Въпрос: В статията на Андрей Курпатов „Смисловият херпес“ авторът споделя своята гледна точка за смисъла на живота: „Не мисля, че смисълът на живота притежава някаква сакрална съкровеност, която не трябва да се огласява напразно. Не, напротив: абсолютно съм уверен, че животът няма какъвто и да е смисъл.“

Отговор: Струва ми се, че авторът на статията се опитва да избяга от въпроса за смисъла на живота и затова го отрича. Той сякаш ни призовава благополучно да изживеем „особеното състояние на белтъчната материя“, наречено „живот“ и това е всичко. Колкото преживее този белтък, толкова и ние ще съществуваме. И нищо повече.

Абсолютно реален поглед върху нашия свят.

Но пробелемът е в това, че с него не е съгласно не само вътрешното усещане на човека, потребността от осъзнаване и постигане на смисъла на живота, а също и общата идея за съществуване на самата материя. Защото именно в тези белтъчни състояния възниква въпросът за смисъла на живота.

Защо се появяват такива въпроси? Ние съществуваме в желания над животинското ниво и именно в тези по-висши желания виждаме най-главното си съществуване. До там, че човек е готов да се раздели с животинското съществуване, ако по някакъв начин се убеди, че освен него няма нищо друго. Тогава за него се губи смисъла дори на животинския живот.

Второ, безусловно природата има смисъл. Не можем да отречем, че тъй като сме част от природата, макар съвсем да не познаваме нито себе си, нито природата, но наблюденията ни говорят за това, че цялата еволюция има огромна вътрешна логическа база, която движи всичко.

Днес и физиците, и химиците са съгласни с това. А религиите нямат нищо общо с това. Говоря само от гледна точка на чистата наука: не можем да отречем, че в природата има план за развитие, съгласно който ние съществуваме в определен процес. Този процес постепенно ни води към възникване на въпроса за следващото състояние. И то постепенно ни се очертава.

Затова, от една страна можем да говорим, че животът няма смисъл. Но тогава трябва да посочим, че правим такъв извод, изхождайки от сегашното си състояние. Не трябва да казваме, че в природата няма смисъл в абсолютен вид, просто сега го разбираме именно така.

Ние не знаем какво ще се случи с всеки един от нас след две минути или с човечеството след два века. Затова аз не бих твърдял без основание, че животът няма смисъл. Трябва просто добре да си го изясним

От ТВ програма „Беседа с Михаел Лайтман“, 27.05.2015

[160579]

Filed under: Без категория - Няма коментари→

Въпрос: Във всички древни духовни учения има понятие „духовно просветление“. Има ли такова понятие в кабала?

Отговор: В кабала има понятие „проблясък“, тоест малка светлина, не разкриваща се напълно. Затова тя се нарича не „светлина“, а „проблясване“ – това не е цялата светлина, а съкратената. Има много ситуации, в които се ползваме от такава съкратена светлина.

Въпрос: Много древни духовни учения разказват, че в течение на поколения е имало хора, които са разкрили светлината и този миг е преобърнал целият им живот. Те преживели това, което обикновените хора не чувстват и станали просветлени хора.

Те са разбрали, че целта на съществуване на човека е да усети тази светлина и че тяхната мисия е да помогне на останалите хора да я разкрият. Те са създали методики, които и до ден днешен съществуват във всички краища на земята. Какво мислите за това, действително ли всички методики водят към светлината?

Отговор: Няма съмнение, че в течение на историята много хора са открили светлината, висшата сила, достигайки различни нива на постижение, дълбочина и висота. Те са ги разкрили благодарение на своя единствен стремеж да обичат хората.

Срещал съм такива хора, принадлежащи на различни култури: евреи, християни, мюсюлмани–софисти, будисти. Обикновено те се държат далеч от простата религия. Всички те говорят за едно и също: че трябва да се обичат хората и посредством тази любов се приближаваш към светенето, към висшата сила.

Нямам предвид различни съвременни мистики, които могат дори да повредят здравето и да нарушат паметта, но всички древни духовни учения говорят за любовта.

Можете да ме попитате защо съм избрал именно кабала? Работата е в това, че намерих в кабала научен метод, позволяващ на всеки да се сдобие с успех. Това е, което го няма в други методики. И затова в крайна сметка, всички ще използват методиката на кабала.

Действително, много пътища водят към Твореца, но има сред тях такъв метод, който е по-древен от всички останали и при това, е научен и пригоден за всички. Той не изисква от човека никакви физически действия. И се потвърждава с хилядолетия опит на неговото използване.

Затова се занимавам с кабала и мисля, че в близко време човечеството ще се възползва от нейната методика, за да излезе от кризата, в която се оказахме и да стигне до светлината.

