Конгрес в България. Урок №4

Въпрос: Доколкото съм разбрал, всеки човек трябва да дойде в кабала. Но да допуснем, той попада в друго течение, търсейки духовния път и затова Бог го наказва? И защо на човек, заставайки на духовния път, му се случват събития по-лоши от предходните, случили се до тогава?

Отговор: На човек през цялото време му се случват някакви събития, които да го подтикват към вярната цел. Ако той разбере това и тръгне по правилния път, съгласно законите на Природата, то на него му е добре. Ако ли не, тогава тази система от сили му въздейства отрицателно.

В науката кабала става дума за това, как е устроена Природата, а не се говори за Бог, който сякаш е седнал и си мисли как да накаже някого. Съществуват само силите на Природата (назовете ги както искате – Бог, Творец, това няма значение)! И затова няма нито възнаграждение, нито наказание.

Кабала не се отнася към религиите и говори само за това, че има сила, която ни развива, а ние трябва да я опознаем, да я постигнем. Ако я усвоим, ще се развиваме бързо и леко и ще достигнем до правилната цел, която е поставена пред нас от тази сила.

Но това не означава, че ако днес отворя кабалистична книга, веднага ще ми стане добре. Откъде накъде? Нима знам как да подходя правилно, как вярно да използвам законите на Природата?

Това е като във физиката, като във всяка една наука. Ако знам как правилно да използвам законите, ще спечеля от това. А ако съм отворил книгата, но още съм новак и не знам как да използвам описаните в нея закони, не мога да претендирам, че няма да сгреша. Тук чудеса няма. Има система от закони, които изучаваме и можем правилно да приложим.

Затова не трябва да се отнасяме към кабала като към религия или заклинания: т.е. започнал съм да я изучавам и все едно, пак ми е зле. Работата е там, че вие все още не можете да я прилагате. А ако се научите – то тогава ще ви е добре. Както във всяка друга работа. Това е точно материалистическо знание.

От 4-я урок на конгреса в България, 11.07.2014

[139583]

Filed under: Духовна работа, Кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Предисловие към книгата Зоар“, п.1: Гледайки себе си, ние се чувстваме толкова порочни и нищожни, че никой не е така заклеймен, като нас. Когато гледаме Онзи, който ни е създал, излиза, че ние трябва да се намираме на върха на стълбата, която е достойна за прослава, като нищо друго. Тъй като от съвършен Създател трябва да произлизат и съвършени действия.

Наистина виждаме, че Природата е съвършена и всичко в нея е подредено много добре, по-добре, отколкото при нас. Отношението на човек към ближния се състои в това, да го принуждава, убива, граби, експлоатира, да го побеждава във всичко. И виждаме, че този подход е вреден. За нормален живот щеше да е по-добре, ако съществувахме на принципа на взаимната помощ и доброто, пазейки природата и себе си. Така учим и децата да не се бият, да не са алчни, а да играят заедно. Но става ясно, че децата не са способни на това, дори и възрастните не са. Излиза, че природата ни е несъвършена. Ето какво откриваме, гледайки самите себе си.

От друга страна, в природата всичко е изградено съвършено. Множество изследвания все по-добре ни обрисуват картината на хармоничното равновесие и взаимодействие. В крайна сметка, Природата е създала живота, което изисква координирани действия на сложни и деликатни механизми. Виждаме колко многолик и сложен е светът, колко мъдро е устроен. От къде се е появило всичко това? От някаква си мъничка ”точица”, създала Големия взрив?

Така или иначе, това сложно, хармонично многообразие, което виждаме, не може да не ни впечатли. Но когато погледнем човека, ”венеца на природата”, пред нас се открива само една наклонност – да разрушаваме всичко.

Това ни кара да се замислим, как е възможно това? Най-сложната и качествена част – и в същото време най-лошата?

Нищо и никаква си мравка или бръмбар не причинява зло на никого, действа съгласно законите на Природата и помага на другите в общата взаимосвързана система. В нея всеки живее само за да подсигури останалите, всеки си има своя ниша и честно ”отработва” своите взаимни връзки с хилядите останали създания. Всички те образуват съвършена мозайка, неразделно сплетените щрихи на общата картина. Махни само един детайл – и веднага всичко се изкривява, разрушава се цялостта.

А между другото, тъкмо с това се занимава човек като правило. Неговата дейност е противоположна на природното съвършенство. Всички животни и растения, всичко съществуващо е пропито от пълно съгласие, и главното – от взаимно напълване. Всички са взаимносвързани, взаимозависими и се нуждаят един от друг. Всичко в природата е изградено на основата на равновесието, където на нито едно ниво не може да се добави или отнеме каквото и да е – това е един ”пъзел”. Но идва човекът и го разрушава, и то по малко се приближава към катастрофа. Досега не сме осъзнавали, че цялата природа около нас е съвършена, а нещата, които ни се струват несъвършени, са свидетелство за ”кривото огледало” на нашето възприятие или за резултатите от нашата разрушителна дейност.

Човек не е способен да се включи в съвършенството, защото той е непоправен. Това е единственото създание, което е противоположно на Природата. А това означава, че ключът за поправянето на ситуацията се намира в нас самите.

