Откъси от моята бъдеща книга „Пътеводител към книгата Зоар”

Висшите светове не съществуват във физическото пространство, те са подобни на свойствата, които нямат места, обем, тегло и размер.

Човек, пребиваващ в егоистично желание, дадено му по рождение, чрез своите свойства образува в усещанията си „този свят”. Ако в него се разкрие „точката в сърцето”, то той започва да  се стреми към постигане на висшето измерение.

Работейки върху себе си в група от хора, изучаващи кабала, човек започва да привлича върху си свише, през всичките светове светлина от нивото на „Безкрайността”.

Тази светлина създава в него потребност от взаимно постигане с групата на свойството отдаване – Малхут на света Ацилут. Достигайки нейното стъпало, той започва да усеща Твореца, да му отдава така, както Творецът на него.

Общото желание на обединените в света Ацилут души, се издига към Зеир Анпин, и по-нататък, към Аба ве Има,  и по-нагоре, до света на Безкрайността. Тогава от света на Безкрайността се спуска светлината, минава през всичките стъпала обратно до душите и ги изпълва.

Получавайки напъването, душите растат и се свързват с Зеир Анпин, който им отдава. И това се нарича обединение между ЗА и Малхут, на Твореца (Кадош Бар Ху) с Шхина, сливането на душите с Твореца.

Необходимо е да бъдат извършени много такива действия, докато всички желания вътре в душата се реализират и постигнат сливане с Твореца. Когато всички желания се поправят и започнат да отдават на Твореца, така както Твореца им отдава, ще настъпи пълното поправяне (Гмар Тикун).

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Ако четейки Зоар и срещайки имена като Яаков, Исав, Авраам, Ной, ние ще приемаме всички свои предишни представи за Тора, като някакъв исторически разказ и ще се объркаме тотално. Изобщо няма да разберем, за какво ни разказва Зоар.

Необходимо е да влезем в едно като че ли празно космическо пространство – няма земно кълбо и нищо, което някога на него се е случвало, всичко това така ни се е струвало.

Времето, движението и пространството са само илюзия, съществуваща във нашето въображение.

Мислим си, че нещо е съществувало преди хиляди години и сега правим разкопки и дори намираме някакви кости като доказателство, но всичко това съществува само в моето възприятие и усещане и това аз наричам реалност.

А аз искам да достигна до правилното разбиране, до желанието, в което съществува решимот (информационните гени) и именно него изследвам, а не археологическите разкопки.

Искам да видя целия този свят намиращ се вътре в моето желание, само там в действителност съществува той! Нужно ми е да премина към възприемане на истинската действителност, вместо въображаемата.

Искам да видя обкръжаващите ме хора като различни форми, образи вътре в моето желание, а не като привиждащите ми се физически тела.

Искам да видя, че вътре в моето желание се вмества цялата реалност, включително дори Твореца. Тогава то се нарича Малхут в Света на Безкрайността.

Длъжен съм да съединя всичко заедно – всичко се намира вътре в едно желание.

Там виждам различни образи, действия, движения във времето и пространството: материални и духовни, защото в мен действа светлината, Творецът и така постепенно, стъпка по стъпка ме води към истинското, правилно разбиране на Неговите действия.

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Днес пред нас се разкрива общата система на Природата. В тази обща система действа законът за всеобщата взаимозависимост. Ако всички ние сме свързани един с друг, то всяка добра или лоша постъпка все някога ще ми повлияе.
Формулата на успеха зависи от общата система, от състоянието на всички детайли. Разбираемо е, че нито един компютър или разум в света не е в състояние да прави такива разчети. Още повече нищо не може да бъде пресметнато предварително. А ако човек иска да се придвижи напред по собствено желание, без просто да бяга от преследващите удари? Завися ли от това, което са направили останалите хора, без нещо да мога да променя?
Ако искам да напредвам като свободен човек, то трябва предварително да зная всички условия. Само че, предварително нищо на никого не е известно, защото всички притежават свобода на волята. Но кой може да притежава свобода, ако той изцяло зависи от състояния, причинени от останалите? Получава се един затворен кръг. При обичайните за нас понятия време, движение и пространство, в нашата егоистична, детерминирана форма на мислена, ние сме неспособни да управляваме подобна ситуация.
Но има един прост, логичен извод: ако искаш да управляваш подобна система, за теб съществува една единствена възможност – да се издигнеш над своите лични сметки и да работиш само в интерес на цялото обществото, без да се вглеждаш в своето собствено състояние и в действията на всички останали хора. Не е важно, в какво състояние се намира цялата тази огромна система, трябва само да се въздигнеш над себе си и да отдаваш на всички. Това е единственото правилно решение в една затворена система. Не съществува друга формула за успех !

