Въпрос: Какви критерии ни позволяват да разглеждаме кабала като свръхнаука?

Отговор: Проблемът е, че кабала не може да бъде достъпна за всеки, който се е учил няколко години в университет и вече се счита за учен.

В кабала е необходимо да се премине през вътрешни изменения, когато започнеш да възприемаш света съобразно със своите нови вътрешни лични свойства, които се проявяват в теб под въздействие на усвояването на методиката.

Тогава ще започнеш да усещаш света в по-обширна форма, издигайки се над предишните си свойства и наблюдавайки предишните си и настоящите си усещания отстранни.

Тази нова реалност ти позволява да изследваш себе си, защото, намирайки се на по-високо ниво на разбиране, едновременно ще усещаш и сегашното си материално ниво. Ние го наричаме животинско, защото се възприема само от физическото ни (животинското ни) тяло.

Кабалистът е човек, който се намира на нивото на постижение на своите нови свойства; чрез тях той възприема света, който му изглежда съвършено друг, и едновременно с това наблюдава изминалите си състояния. Тоест той вижда и това, което възприема чрез петте телесни сетивни органа, и онова, което възприема чрез петте си нови духовни органа на усещане.

Затова ни е трудно да говорим за точност, повторяемост и истинност на това възприятие, защото то се явява част само за онези, които са достигнали до тези изменения в себе си. Но всички, които са ги преминали, постигат, като цяло, съвършено еднакви усещания. Те започват да разработват свой собствен апарат от записи, възпроизвеждания и реакции.

По принцип, те се занимават точно с такава наука, както и науките от нашия свят, с тази разлика, че тя се намира на друго, по-висши ниво на развитие. Единственият проблем е да се издигнем на това ниво, да породим в себе си новите органи на усещания, за да може чрез тях да възприемаме нашия свят, но в по-широк вид.

Въпрос: Но всеки човек има свой корен на душата, което означава, че у всеки тя се проявява по-различен начин. Излиза, че кабалистът е субективен до тогава, докато не настъпи общо пълно поправяне и стане ясно какво, къде и за какво?

Отговор: Да. Кабалистът може да говори само за това, което възприема. Само на това ниво той има право да изразява себе си и в много ограничен вид, защото научното и точното разбиране на всяко духовно ниво е свързано с всички останали нива, до пълното поправяне на възприятията ни.

Затова, дори в най-малките междинни стъпала остават някакви не напълно постижими от нас части и в тях усещаме своята ограниченост.

Изкачвайки се по стълбата на духовните светове, ние преминаваме през 125 стъпала. Но всяко от тях е като ограничение по ширина и дълбочина. С други думи, невъзможно е да разберем всички стъпала до края, докато всичките не ги преминем. Кабала признава и приема това и затова в нея съществува съвършено ясно разбиране за ограниченията.

От ТВ програмата „Кабала и наука“, 07.10.2015

[167781]

Filed under: Без категория - Няма коментари→

Въпрос: Поправянето произтича от простото към сложното, а разкриването, постигането – от сложното към простото. Как да съчетаем тези две противоположности?

Отговор: Тези противоположности се срещат в човека, в неговото желание.

Желанието се пробужда, човек извършва определени действия: по правилен начин направлява своето желание, правилно го концентрира, работи с него – и в него усеща някакви следствия.

Ние самите, нашата природа, желанието ни, се явяват тук обект на изследване. Аз изследвам произтичащото в моето желание, в моята същност. И по книгите, които затова се наричат „Тора“ (от думата „ораа“ – „инструкция“), аз всячески преобразувам желанията си: променям, съчетавам, анализирам, синтезирам, съединявам с останалите, отделям, приближавам и т.н. Четейки книгите, които ми разказват за всевъзможните метаморфози, произтичащи в желанието ми, аз извиквам върху себе си определено въздействие.

По такъв начин, желанието ми постоянно се преобразува, приема все нови и нови допълнителни форми. При това, никоя от формите не се променя. Тя просто се облича във всички по-големи следващи форми, докато не придобием абсолютно всички облекла за своята първоначална точка в сърцето и достигнем пълното поправяне.

От виртуалния урок, 04.09.2011

[54223]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Как влияят на света нашите усилия да се съединим по време на четенето на книгата „Зоар”? Какво променят те в света?

Отговор: Няма свят сам по себе си. Твоите усилия изграждат за теб тази реалност. Сега ти се струва такава, каквато я виждаш. Според степента на твоите усилия, създаваш друга реалност, друг свят. Какъвто се постараеш да го изградиш, такъв и ще бъде той.

В духовното няма образ, няма определена картина, ако човек не я формулира вътре в себе си, вътре в желанията, които е събрал и съединил заедно.

Необходимо е да мислиш повече за това, за да привикнеш към такова възприемане на действителността. Това не е свързано с духовното постижение. Говоря за това, че всеки човек в нашия свят, все още не притежаващ духовно постижение, може да си представи реалността по този начин, и упражнявайки се в това, дори да започне да получава някакви чувствени впечатления.