От урока по ”Предисловие към книгата Зоар”, 26.02.2013 

 [101422]

Filed under: Без категория, Възпитание на децата, Възприемане на реалността, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: По какво се отличава човекът от животното? Къде е това ниво, което наричаме „човек“? Ницше казва, че човек е животно с развалени инстинкти. Това е болно животно – в смисъл, че той не може да бъде животно. Трудно му е, защото трябва да се изкачва някъде нагоре.

Отговор: Животно плюс егоизъм се равнява на човек. Природата специално е развила в нас изкривен егоизъм, така че да можем да го използваме правилно. И ако следваме Ницше, тогава ние просто зачертаваме цялата природа, т.е. самите себе си, разума си, правилното си отношение и разбиране.

В природата нищо не се случва напразно. Смятаме, че това е така, защото наблюдаваме природата само в кратък исторически срок или не можем да обхванем всичко това изцяло. Както се казва: „Не показвай на глупака работата наполовина“. По-добре е да критикуваме себе си, отколкото природата, тъй като всичко, което се случва в нея, се случва в съвършена форма. Затова тук мога, меко казано, да не се съглася с Ницше.

Трябва да видим накъде води всичко това. Днес природата ни доведе до факта, че ние сме човешки същества. От една страна, аз преча на егоизма си, който е създаден в мен специално. От друга страна, виждам, че не мога да се измъкна, трябва да се превърна в  интегрален алтруист, в противен случай няма да оцелея.

Същият този егоизъм започва да ми подсказва, че трябва да се издигна над него: „Не можеш да избягаш. Не виждаш ли каква криза е и накъде отива всичко? В крайна сметка, ако действаш само с мен, ще се погубиш. Дадена ти е само малка част от космоса, това малко кълбо, и дълго няма да оцелееш на него“. Тоест, същият този развил се егоизъм сега ми показва как да работя правилно. Той, както казва Маркс, сам се погребва.

Той ни показва в каква посока да растем – противоположно на себе си. Сега мога разумно да се откъсна от него, да раста сам, имам основата за това. Аз съм егоист, много добре зная своите собствени желания – да използвам целия свят за себе си, да покоря всички, за да работят те само за мен, като старицата със златната рибка. И сега мога да разбера, че съм противоположен на интегралната, глобална природа и трябва да се променя. Мога да си представя как да направя това, какво ми липсва – именно самостоятелност.

Специално съм създаден такъв, за да бъда разумно същество. А днес съм неразумно същество, автоматично изпълняващо инстинктите, т.е. законите на природата, които през цялото време се възбуждат в мен. Дори не знам защо постъпвам така. Днес съм „неразумен човек“. Целият ми разум е насочен само към това, да обслужва животното в мен.

От ТВ програмата „Интегрален свят“, 26.11.2012

[96177]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Конгрес в Грузия. Урок №1

Въпрос: В Кабала се предсказва абсолютно цялото развитие на човешката история. Какво казва тя за текущото хилядолетие?

Отговор: Кабала предсказва всичко, ако предварително знам цялостната система, нейното движение, защото всичко в нея е напълно определено, т.е. има сили, които са във взаимодействие по определена програма – и аз изучавам тази програма.

Програмата съществува – тя е перфектна, съвършена. И може и да не я познавам напълно, тъй като още не съм достигнал такова ниво, че да я видя цялата, но вече мога нещичко да предвидя, да предскажа.

Точно както в нашия свят. Ако съм научил някои закони на природата, например, определени метеорологични условия, тогава мога да предвидя всички метеорологични условия и да кажа, че през тази седмица с определена степен на вероятност ще има или дъжд, или сняг, или слънце, или облаци. Мога ли да го предскажа? Да. Тоест, въз основа на предишни изследвания и настоящото състояние мога да предскажа бъдещото състояние. Това е познаване на законите. Разбира се, това не е познаване на абсолютния закон, когато пред мен е формулата и ясно разбирам какво и как, но, примерно, вече мога нещичко да предскажа. Същото е и с Кабала. Имаме си работа със система.

Някога се занимавах с био кибернетика – там е абсолютно същото. Това е същата тази система. Също така работя и със силите, които влияят върху нашия свят. Ако познавам тези сили, ако познавам природата на този свят, мога да прогнозирам, т.е. да изчисля предварително как след определено време те ще влязат в контакт помежду си и до какъв резултат ще доведат. Няма нищо странно в това.

Ако за малкото дете е чудо, когато включваме или изключваме нещо, т.е. показваме му това, което не разбира, то за нас това не е чудо, защото знаем какво правим. Така и с Кабала.

Издигайки се на следващото ниво на разбиране, знания, виждаш какво става и за теб това става работа, защото, по принцип, кабалист е човек, който се занимава не само с изследване, а с практическо прилагане на системите за контрол, практическо изпълнение на програмата за развитие на света.

От 1-вия урок на конгреса в Грузия, 05.11.2012

[92309]

Filed under: Духовна работа, Кабала, Криза, глобализация - Няма коментари→

Ние имаме едно единствено свободно действие в нашия живот, а всичко останало се развива абсолютно неизбежно и по заповед свише.

