Във всяка интегрална система всеки елемент влияе на всички. Ясно е, че ако в системата съществуват всеобщи взаимовръзки и всеки зависи от всеки, и всички са свързани, то всеки малък фрагмент, дори и най-малкият детайл може да наруши, да повреди работата на цялата система, и да послужи за лош пример на всички останали.

Духовната интегрална система се отличава с това, че при нея същият принцип действа и в положителна посока. Един неизправен елемент може да повреди цялата система, а един правилно действащ елемент може да я изпълни цялата. Това е особената добавка, съществуваща в духовната система. Всеки абсорбира и съдържа в себе си цялата система и за това може да поправи всички.

За сега ние не сме способни да възприемем това. Когато чрез светлината, възвръщаща към източника, ние започнем да усещаме строежа на духовната система, ще разберем, че в нея частното и общото са равни. За сега на равенството при нас влияе степента на важност на всеки, неговата зависимост.

Но истината е, че този духовен принцип „Общото и частното са равни“ означава , че няма общо и частно – има само едно: една душа и една светлина.

За да постигнем поправяне, ние сме разположени в неговото противоположно състояние. Отначало със собствени усилия ние трябва да разкрием своето зло, а след това да се отделим от него и да поискаме да правим добро. И тогава ще открием липсата на единството, което трябва да достигнем.

В процеса на постигане на единството има разлика между двете части на системата. Едната, която се казва Израел – „яшар –ел“ (право към Твореца), има връзка с висшата светлина, висшата сила и може да я привлича с цел да поправи себе си и цялата система. Тоест Израел е длъжен да се поправи заради цялата система.

А другата част на системата, наричаща се народите на света, не може сама да привлича светлината, възвръща към източника, и да се обедини, независимо, че желае това. Ето защо тази част се чувства негативно зависима от Израел, защото не получава храна от него, напълване. Израел не проявява единство вътре в себе си и затова не проектира единство в народите на света. Независимо, че той е длъжен да бъде образец за другите и да носи светлината на народите на света.

Това не е обикновен пример за добри човешки отношения – той действа не на земно, а на духовно равнище. В момента, когато Израел се обедини, той се превръща в система, посредством която светлината може да достигне до народите на света. И тогава те също ще се обединят, а техният живот ще се напълни със светлина.

Ето защо всичко зависи от тази част на човечеството, която се нарича Израел, и това става очевидно, ако погледнем как народите на света се отнасят към него.

От урока по статия на Рабаш, 21.07.2014

[139955]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Конгрес в Маями. Урок№1

Въпрос: Вярно ли е, че от нас се иска само вътрешна работа – вътрешно намерение да изпълним желанието на другарите, а не физическите?

Отговор: Да, но как мога да бъда уверен, че съм направил всичко правилно и че не залъгвам сам себе си? Ако потвърждавам това с физически действия в този свят, мога да бъда уверен, че моите намерения са правилни.

А иначе мога да ти разправям колко те обичам, обаче как да проверя дали това е вярно? И дори не за това, че те лъжа – а че не съм уверен дали не лъжа сам себе си. Какво да направя, за да бъде това истина?

Затова се намираме в общество, във физическия свят. И ако действието и намерението вървят заедно, ръка за ръка – това доказва, че действаме правилно, искрено, без да лъжем.

Ако не съм готов за действия, а само възнамерявам да отдавам на другарите си, това означава, че моето намерение е лъжливо. И ако само действам, без правилно намерение, и не възнамерявам да достигна до Твореца чрез другарите, тогава това действие е лъжливо и в крайна сметка го правя заради себе си.

Затова е необходимо такова състояние, което съществува в нашия свят, където трябва да изпълняваме физически действия и към тях можем да добавим духовно намерение за отдаване.

Намирайки се в групата, имаме възможност да се самопроверим. И затова е бил създаден този свят – най-ниското стъпало, на което можем да изпълним действието фалшиво: да се усмихваме един на друг, да помагаме, сякаш извършваме отдаване, но всичко това само за собствени нужди, за лична полза. Ако започнем да работим в групата над своите намерения и да притегляме светлината, желаейки да достигнем до отдаване на Твореца чрез групата, то започваме да виждаме своите истински намерения. Тук е необходимо съчетаването на двата свята: на този и духовния свят заедно.

Затова достигаме света на Безкрайността, издигайки се по всичките 125 стъпала, само при условие, че съществуваме в този свят, във физическо тяло. А ако за своя живот не сме успели да се издигнем, то се връщаме обратно в този свят. Тъй като сме задължени да съществуваме едновременно в двата свята: с намерението в духовния свят, а с физическите действия – в материалния.

Затова днешното състояние е уникално: в материалния свят сме достигнали такова състояние, че той ни подтиква да развиваме намерението за отдаване. Иначе няма да можем да оцелеем. Хората наричат това криза, а ние го наричаме нов път, нов етап в развитието на човечеството, с помощта на който трябва да разкрием духовния свят и да го присъединим към материалния.

Само човек, занимаващ се с кабала, е способен на това. Затова трябва по-бързо да се развием, за да обучаваме света. Светът не може да направи това самостоятелно, защото контактът с висшите светове може да се установи само от тези, които имат точка в сърцето, стремеж към духовното извисяване. И затова трябва да мислим за целия свят и да ускоряваме своето развитие.

От 3–я урок от конгреса в Маями, 23.06.2012

[81350]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос от блога на иврит: Аз гледам 66-ти канал и сутрешните уроци от няколко месеца, бях и на конгреса. И до сега не мога да разбера обаче, каква е целта на моето съществуване в този свят. Има ли смисъл да ускоря поправянето си, ако то първоначално е било програмирано, за края на това хилядолетие. Има ли възможност да го постигнем по-бързо?

Отговор: Програмата за поправянето ни ще бъде завършена от силите на Природата, в края на шестото хилядолетие, след 231 години – под принудителното въздействието на природните сили, усещани от нас като страдания. За ускоряване на поправянето и неговата реализация по пътя на доброто, е дадена Кабала. Тя обяснява плана на Твореца и в степента, в която ние сме готови да го реализираме, ще се придвижваме по лек и приятен начин към този резултат.

Въпрос: Природата постоянно ни влияе по начин, който ни принуждава да се развиваме. Теоретично може да се дефинират три типа въздействие: силно (детето се развива физически не по своя воля), слабо (живеещият по традиционен начин, на него му се струва, че е свободен в своите действия) и междинно (човек открива за себе си Кабала и при него се появява свободата на избора – да върви по пътя на Кабала или по пътя на страданието). Правилна ли е тази класификация?

Отговор: Не, защото въздействията са различни по своята природа и качество.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→