Изследване: 750 000 млади англичани смятат, че няма за какво да живеят, една трета от младите, дълго останали без работа, не виждат смисъл в живота, замисляйки се дали да не сложат край на живота си.

Тези, които дълго време на са работили, приемат два пъти по-често антидепресанти. Всеки трети (32%) е мислил за самоубийство, всеки четвърти (24%) си е нанасял някаква телесна повреда.

По данни на статистиката, 40% от младите безработни са изпитвали симптомите на душевните заболявания, в това число суицидални мисли, чувство на ненавист към самия себе си и панически пристъпи, и всичко това е в следствие на безработицата. Три четвърти от трайно безработните (72%) не са имали с кого да споделят някакви мисли или да се оплачат от своя живот.

Както стана ясно, безработицата предизвиква в младите хора ужасни и дълготрайни проблеми с душевното здраве. Хиляди се събуждат всеки ден, усещайки безсмислицата на своя живот. Това чувство възниква в тях в резултат на многогодишното чакане на опашките за работа.

Реплика: Не е достатъчно да обезпечиш човека с най-необходимото, той трябва да вижда в своето съществуване някакъв смисъл, някакво задължение, да вижда някакъв резултат. Затова обединяването на хората в групи и работата над стремежа към някаква велика цел ще им даде нужния стимул и подем над днешното човечество, ще направи от тях лектори, инструктори, организатори по интегрално образование – най-нужната професия в света.

[138520]

Filed under: Възприемане на реалността, Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Възможно ли е народът да бъде накаран да се обедини доброволно, за да няма такива нещастия като отвличане на тинейджъри?

Отговор: Целият свят е желание, което търси напълване. Когато напълването го няма, човек се чувства зле и страда, а ако напълването е в излишък, човекът се чувства добре и се наслаждава. Затова, когато на човек му е добре и не се нуждае от допълнително напълване, той не чува нищо. Само тогава, когато той има някаква потребност и ти му предложиш да я напълниш, той ще те чуе и ще иска да приеме твоето предложение.

Сега, когато в хората се е събудила толкова остра нужда от добри промени, сме длъжни да ги накараме да ни чуят, че имаме решение за спасяване на отвлечените тинейджъри и то е: само и единствено да се обединим.

Очевидно е, че всички искат тинейджърите да се върнат! Тогава нека да се обединим. Това е системата, която се подчинява на стриктни закони: тя или работи, или не. Всички нещастия произлизат от недостига на обединение, съответстващо на информационните гени и времевия етап.

Днес трябваше да бъдем много по-обединени, а ние не сме го направили и затова се е случило такова нещастие. Ако искаме да го отстраним, трябва да се обединим. Във всеки миг е необходимо да се грижим за нашето обединяване, използвайки всички предоставени ни възможности. В противен случай ще тръгнем не по пътя на светлината и ускоряването на времето, а по пътя на страданията. Пример за това е трагичната случка с отвличането на тинейджърите.

От урока по статията „Поръчителство“, 16.06.2014

[137540]

Filed under: Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Изследване (Международен изследователски център Галъп Gallup International): Глобален проблем номер едно в света е корупцията – така смятат 21%  от хората в света, икономическите трудности – 14%, пропастта между бедността и богатите – 12%, безработицата – 10%.

Реплика: Никой не посочи единствения проблем в света, който ако го поправим, ще променим света към по-добро – това е да се преодолее изолацията между хората. Видимо е, че този проблем не се разглежда като нерешим. Това означава, че трябва да приложим всичките си сили, за да обясним и разясним на хората, че решението на този проблем е само в създаване на здрава връзка между хората. Иначе не бихме решили никой от тези проблеми, което ще ни доведе до война.

[137170]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Всеки човек има своето предназначение, в света никой не е излишен.

Днес, когато чета колко много хора загиват за едно денонощие в различни катастрофи, произшествия, сблъсъци, се учудвам на спокойствието на обществото.

Някога в Ленинград съществуваха така наречените народни дружинки, следящи за реда в града и ни задължаваха да бъдем нейни членовe. Там, в милицията за първи път чухме съобщението: “спешно излизане на адрес, където има извършено убийство“. За това никъде не се пишеше, не се говореше. Ние бяхме поразени: “Има убийство?!“ Сега всеки ден съобщават за това,че да допуснем в Ливан са убити 1000 човека, други 1000 – в Сирия и т.н., но кой ли се вълнува от това, което се случва. След няколко седмици на много масови сблъсъци и големи загуби ООН започва вяло и мудно обсъждане на фактите за вандализъм, случващ се в някаква страна. Всичко това ми напомня за „справедливия гняв на съветските хора“.