От513-та беседа за нов живот, 29.01.2015

[153861]

Filed under: Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Звезди, късмет, съдба, астрология, карта на нашия живот – всичко това предизвиква в хората горещо любопитство, но остава скрито в мрака на неизвестността. Затова всеки е свободен да фантазира всичко, както поиска в тази област, и съществуват многобройни астрологични течения.

Но преди всичко ни се иска да узнаем: наистина ли има връзка между разположението на звездите и съдбата на човек?

Отговор: Това е абсолютно очевидно, щом живеем в интегрален свят, произлязъл от една точка на Големия взрив преди четиринадесет милиарда години. От тогава и до този момент той се развива по определени закони, от които и до днес сме разкрили само една дребна част. Но в това, което успяваме да разкрием, ние осъзнаваме железните закономерности и неразделната връзка между всички части на природата.

Нашата Слънчева система е създадена при изключително благоприятни условия, позволяващи възникването на живот. Земята не случайно се е оказала третата планета след Слънцето, намираща се в особени условия, обезпечавани и от двете предходни планети: Меркурий и Венера, и всички след нея – започвайки от Марс и нататък.

Интересното е, че всички планети, въртящи се около Слънцето заедно със Земята, имат собствена функция и спрямо нея. Едни ловят и поглъщат изхвърляните радиоактивни вълни на Слънцето, като не им дават да достигнат до Земята.

Чрез своето преместване планетите уравновесяват цялата тази голяма система. На нас ни се струва, че Земята се върти в пуст космос, но всъщност всички планети са сковани от строги връзки.

Например не много отдавна бе открито, че Юпитер – най-голямата планета от Слънчевата система, играе огромна роля в нашия живот. Ако не съществуваше неговата огромна маса, привличаща към себе си като магнит всички прелитащи наоколо отломки, то на Земята биха падали милион пъти повече метеорити, отколкото днес. По такъв начин тя се явява наш предпазен щит.

Едни планети ни защитават от вредно излъчване, втори работят като клапа заглушаваща резките колебания и обезпечаваща на Земята стабилни условия, в които може да съществува живота, трети привличат към себе си космическите обекти, заплашващи да се стоварят върху повърхността на Земята.

Всичко това работи като една система, която ние все още не разбираме до край. Кабала ни показва доколко всичко е свързано помежду си и как всеки елемент зависи един от друг. От мига, в който вселената е излязла от една точка, и до ден днешен, всичко в нея се управлява за сметка на една обща сила, удържаща цялата нежива, растителна, животинска природа и човечеството.

Затова, безусловно съществува връзка между нашата съдба и това, което се случва в небето, щом ние се намираме в една и съща система. Въпросът е само в това, можем ли да я разкрием и разберем?

Способни ли сме да достигнем до правилните изводи въз основа на хилядолетни наблюдения, записи, предавани от поколение на поколение? В такъв случай ние изучаваме на практика тази връзка. Или пък се основаваме не на опитните данни, а изучаваме основните закони и вече на тяхна основа разбираме какво ще се случи.

Има два пътя за изследване на природата: или по пътя на опита, или по пътя на постигането на нейните закони. Знаейки законите, ние вече без всякакви опитни данни можем да разчитаме бъдещето и да предсказваме какво ще се случи.

Из 489-та беседа за новия живот, 01. 01. 2015

[151737]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Конгрес в България. Урок №2

Въпрос: Какво подразбираме под лъжа във всекидневието и в духовната работа? Тя се излива върху нас не само от екрана, но и от другите видове медии. Какво е това желание за изкривяване на информацията и каква е технологията за неговото поправяне?

Отговор: Нашата изначална Природа, удовлетворявайки се от напълването, ни подтиква към самоизмама. Ако не мога да се напълня, то моят егоизъм все едно се стреми да се защити, да се огради от страданието, защото единственото му направление – е да бъде щастлив, напълнен, удовлетворен, самозадоволен. Затова, ако не мога нещо да постигна, то си затварям очите.

Казано е, че ”простият човек не желае дъщерята на царя”. Той не се самотерзае, че никога няма да е женен за принцеса, защото знае, че тя не е за него. Неговият егоизъм автоматично го предпазва от страдание: ”Не тъжи, това не ти трябва. Мисли си за онова момиче, която живее в съседната къща. Тя е за теб”.

Тъкмо така постъпва нашият егоизъм във всички случаи. Затова, когато виждаме, че нещо не е по силите ни, веднага оставяме тази мисъл,  за да не страдаме напразно. Тази своеобразна система е за самосъхранение. Тя съществува в природата на всички нива: на растителното, животинското и естествено на нашето ниво.

Точно така действаме и относно духовното. Тъй като ние нямаме истински желания към великите стъпала. Ние дори не ги усещаме, сами ги скриваме от себе си! Колко усилия са необходими, за да се настроим към по-високо стъпало – днешното, плюс още едно. И то през цялото време бягаме от него!

