Всички творения се намират под управлението на Твореца, на Висшата сила. Творецът е създал едно – желанието за получаване, което се подразделя на четири нива: неживо, растително, животинско и човешко. Тези стадии се спускат от връзката с Твореца, от ”света на безкрайността” към състоянието ”този свят”, в който те са напълно откъсната от Твореца. Спускат се единствено защото участват в създаване на връзката с Твореца, творението ще усети, ще разбере, ще постигне и ще направи живота си такъв, в такова състояние , като Неговото.

Затова цялото желание за получаване трябва да приеме формата на желанието за отдаване, присъщо на Твореца. По пътя, творенията постигат висшето управление и придобиват способността да действат също като Твореца. Това означава „да бъдеш като Него“.

За да преведе всички творения до такова състояние, отнасящи се до всички четири нива, първо, най-развитото желание от четвъртия стадий – човек, Адам, трябва да установи връзка с Твореца. Защото само четвъртото ниво е способно на такава връзка осъзнато и целенасочено, започващо да усеща собствената реалност противоположна на Твореца, да вижда себе си противоположно на Него, съгласно или несъгласно с Него, работещо за собствено благо или за благото на Твореца и т.н.

По такъв начин, четвъртият стадий, по своята същност е център на творението. От друга страна, предходните три стадия се присъединяват към него, без да притежават свобода на волята. А точно четвъртият стадий определя как тези негови компоненти ще участват в процеса. Сам по себе си той представлява намерение, направление, тъй като останалите просто действат в това направление, без всякакъв свободен избор.

И така ние говорим за хората от този свят, които преди всичко, трябва да усетят, че се намират в скритие, а след това да пристъпят към работа, за да осъществят контакт с Твореца от състоянието на пълно откъсване от Него, от най-отдалечена точка от Безкрайността.

Схематично това изглежда така: Творецът се намира в света на Безкрайността, а ние – в този свят, и разстоянието помежду ни се раздела на 125 стъпала.

От тук, от този свят, ние трябва да установим връзка с Него.

И тя започва с това, че Творецът ни пробужда – свети ни все повече и повече. Благодарение на Неговата светлина в нашия свят започват да се преповдигат желанията от четвърто ниво, което се подразделя на различни видове, съгласно същите тези четири стадия. Първи се пробуждат ”най-чистите” желания, а след тях следват ”по-грубите”. Така върви процесът на поправянето – от лекото към по-трудното. С други думи, ”леките” части, които поправяме в началото, по-късно ни помагат при поправянето на ”по-грубите”, по-твърдите части.

Поправянето се извършва посредством това, че Творецът пробужда своето излъчване на светлина, своето отношение към нас, и то започва да се разкрива не просто като добро към ”материала” на желанието, както при неживото, растителното и животинското ниво, а целенасочено към доброто. Казано по друг начин, посредством проблясванията на Твореца ще ни се наложи да се сближим с Него.

За това трябва да променим намерението си. Тоест вместо неживото, растителното и животинското ниво, ние трябва да формираме в себе си човешкия стадий. А човешкият стадий е същността на намерението над материята.

Знаем това от четирите стадия на разпространение на пряката светлината: четвъртият стадий в крайна сметка решава да направи съкращение (цимцум) и да отговори на Хазяина точно с такова отношение, което той проявява към него. Това се нарича намерение.

Тъй като четвъртият стадий няма какво да даде в отговор на Твореца – той може само да продължи да получава от Неговото благо с такова намерение, което обръща цялото получаване в отдаване на Него. Тогава всички мисли на човека, цялото му сърце – са в Твореца. Вече му е все едно какво получава – човекът, подобно на гостенина, гледа Хазяина и иска единствено да Му достави удоволствие.

Ето какво е промяната на намерението, смяната на отношението: от собствена изгода превключвам на благото на Хазяина, което става определящ фактор. Хазяинът за мен е на първо място, Неговото състояние е моя първа и основна задача. Съобразно с това аз правя със себе си всичко, което трябва.

По такъв начин, на госта му е все едно през какви състояния преминава той. Само и само да са за благото на Хазяина – в такъв случай той ги приема като задължение, радва им се и неговото намерение изцяло съвпадат с тях.

От урока по статия от книгата Шамати, 06.08.2013

[113993]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Съществува само желанието за получаване. Творецът не е създал нищо освен него. И желанието иска да стане подобно на Твореца.

В какво да му се уподобя? В отдаването. Желанието се напълва с усещането за Твореца и това се нарича негова „душа“, „Божествена част свише“. Чувството за съответствие, за подобие на Твореца, което желанието изпитва, извършвайки действия по отдаване, се нарича негово напълване. То се напълва именно с това, което прилича на Твореца. Ако за това трябва да получава – то получава, а ако за това трябва да съкрати себе си – то се съкращава. Не е важно действието – важно е все повече да се уподобим на Него.

Точно това са светлините НаРаНХаЙ, напълващи желанието. Наслаждавам се не от тях самите, а от това, че се сливам с Твореца. И затова наслаждението може да бъде дори нищожна прашинка от Твореца, даваща живот в нашия свят – и нищо повече. Цялата работа е в осъзнаването на важността на Даващия – ето какво ме изпълва. Подобие на Него – това жадувам, и за мен това е духовно напълване.

