Необходимо е да достигнем такова състояние, в което целият ти живот е в другарите, заедно с тях в общо обединение, където няма различния между нас. Нашите тела изчезват и остава само желанието, усещащо наслаждение от връзката, а не от разделението на частиците.  Всички частици искат не само да се съединят, а вече са се слели помежду си и са се разтворили в общото съединение, ставайки напълно еднородна, хомогенна материя.

В нея изчезват всички наши особености и различия, защото до такава степен се допълваме един друг, че ставаме едно цяло, не ме е грижа на кого са тези ръце, крака, мозък, гръб – всичко е общо като образа на един човек. В това съединение започваме да чувстваме силата, оживяваща този общ образ, който сме изградили, наречен човек, Адам. Тази оживяваща сила се нарича Творец.

Непрекъснато трябва да се стремим към това. Всеки един миг трябва да търсим как да усилим тази форма, в която започваме да обичаме Твореца, чрез любовта към другарите. Ако за момент оставя това търсене и не усиля това състояние, то падам. Няма веднага да го почувствам, но няма съмнение, че съм паднал. В духовното няма постоянно състояние. Не си мислете, че може да спрете и да си почините. Искате или не, в духовния свят е нужно всяка секунда да знаете накъде се устремявате: да се обедините всички заедно или напротив – или едното, или другото.

Тук е необходим трепетен страх, който се явява първата заповед, и без който не може дори да се надяваме на някакъв напредък. Ако някаква материална цел в този свят изисква от мен да изменя насоката – да мисля за групата, за връзката с Твореца, за да ни помогне да извършим тези материални действия – то това вече е хубаво, защото изменя моята насока.

Поне не съм насочен към лични интереси, а към нещо колективно, заедно с всички. Това вече ни принуждава да запомним, че се нуждаем от Твореца, защото без Него няма да успеем.

Ако това не се случи, тогава ще трябва да ни изпратят силни удари, за да почувстваме своята безпомощност, както ние, така и светът, и да бъдем принудени да си спомним, че само Творецът може да ни помогне – никой друг не може. Най-важното е да променим насоката. Веднага след като го направим и започнем да работим в правилното направление за обединение, изяснявайки защо ни е нужно това съединение, веднага ще изменим целта и средствата.

Преди всичко се нуждаем от Твореца, за да успеем да постигнем различните външни цели, и сега разбираме, че външните цели са били целенасочено поставени пред нас, за да ни изплашат и принудят да си спомним за Твореца. Така, на основата на простия психологически егоизъм, се пробуждаме.

Засега това е чисто егоистичен подход, но той ни учи как да не излизаме от „светостта“. В крайна сметка, дори в такова съединение вече има святост.

От урока по статия на Рабаш, 18.07.2013

[112816]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгрес в Харков. Урок №3

Истинско желание за отдаване може да се развива само ако практически работим над него в групата. Ако човек бяга от това, тогава значи той просто отива в грешна посока. Извън групата не можем да разберем какво е това желание за отдаване. Трябва да положим усилия, да чувстваме, че не желаем, не искаме това, нещо ни отблъсква, вреди ни, бягаме от това да бъдем свързани с другите.

Но ако все така упорстваме и останем, за да бъдем свързани във взаимно поръчителство, само тогава в нас ще се прояви разбиране за това, какво представлява свойството отдаване и доколко ние не сме в него. Тогава и възниква изискването, силата на отдаване просто да ни въздейства, защото тя е първоизточникът, тя ни е създала.

Сега от тази гледна точка можем да видим какво става в света. В света сега се разкрива такова състояние, когато всички, от една страна, сме взаимно свързани, няма къде да се денем, човечеството е като една голяма група и тази взаимна връзка ще става все по-явна, макар и засега все още да е отрицателна. Но това вече кара някои хора да разберат и осъзнаят, че ако взаимовръзката между нас е добра, бихме могли да създадем перфектно човечество, прекрасен свят.

Но ние не сме в състояние да го създадем! Защото егоизмът ни прави всичко възможно, за да ни раздели, да ни противопостави един на друг – това е взаимна омраза, недоверие, отблъскване и т.н. Това означава, че светът върви към това, към което вървим и ние, но с по-малки крачки, постепенно, по свой начин, но върви към същото. Така че вече можем да говорим навсякъде за този източник.

Кабала – това е повече от вътрешна психология на човека и на цялото човечество, тя е продължение на нормалната психология. Само че психологията отдавна е изчерпала себе си и е в криза вече няколко десетилетия. И се заменя с Кабала. Тя говори за характерните свойства, за силите на природата – не само в човек, но и в света около него, тоест как човек и всичко около него достига до равновесие. По принцип, това също е задача на психологията – да доведе човек до равновесие с обкръжаващия го свят.