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Възможно ли е да бъде разкрита цялостната система на реалността и да се извършват правилни изчисления? Дори физиците, имайки на разположение най-съвременните компютри, не могат да изчислят точното разположение на електрона в следващата милисекунда. И какво означава пълно разкриване на мирозданието?

Отговор: Разбираемо е, че физиците, действащи вътре в материята не могат да знаят, какво ще се случи в следващия миг. Особено, когато те навлизат в своите изследвания толкова дълбоко, че изчезва ясната граница между материал, вълни и други форми на съществуване, и те започнат да се оплитат в понятията време, движение и пространство. На тази граница нашите органи за възприятие престават да възприемат явленията.
Истинската реалност се разкрива във вид на сили, управлявани от природата. Тези положителни и отрицателни сили се обединяват в своя източник, който се нарича Висша сила. Това знание обезпечава правилна основа на човек за извършване на верни изчисления.
Нашият свят – той е следствие от сили, спускащи се в него свише. Затова, ако не се издигнем на по-висока степен, то завинаги ще си останем тук в мрак, никога няма да разберем, защо всичко се случва по този начин и винаги ще грешим! Ние дори няма да разберем, в какво точно бъркаме.
Ако искаме правилно да съществуваме в този свят, към какво ни обвързва природата, то ще успеем да направим това, само ако се издигнем на следващото ниво. Това означава да разкрием общата сила, действаща в природата, да разберем формулата, по която тя въздейства на всички части от мирозданието, позволяваща извършването на всяко действие в равновесие с цялостната природа и тогава да достигнем до приятно съществуване.
Тази обща сила (Природа или Творец), със своите удари ни показва, че сме направили неправилни изчисления и сме сгрешили пътя, и по този начин ни принуждава да се издигнем на нейното ниво. Ако не се издигнем на нивото на Висшата сила ни очакват страшни страдания.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение: Счита се, че паметта се намира в мозъка, но експериментите досега не са я намерили в нито един от отделите на мозъка. Компютърният диск притежава постоянен формат и затова винаги дава същата записана информация. Но клетъчните и химическите съставляващи на мозъка са в постоянно взаимодействие и се променят. Как може да се съхрани паметта в постоянно променящият се мозък? Ако мислите и паметта се съдържат в главата, как те могат да се подлагат на влияние отвън? Биолога Р. Шелдрейк: паметта се намира не във мозъка, а в полето, което обкръжава и пронизва мозъка. А мозъка, като един приемник, борави с информацията на това поле (както радиоприемника улавя радиосигналите). Всеки организъм е напълнен отвътре и е обкръжен отвън с поле, което определя неговата форма и съдържание. Организмите са свързани с поле, с натрупана памет, която, като единно цяло, са преживяли в миналото. Чрез това поле те влияят един на друг. Истинското хранилище на възпоменанията се намира в пространственото измерение, което засега е недостъпно за нашите наблюдения. Мозъкът не е хранилище на информация или разум, а прибор, изпълняващ съединението на човек с неговото външно поле.

