Всички мислят, че към „предприятието“ се отнася тази работа, която изпълняваме през деня, а към груповата работа – нашето съвместно учене или занятията ни вечер. Но това не е правилно.

„Предприятието“ е всичко, което се отнася към издаването на материали, медия, подготовката за различни мероприятия, физическата и материалната работа.

Ако сега готвим ядене за съботната трапеза – това се отнася към предприятието! Защото там има шеф готвач, има отговорни и има изпълнители. И няма значение дали те са доброволци или работници, които получават заплата.

А групата, това е единение на идеята, където всеки отменя своя егоизъм, готов е да се обедини с останалите, за да достигне духовното състояние.

Ние се обединяваме, за да издаваме вестници, интернет сайтове, телевизонни програми и прочие. Всички тези действия по своя характер са групови, но за постигане на резултат, всички трябва да се съгласят да се съединят в пирамида: началник-подчинен, както във всяко предприятие, за да изготвят даден продукт.

Няма значение дали хората получават заплата или не, в какви часове работят, готвят трапеза в центъра или снимат телевизонна програма.

Ако ти си началник и ми казваш какво да направя, аз подчинения съм длъжен да го изпълня. Въпреки че първоначално доброволно и на равни начала сме взели решение да се съединим.

Тоест във всичко, което правим, приемаме върху себе си доброволно различни задължения, всеки според възможностите си, но също така приемаме задължението да съблюдаваме порядък, дисциплина и йерархията на подчинението.

Излиза, че всички вътрешно сме равни, група (форма на кръг), а външно в отношенията началник-подчинен (пирамидална форма). Но всичко се съединява в едно.

Съединението на предприятието е когато се обединяваме, за да реализираме връзката между приятелите в рамките на предприятието.

Ние съхраняваме йерархията, защото искаме да съхраним своето съединение. Желанието ми да бъда в групата ме задължава да се подчинявам на йерархията, и аз скланям главата си и слушам този, който е поставен да бъде началник.

Да кажем, днес са ме пратили да работя на кухнята и аз изпълнявам това, което ми заповядва бригадира. Въпреки че аз може да съм по-умен и по-способен, но приятелите са решили, че работим по график на дежурства и аз идвам на дежурството си, и там ние не сме приятели.

Аз трябва да се вдъхновявам за работа, получавайки гориво от групата, но да работя така, както е прието в предприятието.

Въпреки че човек е дошъл след основната си работа за няколко часа с желание да участва, той в това време става работник на предприятието, все едно че работи на заплата, защото той е дошъл, за да получи духовен напредък или материален – няма значение. Той получава напълване и не е важно в каква форма!

Но хората, неясно защо, отделят едното от другото и се удивяват, защо изискват от тях – та нали ние сме приятели в групата? Не! Ние сме работници на духовния фронт! Ние сме на работа при Твореца.

[19451]

Filed under: Духовна работа в група, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Не разбирам за каква криза говорите. В Детройт например, заводите бяха затворени и спряха да произвеждат автомобили, а хората започнаха да отглеждат зеле и овощни дървета в градските участъци. Те свикнаха с новите условия. Така че – къде е кризата?

Отговор: Това е привидно спокойствие. Така е, защото Обама скоро дойде на власт и не може веднага да развали своя имидж. Всичко това се прави по споразумение с банките и с други системи. Сега те удържат проявяването на кризата по изкуствени начини. Почакайте още малко и ние ще видим каква криза ще се разкрие.
Какво значи – хората свикнаха и отглеждат овошки… Съобщават, че дори жената на президента отглежда овощни дървета пред Белия дом. Всичко това е много добра и хитра реклама – като че ли всички трябва да се върнат към земята. А от друга страна, те нищо не могат да направят с кризата и някак си да я спрат. Могат само временно да я тушират.
Това и правят – чрез печатането на пари и натрупването на държавен дълг. Но няма да могат дълго да продължат по този начин. Всичко, което е било до този момент все още не е криза. Истинската криза предстои.
Единственото, което могат да направят е да се постараят кризата да не ни връхлети внезапно, със страшен удар, да не ни доведе до войни и големи разрушения, а да се развива постепенно, сваляйки нивото на живота все по-ниско. Хората свикват с всичко – ще свикнат да работят и един ден в седмицата и да получават четвърт от заплатата. Главното за тях е да не паднат от един удар, а да се спускат постепенно. За това мислят днес, а не как напълно да я избегнат. Съвсем ясно е, че всички мерки, които се вземат днес са „пир по време на чума“, и за това все някога ще се наложи да бъде платено.
Нали всъщност предприятията нищо не произвеждат, а уволненията продължават. Всичко се плъзга надолу по наклонената плоскост – запазва се само външната картина на благополучие, като някаква витрина, която все още блести както преди и дори още повече. А вътре отдавна всичко е изгнило. Хората не се прехранват с онова, което произвеждат. Всичко се поддържа за сметка на растящите дългове.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→