Цялата ни работа, целият път и всяка негова част, всяко отделно състояние е разделено на две части: това, което човек прави за себе си, и това, което правят по негово желание свише. Трябва да знам, че целта на творението е достигане на отдаване, подобие с Твореца с всички сили. Аз не знам какво са всички желания, всички 125 степени – това все още е скрито от мен. Но моята задача е да приложа максимум усилия, използвайки това, което имам сега в себе си, като дете, което с всички сили се старае да постигне желаната цел.

Така трябва да действам във всеки един момент, опитвайки се да достигна силата отдаване. А след като съм опитал да направя това сам, с помощта на групата, подготвяйки се и омаловажавайки себе си, молейки за помощ другите, „като си направя учител и купя другар“, след всички тези действия аз се убеждавам в пълното си безсилие. Моят учител Рабаш обичаше да ми повтаря: „Сега виждаш, че си от същото тесто, както и аз“.

В резултат, на човек не му остава никаква надежда със собствени сили да извърши каквото и да е изменение към по-добро и сам да поправи себе си. Той трябва да се убеди в това от собствен опит. Защото макар често да е слушал, че не може сам да поправи себе си и светлината трябва да направи това, засега за него това си остават само празни думи.

За да получим от светлината своето поправяне, трябва първо да се постараем да направим това със собствени сили, доколкото е възможно. Защото докато не се отчаяш от собствените си сили, всички твои молби ще бъдат фалшиви и измамни. Просто си мързелив и не искаш да се затрудняваш. Ако беше вложил всичко от себе си и се беше убедил, че целта е недостижима, то благодарение на вложените усилия, ти би придобил силно желание действително да получиш силата отдаване.

Благодарение на факта, че си вложил всички усилия и не си постигнал нищо, си се разочаровал от собствените си сили и възможности. По този начин, в теб сега има два компонента: желание да постигнеш целта, твърдо намерение, защото си положил всички усилия и нищо не се е получило. И второ, с това си придобил огромно желание и просто ще експлодираш от желанието да достигнеш целта.

Това са две противоположни понятия, както обикновено се случва в духовното. И ако те се съединят в едно понятие, в чисто желание да постигнеш свойството отдаване и нищо повече от това, то от теб се изтръгва молитва.

Това просто се случва, защото сме устроени така. Всички степени вече са вътре в нас, всички информационни гени, решимот. Не трябва да ги привличаме и изграждаме. В този момент, когато се старая да постигна свойството отдаване, в мен се формира правилно желание, и в крайна сметка се ражда молитвата.

Издигам МА“Н, състоящ се от решимо де-итлабшут и решимо де-авиют: от огромно желание към целта и от отчаяние да я достигна със собствени сили. А освен това, тук се добавя и увереност в това, че Творецът може да го направи за мен, длъжен е и ще го направи! Тъй като виждам, съдейки по реда на състоянията, през които преминавам, че всичко е устроено така, сякаш Той желае това и чака само моята правилна молба, т.е. правилно оформено желание, истинска молитва, МА“Н.

МА“Н (мей нуквин) означава „женски води“, т.е. две основни свойства, правилно свързани помежду си. И тогава в отговор на тази потребност към отдаване, на разочарование от собствените сили и на надеждата за поправяне, идва висшата светлина и ми дава свойството отдаване и вътре в това решимо ми се разкрива първата духовна картина. Силата на светлината се облича вътре в решимо, поправя го, свързва, изгражда и аз вече се намирам в свойството отдаване.

Това е моята първа духовна степен, на която ми става ясна общата мрежа, връзката между всички. Виждам как зад всичко това, зад кулисите, действа светлината, силата на отдаване, която трябва да пробуди силата на получаване, противоположното й състояние, за да почувствам колко ми липсва и да го поискам. Така отново и отново на новите степени преминавам същите тези състояния, които преживявам сега, на първата степен.

От урок по статия на Рабаш, 16.01.2013

 [98156]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

„Всеки, който иска да построи здание, трябва да изкопае фундамент. И дълбочината на фундамента в земята, трябва да бъде според броя на етажите в зданието. 

Фундаментът не го изкопават наведнъж, а работят всеки ден, за да бъде по-дълбок – и тогава върху него могат да издигнат висока постройка…

Но тъй като зданието се изгражда чрез издигане над знанието, всеки път изкопаването на фундамента бива забавяно.

С други думи, отново изчезва желанието на човека и отново няма за какво да моли, тъй като не чувства нужда Творецът да го приближи.

И затова, той е длъжен отново да започне да копае фундамента – да работи, търсейки желанието, което да стане основа, за да може да се обърне с молба към Твореца и да дострои своята постройка”.

Рабаш, „Шлавей Сулам”, 1987/88, статия 16, „Основата,  върху която се изгражда светостта”

Въпрос: Всеки ден ли изгражда човекът новия свят?

