Въпрос: Във всеки човек има психологическа матрица за възприемане на лидера. Когато човек вижда някого, стоящ „отделено“ от групата, той психологически го възприема като нещо отделно. Явява ли се открояването на фанатични лидери следствие от това, че така ги възприемат масите? Как може да стане хармоничен преход, за да може не фанатиците и не управителите, а именно мъдреците да идват на власт? Тоест, в психологическата матрица на хората те трябва ли също да бъдат лидери?

Отговор: Да. За това са необходими две условия. Първо, мъдрецът трябва да разбира какво му е необходимо, за да стане лидер, или даже, в някакъв смисъл, диктатор на своята идея и да я наложи на обществото, в името на неговото благо.

Трябва да излезе от тясното си пространство, да се спусне до такова ниво, че обществото да го разбере, и да започне да работи в широки кръгове на обществото. Той трябва да създаде малка група от единомишленици, ученици, които ще могат да проповядват неговите идеи.

Всъщност това са същите тези пророци, които идват в света и пророкуват, т.е. проповядват идеите на мъдреца. По принцип ние вече някога сме наблюдавали това в историята при възникването на религиите.

От една страна, това е сериозна, голяма работа, която трябва да проведе мъдрецът. От друга страна, той може да работи само при особена подготовка на обществото, в което трябва да се прояви социална, еволюционна необходимост, говореща за това, че обществото се нуждае от предлаганите от него знания.

Затова мъдрецът и обществото трябва да се пресекат: обществото трябва да „разбере“ предложенията на мъдреца, неговата концепция, като необходима за оцеляването. И тогава ще стане тяхното съвместно взаимодействие: обществото е съгласно да се учи при мъдреца, да бъде „под него“ или под неговите ученици.

И това зависи не от хората, а от нашето еволюционно развитие. Затова нашето развитие и се нарича кризисно, защото то е съвършено непрогнозируемо от нас и става неочаквано, разрушавайки нашия предишен начин на живот.

Скоро ще видим как ще лъснат противоречията между това, което е възможно, и това, което всъщност има в човека и в цивилизацията. В свят, пълен с изобилие, ще има глад. При безграничните възможности да бъде здрав, целият свят ще е болен. Независимо от наличието на огромни източници на енергия, ще страдаме от техният недостиг и т.н.

Объркано, обезкървено от междуособици и всевъзможни проблеми, обезсилено, на неспокойното човечество ще е непонятно: „Защо се случва това с нас? Към какво ни води всичко това?“. Но от друга страна, в него постепенно ще възниква вътрешен въпрос: „За какво съществувам? В името на какво страдам?“.

Така сме устроени в своето еволюционно развитие, че нашите вътрешни желания постепенно се трансформират, и в крайна сметка в човечеството възниква въпросът за разкриване на смисъла на живота. Затова нашият следващ етап се явява познанието, разкриването на смисъла на земното съществуване и съществуването на цялото мироздание.

В такъв случай на обществото няма да му е трудно да определи кой може да го ръководи – човекът, който ще напълни живота им със смисъл. И тогава се появява мъдрецът със своите пророци, ученици, ръководители, възпитатели, които като лидери на обществото ще могат да организират човечеството. Тази група, подобна на библейският Синедрион, ще стане духовният връх на света.

От ТВ програмата „През времето“, 18.03.2013

[108847]

Filed under: Възпитание, Интегрално възпитание - Няма коментари→

Хората с точка в сърцето са получили разбиране, средство, възможност да помогнат на света. Колкото сме получили, толкова и трябва да претворим в живота, реализирайки се на всичките сто процента.

Още имаме време: хората засега още търсят причината за бедите, възможността да подобрят ситуацията. Но след това човекът ще разбере, че няма частно решение за неговата страна, защото тя зависи от целия свят. „Защо тогава да излиза на площада? С какво ще помогне това? Значи, аз трябва да призовавам към целия свят? Да. Хайде заедно да намерим какво сме пропуснали тук, хайде да разберем откъде ще дойде помощта“.

И тогава народите ще се обърнат към нас. Така пишат пророците, разказвайки за много тежки страдания по целия свят. Това вече не са безредия с местно значение, а епидемии, стихийни бедствия и т.н. И всичкото това е, за да се окаже натиск на Исраел, какъвто и малък да ни се струва в глобалния мащаб.

