Въпрос: Отчитайки развитието на събитията в света, трябва ли евреите, които живеят в другите страни, да се преселят в Израел?

Отговор: Няма такава необходимост на всяка цена да се върнат в държавата Израел. На човек е възложено не да живее на определено място, а да бъде Човек (Адам), т.е. подобен (доме) на Твореца. Ето към какво трябва да вървим, независимо от местожителството. Нашият свят, Вселена и Земя – всичко това са „леки материи“. Важното е да се установи връзка с Твореца, а материалното положение не играе почти никаква роля.

Разбира се, общата картина е изпъстрена с отделни щрихи, но като цяло тя е такава.

Що се отнася до евреите, които живеят по целия свят, те трябва да знаят в какво се състои тяхното задължение. Те трябва да се върнат към основното начало, т.е. към методиката на праотците, която някога ги е свързвала в едно. Те трябва да се научат на обединение в единна свързваща мрежа, в система, наречена „взаимно поръчителство“. Само така те ще могат да съществуват и по-нататък, показвайки този пример на света, както е казано „разпространявайки светлина на народите“. Това е дълг на всеки евреин (йехуд), т.е. на този, който се стреми към единство (ихуд), – с други думи казано, на всеки човек на света, в който се пробужда точката в сърцето. Такива хора съвсем не е задължително да се преселват в Израел, те трябва по места да изучават методиката на поправяне.

При това не поправяме света, а всеки поправя себе си, за да поправи връзката с всеки и да се включи в единната общата спойка. Ние трябва да се научим на това и реализирайки на практика тази задача, да покажем на целия свят пример за осъществяването му. Още повече, че светът днес и сам разбира, колко мрачно изглежда неговото бъдеще без добро обединение.

Въпрос: Не веднъж казвате, че американските евреи не чувстват връзката с Израел…

Отговор: Американските евреи се отричат от Израел, отхвърлят го. Те ни искат да бъдат „заподозрени“ в любов или симпатия към Израел, в каквато и да е връзка с него, или поддръжка към него. Точно обратното, те искат да изглеждат по-големи американци от самите американци и по всякакъв начин демонстрират, че техните интереси напълно и изцяло са съсредоточени единствено и само в Америка. От тяхна гледна точка, евреин в Америка не може да бъде предан на Израел, въпреки че тези страни отдавана са съюзници. Другите могат, евреите – не!

По този начин американските евреи предават Израел. Те не чувстват връзката с него, не усещат, че тук е техният извор. Напротив, те искат близост само с Америка. Включително, това се отнася и до израилтяните, които се преселват там. За какво им е да се свързват с Израел, ако тази връзка им носи само беди?

Аз ги разбирам и в нищо не ги обвинявам, не предявявам претенции. Просто констатирам факти, подобно на изследовател, описващ определено явление на природата. Моят подход от самото начало е неутрален, аз не твърдя, че някой е добър или лош, само описвам ситуацията – такива са процесите, протичащи в хората. Ако се намирах между тях, то несъмнено и самият аз щях да бъдат такъв.

Във всеки случай, има неща, които евреите в чужбина си струва да знаят. Преди всичко, защо въобще те са евреи. Тук работата не е в държавата Израел – тя има право да съществува само защото ни позволява оттук да осъществим проправянето. Ако Израел не бъде опора, основа, „площадка“ за поправяне, то ще изгуби това право и ще изчезне. А евреите зад граница, трябва да знаят защо живеят.

Възможно е кризата да ги подтикне към това, макар че по правило, те са много добре устроени. Разбира се, аз в никакъв случай не им пожелавам беди, а искам да поумнеят, защото иначе ще се случат нещастия, които ще ги научат на ум и разум. Тогава те ще видят проблемите, които в момента игнорират, и ще разберат, че със стоене няма да се получи, че трябва да си изяснят защо им е зле.

Затова ние искаме да ускорим времето, устремявайки се напред, преди да ни сръчкат отзад, да поемем по пътя на ускорението, а не по естествения мъчителен път на развитието. Но затова, ние самите трябва да търсим „нещастия на своя глава“, или иначе казано, да се стремим, да имаме желание, потребност, подобно на прегърбен старец, заемайки позата на вечно търсене. Аз търся какво не ми достига, за да напредна. И въпреки че недостигът – това вече е проблем, аз не се плаша от него, а просто заедно с него, ми е необходима висока цел, за да не се отклоня от пътя. Величието на целта и потребността трябва взаимно да се съпътстват и аз съм загрижен за това, обкръжението ми да ме поставя и в едното, и в другото. В противен случай ще дойдат беди отвън.

