Въпроси относно духовния напредък:

Въпрос: Уча с вас от три години чрез Интернет. Посещавах една местна група и дори присъствах на един от уроците ви. Откакто започнах да уча Кабала, станах мрачен и необщителен. Стана ми много трудно да комуникирам с хората, включително и с вас. Приятелката ми ме напусна и нищо в живота не изглежда да върви в правилната посока. Вече от няколко години планирам да ви напиша писмо. От друга страна, се справям по-добре: регистрирах се във форума и ви пиша писмо. Надявам се, че ще мога да поддържам поне виртуална връзка с вас. Много пъти ми се е искало да поговорим.

Отговор: Ако се давите трябва да се спасите. А ако нямате приятели кой ще ви спаси? Следователно успехът може да дойде само чрез включването в група, дори ако трябва да се насилите, за да го направите. Тогава приятелите ще ви подкрепят и тласкат към целта.

Въпрос: В една от лекциите виe казахте, че не бива да забравяме, че има подеми спадове, които водят човека към целта, само ако те произтичат от правилния стремеж. Какъв е правилният стремеж? Как да узная дали се стремя към правилната цел? Моите желания и стремежи зависят ли от мен?

Отговор: Ако стремежът ви се появява в резултат на обединяването с групата, тогава е правилен.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Защо постоянно чувствам отчаяние от това, че съм отделена от Твореца? Защо през цялото време се намирам в състояние на потиснатост, ако в действителност усещането за изолация от Твореца е лъжливо? Много се страхувам за своята психика, тъй като чувството за безизходица ме кара да плача.

Отговор: Заради отсъствието на подкрепа от обкръжението. Възможно е да съществува обкръжение, но Вие да не сте готова да приемете от него силата на общество. Всичко зависи от Вас. Дори виртуалната връзка може да поддържа човека в правилно състояние. Отчаянието Ви отделя от Твореца, а радостта Ви приближава. Такъв е смисълът на статията от „Шамати“ „Радостта – следствие от добрите дела“. Ако човек не е радостен, с това, той сякаш укорява Твореца, че неправилно е сътворил света, не оправдава Неговите действия. По този начин човекът казва, че Творецът е лош, и така сам себе си нарича грешник. Не заради своите действия, а заради настроението си!

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Два въпроса, касаещи вътрешната работа:

Въпрос: Като части от единна душа ние зависим един от друг, без значение дали го осъзнаваме или не. Всяка личност съдържа в себе си целия свят. Каква е степента на зависимостта между нас? Трябва ли да я увеличим? Необходимо ли е да се считаме за индивиди, единствено съединявайки точките в сърцето си?

Отговор: Трябва единствено да обединим точките в сърцето си, защото всички други желания са свързани с телесните ни потребности. Чрез обединяване на стремежите ни към духовността ние създаваме съсъд, в който Светлината, Творецът, се разкрива.

Въпрос: Как системата на взаимната подкрепа между Световното Кли се реализира на практика по времето, в което човек не е ангажиран с груповата работа (учене, разпространение, конгреси), а е зает с битови задължения (работа, семейство и т.н.)?

Отговор: Ако човек се грижи истински за своя духовен напредък през свободното си време, той си осигурява подкрепа, която ще го поддържа на правилния път и през останалото време. Нашият свят е формиран в резултат на спускането на Висшите сили и той напълно кореспондира със замисъла и целта на творението, при условие че го използваме правилно. Това ще се получи ако ние обвържем замисъла с целта, или с други думи, да постигнем целта, тръгвайки от замисъла.
Дадени са ни всички условия – тялото с неговия кратък живот, жизнени условия като семейство, усилия необходими за поддържане живота на тялото, както и препятствия и сили, които ни тласкат напред. Това само ни се струва телесно, но всъщност е начинът, по който духовните сили ни се разкриват на най-ниско ниво. Ние единствено трябва да се впишем правилно в тази картина и да попълним „празното пространство“ в нея с нашите свободни действия. В края на краищата всичко се свежда до обединяване на стремежите ни по отношение на Твореца – към отдаване и любов към ближния. Опитваме се да го направим, но виждаме, че не можем. Тогава молим за помощ и Творецът ни поправя!

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→