Но не е лесно да намерим тази оставена ни свобода, тъй като здраво сме управлявани отгоре чрез болка и наслаждение, свързани с хиляди конци.

Ние сме послушни марионетки, на които отгоре дърпат въженцата, управлявайки ни чрез нашето желание, мисъл и тяло, чрез думите и действията.

Ние сме изцяло роби на своята природа, започвайки от клетките на ембриона, развиващ се в майчината утроба, включително и до възраст, в която на човек му се струва, като че ли действа и съществува самостоятелно.

Той се управлява от природните сили – а и откъде в него може да се намери нещо ново, ако всичко е природа? И затова тук няма никаква свобода на избор, и човек винаги избира най – приятното за себе си и бяга от страданията, както и всяко друго създание: растение или животно.

И макар първоначално в човек да съществува илюзията за свобода, тъй като, каквото искам – това и правя! Но това е илюзия, а истинската свобода е при излизане над природата, т.е. при излизане над егоизма.

В Тора е казано, че това е „свобода от ангела на смъртта“. Такива думи не оставят равнодушен никого! Свобода от смъртта предполага не, че нашето животинско тяло ще стане безсмъртно, за да влачи безкрайно този земен живот, пълен със страдания и носещ ни толкова малко радост.

«Свободата от ангела на смъртта» заменя този живот с постигане на съвършеното и най – доброто съществувание: едновременно и вечно, и съвършено! И това може да се  постигне чрез понятието, наречено „свобода на волята“.

Такава свобода става наистина привлекателна и желана, тъй като  в нашия живот, обикновено не ни трябва никаква свобода. И нас ни е по-добре, когато животът е уреден като по часовник: дом, семейство, работа.

По-малко свобода – по-малко главоболия. Но, ако може да се постигне вечност и съвършенство, освобождавайки се от ангела на смъртта – какво по- добро от това…

И трябва да разберем още, че ангелът на смъртта – това е нашето собствено его, което ни копае гроба. То ни дава това  ужасно усещане, че никога не можем да  напълним себе си, и чувстваме този живот ограничен и временен.

«Свобода от ангела на смъртта» означава постигане на отдаването, неговото безкрайно напълване и включване във вечния поток на живота.

Изхождайки от това, ще се опитаме да си изясним от трудовете на кабалистите– как може да се постигне такава свобода?

От урока по статията „Свобода на волята“, 15.10.2010

[23702]

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Великият кабалист Баал Сулам призовава да не се нарушават природните закони, като че ли природните закони са някакви правила за движение по пътищата, където можеш да пресечеш на непозволено място или да навлезеш в насрещното движение. Например, човечеството нарушава закона за земното притегляне още от времето на братя Райт. Но закона, разбира се, все пак е в сила. Ние просто го заобикаляме и какво от това? Може ли да се огласи списъкът на природните закони? Или ги знаят само кабалистите?

Отговор: Във всички случаи на нарушаване на природните закони, човекът сам със своето поведение, предизвиква върху себе си отрицателно въздействие, дори и смърт.

В дадения случай се нарушава закона за поведение на глобалното общество – този закон не се е проявявал като природен закон до наши дни и започва да се проявява чак сега, защото сме стигнали до последния етап на нашето развитие – нивото „човек“, преди това сме преминали в себе си етапите на неживо, растително и животинско ниво.

Природните закони са по-строги от закона за движение по пътищата, защото природата не ни жали и иска от нас да си плащаме сметките.

Ние не можем да заобиколим природните закони, ние можем да ги изучим и правилно да ги използваме. Така и в нашия случай, глобализацията ни задължава да се съединяваме, за да съответстваме на силите, които управляват природата и ако постъпим така, означава че използваме природните закони в своя полза, а ако не постъпваме глобално ще се разбиваме като първите въздухоплаватели неудачно конструирали самолетите си, докато не се научим да използваме правилно природните закони.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

По материалите от доклада на д-р Михаел Лайтман пред  „Световния Съвет на Мъдреците“ който се състоя в Ароса, Швейцария на 22-ри Януари 2006 г.

Не е тайна, че човечеството е в разгара на дълбока криза. Много от нас вече я усещат върху себе си. Безсмислеността на съществуването, чувството на отчаяние и опустошение са проникнали в живота ни. Семейството и образователната система като институции се сриват. Наркоманията, икономическата и политическата неувереност в утрешния ден, опасността от ядрена война, екологичната заплаха – това са само част от проблемите, помрачаващи текущата ситуация и перспективите за бъдещето. Очевидно, ние сме загубили способността да контролираме живота си и хода на световните събития.

Както е известно, правилната диагноза е вече половината от пътя към излекуването. Затова, за да намерим решение на нашите проблеми, трябва да разберем причината им. Най-надеждната основа за това е познанието за човешката природа и природата на света. Само след като изучим собствена си природа и законите, които ни въздействат, ще разберем къде грешим и какъв е пътят за изхода от създалото се  положение. (още…)

Filed under: Криза, глобализация, Михаел Лайтман, Природа - Няма коментари→