Въпрос: Как да постигнем толкова силно желание към духовното, че то да ограничи всички останали желания на тялото?

Отговор: Във всеки от нас има ”613” желания, които трябва против своето разбиране да настроим към величието на любовта и отдаването, обединението, взаимното поръчителство. Всичко, което е зад пределите на моите лични интереси, трябва да стане по-важно за мен, отколкото егоистичните желания на тялото ми.

Ако човек разделя вътрешните и външните желания така и се насочва в посока от себе си навън, за сега това е достатъчно. Всяка секунда трябва да се проверяваме отново и да се опитваме да се задържим в същото направление на мислите.

В крайна сметка, навикът става втора природа и за сметка на приложените от мен усилия, към мен се спуска светлината. Още малко усилия – и още малко светлина. От такива мигове започвам да се изграждам, защото ”Няма другo поправяне за човек, освен да се устремява към всички бъдещи мигове, така че да са обвързани и насочени към Неговото велико име” – още и още малко. Тъкмо от такива ”изходи” (от Циона) и излиза Тора.

Защото когато усещам, че съм излязъл от правилното намерение, у мен се поражда желание да се върна и искам светлината, възвръщаща към Източника, която се нарича Тора. Излиза, че тъкмо от Циона, от такива видове (ециот) се ражда Тора: не от подемите, а от паденията, изходите от правилното намерение.

Така, през цялото време прибавям още една и още една ”буква”, докато през мен не премине цялата книга Тора.

От урока на Рабаш, 29.10.2012

[91918]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

“Няма  да се върне народът на Израел на своята земя, докато съвършено не се обедини”.

Народът на Израел – това е онази група хора,  която някога Авраам организирал, избирайки ги сред жителите на Вавилон. Той искал да поправи целия свят, но му се удало да събере в нея само няколко хиляди човека. Но Тората ни разказва не за исторически събития, а за вътрешни състояния, през който преминава човек.

Свойството Авраам вътре в нас взема част от нашите желания и ги довежда до частично поправяне, а след това към разбиване ( падението на Храма, падане от духовно ниво в изгнание ).

Изгнанията са необходими за това, че пребиваващите в духовно желание (Исраел) се смесиха с всички останали желания, който не са преминали духовен подем и разбиване ( т. н. ‘’Народите на света” ).

И след разбъркването, взаимното включване, всичките те са готови за поправяне, т.е. във всяко има част, която е била в духовното и не е била.

Изминалите подеми и падения, имайки предвид наличните в тях решимот (данни от минали състояния), са длъжни първи да преминат поправяне. А след това да се пробудят и останалите. 

Всеки трябва да разбере, че Исраел е в него –  тоест желанията, устремени към Твореца, няма да достигнат своята земя (арец) – поправеното желание ( рацон ) “направо към Твореца” ( Исра- ел ), в който ще се разкрие Твореца, докато всички те не се обединят, за да станат “като един човек, с едно сърце”. 

Това е условието, за което говорят кабалистите. Това ни трябва да реализираме в малка част от душата – вътре във всеки от нас, и в голяма – сред всички кабалистични групи в света, или в още по-голяма – сред цялото човечество. 

И това необходимо условие започва да се реализира, започвайки от най материалното ниво.

От урока по статията на Баал Сулам, 06.04.2010

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В статията от 11.02.2009 е казано, че „всички препятствия, които получавам и ще получавам трябва да се увеличават и аз съм длъжен да ги преодолявам, а не да ги отстранявам“. Какво означава това?

Отговор: Всички препятствия в живота ми се дават като учебни задачи и решавайки ги с намерение да постигна свойствата на Твореца, аз все повече се приближавам към Него. Ако човекът знаеше това и възприемаше именно така своя живот, той щеше да види в него уникална възможност и би излязъл от клетката на този свят в безкрайния свят…

Въпрос: По-нататък е казано: „Аз съм длъжен да взема получените от мен впечатления, тези решимот, да ги увелича с помощта на препятствията, по такъв начин да достигна планината Синай и да се издигам все по-високо и по-високо“. Обяснете как могат да се увеличат решимот и препятствията?