В света няма нито един излишен човек, всеки изпълнява своето предназначение. И когато Висшето управление премахва тези хора по такъв кръвен начин, това значи, че ние не можем да използваме правилно този живот и за това ни лишават, коригирайки пътя, принудени да загинем от ужасна смърт. Едновременно с това, човечеството се отнася толкова пасивно към това, че даже в медиите не се споменава, че някакви международни организации са излизали навън с искания да се спрат убийствата и масите да се успокоят.

Никой към нищо не призовава. Всички са спокойни. Ако правителството не трябваше да реагира по някакъв начин на тия факти в рамките на международно-джентълменска дипломация, то медиите изобщо не биха споменавали за това.

В древноста, между другото, човешкият живот е бил по-тежък. Робите са стрували скъпо и са заработвали за себе си. Трябвало е да са нахранени, облечени, но за това са работили от сутрин до вечер и са били ценени. За това се споменава в много книги. В частност, в Талмуда се описва как трябва да се грижиш за роба си. Защото той може да донесе на хазяина си по-голяма печалба, отколкото обикновеното животно. С други думи, преданният, добър роб – това са добри пари. Затова пленените не са убивани, а ставали роби.

Животът е бил ценен и защото в тогавашните времена не са имали такава социална опора както днес. Ако мъжът в семейството е убит, то жена му и децата са умирали от глад, защото не е имало никакви социални организации и системи, които биха могли да ги подкрепят. Затова обществото е имало интерес животът на хората да бъде съхранен.

От ТВ програмата  ”Тайната на вечната Книга”, 19.08.2013

[125758]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Съообщение (гл. педиатър на Русия, А. Баранов): 40%  от руските юноши и девойки имат отклонения в репродуктивната система, които могат да доведат до пълно безплодие, а 40% от причините за безплодие се коренят в детска възраст. При това положение е трудно да си представим как може да се реши острият демографски проблем в страната. Министерството на труда и социалната политика призна: надеждите за промяна в катастрофалната демографска ситуация в страната не се сбъднаха. Лекарите смятат, че е необходимо да се отделя по-голямо внимание на опазването на здравето на подрастващите.

Реплика: Никой от настоящите проблеми не може да се реши веднага, защото те възникват само за да осъзнаем колко е порочна нашата егоистична природа. И само чрез преодоляването на егоизма, всички наши проблеми могат да бъдат решени

[114500]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Възможно ли е да се постигне правилно желание към духовното, без проблеми в материалния свят?

Отговор: Няма чисто ”материални проблеми”. Материалният свят не съществува отделно от духовния. Всичко принадлежи на духовното. А материалната форма, която усещаме сега, само ни се струва такава, тъй като я възприемаме без правилно намерение, което трябва да бъде създадено с наши усилия. Ние просто сме се родили такива, с разбити желания.

Усещанията в разбития съсъд без всякакво собствено намерение, а само съгласно действащата в него програма – се нарича материален свят. Тоест материалното е това, което усещам, без да прилагам някакви усилия. А за духовно усещане ми е нужна определена настройка и само тогава ще мога до го усетя. Тези мои действия се наричат поправяне.

Но всъщност, нашият свят е базова точка, върху която е изградена цялата система на духовния свят. Системата на висшите светове се разкрива във вид на допълнителни връзки между всички елементи на този свят. Тази форма, тази картина от светове се запазва, и в допълнение на нея се разкрива свързващата мрежа между частиците на Вселената. Тази мрежа се нарича висши светове.

От урока по статията ”Тайните на сътворението”, 12.08.2013

[114963]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ако организираме живота си така, че да живеем и да си помагаме един на друг, както в едно голямо семейство, то бихме увеличили стандарта си на живот двойно при същите ресурси. Ще се появи такава разлика, сякаш съм получил двойна заплата – и всичко това зависи само от връзката между нас.

Хората ще се убедят от двойната изгода, от двойното напълване в АХА” П. Но ние знаем, че това не е най-важното. Творецът ни пробужда не за това, да получим двойно напълване, а за да поправим връзката между нас и тъкмо в нея да разкрием висшата сила. Творецът се разкрива не във всеки от нас, а помежду ни.

