Мнение: Чувствата ви лъжат? – Не се притеснявайте, те са предвидени основно за това. Всеки от нас живее в собствен индивидуален заобикалящ го свят, който е пълен с персонални усещания.

В тази реалност съществуват оптични илюзии, странни звуци, неразбираеми чувства и миризми, псевдохалюцинации (кинематограф, компютърен монитор).

Хората абсолютно достоверно виждат, чуват и усещат такива неща, които ги е нямало и не е могло да ги има. Гледате на бяло платно, осветено от прожектор, или на панел, съставен от RGB-триади, и определено ви се струва, че там се случват събития, които ви карат да се смеете и да плачете.

По същия начин мнозина достоверно са се сблъсквали с екстрасенсорни явления, реално са „видели“, „почувствали“, „чули гласове“, за тях всичко това е истина, „друга реалност“, в която те нямат никакви причини да се съмняват.

Понякога от сложната психологическа природа на човешките чувства може да зависи нечий живот. С каква степен на достоверност може да се твърди, че свидетелят наистина е видял и чул всичко това, което му се струва, без никакви съмнения във видяното и чутото?

Странна работа: еволюцията, която по идея трябва да ни доближава да главния обект на адаптацията — реалността, в действителност в много от случаите отделя психиката от него, заключва човека в индивидуално настроения, не винаги комфортен, но винаги детайлно прочувстван свят. Защо тя прави това?

Реплика: Развитието ни върви по две линии – за да можем в края на нашето развитие (1), да разкрием пълната му несъстоятелност (2). Именно това разочарование ще ни даде възможност да осъзнаем и да се съгласим да поемем по абсолютно нов път на развитието (3), противоположен на първия (1) – развитие, целящо единството, в което ще разкрием нов орган на чувствата и чрез него ще започнем съществуването си в новия, висш свят.

[135904]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Мнение: На всеки 100 човека, страдащи от самота, само 15 страдат от тежка загуба, а останалите – от неразбиране. Към 85% от човешката самота е тиха равносметка за множество различни неразбирания, разделени в три основни: не разбираш себе си, не разбираш другите, другите не те разбират.

Защо не ни разбират? – Защото самите ние не сме искрени, не търсим разбиране, не умеем да говорим за това, искаме да изглеждаме по-силни, отколкото сме.

Срещайки този, който е изключително важен за нас, с който няма да сме самотни, ние се срамуваме от собствената си уязвимост (слабости, незнание, неумение да танцуваме, да пеем, да варим супа, да забиваме пирони, да плуваме повече от останалите, да сме вещи в актуалната политическа ситуация). Ние се срамуваме и мълчим.

Мълчанията също могат да бъдат различни. Най-дразнещото е да мълчим с празни разговори или да демонстрираме сила там, където в действителност сме слаби. Тази измама ни струва близостта. Имайте мъжество да си признаете уязвимостта в очите на близък за вас човек. Неприятно е, но това е единственият начин да не оставаме самотни. Това, което ни прави уязвими, ни прави прекрасни, друг път към разбиране и близост няма.

Да бъдеш уязвим означава първи да кажеш „обичам те“, „слаб съм, не мога да го направя“, „ще съм самотен, ако си тръгнеш“, „сгреших, грешах, ще греша“. Да си уязвим значи да си признаеш собствената недостатъчност, слабост, същата тази, за която е нужен друг човек, за да не си толкова сам.

Реплика: Разкриването на човек пред друг човек е възможно само според степента на разкриването между него и Твореца – създателят на нашата природа, конструктора на всички връзки между нас. Когато разкриваме Неговия замисъл и Неговите действия в нашите свойства и постъпки, ние се избавяме от срама, отнасяме всичко към Него и се оказваме в прекрасния свят на съвършения Творец. А дотогава ще има много хора толкова самотни…

[114401]

Filed under: Здраве, Мъжът и жената - Няма коментари→

Мнение (Е. Брюн, гл. лекар по зависимост от наркотици, Русия): Днес светът се е разделил на две части: на тези, които смятат, че е разумно да се легализират наркотиците, и на други, които са категорично против. Но броят на противниците за легализация се съкращава.

Раздават се много гласове за легализация на леките наркотици. В някои щати на Америка е легализирана марихуаната за медицински цели, за болни.

В британската фармакопея през 19 век конопът е влизал за лечение на депресии, опиатът за лечение на психози, но светът се е отказал от това, тъй като последствията от такова лечение са по-лоши.

Днес всеки човек може да отиде при „зелен доктор“ и да каже: „Прекарах психотравма, жена ми/мъжът ми ме обиди“. И той изписва доза марихуана. Съществува пълзяща легализация на наркотиците. Това става в много щати на Америка, това става и в Европа. Русия е категорично против.

Цяла Европа е поразена от идеята за легализиране не само на еднополовите бракове. И Америка се движи в същата посока. Южна Америка се бори активно против легализирането, макар че там дъвчат кокаин. Арабският свят е категорично против.

Реплика: Писал съм много пъти, че кампанията против тютюнопушенето е като прелюдия към легализирането на наркотиците – за успокоение на масите.

[111802]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Защо постоянно чувствам отчаяние от това, че съм отделена от Твореца? Защо през цялото време се намирам в състояние на потиснатост, ако в действителност усещането за изолация от Твореца е лъжливо? Много се страхувам за своята психика, тъй като чувството за безизходица ме кара да плача.

Отговор: Заради отсъствието на подкрепа от обкръжението. Възможно е да съществува обкръжение, но Вие да не сте готова да приемете от него силата на общество. Всичко зависи от Вас. Дори виртуалната връзка може да поддържа човека в правилно състояние. Отчаянието Ви отделя от Твореца, а радостта Ви приближава. Такъв е смисълът на статията от „Шамати“ „Радостта – следствие от добрите дела“. Ако човек не е радостен, с това, той сякаш укорява Твореца, че неправилно е сътворил света, не оправдава Неговите действия. По този начин човекът казва, че Творецът е лош, и така сам себе си нарича грешник. Не заради своите действия, а заради настроението си!

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→