Проучване (Г.Симкин, д.б.н., Московски държавен университет): В лицето на детето има милиони черти от бащата и майката, но всеки вижда само неговите прекрасни черти на лицето. Това е механизъм за опазване на вида. Природата е заложила в човека влечение към противоположния пол на генетично ниво. Ето защо, в брак сключен без любов няма пълноценно потомство.

Защо хората се влюбват един в друг? – Природата не познава емоциите, тя е практична и за всеки вид поставя основна задача: да оцелее, тоест да се приспособи към всички промени в обкръжаващата среда, предавайки новите, полезни свойства на следващите поколения. Младото поколение трябва да бъде максимално жизнеспособно – а това зависи от подбора на родители. Тяхното добро здраве не е основното условие. Основното нещо – те трябва да си подхождат на генетично ниво.

Природата е изнесла признаците за генетична съвместимост на повърхността – комплекс от характеристики на даден човек: чертите на лицето, строеж на фигурата, жестове на ръцете, тембър на гласа – множество сигнали, действащи на подсъзнателно ниво и свидетелстващи – „това е моят партньор“. Те осигуряват брака по любов. Тъй като любовта – това е естествен механизъм на привличане един към друг на допълващи се партньори.

След това може да се окаже, че партньорите не си подхождат един на друг по други параметри, необходими за съвместен щастлив живот – характер, интелект, социална среда (придобити параметри). Идва разочарование и бракът се разпада. Но работата е свършена, потомството се появява, а за природата всичко останало няма значение.

Ние сканираме облика на партньора, избирайки от него допълващите ни характеристики. Така избираме приятелите си и тези, от които трябва да се държим на страна. Също така възниква привързаността към определени животни.

Коментар: Всичко се случва съгласно Главния Закон на Природата – Законът за Подобие по Свойствата, всички елементи на природата са в съответствие с този Закон, стремят се към подобие с Твореца, към сливане с Него.

[90807]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Какво трябва да бъде отношението ни към приятел, напуснал групата и изучаването на Кабала?

Отговор: Приятел на иврит е “ хавер “, от думата “хибур“ – връзка. Връзката съществува само в резултат на подобието на свойствата, действията, целите. Бил е като всеки от нас, но с напускането ни вече не е, станал е различен от нас – значи той вече не ни е приятел, защото нямаме връзка. По такъв начин той изчезва от моята памет. Дори и да съм бил силно привързан към него. В духовното времето не съществува, всичко се определя само от състоянието, т.е. духовното състояние е мярка за подобието.

Въпрос: В последно време се сблъскваме със ситуация, при която наши приятели се откъсват от обучението. Как да се отнасяме към тях? Аз не желая да прекъсвам контактите си с тях, но като че ли не трябва да го правя ? На какви мероприятия те не бива да присъстват?

Отговор: Трябва да направим така, че всички откъснали се от групата да получат възможност за връзка с нея, да се върнат обратно, освен онези, които носят вреда. Случва се човек да поизостане по пътя, да прекрати участието си в  общото групово движение, а след това отново се пробужда желанието му за постигането на целта в живота и се включва в групата. Ние се разрастваме и затова не бива да поставяме твърди условия. Освен при вземането на решения, такива колебаещи се хора могат да участват във всякакви дейности. Подобна е ситуацията при ръководителя на руския отдел за разпространение Санилевич.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→