Засега, това се нарича ”ло лишма”. Ние привличаме човек с помощта на материалната изгода, и не го лъжем! Той наистина ще се почувства по-добре: ще заживее без недостатъци, ще стане по-уверен и спокоен.

В това ние влагаме своето намерение, т.е. намираме връзка с тази обща кристална решетка, а останалите хора са в самите и възли, в елементите, за сега всеки е в желанието си. Но това е временно, а след това те ще започнат да ценят връзката между всички, разбирайки, че тъкмо в тази връзка е спасението. Човек започва да пази тази връзка, да я възвишава. Той разбира, че тя сама по себе си вече има висока цена, и си струва да се държи за нея, отколкото за своя джоб.

Тъй като тази връзка дава душевно, вътрешно удовлетворение, повдига настроението, дава усещането за голяма свобода и по-малко грижи. За сега това са егоистични мотиви, позволяващи на човек да се издигне над своите проблеми. Но след това той ще види, че дори и без натиска на проблемите иска да принадлежи към това високо усещане за единство. А след това той дотолкова се пропива от това, че е съгласен на всякакви проблеми, само и само да запази това възвишено чувство.

Тоест той вече започва да разкрива голямото зло на егоизма, отделяйки го от доброто и правейки между тях разрез, бариера (махсом), екран (масах), правейки съкращаване и организирайки се по принципите на духовното.

Главното за нас е да се намираме във връзките на решетката, а не да се струпваме във възлите, в проблемите. Ние говорим с хората за техните проблеми, но мислим как да разкрием добрата, вярната връзка в системата и постоянно да я укрепваме.

От подготовка към урока, 14.08.2013

[114730]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

На всеки от нас е дадена точка в сърцето – решимо (1/0) за следващата степен и затова ние започваме да я реализираме. Но в какво може да бъде реализирана? Тъй като единицата е желание, което насочва към Твореца, но от обратната страна, и на нас ни се струва, че съществуват множество различни сили и всякакви такива: влече ни нанякъде, а не знаем какво и как да го направим.

И така на всяко стъпало ние избираме, без да разбираме накъде ни влече, какво става с нас, откъде всички тези свойства, нови желания и т.н. се появяват в мен.

В крайна сметка, се получава, че в мен възниква проблем с единствеността на Висшата сила. Светът около мен, т.е. струващите ми се всевъзможни източници за въздействие върху мен: хора, животни, растителна, нежива природа – всичко, което си пожелая – това не са материални обекти, а сили, които ни въздействат. И аз трябва да ги отнеса към Твореца, разбирайки, че зад тях стои Той самият – главният управляващ, режисьор и изпълнител. И така на всяко стъпало, във всяко едно състояние.

Затова в мен възниква само един проблем: как да постигна разкриване на Твореца? Да разкрия Твореца означава да установя, че само Той управлява целия свят.

Той е създал сферичен екран около мен, на който постоянно ми показва филм с название „Нашият свят“, „Моят свят“. И аз трябва да разгадая, да узная Киномеханика, който ми прожектира този филм. Именно затова филмът ми се демонстрира на екран, вътре в който се намирам самият аз. И всеки път ми показват различни хора, различни събития, различни усещания, само за да мога над тях да разкрия Управляващия, че няма никой освен Него, прицелвайки се в Него през всички проблеми.

Но всичко, което ми въздейства, отрича единствеността на Твореца и ми дава усещания, сведения и т.н., които са абсолютно противоположни на Него. Затова се намирам в раздвоено състояние. От една страна, в мен съществува усещането за този свят – многопричинност или многобожие (няма значение как ще го наречем). От друга страна, съществува само една сила.

Моята задача е да изляза от състоянието на многопричинност, раздвоеност, тъй като не разбирам откъде се сипят толкова различни проблеми върху главата ми. Нещо повече, изведнъж се оказвам в състояние на криза. По-рано такова не е било, затова не е ставало и дума за разкриване на тази система – не е имало за кого.

Кризата ме тласка към въпроса за многопричинността: „Какво става в тоя свят?“. Завладява ме животински страх за бъдещето: как да оцелея, какво да правя?

Проблемът се усилва. Възникващите в мен въпроси и кризата се допълват едни с други и поставят пред мен дилемата (∆): „Какво да правя в този свят? Каква е причината за това, което става?“. Аз трябва да знам причината за кризата.