От 3-тия урок на конгреса в Харков, 17.08.2012

[86170]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Кабала, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: По време на моето пътешествие и духовно търсене, се сблъсках с различни форми на развитие, дори и с различни занимания и видове Кабала. Все още не съм намерил лек за душата си. Съществува ли изобщо такъв лек?

Отговор: Само ти, без никакво влияние и „помощ“ отвън, без да поглеждаш никого, ще успееш да намериш пътя си – така и всеки човек. Тъй като Кабала е предназначена само за тези, които се питат „Какъв е смисъла на живота“ и само тези, които си задават и се занимават с този въпрос, откриват в себе си истинската Кабала. Всички останали се задоволяват с всичко, намиращо се около Кабала, всякакви спекулации – с психология, с религии, с мистика. Всички те могат да се поднесат под етикета „Кабала“.

Въпрос: Индуизмът ни поучава да намаляваме егоизма си максимално. Възможно ли е в това състояние да получим екран и да почувстваме духовния свят?

Отговор: Екрана може да се появи само над материалното желание, докато всички останали религии и методики минимализират егоизма. Как тогава може да се появи екран на подтиснатия егоизъм?

Въпрос: Кабала отрича ли Дуализма? До колкото разбирам, според Кабала не съществува нищо друго освен съзнание. Не човека, не егото, дори не и материалният свят. Разбираме съзнанието като понятие за нашето „Аз“, което си дава сметка за всичко случващо се по света, като едновременно „Азът“ няма никаква свобода на избора.

Отговор: Всичко може да се изследва и провери, чрез опит, но само съзнанието е доказателство, а не някакви фикции. Кабала не отрича и не твърди нищо. Тя е просто практична методика за разширяване на нашето възприемане. По-малко философия и повече собствено преживяване, което може да се докаже чрез факти, без да прибавяш теории. Според принципа „По делата им, ще ги познаете“.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Наслаждението и страданието – това са две сили, посредством които се управлява нашият живот. Собственото ни вътрешно естество – желанието за наслаждения – ни принуждава да действаме съгласно изначално зададеният шаблон за поведение: да получаваме максимално удоволствие в замяна на минимални усилия. Винаги и навсякъде човек по необходимост избира наслаждението и избягва страданията. По това ние никак не се отличаваме от животните.

Наред с това, психологията е запозната с този факт, че може да се промени системата на приоритетите на всеки човек и да се обучи да си прави сметка за изгодата от своите действия. Ако убедително се опишат преимуществата, които ни поднася бъдещето, човек ще се съгласи да търпи сегашните трудности заради растящите приходи. Например: ние сме готови усърдно да се занимаваме, за да придобием професия, която с времето ще ни обезпечи висока заплата и уважавано положение. Всичко зависи от сметките, които си правим за предмета на очакваната изгода. Човекът изчислява  вложените усилия от предполагаемото наслаждение и ако остатъкът се окаже положителен, значи действието ще бъде осъществено. В това няма нищо освен сметката за цената, която ще ни се наложи да заплатим за бъдещия приход. Така сме устроени всички ние. (още…)

Filed under: Възпитание, Природа - Няма коментари→

През първата половина на XX век гещалтпсихологията предлага принципа на цялостния характер на човешкия разум. Представители на тази школа твърдят, че субективното преживяване е феноменален израз на различни електрически процеси в главния мозък. По аналогия с електромагнитните полета във физиката, съзнанието се разбира от тях като динамично цялостно «поле», в което всяка точка си взаимодейства с всички останали. Следователно, разумът се стреми към цялостност във всичките си действия, опитвайки се да намери връзка и завършеност даже в обичайните усещания. Но понятието цялостност, открито от най-новите клонове на психологията, значително надхвърля тази концепция. Оказва се, че общата сфера на разума и съзнанието формира неуловимо, но ефективно взаимосвързано цяло. Това означава радикално отклонение от класическата теория.

От класическа гледна точка картината на нашия свят се формира у човека благодарение на информацията, доставяна в мозъка от сетивата, тоест всичко онова, което човек възприема с разума си, първо трябва да премине през естествените му сензори. Днес водещите психолози и психиатри са стигнали до извода, че това не е така: понякога съзнанието ни се информира чрез така наречените трансперсонални елементи. (още…)

Filed under: Възприемане на реалността, Наука - Няма коментари→