Въпрос: Как Творецът ми позволява да извършвам грешки? Нима той не иска аз да се предвижвам по-бързо?

Отговор: Творецът е задължен да ти разкрие цялото богатство на Светлината. А тази съкровищница се разкрива само за сметка на дълбочината на желанието, постигнато в тъмнината. И ти трябва да усетиш, да проникнеш в своите желания. Но ако наистина се потопиш в желанията си, то няма да ти остане никакъв шанс да изскочиш от тях.

Затова работата на Твореца се състои в това: да ти предаде всички получаващи желания в тяхната истинска форма, отделяйки те напълно от светлината. Но ако останеш напълно откъснат, то никога няма да се измъкнеш от бездната на своите желания.

Но ако не се потопиш и не се проникнеш от тези желания за наслаждение, абсолютно противоположни на Твореца, ти не би могъл да Го постигнеш, не би стоял пред Него като самостоятелна личност.

Затова на всяка крачка ти дават по малко да сгрешиш и да паднеш, да се объркаш. И тези ”малки” грешки могат да бъдат много тежки, на всяко стъпало има много трудни изпитания. Но всичко зависи от това, как е трябвало да ги приемеш спрямо програмата на творението.

Ако бяхме приели след Авраам цялата Тора в онзи вид, както се полага (ако може така да се говори за нещо, което вече се е случило), то в света не би останало никакво зло. Целият свят би напреднал към поправяне по най-добрия и чудесен път.

Пита се: нима е било възможно да се мине без разрушаване на Първия и Втория Храм, без четирите изгнания, в края на които ние сега се намираме? Не знам как би се развила историята… Възможно е, всички тези поправяния да се бяха осъществили на нивото на духовните свойства.

Не си струва да мислим за това сега. Нашата задача е да обединим всички предоставени ни условия: свойствата на Твореца и на творението за сметка на системата на Тора, и ще постигнем поправяне.

От урока по писма на Баал а-Сулам, 06.02.2013

[99803]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако ние всички преминем към равновесие, ще стане ли възможно спиране на природните катаклизми? Нали вече достатъчно разрушихме света…

Отговор: Ние сме разрушили света и вече отдавна сме преминали точката за връщане назад. Според всички изчисления ние можем да се движим единствено към края и то с много голяма скорост.

Но, достигайки равновесие с природата в своите желания и мисли, ние можем да спрем всички нейни „невъзвратими“ нарушения. Тези явления са следствие на нашите отношения (егоистичните ни желания и мисли), а не на нарушенията ни на земно ниво (прекалено потребление, изтощаване и замърсяване на околната среда).

Последните научни данни свидетелстват за това, че измененията, които човек внася чрез своите физически действия в обкръжаващата го среда са много незначителни и не могат да причинят тези промени, които наблюдаваме в природата.

Измененията в природата са обусловени от програмата на творението, целяща да ни доведе до едно по-висше ниво на съществуване. Това е неизбежно.

Според това, как достигаме равновесие с природата по отношение на взаимната гаранция и помощ между нас, ние оказваме въздействие и на всички по-ниски нива: животинско, растително, неживо. И всичко ще се успокои. Нали всички проблеми (природни смущения) възникват главно поради отсъствие на равновесие в отношението между хората.

Нали всички катаклизми и кризи в света не са нищо друго, освен проява на неуравновесени сили. Тези наши егоистични сили причиняват такива следствия на неживото, растителното, животинското и човешко ниво.

Вулканът, който изригва е вътре в мен, вътре в мен бушува цунами, вътре в мен на неживо, растително и животинско ниво няма равновесие. И затова пред мен възникват такива външни картини, които са проява на това, което става вътре в мен!

Няма да има край на света. Ние ще стигнем до „почти край на света“, но това ще стане за нас повратен момент към новия живот. Кабала предлага себе си, като система от знания и съвети за поведение в кризисна ситуация, за да можем по-бързо и лесно да преминем към съвършено съществуване.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Много пъти съм чувал от Вас, че съществува само желание и че само то определя всичко. Защо тогава всички онези желания, които имам в живота не се изпълняват?

Отговор: Защото освен твоето желание има Програма на творението. Има някакъв план. Съгласно този план цялото творение едновременно се придвижва към своята първоначално зададена цел. Такова придвижване към целта се нарича придвижване според времето (беито) – всичко се случва в своето време.
Но човекът се състои от желание и затова чувства неговото напълване – наслаждение или опустошение – страдание. И по този начин усеща върху себе си действието на програмата, която използвайки нашето желание за напълване – наслаждение ни управлява. Нали ние по неволя винаги се стремим към наслаждение и се опитваме да избегнем страданието.
Ако ти сам поискаш да реализираш програмата на творението (да достигнеш целта бързо и приятно), а не посредством приближаващите те удари, то можеш да промениш това, управлявайки своите желания според правилото: „Направи своите желания като желанието на Твореца“.
Сметката е много проста само ако в теб има такова желание. А какво е това „желание на Твореца“? Това означава, че всеки път пред теб се разкрива някакъв еталон. В своя живот ти всеки път усещаш пропастта, лежаща между теб и онази форма на Твореца, която ти се разкрива.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→