Всичко това се отнася и за евреите в чужбина. Те трябва да разберат, че ако не открият величието на целта и потребността от нея, то ще ги споходят удари. И колкото и добре да са устроени, то ударите ще дойдат в съответстващия вид. В края на краищата, немските евреи преди Втората световна са били не по-лошо устроени от американските днес.

И така, не става въпрос за преселване в Израел, а за това, те да изградят за себе си система за интегрално възпитание, която да им обясни същността на интегралността, обединението и взаимното поръчителство, също така да им разкаже за тяхното предназначение, за необходимостта да донесат поправяне на света. Тогава светът, от своя страна, няма да бъде жесток с тях, тайно търсейки поправяне, а отрано ще разбере, че те са източник на добра сила.

Въобще, евреите са като зрънца сухо грозде в световното „тесте“. И за сега, тъй като те проектират в света не изобилие от блага, а неговите недостатъци, тези „стафиди“ като че ли днес са черни точки, от които излиза тъмнина, вместо светлина. А да излъчват тъмнина или светлина могат само те. Ето защо всички народи по принцип са на едно мнение – именно евреинът донася зло и проблеми на света.

Антисемитите усещат това отвътре и го чувстват правилно. Това е така и е казано в науката кабала.

Представи си хора, които зависят от теб, колко им е тежко непрекъснато да се въздържат от това, да те „грабнат в прегръдката си“. Аз зная, че завися от някого, и този някой припокрива моята жизнена енергия. Какво изпитвам аз към него? А аз трябва, също така, да изразявам учтивост и приветливост пред него, вежливо да разговарям с него и т.н. Аз мога да изтърпя всичко това дотогава, докато не дойдат бедите – и тогава, уж всичко ми е ясно, да, а и другите подклаждат страстите в мен. И ето, аз вече съм готов да убия оскърбителя. В края на краищата, имам всички доказателства за неговата вина, а също и неоспоримо вътрешно усещане. Дори Природата е на моя страна и ми дава право на екзекуция…

А кой е виновен? Този, който не разпространява в света поправяне, при все че е длъжен да прави това. Това е и истинският проблем, тази дилема между развитието в своя срок и ускорението е стояла и по времето на Храма. Тя непрекъснато съпътства евреите. Застанал на вратата на царския дворец, Мордехай е призовавал към единство. А Аман е разсъждавал по-различно: „Този народ е най-после разединен, разпръснат между другите народи и сега има възможност да бъде унищожен“.

И така, не е необходимо преселване в Израел, за да има обединение, а трябва да се помни – единството трябва да живее вътре, във взаимната любов между нас. Съобщаването на тази вест на хората е възможно само с помощта на интегралното възпитание, което позволява и да се демонстрира пример на целия свят и предавайки му тази методика, да стане „светлина за народите“.

Започни да правиш това и ще видиш, как се променя отношението към теб. Защото групата, получила по времето на Авраам учението за единство, най-накрая ще го реализира.

За това съвсем не се изисква да се изучава науката кабала. Тъй като кабала – това е методика, разказваща за структурата на реалността, за нейното разбиване, за кризата, и за това, как след всичко това светът трябва да бъде поправен. Днес разбиването се проявява и при хората с точка в сърцето, и при тези, които я нямат. Ето какво е обща, световната криза – която разкрива разбиването на съсъдите. И съответно си заслужaва да побързаме с поправянето.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 14.03.2013

[102786]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

От статията на Баал а-Сулам „Съпреживяващият страданията на обществото“ (Плодовете на мъдростта): „Така, както мери човек, така отмерват и на него“, тоест неговото желание винаги се напълва съгласно размера на съсъда, на неговия вътрешен обем – нито повече, нито по-малко.

Затова работник на Твореца, който не е съпричастен към страданията на обществото, а чувства само своите лични потребности, има малък съсъд за светлина и не може да приеме общото разкриване на Твореца, което се нарича утешение на обществото, защото не е подготвил съсъд за общото получаване, а само за своето частно.

