Мнение: Главен ресурс на съвременната икономика – това е глупака. На него може да му бъде продадено всичко. Човечеството достигна максимума на научно-техническата си мощ през 60-те години на ХХ век. Имаше голямо търсене на инженери, физици, математици. Затова тези професии бяха на мода, уважавани, престижни. Да бъдеш умен беше модерно.

Но разряда на напрежението през 70-те изтри тази мода на знания и наука. Рационализмът и свойственият на науката позитивизъм започна активно да се разширява.

През 60-те години базовите (разумните) потребности на златния милиард се оказаха удовлетворителни. В хората започна да се събужда въпросът за смисъла на живота. За да го отстрани, глобалният бизнес намери друг въпрос и отговор.

Капитализмът започна да не удовлетворява потребностите, както по-рано, а да създава все нови и нови потребност, след което да ги удовлетворява.

На преден план се появи маркетингът – учение, което пояснява как ненужното да стане нужно – и да се купи. Такава е ролята на тоталната реклама.

Маркетолозите създават потребности. Глобалният капитализъм си поставя по-голяма задача от манипулацията на съзнанието – формиране на идеалния потребител, напълно лишен от рационално съзнание и всякакви научни знания за света – нещо подобно на тръба, на която в единия край поставят стоката, а от другия край се изстрелва направо към сметището.

Това е напълно невеж, жизнерадостен глупак, живеещ с елементарни емоции и жажда за нов продукт. Грабвайки новата играчка, той веднага трябва да изхвърли старата. Медиите не слизат на нивото на читателя, за да го издигнат, те активно го дърпат надолу.

Такава е целта и на образованието – да възпита културен потребител. Да знае, в смисъл да има нещо в главата си – не е нужно, може да погледне в Гугъл. Та нали ако човек не знае нищо, то може да му пробуташ каквото и да е.

Мракобесие и невежество – това е последното убежище на съвременния капитализъм, негов основен компонент, без който съвременният пазар не може да съществува.

Реплика: Само че при господата нищо няма да се получи, защото те се обявяват срещу закона за развитие на Природата. Този закон ще ги пречупи и ще докара човечеството до страдание или активно превъзпитание към развито висше състояние.

[137563]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение (Жан Бодрияр, книгата „Общество на потребители“): За обществото на потребителите e характерно не само желанието за закупуване на предмети и стоки, а и пристрастеност към самото потребление и превръщането му в мит. Става въпрос за опасно изменение в социалния метаболизъм – подобно на рак.

В едно общество на изобилие, където хората са заобиколени повече от предмети, отколкото от себеподобни, те престават да общуват и се отдалечават един от друг. В предишните цивилизации вещите са живели повече от хората.

Отношението на човека към света, политиката, историята, културата вече не се определя като интерес, участие, отговорност. Това е отношение на безразличие и любопитство. Характеристиката на потреблението се изразява не като знание за света или невежество – а като НЕЗНАНИЕ.

Освен основният проблем за глада, възниква и световният проблем на скуката. Тя няма причина. Героите на потреблението са изморени. Умората, депресията, неврозите могат да се превърнат в открито насилие. Не е възможно да се излекуват със спорт или стимулатори, защото умората – това е скрит протест. Така въставащите започват с изгаряне на собствените си квартали. Умората – това е неосъзнато, хронично въстание.

Депресията процъфтява там, където спира необходимостта от труд и се увеличава времето за удоволствия (мигрена на директорите през уикенда, ранната смърт на пенсионерите). В неикономическото търсене на работна ръка, на потребност да се трудиш, се изразява цялата неудовлетвореност от потреблението и свободното време.

Реплика: Кабала изтъква основно, че усилието и ограничението (игия и цимцум) са условието за напълване. Хубаво е, че психолозите започват да го осъзнават и това постепенно стига до масите. Но ние, в нашия курс по интегрално възпитание, трябва да говорим за причините за нашето общо разочарование – депресията като най-разпространената болест на века. Защото напълването е възможно само чрез положеното преди него усилие (кли и О“Х)!

[77396]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Думата „статистика“ в превод от латински означава „Наука за количествените изменения в развитието на човешкото общество“. И както ни е известно, статистиката е предмет с относителна независимост и постоянство. Възможно е, разбира се, средствата за масова информация да се настроят на позитивно съгласие, за да съобщават, че ето излизаме от кризата и можем да живеем както преди. Но колкото и да казваме „халва“, в устата ни по сладко няма да стане. Цифрите показват тъкмо противното. Надига се „втора вълна“ на кризата, а ние все още не сме готови. Въпреки обнадеждаващите доклади на някои експерти през последните месеци, рецесията в световната икономика продължава.За пример, само в Америка безработицата достигна рекордни за последните 26 години показатели и по думите на министъра на труда на САЩ Хилда Солис, нейното равнище вече надмина най-песимистичните очаквания на правителствените икономисти. От времето на Великата Депресия през 30-те години, светът все още не е преживявал такъв икономически спад. Антикризисните правителствени програми засега не дават желания резултат. Нали всички решения за изход от кризата си остават на старото равнище: как да върнем всичко в предишното му състояние. (още…)

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→