. Когато ние заедно изучаваме тази книга, и всеки при това мисли как да се съедини с другите, защото в съединяването между нас, ние създаваме формата на Твореца, правилното съчетание между желанието за наслаждение и желанието за отдаване, за да може желанието за отдаване да властва над желанието за наслаждение, придавайки му правилната форма – това се нарича „вяра над знанието”.

Ако по време на учението аз искам да се случи така – това е достатъчно, няма по-големи заповеди, и няма нищо по-важно. Тогава аз привличам светлината, за да може тя правилно да подреди в мен тези желания. А светлината вече върши това. Повече от това не ми трябва да знам. Така малкото дете иска да се развива – и затова бяга, играе и прави всичко. Така и аз, като детето, правя всичко – само за да дойде светлината и да ме върне към източника, към Твореца.

От урок по Книгата „Зоар”. Предисловие, 18.02.2011

[35681]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Заповеди, Изучаване на кабала - Няма коментари→