Въпрос: Но как нашите усилия да се съединим заедно въздействат на желанието на най-грубото ниво вътре в нас, в което няма никакво привличане към единството? Появява се усещане, че в най-голямата си дълбочина нямам никакъв стремеж, никакво желание да се съединя с другите…

Отговор: Аз се състоя от желания с всевъзможни видове и форми, с всички нива на авиюта (дебелина, грубост), включително от такива желания, които не се променят до пълното поправяне. Тези желания се разкриват в мен във всевъзможни съчетания, които не определям аз.

Трябва максимално да ги доведа до духовната им форма, тоест до съединяването с желанията, които ми се струват чужди и които отхвърлям, ненавиждам, не желая да имам нищо общо с тях: „Кои са те, всъщност?! За какво ми е да се съединявам с тях?…”

Трябва да преодолявам това отблъскване и да се постарая да се съединя с тях, ако имат стремеж към духовното, както имам аз. Засега – само с тях. И ако се стараем да се издигнем над нашата взаимна неприязън и да се съединим помежду си, то ще изградим „място” за разкриването на по-вътрешното стъпало.

Въпрос: Понякога възниква усещането, че стоиш срещу стена, с всички сили се стараеш да я пробиеш и нищо не се променя. Какво да правим в това състояние?

Отговор: Помоли за помощ приятелите…

От урок по книгата „Зоар”, 27.06.2011

[46596]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книгата «Зоар». Предисловие. Статията „Водачът на магарета“, п.81: „Ет (тези) съботи са Мои“. „Ет“ – указва за включване границите на съботата, 2000 ама от всяка страна, затова добавя думата „ет“.

„Съботите са Мои“ – множествено число, горна събота и долна събота. Тоест двете са съчетани заедно и са скрити заедно.”

Събота се нарича  пълното поправяне (Гмар Тикун), а целият процес, в течение на който се подготвяме за пълното поправяне, се нарича по време – „вечерта на съботата“, а по разстояние – „2000 ама“.

Сега, всички ние вече сме навлезли в този период, и затова се разкриват всички тези неприятни явления в света, принуждаващи ни по-бързо да стигнем до поправяне.

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 10.01.2011

[32405]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава – да действам само заради Твореца? Това много силно ме дразни – сякаш съм длъжен да работя за някого…

Отговор: Този „някой” е абсолютния закон на природата, общата сила, включваща в себе си цялото мироздание и теб.

Освен този закон не съществува нищо повече! И, когато ти „отдаваш”, правиш това  „не заради някого”, а за да установиш този закон над всички творения, за да се разкрие за всички.

На Твореца това не му е нужно – Той не получава нищо. Той е желание за отдаване, което не може да получава. Самият Той не може да бъде усетен в теб, а ти усещаш само своите представи за Него.

Законът за отдаването е като стена – той не чувства нищо, можеш да го смяташ за нежив. Това е закон на природата – абсолютният закон на отдаването, от който чувстваш реакции в себе си.

Ти не Му правиш услуга! Не Му е необходимо да се прикрепиш към Него и да Го обичаш – Той не усеща нашата работа така, както ние я усещаме.

Дори не можем да говорим за Неговата същност – тя е непостижима. Всичко, което говорим за Него – това са нашите собствени усещания. Това, как Го усещаме в своите непоправени или поправени желания.

Затова, не може да се каже, че аз работя за Него. „Прилепи се към Твореца”, „Обикни Твореца Свой” – става дума за мен, за моето поправяне и тогава аз ще постигна доброто.

Затова са ни дали група, по отношение на която ние трябва да работим, вместо да работим с някакви абстрактни принципи – със сила, която е невъзможно да се почувства или с условие, което всеки нагажда както му се иска.

Вземи науката кабала. Това е програма, показваща ти как е необходимо да се отнасяш към човешкото общество. Построй според тази програма своето отношение към обществото и по този начин ще постигнеш пълното си поправяне.

Любовта към творенията, която ще разкриеш благодарение на светлината, връщаща към източника, ще бъде твоето отношение към Твореца.

Вместо да действа по отношение на не усещащата се светлина, душата се е разбила и нейните части действат вместо светлината – по отношение една на друга.

И затова, те имат възможност да се свързват, да действат заедно и да проверяват какво не могат да направят по отношение на абстрактната сила.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията“, 07.10.2010

[22836]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всичко започва от Безкрайността, от първоначалното състояние, и затова ние, за своето пълно поправяне, трябва да изпълним всички условия, които произтичат оттам.

В състоянието на Безкрайността желанието е безкомпромисно – то не е съгласно да се откаже от най-малкото зрънце на сливане, единство и подобие на Твореца.

Там няма край, няма предел, няма нито един детайл, който то пропуска да вземе предвид. Оттук идва названието Безкрайност. Не в мястото/желанието, не в количеството и качеството на напълването, а в абсолютното решение на творението за сливане с Твореца.

Съответно, духовните степени на подема от нашия свят към Безкрайността, това са „степени на компромиса“: доколко творението засега се отказва от точната калкулация за подобие.

В началото на работата човек гледа на всичко през призмата на личната си изгода – такава е природата му, такъв е създаден. Този период е продължителен, и в своя край води до отчайване.