Но този, който е съпричастен към обществото и усеща неговите беди като свои собствени, се удостоява да види разкритието на Шхина в съвършенство, тоест утешението на целия Израел, защото неговият недостатък се явява общ недостатък. А разкрилата се светлина се явява обща.

И затова е казано: „Праведниците нямат покой“. След като светлината се разкрие съгласно потребността и стремежа на праведниците, те постоянно прилагат усилия да задълбочат и разширят своя съсъд, така че да доставят наслаждение на Създателя, като разширяват границите на отдаването.

Получаващият съсъд е ограничен, докато отдаващият съсъд няма граници. Всичко зависи от човека. Доколкото се старае да разшири своя съсъд за отдаване, той получава помощ свише. Ако наистина е заинтересован от такова поправяне и използва за това всички средства, с които разполага, то винаги ще успее да увеличи своя съсъд, тоест потребността от отдаване.

Съгласно тези усилия на него му въздейства светлината, възвръщаща към източника, и поправя неговия съсъд: подготвя го, а после го напълва. Затова е казано, че „За праведниците няма да има покой нито в този свят, нито в бъдещия“, няма да има нито на тази степен, нито на следващата, и винаги ще има възможност за напредване.

Ключът към напредването, неговата основа, е съпричастността към страданието на обществото. Допълнителни желания, потребност за отдаване, може да се получат само от обкръжението. Няма откъде другаде да се вземат, а от обкръжението може да се черпи съвършено неограничено, и благодарение на това човек да напредва.

Въз основа на това може веднага да се прецени, как човек вижда напредъка в духовния живот. В наши дни това се отнася за всички: за мъже и за жени.

Смята ли човек, че ще напредне само чрез учене, или с всички сили ще участва в разпространението, в живота на общността, като се съединява с групата. Ако нищо от това го няма, то разбира се той няма да може да натрупа потребност за отдаване, да стигне до молитва и да получи готов съсъд. А светлина има в пълно изобилие и затова тя веднага напълва съсъда, когато той възникне.

Баал а-Сулам пише че „Така, както мери човек, така отмерват и на него“. Така че човек сам си отмерва, доколкото той се стреми да се намира в желанието за отдаване, да се напълни със светлина. Всичко зависи само от него, от подготовката на неговия съсъд.

Съпричастието към страданието на обществото – това е ключът към разкриването на Твореца.

В статията „Даряването на Тора“ Баал а-Сулам пише, че само когато синовете на Израел започнали да бъдат съпричастни един към друг в Египет, те станали един народ, страдащ от тежката работа в робство на Фараона. Фараонът приближил синовете на Израел към Твореца с това, че ги заставил все повече да страдат и поради това те се обединили. Така те видели, че само благодарение на своето единство могат да се спасят и да излязат от Египет. Само по такъв път човек получава правилно желание.

Излиза, че имаме напълно неограничени възможности за напредване, доколкото целият свят се нуждае от поправяне. Винаги ще имаме възможност да отдаваме на широката публика, като все повече и повече се занимаваме с разпространение без всякакви ограничения. Ние ще приемаме от хората техните желания и всеки път ще вървим пред тях, за да сме техни учители и за да им служим. Така ще напредваме към все по-голям съсъд за отдаване.

Трябва да сме загрижени само за едно: как да се пропием от допълнителни желания от обкръжението – близко или далечно, докато накрая не включим целия свят в нашия съсъд. Такава е тенденцията за поправяне на всяко разбиване, тоест изпълнението на всички заповеди. Всичко се реализира само чрез формиране на потребност за отдаване.

Виждаме, че в наше време целият свят, заедно с нас вътре в него, вече е устроен така, че да се разкрие необходимостта от взаимно отдаване. Така даваме място на Твореца да се разкрие, като с това му доставяме удоволствие. Всичко това ще се случи пред нас.

От подготовката към урока, 25.02.2014

[128267]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Конгрес в Санкт-Петербург. Предварителен урок

Ние се събрахме заедно за голяма, съвместна работа, за да проверим всичките си системи: сърце, разум, намерения.