Отговор: Всеки миг. Въобще „денят”  представлява всяка възможност за напредване. Ако тези възможности се появят, само, когато на човека му е светло, за него има ден и нощ.

Но в Псалмите е казано: „Денят е твой и нощта е твоя”. Нека нощта също да бъде за човека като ден – място за работа и напредване

Защото в тъмнината, в усещането, когато нищо не блещука и не го тегли напред, когато човекът е объркан и се натъква на пречките в себе си, той трябва да разбере, че сега, в него се събуждат нови желания, с които не е работил по-рано. И, че тях също трябва да присъедини към целта.

И трябва да се радва на случващото се: „Явно, аз съм достатъчно силен и обкръжаващата светлина пробужда в мен по-дълбоки пластове на желанията, които мога да заложа в основата на своето здание. Завършвайки този фундамент, аз ще постигна първото духовно стъпало”.

Затова, трябва да се стараем всички мигове от нашия живот да бъдат „дни”. Не е важно какви усещания изпитвам – горчиви или сладки. Ако винаги се стремя към истината, тогава за мен, всичко ще бъде ден.

От урок по статия на Рабаш, 04.11.2010

[25892]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В какво ще се изрази нашето всеобщо включване по време на конгреса?

Отговор: Взаимовключване между нас има не само на конгреса, а и в ежедневието ни. Сутрешният урок – това всъщност е нашата взаимовръзка в концентриран вид.

Едновременно с нас учат хиляди хора от целия свят. Ние учим от едни и същи източници, от един и същ материал, четем блога, отговаряме на въпроси в системата на духовния стимулатор, заедно пеем, с една дума, живеем в една тематика. Благодарение на това ние се свързваме един с друг.

И с всеки ден това взаимовключване става по-дълбоко, докато достигнем до състояние на поръчителство.

Какво е това поръчителство? Това е такова минималното ниво на взаимовръзката между нас, което съответства на първата духовна степен, когато висшата светлина може да освети духовният ни съсъд.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 27.10.2010

[25351]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какво значи да мислим за обединението по време на четенето на Зоар, за да може цялата група да премине през Крайното море, влизайки в духовния свят?

Отговор: Зоар разказва за това, което се случва от гледна точка на духовните съсъди/желания, т.е. за всевъзможните видове съединения – а не описва картината от гледна точка на светлината.

Има такива кабалистични книги, които дават описание от страна на светлината: как идват различните светлини и как се разпространяват. Все едно ни разказват за нещо, което е нарисувано на някаква картина.

Да се даде описание от страната на желанията, това значи да се обясни не онова, което е нарисувано, а по какъв начин може да бъде нарисувана тази картина. Какви бои трябва да се вземат, как да се смесят, как да се нанесат на платното, каква техника и каква четка да се използват.

Оказва се, че духовната картина не се създава просто така, на воля рисувайки всичко, което ми се прииска, все едно от страната на светлината.

Не, отначало трябва всичко да се оразмери, като с линийка, с помощта на разни чертежни „инструменти” (келим), всичко да се разчете. Защото тя идва от страна на желанията, на духовните съсъди, и преди всичко изисква тяхната старателна подготовка.

В такъв стил говори Зоар, цялата „практическа” кабала, идваща от страна на творението: каква да е нужната дълбочина на желанието (авиют), екраните, всевъзможните действия с тях – и какво ще се разкрие в резултат. Ние трябва да се възползваме от това описание и сами да нарисуваме тази картина, а не просто да и се наслаждаваме.

Ако вече се намирахме в такива състояния, бихме могли да се наслаждаваме на рисунката в друг вид – ние бихме могли да четем и да получим обяснение за картина, която вече сами виждаме.

Но на тоя етап ние не можем да се впечатлим от самата картина, ние идваме от страната на желанието и се учим да рисуваме тази картина – Зоар ни разказва стъпка по стъпка къде трябва да дойдем и ни дава в ръцете инструменти, с които трябва да създадем това платно.

Ние създаваме тази картина вътре в групата, в съединението между нас, и всичките имена, линии, всички обекти – означават единствено видовете съединения на желанията между самите себе си.

Когато ги съединиш заедно, когато създадеш дори съвсем начално, минимално съединение – ти вече ще достигнеш първата духовна степен и картината ще се разкрие. Главното, което трябва да разберем, е как действа всичко това, как трябва да се съедини всичко това, за да заработи системата!

Все едно си сглобявал кола, съединил си всички нейни части, включил си енергозахранването, налял си бензин, масло, вода, завършил си целия преглед, завъртял си стартера и двигателят е заработил! Ето такъв резултат трябва да достигнем!

От урока по Книгата Зоар, 27.10.2010

[25048]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→