Въпрос:  Хуморът е дар, който е невъзможно да бъде развит. Само на развитите хора ли е присъщ?

Отговор: Естествено. Например, животните нямат чувство за хумор. Те имат желание да поиграят, може би да подражават на някого, но нямат чувство за хумор.

Хуморът е това, което е присъщо само на човека, но на развития човек. Хуморът е съединяване на противоположностите, които не могат да се свържат помежду си. Но човек намира особен път да ги свърже заедно, при това по най-неочакван начин. И в това той вижда особена прелест, блясък на ума.

От урока на руски език, 13.08.2017

[217568]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: Как да популяризираме необходимостта от обединение между хората?

Отговор: Виждаме, че в природата съществуват винаги две противоположни сили, като плюс и минус, север и юг – и едната сила не може без другата. Във всяко явление ние забелязваме тези две противоположни сили – при това отрицателната е не по-малко необходима от положителната.

Някога се опитваха да унищожат вълците, които нападат стадата. И това доведе до катастрофа в животновъдството. Това причини такова неравновесие в природата, че започнаха епидемии сред стадата с овце и сред останалите животни, с които вълците се прехранваха.

В природата няма полезни и вредни сили. И двете сили са полезни: и положителната, и отрицателната – и двете трябва да се намират в хармония помежду си.

Само на човешкото стъпало действа една сила, нашият егоизъм – отрицателната сила без каквато и да е положителна сила срещу себе си, с която да се намира в хармония. Затова трябва да постигнем обединение между нас, за да използваме тази отрицателна сила и да я превърнем в положителна.

От урок по статията ”Поръчителство”, 08.06.2014

[136806]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

От нас, на този път, се изисква преданост на душата, самоотмяна, или това, което се нарича „поемане върху себе си бремето на властта на Твореца“, т.е. себеотрицание. Наблюдаваме тези качества в животните: едно куче чувства много добре, ако със стопанина му се е случило нещастие или някакъв проблем, и е предано на стопанина си. За същата тази преданост на душата ли става дума или не?

Каква е разликата в предаността на неживото, растителното и животинското ниво от човешката? Робът свиква с господаря си, чувства своята зависимост от него и му става предан, като куче. По какво се различава той от роба на Твореца?

Робството на Твореца е преданост към природа, противоположна на моята собствена. Вътре в това себеотрицание се оказвам между две разделили се полярни точки. В мен е собственото ми желание за наслаждение, в което чувствам своя егоизъм, всякакви оплаквания, проблеми, разочарования. Чувствам всичко това и не го отричам, то живее в мен. Но над всичко това, над него бавно, стъпка по стъпка, придобивам осъзнаване и разбиране, преданост на душата към противоположно на моето свойство.

За мен е ясно видима, позната и разбираема разликата между двете форми на природата, намиращи се в мен. Моята преданост се издига над моето знание. Колкото повече е знанието, толкова по-високо се издигам над него, в обратна форма. Това различие, напрежение, разстоянието между егоистичната и алтруистичната природа, между намерението за получаване или отдаване, за себе си или за Твореца – разликата между тези две крайности расте все повече.

Казано е: „Колкото по-високо е човек, толкова повече е егоизмът му“ и „Невъзможно е да изпълним заповедта, без преди това да сме я нарушили“. Това означава, че трябва да паднем и да изпитаме все по-голямата дълбочина на своя егоизъм, злото начало, змея и само от там можем да се издигнем до още по-голяма висота на себеотрицание и робска преданост.

Тези две точки не се изключват взаимно – цялата дистанция между тях запълваме със своето осъзнаване, разбиране, любов, издигащи се над омразата. „Всички престъпления покрива любовта“. В това е разликата между нашата духовна преданост и простата религиозност.

Религията изисква от човек да върви със затворени очи – колкото по-малко разбира, толкова по-предан й е той. Той изпълнява всичко, което му кажат, без да търси разбиране. Колкото по-малко съмнения, колкото по-уверено върви напред със знамето в ръка и с фанатичен поглед, толкова повече похвали получава.