Кабала: В нас се намират верига от информационни записи (решимот). Тези записи, под въздействието на обкръжаващото ни поле (светлината), един след друг „оживяват“ – превръщат се в усещаната от нас динамична картина на света. То е подобно, както от паметта на компютъра се извлича и пуска записано видео. Ние не можем да влияем на веригата от записи. Но имаме възможност да се запознаем с програмата за тяхното пускане и гледане и със собствените ни усилия, да способстваме за успешното им реализиране. В такъв случай, ние като че ли сами пускаме в действие програмата и постигаме нейната причина, течение и цел и по такъв начин се повдигаме на нивото на Създателят.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

През първата половина на XX век гещалтпсихологията предлага принципа на цялостния характер на човешкия разум. Представители на тази школа твърдят, че субективното преживяване е феноменален израз на различни електрически процеси в главния мозък. По аналогия с електромагнитните полета във физиката, съзнанието се разбира от тях като динамично цялостно «поле», в което всяка точка си взаимодейства с всички останали. Следователно, разумът се стреми към цялостност във всичките си действия, опитвайки се да намери връзка и завършеност даже в обичайните усещания. Но понятието цялостност, открито от най-новите клонове на психологията, значително надхвърля тази концепция. Оказва се, че общата сфера на разума и съзнанието формира неуловимо, но ефективно взаимосвързано цяло. Това означава радикално отклонение от класическата теория.

От класическа гледна точка картината на нашия свят се формира у човека благодарение на информацията, доставяна в мозъка от сетивата, тоест всичко онова, което човек възприема с разума си, първо трябва да премине през естествените му сензори. Днес водещите психолози и психиатри са стигнали до извода, че това не е така: понякога съзнанието ни се информира чрез така наречените трансперсонални елементи. (още…)

Filed under: Възприемане на реалността, Наука - Няма коментари→

„Целият живот? Не, не може да бъде“. Така си мислех аз, гледайки как моят татко стои в антрето, вече с празнична шапка, в габардиненото палто, и мърмори: „Цял живот в търсене!“,  а ние се суетим из апартамента, в търсене на забутаните някъде билети за театър, или пък на подаръците и адресите на нашите познати, при които трябва да заминем сега.

Да наречем целия живот търсене! Не, това не беше за неукрепналото съзнание на растящо същество. Търсенето не доставяше удоволствие, животът в настоящето ми се струваше само едно малко преддверие, през което можеше, ритвайки вратата, да влезеш в светлия, движещ се напред вагон на живота, пълен с интересни хора, седящи в удобните купета. Там нищо не трябва и да се търси – всичко е под ръка и всичко е завинаги. (още…)

Filed under: Възпитание, Мир, Образование - Няма коментари→

Развитието на езика винаги съпътства развитието на обществото. Ако у нас се появява ново понятие, ние трябва или да измислим нова дума, или да използваме стара дума с ново значение. В българския език думата  „духовно“ има две основни значения. Първото – духовно, свързано с религията, второто – културно явление, не свързано с религиозните направления – също наричат духовно действие. Но в последните години тази дума придоби още едно значение, за което и искаме да поговорим.

Отдалечаването от религиозното мислене през последното столетие предизвика ново отношение към духовното. Ако за религиозния човек понятието за Твореца е абсолютно непостижимо и се приема като даденост, то човекът на науката, на техническия прогрес, не е съгласен да приема информация без проверка. Той сам открива, сам иска да бъде творец. Именно затова стана изместване на смисъла на понятието  „духовно“ от религиозните насоки към културното творчество. (още…)

Filed under: Духовност, Образование - Няма коментари→

За това, че времето е индивидуално за всеки обект, без да говорим за субектите, говорят не само теорията за относителността. Откритията в областта на квантовата физика, откриването на реликтовото излъчване, идеята за информацията, като отделна субстанция – която нито е материя, нито е енергия – не толкова изясниха картината, а по скоро изгониха аксиомата за „глобалното време“ и я превърна в най-добрия случай в теория. При това в теория, не развиваща се, а „глухо” отбраняваща се и на практика лишена от възможност за контра атака. (още…)

Filed under: Възприемане на реалността, Природа - Няма коментари→