Веднага щом я узная, ще мога по някакъв начин да се боря с нея. Това ме тласка към търсене, което може да продължи с години и дори да премине през трета и четвърта световна война. Всичко това са исторически процеси, които могат да бъдат много продължителни, траейки десетки години.

Накрая, достигам до това, че съществува Творец – сила, която предизвиква всичко това, която управлява и определя всичко.

Човек започва да се пита: защо, за какво, с каква цел Творецът прави всичко това? Но той вече се пита като нас – хората с точки в сърцата. Веднага щом в човек възникне усещане, че има някаква причина, която трябва да постигне, това вече е точката в сърцето.

След това човек идва в кабалистична група, занимава се с интегрално образование и възпитание и след това става поправянето.

Ние с вас вече се намираме в състояние, когато, достигнали до правилно съединение в групата (това всъщност е интегрално възпитание и образование – включително и за нас), реализираме духовната методика („реализиране на групата“) и достигаме до поправяне.

Затова главната ни задача, както се казва в статията на Баал а-Сулам „Няма никой освен Него“, е въпреки усещаната от нас многопричинност да определим, че съществува само една причина на всичко, което се случва. В това се заключава нашата работа, анализ и всичко друго.

Творецът ни изпраща огромно количество проблеми, които ни раздират на различни страни, а ние трябва да ги насочим само към една причина. Тъй като това, което ни се струва като множество от проблеми, в действителност представлява само един проблем – нашето неразбиране, противостоене на Него. А тъй като сме много сложни, тъй като се състоим от различни свойства, то противопоставянето ни на Него се разкрива като огромно количество уж различни противоречия.

От урока на руски език по статията „Тояга и змия“, 21.07.2013

[113265]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

От писмо на Баал а-Сулам до учениците (№47): Захвърлете всичките си несериозни занятия и мислете само за това, как да съедините сърцата си в едно сърце… Започнете да се свързвате в истинска любов и ще видите как „небето усеща вкуса“.

Въпрос: Какво означава „несериозни занятия“?

Отговор: Несериозни занятия са всички усилия, които не са насочени към постигане на духовната цел. Това включва всяка работа в повече от това, което се изисква, за да се  удовлетворят нуждите на тялото, а всичко останало да се посвети на постигането на целта.

Всяко усилие, макар и малко да се отклонява от този път – вече е лекомислено. Тоест, просто чувстваш, че ще получиш от него печалба, но в действителност, то незабавно те изправя на пътя на естественото развитие (беито), на пътя на страданията.

Струва ми се, че пред мен е духовната цел (!), и ако работя за нея, ще спечеля. Полагам усилия и се възползвам от тази печалба. Ако целта е истинска, това означава, че се намирам на пътя, водещ към Твореца, работя правилно.

Но е възможно тази цел да не лежи по пътя към Твореца (!). А аз не знам правилната посока и ми се струва, че целта е истинска. И ако работя, влагайки усилията си  в нея, то в отговор, вместо да спечеля, получавам страдания, които ме бутат отзад. Това се наричат „несериозни занятия“.

Струва ми се, че едва ли не ми носят полза, и че се стремя към истинската цел. Дори материалната изгода: плът, пари, чест, знания – всичко това след редица междинни точки, в крайна сметка води до отрицание, до страдания.

Тази пресилена цел, празните проблеми, могат да бъдат много сложни и объркващи. Може би едва след 30-40 години най-накрая ще мога да си изясня, че целта е била въображаема. И това не е едно определено занимание, те могат да бъдат много. Това включва всичко, в което влагаш повече от необходимото, съществено за съществуването на тялото.

И с необходимото трябва да се занимаваш само по задължение, защото няма друг изход. А цялото ти внимание, на 100%, трябва да се фокусира в едно направление – към Твореца. И тогава, колкото и да трябва да се трудиш за семейството си – това вече ще е по необходимост, защото всички твои мисли ще бъдат заети с Твореца.

И ти не разбираш, че тази цел е решена. За теб това е под голяма въпросителна. А дори и да се досещаш за това с разума, то чувствата не са съгласни. И тогава се оказваш във вътрешна борба и не знаеш какво да правиш. Минаваш към всякакви отстъпки, прощаваш незначителни слабости, мислейки си: „Е, не е страшно, аз просто малко се разсеях.“ Скалъпените занимания имат различни образи.