В кабала именно съмненията, объркването, различните вътрешни проблеми и изяснения определят богатството от вътрешни понятия, мисли, идеи. Всички те са противоположни на Твореца и работата заради отдаване, но именно над тях човек изгражда своята преданост, защото благодарение на тях той е способен да разбере и да почувства.

На тази основа той изгражда своето разбиране и усещане, възприема света отначало до край в двете форми на природата, във всички възможни чувства и понятия. Той не гледа с тесен поглед и не върви със затворени очи, а с пълно осъзнаване на егоизма, изгражда своето отношение към свойството отдаване, знаейки, че точно то е свойството  на Твореца.

Той издига свойството отдаване над свойството получаване и самостоятелно, осъзнато предава себе си в служба на отдаването и любовта. Те стават за него негови Богове.

От подготовката към урока, 22.01.2013

 [98502]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Имам  неприятното предчуствие, че дори и след сто години няма да разбера текста на книгата Зоар. Какво да направя?

Отговор: Така, както по-рано човек е искал “ да отхапе“ за себе си целия този свят, сега той иска да получи всичко духовно. Само по себе си желанието  е прекрасно. Но веднага, след като само възникне такава мисъл, човек трябва  да разбере, че тук има две противоположности: аз постъпвам в духовното, когато съм едно цяло с всички.

Как мога, със своето огромно желание за наслаждение, до такава степен да искам духовното и едновременно да бъда едно цяло с всички? Това е нереално! Само ако получа от обкръжението втора сила, противоположна на моето желание да получа духовното, независимо от останалите: „Каква работа имам с тях? Кои са те? Дали изобщо съществуват? Само аз имам отношение с Твореца! А вие всички можете да изчезнете..“ Такъв е човекът. И всеки, който е над своя приятел, притежава по-голям егоизъм.

Как заедно с това  достигам преданост на душата, когато постъпвам с всички и желая само да отдавам – до такава степен, че за мен нищо няма да има от това, и аз дори не узнавам, че отдавам, защото да знаеш за своето отдаване е вече  награда? Тази способност трябва да получа от обкръжението.

От една страна, в мен има жестока, необуздана сила – желание да се наслаждавам, и колкото повече – толкова по-добре, просто горя от желание да достигна духовното. От друга страна, чрез групата на мен трябва да ми въздейства светлината с противоположни свойства. Това се нарича „авиют/ дебелина на желанието отдолу и екран над него отгоре“ – и тогава в мен ще има съсъд/кли за разкриване на духовното.

От урока по книгата Зоар, 27.09.2011

[55884]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как да се обясни на хората ползата от обединението? Какво ще им даде то?

Отговор: Благодарение на обединението достигаш до равновесие с Природата и тогава няма да изпиташ недостиг от нищо.

Проблемът ни е в това, че всяко дело изисква от нас усилия, енергия. Но ако пребиваваш в равновесие с Природата, в съгласие с нея, то почти няма да прилагаш старание. Ти ще действаш като вечния двигател, на практика без гориво, без усилия, без съпротивление.

Днес всички твои действия са предизвикани от това, че си противоположен на Природата. Но представи си обратната ситуация: където и да отидеш, веднага всички са готови да ти помогнат изцяло, и ти на тях. Всичко става неизмеримо по-лесно, губиш неизмеримо по-малко енергия, материал и време, имаш неизмеримо по-малко проблеми. И така е във всичко.

Равновесието снема напрежението: ти встъпваш в такава връзка, която обезпечава свободното движение един към друг. Това се отнася до производството на каквото и да е и към всичко, което извличаш от Природата. Навсякъде възниква изобилие, защото във всеки елемент ни се разкрива вътрешната светлина, допълнителната енергия.