Изначално има само една искра, появила се като „нещо от нещо“, и едно желание, появило се като „нещо от нищо“. Ей такава първична, „елементарна частица“ и нищо повече. А всичко останало „се раздува“ от Твореца, от Неговите действия.

От урока по „Предисловие към книгата Зоар“, 18.03.2013

[103083]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Цялата реалност е разделена на три части: аз, духовната искра в мен, която не ми дава покой и желае да разкрия една друга реалност, и светът около мен.

Светът около мен се разделя на близки и далечни на мен хора, нежива, растителна природа, животни. И зад всичко това стои още една, по-висша сила. Засега все още възприемам цялата видима реалност като странична, неотнасяща се до мен. Макар всичко това да са части от мен самия, които засега не усещам заради разделянето, което е настъпило в моето съзнание и усещане.

Сякаш са ми сложили обезболяваща инжекция в ръката, от което тя е станала абсолютно безчувствена и не я усещам като своя. Може да я отрежат, а аз няма и да забележа – толкова е мощен анестетика.

Ето така чувствам целия свят, сякаш той не принадлежи на мен. А работата се заключва в това, да се борим против тази наркоза, против това усещане.

Това е направено нарочно, защото ако мисля, че този свят не принадлежи на мен, сякаш съм упоен, за да го изключат от егоизма ми, то аз ще мога да се отнасям към него алтруистично, отдавайки като на някой чужд. Мога да се науча да го обичам.

Не искам да насърчавам любовта към себе си – аз и така се обичам егоистично. Но сега мога да се науча да обичам другите, които са отделени от мен от тази упойка, тази илюзия за разбитост. Защото любовта е свойство на Твореца, а не свойство на творението.

С това разбиване Творецът ми дава възможност да получа такова свойство, което не ни е присъщо по природа и не ни принадлежи. Ние не разбираме какво е това любов. Но когато се опитвам да се науча да обичам тези, които са извън мен като самия себе си, т.е.  да се отнасям към ближния както към самия себе си – това се нарича любов.

Работя върху нея срещу своя егоизъм. Това е особена сила в мен, която постоянно се съпротивлява на това. Така става сблъсък между две сили, действащи в две различни посоки. Желанието привлича наслаждението към себе си, но над него е екранът (силата на моето съпротивление), който избутва наслаждението и е готов да се откаже от него.

И тогава от взаимодействието на тези две сили мога да разбера какво е това истинска любов към чужд човек, а не към собственото ми дете, моето куче или моето тяло.

А колкото повече се развивам, омразата ми към ближния постоянно расте – но над нея развивам силата на любовта. Само това и се нарича любов, ако тя се издига над омразата. Както е казано: „Любовта ще покрие всички престъпления“. Благодарение на сблъсъка на двете противоположни свойства, творението е способно да придобие свойството на Твореца. Иначе това би било невъзможно и ние завинаги бихме останали в природата, с която сме били създадени.

Ако искаме да бъдем творения (нивраим), т.е. самостоятелни личности, намиращи се извън (бар) Твореца, и в същото време да постигнем Неговите свойства и високо състояние, трябва да изградим в себе си такъв противодействащ механизъм. В него ще действат винаги две противоположни сили: силата на желанието за наслаждение и на желанието за отдаване, което изграждаме сами над своя егоизъм – любов над ненавистта.

От урока по статия на Рабаш, 01.06.2012

[79576]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Гледа ли Кабала на евреите като на народ, избран от Бога?

Отговор: Избраният народ – това са група хора, различни по своите земни признаци, която притежава „точки в сърцето” – стремеж към целта на творението – сливане с Твореца по подобие на свойствата. Такава група усеща своето предназначение – да овладее методиката на поправяне и да обучи целия свят. Групата се нарича Израел – от думите Изра – направо и Ел – Творец, и идва от нейния стремеж „направо към Твореца” (отдаване и любов към ближния). Този, който се намира в това състояние, се нарича Израел – той е избраният. Всички ние сме от една древна вавилонска цивилизация, от един народ. Част от вавилоняните, приела методиката на поправяне предложена от Авраам, получила заради своето намерение името Израел. Днес ние, цялото човечество осъзнаваме безизходното положение, до което ни е довело 4500–годишното егоистично развитие, отново, както е било по времето на Древен Вавилон. Това ще ни принуди да се издигнем над своя егоизъм и всички да достигнем нивото на Твореца. Такъв е планът на Природата. Да увлекат днес след себе си цялото човечество, целия този Вавилон – това е задачата на онези хора, които усещат и осъзнават този призив. Затова са и „избраните” – тези, които се занимават с това. В статията си „Поръчителство” п. 15, Баал Сулам пише:

„Раби Елазар, синът на Рашби, автор на книгата „Зоар”, твърди, че не само народът на Израел, но и всички народи в света са отговорни един за друг… и окончателното поправяне на света ще настъпи, когато всички те се обединят в своя стремеж към Твореца и Той ще се разкрие на всички народи по света. Както е казано: „И ще се напълни земята със знанието за Твореца, и ще се устремят към Него всички народи по света”…, а ролята на народа на Израел спрямо целия свят се състои в това, че той е длъжен да се усъвършенства и да подготви цялото човечество за поемане върху себе си на важната работа върху любов към ближния, което се явява средство, стълба, водеща към постигане на целта на творението – сливане с Твореца.<–>

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→