В какво се състои нашата работа? Ние изучаваме нещо много интересно, което поставя пред нас много куриозна задача. От една страна, казваме, че Висшата сила е абсолютно добро и любов, майката природа, която така се отнася към нас, и нейната живителна сила се проявява във всичко. Това е първото условие.

От друга страна, тази живителна положителна сила на Природата – абсолютното добро и любовта – е неизменна и сама по себе си не се променя. Това е второто условие.

Третото условие: развитието на желанието, създадено от тази сила. В неживите материални обекти желанието се изразява в стремежа си да се задържат в онези структури, в които са създадени, а ако се развиват, то е под външен натиск, а не от само-себе си. На растително ниво, желанието се развива по заложената в него програма, на животинско ниво – още повече. А ние, хората, се отнасяме към висшия стадий на животинската природа. (още…)

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Поръчителство“: При спускането на природата на творението до най-ниското му ниво, което се явява егоистичната любов, нямаше никаква възможност да се обясни на хората, че трябва да се съгласят да приемат задължението или поне да обещаят да излязат в широкия свят на любовта към ближния.

Такова изключение е само народът на Исраел, по силата на това, че е преминал през многобройни страдания през четиристотинте години на жестоко робство в Египет. И са казали за това мъдреците: ”Както солта ”омекотява” месото, така страданията смекчават човешките грехове”.

Въпрос: Народът на Израел е страдал много през цялата си история и аз не разбирам, как това му е помогнало. Та нали поправянето се осъществява от светлината. А страданията какво му дават?

Отговор: Наистина, точно такава е ситуацията пред нас, а трябва да се ръководим, както е казано, само от онова, което виждаме. Какво да се прави, всеки си има ”своите очила”.

Ти си представяш египетското изгнание като период на материално страдание, а в моите очи това е било духовно разкриване на злото. В това ти виждаш натиска на Фараона, а аз виждам натиск от страна на моето зло начало. Теб те терзаят външните египтяни, а мен – вътрешните. Под градоносните удари ти си избягал от географския Египет, а аз – от Египет в мен. Духовният аспект е толкова силен, че в египетското изгнание аз усещам не външното, а основно вътрешните беди. Тъкмо те ме подбудиха да изляза от Египет и да достигна света Ацилут. На теб ти бе достатъчно само да се избавиш от физическия гнет на Фараона, от външното поробване.

Това е характерно и за съвременния свят. В днешните беди и проблеми аз виждам призив, необходим за това, да напредвам към целта. А ти ги възприемаш като проклятие, не като средство за напредване. Искаш да ги избегнеш, а аз тъкмо обратното, казвам, че не трябва да се бяга, а да се премине към осъществяване на поправянето, за да почувстваме вместо бедите – комфорта, доброто, спасението, бъдещия свят.

Днес, когато процесът се устремява към общото поправяне, става все по-ясно, че няма накъде да се бяга. За еврейския народ това означава, че ако той не пристъпи към поправянето, то в Израел и в Америка, и където и да са, ги очакват нещастия от всякъде – икономически, физически, душевни, всякакви.

Най-надеждното място ще бъде земята на Израел. Независимо, че тук ще им се наложи да се сражават физически, но основно – вътрешно. Ето защо трябва тук да се разпространяват кабалистичните знания, а най-важното – методиката за интегрално възпитание. Защото тъкмо от това зависи до каква степен ще ни се отдаде да изнесем стоящите пред еврейския народ задачи от руслото на обичайните сражения в руслото на духовните.

Народът трябва да разбере: ако се сражава сам със себе си за обединението, то ще ”смекчи”, ще ”подслади” всички лоши сили. Той не ги унищожава, защото това е невъзможно, но ги превръща в добри и полезни. Единството ни позволява да трупаме сили и тогава враговете отстъпват. С тях не трябва вече да се сражаваме, те не излизат на война. Тъкмо обратното, те идват, за да се научат да се обединяват.

Тъй като раздвояването ще им се отрази зле. В Израел то води до политически конфликти, а наоколо всекидневно загиват десетки, стотици и този хаос само ще нараства.

И ако искаме мир и спокойствие, трябва да се започне тъкмо от тук. Други варианти просто няма. И затова няма смисъл от разсъждения за физическите страдания на еврейския народ в Египет. В такъв случай ти не разбираш и всички катастрофи, сполетели евреите в тяхната история, и инквизицията, и погромите, и Катастрофата. Разбира се, това не може да се обясни от това ниво, тъй като не виждаме цялата реалност, цялата система, за да разберем случващото се и неговата причина.