Навремето разузнавачите, изпратени по земите на Израел, след четиридесет години скитане из пустинята, разказвали за нейните огромни плодове. Именно това са имали те в предвид. Да, тежко е това, но друг изход няма. Aко искаш да добиеш блага за цялото общество, необходимо е да отмениш, да ликвидираш противоположността ни с Природата.

От урок по книга „Зоар”, 12.08.2011

[51082]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Световен конгрес: ”WE!”, Ню Джърси, урок N:3

Въпрос: Как да избегнем разрушаването на духовния храм, който ние сега строим между нас?

Отговор: Науката Кабала говори за това, че всички разрушения, и въобще всички събития, случили се досега по света, – са били необходими.

Всичко това е било необходимо затова, за да успеем да съединим заедно двете сили: силата на Твореца и силата на творението, силата на Бина и силата на Малхут, да ги внедрим една в друга, да ги смесим помежду им. Тогава природата ни ще включи в себе си свойствата на Твореца и ние ще постигнем подобие с Него.

С други думи, ние ще останем в егоистичната си природа, само ще придобием външната Му форма – формата на силата на отдаване, която се и нарича Творец.

Но ние сами не можем да съединим тези две природни сили. Защото в духовния свят, в това духовно поле, – „минус” и ”плюс” не се съединяват помежду си. Те могат да се приближат една до друга само при условие, че тях ги ”развалят”. Колкото са по-противоположни, толкова повече те се отдалечават и обратно: колкото тази противоположност е по-малка, толкова в по-голяма степен те се съединяват помежду си.

Да се внедри ”плюс” вътре в ”минус”, силата на Твореца в силата на творението – това е невъзможно. Даже в нашия свят технически не бива да се съединяват помежду си две противоположни сили, а само с помощта на взрив. И тогава, за сметка на силата на удара казваме, че един метал може да влезе вътре в друг и да се разпространи в него.

Същият този процес е станал и в духовното, и се нарича разбиване на духовния съсъд/желание – разрушаването на Първия и Втория храм.

Духовното състояние се определя от силата на светлината Хохма или силата на светлината Хасадим. Тогава разбиването е било длъжно да се разкрие на тези две нива. Съответно това се и нарича разрушаването на Първия и Втория храм.

След като са се разрушили тези два Храма, в продължение на 2000 години, е произтекло смесването на Бина и Малхут, което сега завършва. Всъщност, този процес вече е приключил в средата на двадесети век, и на основата на това смесване е започнало поправянето.

Ние – сме първото поколение, встъпващо в този процес на поправяне. А поправянето повече не може да доведе до разбиване. Защото всички разбивания са произтекли затова, за да се съедини силата на Твореца със силата на творението и с това да дадат сила на творението да се уподоби на Твореца.

Затова не трябва да се страхуваме от разрушаването на Храма (от ивр. бейт а-микдаш: ”бейт”-дом, кли, а ”микдаш” – святост, отдаване, любов) – на нашето общо кли. Защото разрушенията са били необходими за това, за да се осъществи правилно това съединение.

От 3-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39837]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Във „Въведението в науката кабала”, Баал а-Сулам пише, че и желанието, и неговото напълване идват от Твореца. Какво тогава е било създадено като „нещо от нищото”?

Отговор: „Нещо от нищото” също произхожда от Твореца, но не пряко. Няма действие, което да не изхожда от Него. „Нещо от съществуващото” – това е самото изобилие, самият Творец, нашият корен. А по-високо се намира Неговата същност, за която не можем нищо да кажем. Започваме отброяването от определен източник, точно както човекът произхожда от родителите си.

По такъв начин, „нещо от съществуващото” произхожда от Твореца – това е самият Творец по отношение на нас: изобилието, желанието за отдаване, Добрият и Творящ добро, замисълът на творението, целта на творението – всичко се намира там.