Пред очите ни се разиграва световна драма. В Израел ние все още не се намираме в положението на тези хора, които са останали без работа и без необходимите социални услуги, такива като здравеопазване и социално осигуряване. В САЩ, например, огромен брой длъжници са неспособни да изплащат ипотечните заеми, а техните домове в това време са загубили цената си и струват много по-евтино, отколкото взетия за тях банков кредит.

Положението е много лошо. Хората ще видят това, когато кризата стане по-интегрална и нагледна в своята глобалност. Неслучайно представителите на Голямата осморка, събрали се в Довил, проведоха безсъдържателна среща.

Аз не им се присмивам, тук наистина няма какво да направиш. Настанала е голяма беда – всички разбират, всички мълчат. Но и да не се срещат не могат, нали трябва да показват, макар привидно някаква дейност.

От урока по статията „Свят“, 30.05.2011

[44340]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

„Зоар” говори само за разкриването на връзката между нас. Пророците са велики кабалисти, които са проникнали през своето его, за да видят връзката между всички души и сега ни разказват за разкриването на тази връзка в келим/желанията, и за напълването й със светлините.

Те казват, че само това могат да разкрият, че всичко се разкрива само във връзката между душите – желанията на отдаването и любовта на хората.

Баал а-Сулам пише, че книгата „Зоар” е изпълнена с неразбираеми образи, че ни обърква. Но не е възможно да ни бъдат предадени в друга форма големите разкрития, които са постигнали авторите на „Зоар”.

Защото именно те са разкрили реалността на всичките 125 духовни стъпала и през цялата история не е имало друга група кабалисти, която би могла да бъде сравнена с тази велика група.

Но, предавайки своите постижения, те не са могли да го направят пряко, а трябвало да понижат тяхното ниво и да ги облекат в подходяща за нас форма. Представете си: раби Шимон говори за онова, което постига, а всички ученици го слушат и обсъждат разкритото от него – раби Аба ги слуша и записва всичко, което казват. Тоест раби Аба чува онова, което раби Шимон говори на всичките си 9 ученика – на цялото това кли/съсъд, състоящо се заедно с него/кетер, от 10 сфирот.

Раби Аби включва всички тях в себе си, защото всички те са учили чрез взаимното проникване един в друг, образувайки пълно кли/съсъд. Затова раби Шимон извършва разкриване вътре в съсъда от десетте съединили се заедно души. Раби Аба, който е един от тях, взема оттам тяхното напълване, за да облече това разкриване в думи, тъй като по природа притежава тази способност.

Как е говорил раби Шимон – не ни е известно. Знаем само, как раби Аба го е написал в книгата „Зоар”. Всичко е предадено чрез него, така както той го е облякъл – и в такъв вид стига до нас, спускайки се през много стъпала в различни одежди. Написано е, че раби Аба е умеел да разкрива чрез тайна, в единството на две противоположности – тоест да защити разкриването така, че то да стигне до човека в скриване. А скриването, на което човек се натъква, ще му помогне да стигне до вътрешното разкриване.

Затова трябва постоянно да се стремим към вътрешната светлина, вътрешната сила, скрита в тези думи, написани преди 2000 години, от нивото на духовното постигане на ГАР (трите горни сфирот) на света Ацилут. Точно това е причината, поради която тази книга се нарича „Зоар” – висше светене.

В степента на нашия стремеж, на желанието ни да се съединим с тези велики души, да се включим в тях, можем да разкрием онова, което са усетили и описали в „Зоар”.

От урока по книгата „Зоар”, 22.03.2011

[38779]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

От статията на Баал а-Сулам „Кабала и философия”: Докато Цар Соломон (Шломо) не пристигнал в Йерусалим, не могъл да измести от своя трон Ашмадая, представящ себе си за цар Соломон (Шломо).

По същия начин, мъдреците на кабала гледат на философската теология и се оплакват от това, че са похитили горната обвивка на тяхната наука, която е била придобита от Платон и неговите гръцки предшественици при изучаването на книгите на пророците на Израел.