Тоест нашето его автоматично ни погубва, отделяйки ни от духовната цел, която е пред нас. Аз мога да видя висшето стъпало, но не желая да прилагам никакво усилие за това и не го виждам. Това е всичко.

Как може това да се поправи? Само с помощта на обкръжението. Аз гледам как другарите споделят впечатленията си: ”Ти виждаш ли? – Да, прекрасно е!” – след което им завиждам. Дори ако започнат да ме разиграват, все едно аз ще им завиждам. А представете си, че те усещат нещо, а аз – не?

Ние трябва да играем един пред друг така, сякаш аз вече съм в духовно постижение и тогава другарят също ще пожелае това. Той ще прилага сили, за да постигне духовното. А аз, гледайки него, от завист и при мен ще се появят сили. И така завиждайки си един на друг, ние ще се издигаме един друг. Това е най-първият принцип за взаимопомощ в групата.

Това трябва да се използва и в кръговете, хората да се зареждат, където и както може, за да усетят, че духовното може да бъде усетено и видяно. Във всеки човек има органи за усещане на всичките 125 духовни стъпала и дори на най-последното – Гмар Тикун (Пълното поправяне). Но ние не ги включваме! И това е проблемът.

Затова трябва да се подтикваме, да се впечатляваме, да се подбуждаме, за да може във всеки от нас да се появи устрем и желание, които да ни покажат колко е добра завистта, която не ни дава да заспим и ни изгаря! Това може да се направи.

От 2-я урок на конгреса в България, 11.07.2014

[139945]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Вие обяснявахте, че текстът, който четем в ТЕС и Книгата Зоар, описва силата на връзката между нас. Може ли да приведете пример за такава връзка?

Отговор: Ако ти беше в духовното, то щеше да разкриваш на практика всичко, за което четеш в книгата. Ти би разкривал силите на връзките между нас, тяхната мощ, характер, как действат, как се съединяват заедно в свързваща ни мрежа.

Ти би участвал в системата на тези сили, в нейната работа – в светенето на Шхина. Ти би виждал доколко можеш да вземеш активно участие в нея, колко можеш да добавиш от себе си. Четейки текста, ти би виждал как се държи цялата тази мрежа.

Но ако не се намираш в духовно постижение, няма как това да ти бъде предадено. Както пише Баал Сулам в своето стихотворение: „Това, което ще видят вашите очи, ще видите вие и никой друг”.

Но докато не усещаш духовното, трябва да четеш тези текстове с надеждата то да ти се разкрие. Защото ние четем кабалистичните текстове в качеството на „сгула” (чудесното свойство), а не във вид на факти.

Например, аз съм сляп и слушам от учителя по физика за законите на оптиката: да допуснем – как лъч светлина се разцепва на няколко цвята. Но аз просто слушам. Аз не разбирам за какво става въпрос, а само слушам, че съществуват такива явления.

Така мога да се уча цял живот, без да разбирам за какво става въпрос. Но ако правя особени усилия и започна да усещам тези явления, за които съм слушал, те стават моя живот – това се нарича „Вкусете и се убедете колко сладък е Твореца”. Трябва да опитаме – да получим тези светлини и да усетим техния вкус.

Истинската наука Кабала започва чак след това усещане.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 06.12.2010

[28935]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Къде е било творението до момента, в който Творецът го е създал? Хората възприемат усещането за съществуване като вечна реалност: възможно ли е преди Творецът да създаде душите, да не сме чувствали себе си? Да не сме чувствали нищо? Усещането изобщо да не е съществувало? Или сме били самият Творец и затова сме се чувствали като Него? Това е много объркващо…

Отговор: Вижте новороденото бебе – какво усеща то? Какво е усещало дo раждането си, в различните стадии на развитие – когато е било зародиш, или още по-рано, когато не е било създадено от родителите си? От къде започва всичко, от кой миг можем да започнем отброяването? А знаем ли къде съществуваме днес? Възможно е нашият свят също да се намира в нещо подобно на матка във висшата материя – Бина…

Въпрос: Когато говорите за Твореца и творението, Вие имате предвид усещането за живот, което се издига и спуска на определена степен. Когато усещането за живот се спуска на дадена степен, се нарича творение, а когато се издига – се нарича Творец. Получава се, че всъщност Творецът и творението са едно и също нещо. Просто творението е висшата действителност (Творецът), която се е спуснала долу?

Отговор: Абсолютно вярно. Тези понятия са относителни, както и всичко в нашето осъзнаване. Те се постигат само вътре в нас – в материята и формата, която приемат. Извън нашия съсъд (кли), ние нищо не можем да възприемем. Усещам – означава вътре в органа на усещане. Затова Творец на иврит е БОРЕ – от думите БО – ела и РЕ – виж, тоест, повдигни се и постигни в СЕБЕ СИ.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→