И ето, в това изобилие възниква „нещо от нищото”. Откъде? От нищото. Как? Не е известно? Става дума за действие на Твореца, което може да извърши само Той: изобилието започва да създава в себе си ответното желание за получаване. Ние не си задаваме въпроси за този момент, защото именно това е творението, създадено като „нещо от нищото”. Засега не постигаме тази точка, а изучаваме всичко освен нея.

Необходимо е да развием своите желания, да ги поправим докрай. Тогава, нашият съсъд ще бъде точно като изобилието и може би ще стане възможно да разберем, какво е „нещо от нищото”. Кабалистите не говорят за това, но както изглежда – така и ще бъде.

И така, „нещо от съществуващото” идва при нас пряко от Твореца и се представя във вид на дясна линия, на отдаване, на поправяне и напълване. А „нещо от нищото”, идва от Него непряко. Казано по друг начин, за да можем ние, творенията да Го познаем, Той ни е създал противоположни на Себе си и постепенно разкрива в нас тази противоположност.

Според степента на нейното разкриване, получаваме възможност да разберем „преимуществото на светлината от тъмнината”.  Защото виждаме двете плоскости: противоположността на отдаването, любовта и цялото благо, криещо се в изобилието, а също и самото изобилие. Когато тези две свойства се сблъскат в нас, получаваме впечатления, които се наричат съсъди, желания.

Недостигът и напълването в мен, отново и отново се сменят едно с друго и от тяхното търкане се получават искри, които стават съсъди. Цялата наука кабала е методика за изграждането на съсъда, съответстващ на изобилието.

А самото изобилие не предизвиква въпроси – няма смисъл да се задават въпроси за нещо, което е неограничено. Изобилието е цялото благо, всемогъществото, изхождащо от Твореца – то вече съществува. Недостига само съсъда. И затова, всички наши въпроси, молитви и обращения, нашият плач, нашият път е само „монтиране” на правилното желание, което ще ни позволи да усетим изобилието.

Не можем да се заблуждаваме по отношение на този въпрос – в противен случай ще бъдем като деца, плачещи за нещо, което не могат да получат, и което са неспособни да усетят заради липсата на правилно желание. По същия начин, късогледият човек не може да види нищо без очила. Ето защо имаме нужда от науката кабала, обясняваща как поетапно да формираме желанията в причинно-следствена последователност, докато творението не успее да възприеме цялото изобилие.

От урока по „Въведение в науката кабала“ (Птиха), 23.05.2011

[43762]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Всичко е създадено от една мисъл и тя обхваща и включва в себе си всичко – от началото на творението до неговия край. Там е заключено всичко, което изхожда оттам заради нашата непоправеност, и ние се виждаме като разделени на части и противоречащи си един на друг до крайна степен.

Но цялото това разделяне и отдалечаване, целият „антагонизъм“, разделящ тези части и тяхната противоположност, съществува само в нас самите, в нашето възприятие. На нас просто не ни достига единство, за да ги видим като едно цяло, където всички детайли се допълват взаимно.

Ако поправим своето желание, въоръжавайки го с намерение „заради отдаване”, то тези два полюса (левият и десният) ще се свържат и ще се съединят в средната линия. И тогава за нас всичко ще се съедини в едно – и силата на Твореца, и силата на творението. И така ще разберем, че всички сили на разделянето, които са ни разкъсали на части, са били необходими само, за да се разкрие нашето единство. Иначе не бихме могли да го постигнем! Защото преимуществото на светлината ще се узнае от тъмнината.

Преимуществото на светлината – единството, отдаването, любовта, се постига от тъмнината – от обратните състояния. В противен случай няма да мога да постигна това, да разбера и усетя вкуса на сливането. Човек разбира всичко само от контраста на двете противоположности.

Затова в замисъла на творението има само едно свойство, а в творението има две противоположности – за да може да поправи себе си и да ги съедини в едно. Тогава то ще стане подобно на Твореца.