Така и човечеството, в продължение на историята си е изпитвало перипетиите на тежкия живот в гоненето на наслади, докато нивото на разочарованията не е достигнало до критично ниво.

Научени от опита, т.е. усетили горчивия резултат, ние прекъсваме тази гонитба, защото повече не вярваме, не чувстваме в резултат удовлетворение.

Така постепенно започваме да презираме егоистичното напълване заради горчивия му резултат, и след като сме се отчаяли, правим нова сметка: в алтруизма ще можем да изпитаме напълване.

Така под въздействието на светлината, в нас се реализира верига от решимот (информационни гени), възникнали още при нисхождането от Безкрайността.

Възникват две линии: пряка, отгоре надолу, и обратна, отдолу нагоре. Сега вместо самонаслаждаване, човек прави сметка на въвличане в отдаване.

Като следствие, променя се и наградата му: тя се усеща не в получаващите, а в отдаващите желания.

Можем да попитаме: каква е разликата? Та нали ние се явяваме творения и сме длъжни да усещаме напълване. Но за да го усетим по същия начин, както Твореца, трябва да Му бъдем подобни.

Ето защо, от този момент ние работим над това, да получаваме награда от самото действие, а не от резултата от отдаването.

От урока по статията на Рабаш, 04.10.2010

[22517]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какъв е основният принцип на напредването?

Отговор: За да разберем по-добре духовната работа, трябва да започнем от края. Последната точка, целта – “сливането” – се постига чрез въздействието на висшата светлина върху човека.

В продължение на целия духовен подем (поправянето на егоизма от неговата начална точка до пълното поправяне), трябва още в самото начало на пътя, в началната точка на поправяне на егоизма, да възникне осъзнаване, че само висшата светлина може да ме поправи.

Тоест да осъзнаеш злото, както е казано ’’Аз създадох злото начало и дадох Тора за неговото поправяне’’ – това е изходната точка.

И тя е най-важната, защото в нея се различават вярващите от кабалистите. Вярващите не виждат злото в себе си, затова не се поправят, а изпълняват действия, за да отидат след смъртта си в рая.

А кабалистът знае, че възможност да разкрие висшия свят, му се дава само сега, и че телесната смърт няма да му разкрие нищо повече – няма нито рай, нито ад след смъртта.

Когато човек се откаже напълно от всички възможности да достигне целта, чрез различни увъртания, пътища и способи, и се отдаде единствено на висшата светлина и разчита само на нея – значи, той е излязъл на изходната точка по стълбата към Твореца.

По нататък, на човек му предстои да положи усилия, за да влезе през всичките врати, да се убеди, че те не водят към висшия свят, и да достигне до последните, вечно отворени – Вратите на сълзите, и да влезе през тях.

А дотогава има много егоистични кръгове за разкриване на злото: учение, егоистични мъдрости, разпространение – всичко което поискаш, само за да не се преклониш пред светлината, което сам не си в състояние да сториш, и само висшата светлина е способна да те поправи и повдигне към свойството отдаване.

Да ускориш това осъзнаване на злото, можеш само с помощта на групата. Да осъзнаеш, че злото в егоизма е не самото желание да притежаваш за себе си, а е в това, че този егоизъм е против Твореца и не ти дава възможност да достигнеш целта.

Трябва да свържем “групата”, “учението”, “разпространението” – само затова – за да осъзнаем по-бързо, че само въздействието на висшата светлина ще ни спаси.

[#22312]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Когато четем книгата Зоар,  трябва да помним, че съществуваме едновременно в две състояния:

1.  истинското състояние, което не чувстваме;

2. и нашия въображаем свят, където съществуваме във въображаеми картини без никакво съзнание за истинския свят.

Докато четем книгата Зоар полагаме усилия, за да пробудим влиянието на силите от съвършеното състояние. Тези сили ни влияят до степен, в която  полагаме усилия да станем подобни на това състояние във връзките между нас.

Затова връзката, която трябва да създадем в групата трябва да е като „един човек с едно сърце”, както в съвършеното състояние.

Когато се връщаме от „мъгливото” състояние към поправено, не губим нашето настоящо състояние; контрастът между тях ни разкрива съвършенството на състояние, създадено от Твореца, 620 пъти повече, отколкото, докато сме се намирали там преди да се спуснем в нашия свят.

Ние се връщаме към състоянието на човек, който е равен на Твореца. Затова трябва да усетим светът на Безкрайността, особено от нашия свят, както е написано „Ще ядем онова, което отдавна е било приготвено за нас” и „Тъмнината ще блести като Светлина”.

Трябва да достигнем пълно поправяне в този свят, за да постигнем същия вид връзка между нас, както в света на Безкрайността, който е пълен с любов. Затова трябва да правим упражнения като „обичай ближния като себе си”, „като един човек с едно сърце”, във връзката между нас. Тогава светлината на Безкрайността, Творецът, ще се разкрие в нас, тук, както е написано „Неговото желание е да бъде разкрито в нисшите”.

От ежедневния урок – 07/07/2010, Зоар

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→