Отговор: Колкото по-високо се издигам в своето поправяне, толкова повече препятствия срещам. Предисловие към ТЕС. п.133:
„…Това прилича на царя, пожелал да събере от цялата страна най-преданите свои привърженици и да ги назначи на работа в своя дворец. Какво направил той: разпратил из страната открита заповед, за да може всеки от най-малкия до най-великия да дойде при него и да се занимава с вътрешните работи в двореца.
Но на входа на двореца и на всички пътища поставил многобройна стража от своите роби, заповядвайки им да заблуждават с хитрост всеки, който се приближи до двореца и да го отклоняват от пътя, водещ натам.
И разбира се всички жители на страната побягнали към двореца, но били отклонявани от хитростта на усърдните стражи. И много от тях преодолели тези стражи, включително до там, че успели да се приближат до входа на двореца. Но стражите на входа били най-усърдни.
И всеки, който се приближавал до входа, те отвличали и отклонявали с голямо усърдие, докато той не се върнел така, както е дошъл. И отново идвали и си отивали, и пак се укрепвали и отново идвали и си отивали.
Така се повтаряло няколко дни и години, докато не се уморили от своите опити. И само героите сред тях, чиято степен на търпение устояла, победили тези стражи и отваряйки входа, веднага се удостоили да видят лика на царя, който назначил всеки на подходящата за него длъжност.
И разбира се от този момент нататък те нямали повече работа с тези стражи, които ги отвличали и отклонявали, правейки горчив техния живот няколко дни или години, когато идвали до входа и си тръгвали отново. Защото се удостоили да работят и служат пред великолепието на светлината от лика на царя, вътре в неговия дворец“.

Въпрос: В продължение на едно денонощие изпитвам два подема и две падения, понякога и три. Издигам се от това, че придобивайки намерение се обръщам към първоизточника. Как ще се случва това по-нататък? Доколкото разбирам, времето между паденията все повече ще се съкращава. Наистина ли в идеалния случай тези състояния трябва да се случват всяка минута?

Отговор: Много по-често!

Въпрос: Вие казахте, че решимот се разкриват всяка секунда. Случва ли се разкриване на решимот по време на сън?

Отговор: Да.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпроси относно духовния напредък:

Въпрос: Уча с вас от три години чрез Интернет. Посещавах една местна група и дори присъствах на един от уроците ви. Откакто започнах да уча Кабала, станах мрачен и необщителен. Стана ми много трудно да комуникирам с хората, включително и с вас. Приятелката ми ме напусна и нищо в живота не изглежда да върви в правилната посока. Вече от няколко години планирам да ви напиша писмо. От друга страна, се справям по-добре: регистрирах се във форума и ви пиша писмо. Надявам се, че ще мога да поддържам поне виртуална връзка с вас. Много пъти ми се е искало да поговорим.

Отговор: Ако се давите трябва да се спасите. А ако нямате приятели кой ще ви спаси? Следователно успехът може да дойде само чрез включването в група, дори ако трябва да се насилите, за да го направите. Тогава приятелите ще ви подкрепят и тласкат към целта.

Въпрос: В една от лекциите виe казахте, че не бива да забравяме, че има подеми спадове, които водят човека към целта, само ако те произтичат от правилния стремеж. Какъв е правилният стремеж? Как да узная дали се стремя към правилната цел? Моите желания и стремежи зависят ли от мен?

Отговор: Ако стремежът ви се появява в резултат на обединяването с групата, тогава е правилен.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Вместо предисловие

Доскоро беше прието да се възхищаваме на пионерите – на изкачилите се на Еверест, на покорилите Северния и Южния полюс, на летелите в Космоса, на стъпилите на Луната. Тези, които са вървели по стъпките им, са били съпътствани от средствата за масова информация. Героични постъпки – „серийно производство“-  стават рутина.

В наше време цялата повърхност на Земята вече е изследвана и описана, загадките са разгадани, а чудесата са станали предмет на строга експериментална проверка –  доказала, че те не съществуват. Малко са хората, които днес възнамеряват да повторят подвизите на Амундсен, Гагарин и Армстронг, а и въобще има ли смисъл те да се повтарят?

Скука, приятели! А представете си, че съществува едно ненадминато постижение, което всеки един от нас може да реализира в течение на отредения му кратък живот. Това постижение е чудото на откриването на един нов свят, безкраен по възможности за развитие, за постигане на съвършенство и за проникване в нови, непознати до сега състояния. (още…)

Filed under: Възприемане на реалността, Духовност - Няма коментари→