Те откраднали основните положения на мъдростта на Израел и я облекли в дрехи, които не им принадлежат. И до днешния ден, философската теология тържествено седяла на трона на кабала, наследявайки нейното място.

Гръцките философи се учили от пророците – кабала била открита за всички още от времената на Авраам. Но от друга страна, те не могли да се издигнат до висотата на духовното разкриване, защото това изисквало огромни усилия и затова взели само външната част на тази наука – не заради поправянето на човека, а само заради знанието.

Първият признак, по който може да бъде определен кабалиста е да се види чий ученик се явява. Не е възможно да получи духовно постижение, ако не е бил предан, близък ученик на истински кабалист

Макар това, че е бил ученик на известен кабалист, все още да не гарантира духовен успех, но в крайна сметка е първото необходимо условие, за да го постигне.

Вторият признак на кабалиста е, че методиката, която предлага трябва да бъде насочена само към поправянето на човешкия егоизъм.

Защото именно това го отличава от древногръцките философи (религии, вярвания, духовни методики и пр.), които откраднали външната обвивка от методиката кабала (разказите за висшите светове, за бъдещия свят, за наградата и наказанието и пр.) и започнали да я прилагат и развиват егоистично, не заради поправянето на природата на човека, а за да го манипулират.

Това са двата основни признака по които веднага може да бъде различен кабалиста от онзи, който не е кабалист.

И не само философията, а въобще всички методики, включително научните, с помощта на които човекът смята да поправи света и да постигне по-добър, поправен и повече или по-малко сносен живот, в крайна сметка демонстрират своята измамност.

Лъжата може да се намира не в самите научни изводи, а в твърдението, че чрез тези методи може да бъде поправен светът и те да донесат щастие на човека. И докато това, с цялата си очевидност, не се открие на обикновените хора, в които не се е разкрил особеният стремеж към духовното („точката в сърцето”), те няма да могат сериозно да погледнат към кабала.

И така, кабалист може да бъде само онзи, който се е учил при признат кабалист. И този, който предлага методика за поправяне на егоизма, а не всевъзможни „чудеса” или физически действия, за сметка на които хората уж получават награда или наказание свише. Тоест това не са религии или вярвания, философия или теология, и дори не са естествените науки на нашия свят, а методика за поправяне на нашия егоизъм, за постигането на единение и любов.

И като условие за разкриването на тази методика е необходимо човечеството вече да се е убедило в несъстоятелността на всички останали методики насочени към неговото спасение.

От урока по статията „Кабала и философия“, 11.01.2011

[32536]

Filed under: Ежедневен урок - Няма коментари→

Кратка история на божествената идея

Всички ние знаем за Него. Няма в света човек, не споменаващ Неговото име в молитва, в яда си или просто в разговор. Около Него се тълпят противници и поддръжници, ненавиждащи и поклонници. Той е завоювал огромна популярност, но и Го презират безжалостно. Освен това, мнозина заявяват, че са се срещали с Него лично и даже са водели беседи с необикновено съдържание.

Хиляди години хората съставят Неговия портрет, анализират и тълкуват Неговите действия, одобряват го, осъждат го, възхваляват го, проклинат го, но главното е, че непрекъснато  се молят, уверени в това, че Той може и иска да отговори на тези молитви. И въпреки всичко, Той както  и преди остава в сянка – най-голямата загадка на историята. (още…)

Filed under: Възприемане на реалността, Духовност, Наука, Природа - Няма коментари→

Тъмнина, нищо не се вижда. В ушите ми гърми тишина. По гърбът ме полазват тръпки – отглас от студа, който сковава костите на мъртъвците. И изведнъж – пронизително скърцане от всякъде, като че ли някой ми драска по сърцето. Силуетите на гробовете започват нервно да се тресат, похлупаците се сриват от местата си, и хрущенето на плочите известява за непоправимото. Не мога да повярвам на очите си: те излизат от гробовете си и крачат право към мен. Още малко и аз ще почувствам върху себе си техните протегнати ръце.
Женски вопъл се разнася под свода на кинотеатъра… (още…)

Filed under: Баал Сулам, Възприемане на реалността, Духовна работа, Изучаване на кабала, Молитва - Няма коментари→