Съвършенството на Твореца е в едно Негово свойство – в отдаването. А творението е съвършено, ако съдържа в себе си двете качества – желанието за получаване, но заради отдаване. Неговото намерение е отдаването, а като противоположност на това то притежава желание да получава напълване. И заради разликата между тях постига единство.

Затова е казано, че „колкото е по-голям човек – толкова е по-голям неговият егоизъм”. А най-голямата разлика и противостояние се проявяват преди постигането на самата Безкрайност. Там човекът чувства безкрайния разрив между получаването и отдаването, невъзможността да ги съедини и допълни едно с друго. По този начин усеща нещата, преди да направи своето последно поправяне.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 15.05.2011

[43098]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Живеейки в нашия свят, изграден единствено върху егоистичното желание, не си даваме сметка, че сме обладани от единствената цел – неговото напълване. В момента, когато то се издигне в нас, ние веднага се втурваме да изпълним неговото искане. И колкото по–гръмогласно изисква то, толкова по-енергично действаме.

Тъй като егоизмът е единствената сила, действаща в нашия свят, и ние не чувстваме, че сме управлявани от нея, напълно зависими от това желание и живеем вътре в него. Това животно е наш господар, властващ над нас. Така сме се родили и така продължаваме целия си живот, дори неподозирайки, че сме под чужда власт.

Първия път, аз започвам малко да се отделям от него, когато в мен възниква въпросът: „В какво е смисълът на моя живот?“ Всъщност, аз питам: „Къде се намирам? Кой ме управлява? Защо? Има ли нещо извън тази власт?“ Това ме заставя да питам втората сила – силата на отдаване, която започва да се пробужда в мен.

Това все още не е истинската сила на отдаване, но вече е нейният зародиш, нещо, противоположно на получаването. И затова започвам да питам, каква е причината егоистичното желание изцяло да властва над мен, и започвам да се чувствам не много приятно.

Тъй като, ако ме управлява само един господар – всичко е наред. Така е прието в света, тук всичко е ясно, и всички се намират под негова власт. Човечеството се развива така хиляди години, изпълнявайки всеки път изискванията на своето егоистично желание, без да задава излишни въпроси. То е като цар, и на всички е ясно, че всичко е в негова власт, а ти си му подчинен.

На човек му става даже по–удобно и по–приятно, ако забелязва и разбира вида на силите, заповедите и указанията, които идват при него от егото му и го задължават да действа. Тогава вече той знае, че няма избор, и това го освобождава от излишни съмнения и угризения на съвестта.

Много по-трудно и сложно е човек да чувства, че съществуват две сили, борещи се една с друга. И не е ясно – на чия страна е истината? Това е вече трудно да се реши.

Но е невозможно да се расте под влияние на една единствена сила. Невозможно е да бъдеш независим и да усетиш истинската действителност. Тъй като, ако си под управлението на една сила, ти ще живееш, като мравката, и няма да се издигнеш над животинското съществуване – както всички животни, които чувстват само дадения им миг от живота. 

Дори и ако питаш нещо за своя живот, то не е за неговата същност, а за същността на управлението, тоест защо в момента съм завладян именно от това желание, а не от друго.

Тъй като желанията в човека постоянно растат, струва му се, като че ли това е неговото истинско развитие. Той не разбира, че променяйки желанията, всъщност не променя нищо. Ако вчера съм жадувал пари, то днес сменям парите за власт, а утре – за почест и т.н.

И това не означава, че излизам извън природата си! Просто природата се променя и ми показва, под влияние на моите вътрешни информационни гени, или външното обкръжение, че моето егоистично желание се е изменило, и сега аз се подчинявам на господаря, който се е въплътил в друг образ.

Идва посланник от царя и казва: „Днес ще работиш на полето ми“. Утре идва друг посланник и казва: „А днес ще работиш в моята фабрика“. Вдругиден, още някъде, и така – всеки ден. А на мен ще ми се струва, като че ли това е мой личен напредък и развитие. Но, разбира се, че тук няма никакво истинско развитие, тъй като аз пак си оставам роб, неразбиращ, безчувствен и без никаква свобода.