С една дума, става въпрос за качествен дефект и сме се озовали на много важен, решаващ етап. Без да осъзнават това, като цяло народите на света оказват натиск върху народа на Израел, за да им предаде той методиката за поправянето. И този натиск може да придобива различни форми.

Но учудващото е, че преди да пристъпят към Израел, те ще воюват помежду си. Още сега може да се види около кого се върти целият сюжет. На картата Израел е почти незабележим, и въпреки това, тъкмо той се явява като център на събитията и след време този факт ще се проявява все по-ясно.

В крайна сметка, съвременните процеси задължават еврейския народ да се обединява, за да даде пример на света и да привлече всички към всеобщо обединение, към подем на човечеството.

Такава е простата „схема“. Но в нашия свят тя се реализира в много милиардни вложения, изисква огромни ресурси и засяга директно милиарди хора, превръщайки света в арена на неуправляеми търгове…

От урок по статията ”Поръчителство”. 21.05.2013

[108016]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как ученик, изучаващ кабала, трябва да се отнася към света, в който проблемите нарастват: тероризъм (неотдавнашните взривове в Бостън), икономическата криза, екологическото неравновесие? Какво трябва да правим?

Отговор: Всъщност, светът е в много по-лошо състояние, отколкото мислим, поради своето незнание и неразбиране. Съществува определен период на реакция от страна на природата, която събира нашите отрицателни въздействия, разрушения, които извършваме в нея. И главното разрушение се случва на човешката степен – в нашето отношение един към друг, защото с това влияем непосредствено на самата система, на най-уязвимото място.

Някога сме нанасяли не толкова видима вреда, като пресоване в грубата механична част на природата. След това започнахме да разваляме нейните най-фини системи, сякаш електрически или електронни схеми, които цялата я привеждат в действие. И накрая се добрахме до самата й програма, където най-малкото нарушение води до страшни отрицателни последствия в цялата система.

Затова днес виждаме в света толкова много проблеми: тероризъм, стихийни бедствия, екологични катастрофи, финансова и икономическа криза, банкрут на цели държави. Америка изпитва тежки удари:  доколкото нейното влияние на света е по-голямо, толкова по-силно тя чувства своята непоправеност. И за да не се случи това, нашите приятели в Америка трябва да приложат много усилия, работейки заедно с нас.

И изобщо, това е задължение на всички наши световни групи, защото целият свят стои пред огромни удари, които можем да отстраним. Именно ние можем да помогнем в това, повече никой нищо не може да направи, нито един президент. Всичко зависи само от висшата сила и нашето съответствие с нея. Колкото повече поправяме себе си и достигаме подобие с нея, толкова повече уравновесяваме, оздравяваме природата.

По такъв път можем да превърнем всяко вредно въздействие в полезно. Цялото отрицателно влияние, което откриваме в този свят заради нашето несъответствие с природата, ще ни се зачете като разкриване на злото, което сме превърнали в добро. И тогава вместо катастрофата, която би дошла, ако не бихме успели да я подсладим, внасяйки светлина в нея, ще почувстваме обратното – огромен подем.

Сега докато се натрупва злото, в резултат на всички наши действия. И времето изтича все повече, става критично. Всичко зависи от това, ще успеем ли да привлечем светлината към натрупания от човечеството отрицателен заряд, за да го обърнем в положителен, или не? Тук и ще се решава, ще склоним ли целия свят от чашата на вината към оправдание.

Върху чашата на обвинението вече са се натрупани стотици хиляди тонове, които можем да пренесем върху чашата на заслугите, тоест да обърнем престъпленията в заслуги. Колкото е по-висш човек, толкова по-голям е неговият егоизъм. Главното е, да се обърне към страната на поправянето. Много се надявам, че за сметка на такива конгреси ще акумулираме достатъчно сили, за да привлечем светлината, възвръщаща към източника, и вместо отрицателната енергия, натрупана в света, ще разкрием нейната противоположност – положителната енергия.

От урок по статия на Рабаш, 23.04.2013

[105883]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→