Как да си изясним кое занятие е пресилено? Всичко, което не принадлежи към групата, учителя, обучението, разпространението, стремежа към единство с Твореца – всички са въображаеми проблеми! Ако всичките ти усилия са насочени към целта, то и грижите за семейството се включват в средата. И тогава ще разкриеш, че Творецът е създал най-оптималните, точни условия за теб. Е, само ако семейството ти не се противопоставя на пътя ти и не ти позволява да учиш.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 04.02.2013

 [100015]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Изискването за постигане до взаимно свързване не означава, че се уча, че не мога да заблуждавам хората около мен, трябва да се усмихвам на всички и да не причинявам вреда никому. Трябва да подходим с цялата си сериозност към интегралното възпитание. Цялата природа е затворена система, която се стреми към равновесие. Ако на едно място е студено, а на друго топло, то започва движение на въздушните маси, които изравняват температурата. Ако някъде има по-високо налягане, а другаде по-ниско, то започва вятър, който ги изравнява.

В тялото ни всички системи също се уравновесени. И ако нещо внезапно излезе от равновесие, веднага се чувствам зле, чувствам се болен. Всичко трябва да е балансирано. Човекът в нашия свят не е в хармония с природата. Цялата природа е в равновесие, с изключение на човека.

Неживото, растителното и животинското ниво са в хармония с природата, защото работят под контрола на природните инстинкти и нямат свобода на волята. Както им показва природата – така се и държат. Човек е свободен и той просто е груб във всички свои желания и мисли. Погледнете какво направи с тази бедна планета.

По тази причина достигнахме до кризата. Сега трябва да разберем, че причина за тази криза е нашето не равновесие с общата, затворена система на природата. И това включва не само екологията, а и всички отношения между хората. Поправяйки своите отношения един с друг, ние трябва да намерим баланс с цялата природа. С това изпълняваме човешкото ниво и привеждаме цялата природа в хармония.

Такъв е общият закон за съответствие по свойствата, законът за равновесието на всички сили. А ние – човешкото общество, нарушаваме този закон, опитвайки се да грабим всеки  за себе си и борейки се с другите. Превърнахме света в бойно поле, безкрайна война, в която унищожаваме природата и самите себе си. И колко още може да продължава така?

Водехме я няколко хилядолетия, но сега достигнахме до границата. Природата ни показва, че ние не сме в равновесие с нея – това се вижда навсякъде: в екологията, в човешкото общество, образованието, културата, науката, икономиката и финансите. Във всичко, с което човек се занимава, се намираме в дисбаланс с природата и помежду си, в резултат на което ни застига общата криза. Никой в света не знае как може да я разреши.

Погледнете проблема в ивицата Газа като на част от глобалния проблем в целия свят. В края на краищата, във всеки случай, проблемът със съседите ще се върне към нас след няколко години и за една година те ще натрупат още повече ракети, отколкото са имали  преди. Ако искаме най-накрая да разрешим този проблем, то трябва да погледнем в неговия корен.

Нека да помислим какво бъдеще готвим за децата си. Затова трябва да се задълбочим колкото може повече в корена, за да разберем, възможно ли е решаването на този проблем или не. Това е всичко – един глобален проблем от липса на равновесие в целия свят, включително и в Израел. И тази липса на равновесие може да бъде поправена само от нашата взаимна свързаност един с друг, която се нарича взаимно поръчителство.

Ето защо ние разработихме тази методика, основана на първоизточниците, и я предлагаме на всички. Тя не изисква големи разходи на пари сила: само посетете Интернет сайта https://www.arvut.org/ru/ и започнете да четете, да се учите. Обръщайте се към нас и ние ще ви помогнем във всичко! И ще видите как след няколко седмици ще започнете да гледате на света по-широко, да го виждате повече вътрешно, през него. Ще започнете да разбирате какво се случва в света, на какви закони всъщност се държи. Това е, което липсва на всички велики хора: политолози, социолози – ще можете да виждате доста по-напред от тях.

И тогава ще ви стане ясно, че действително има решение на този ирационален проблем на нашето съществуване на тази земя. Вътрешните процеси в израелското общество ще повлияят не на самите ракети, а на тези, които ги пускат.

От 1-вата беседа „Решението е в обединението“, 18.11.2012

[95296]

Filed under: Възпитание на децата, Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - Няма коментари→