Свободата от своя егоизъм започва, когато аз се запозная с противоположността на силата, властваща над мен сега. В мен поставят искрата на свойството отдаване, противоположно на моето его, и ме водят в група, където мога да започна да я реализирам – с помощта на учител, учене, книги и група. Всички тези средства са ми дадени за да развия тази втора сила, която ще може да ме защити от моя господар – желанието за наслаждение.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 11.05.2011

[42790]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние искаме да разкрием пътя към Твореца, добрия и творящия добро, към единната Сила, действаща в света. Науката кабала – това е методиката за разкриване  силата на Твореца, която човек трябва да постигне, живеейки в този свят, тук и сега.

Да разкрием добрия и творящия добро, можем само от двете противоположности. Усещайки, измервайки доброто и злото, определяме едното относно другото. Ние, творенията, не можем да изпитваме само зло или само добро, нашите усещания и измервания винаги лежат между тези две сили, които и ни придават чувството за живот, за битие.

И затова, за да разкрия, да усетя Твореца, преди всичко, трябва да си набавя „съсъди“, желанията, усещащи двете противоположности: добро и зло, горчивина и сладост, плюс и минус. А след това тези два полюса трябва да станат за мен силата на Твореца и противостоящата Му сила, за да мога посредством тях двете да разкрия, да придобия Висшето измерение и да започна да живея в него.

Как да направя това? Тези две сили действат в света на Безкрайността, както в началото на творението, така и в неговия край. При това, ако в началото съвършенството произтича от Твореца, то в края идва от творението, завършило своето поправяне.

Тези две форми на съвършенство, вече съществуващи в Безкрайността, преднамерено се спускат в нашия свят, формирайки по пътя си стъпалата от светове с всички техни външни форми на обкръжение, по които душата трябва да се издига и усъвършенства, докато не разкрие Твореца, приобщил се, прилепил се, присъединил се към нея.

В крайна сметка, ние виждаме, че нашият свят е създаден по забележителен начин: той е най-много отделен от духовното съвършенство и хармонията на сливането с Твореца, но от друга страна, независимо от максималното отделяне, във всички детайли на нашия свят има всички необходими условия за духовен подем, и нищо освен тях. Трябва само да се възползваме от тези средства на пътя и да достигнем света на Безкрайността.

Как да разкрия този правилен ред? Как да видя, че целият свят ми е нужен, че в мен няма нищо излишно? Как да построя всичките тези елементи на света, придавайки на всеки от тях правилната тежест и вид?

Защото, тогава ще започна да се издигам от този свят по духовните стъпала, все по-вярно да подреждам силите, детайлите на възприятието и свойствата в себе си, и в обкръжението. Със своето правилно отношение аз ще изграждам, ще създавам, ще съставям от елементите на този свят всичко повече, и по-висок свят, докато не достигна Безкрайността.

Така, кабалистите ми казват, че изходната точка, от която започвам правилно да изграждам себе си – това е разбирането на основополагащия принцип: всичко, което ще се случи с мен по пътя към Безкрайността, и самата Безкрайност аз ще разкрия само във взаимоотношенията между хората.

Ако след години учене, участвайки в живота на групата и в разпространението, човек достига до такова решение, ако осъзнае, че всичко се реализира само във взаимоотношенията между хората – по този начин той поставя крака си на основата на стълбата.

Това не е просто, става въпрос за много ценно състояние. Изискват се много години на развитие след идването в науката кабала, преди човек да се докосне до долния край на стълбата. Затова Баал а-Сулам и пише в статията „Мир в света“: „Доброто и злото се оценяват по действията на личността в отношенията на обществото“.

От урок по статията „Мир в света“, 11.05.2011

[42779]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→