Entries in the 'подеми' Category

Подем за сметка на собственото ни принизяване

каббалист Михаэль ЛайтманС помощта на обкръжението ни, трябва да се стараем да не забравяме, че ние извършваме именно вътрешното поправяне. През целия си път, човек все повече осъзнава собствената си нищожност. Както е казано: „На това място, където ще постигнеш величието на Твореца, там откриваш Неговата скромност“. Тези два полюса са свързани и зависят един от друг – колкото по-високо е Кетер, толкова по-ниско е Малхут.

По този начин, от своята точка, ние се спускаме надолу до минус Безкрайност и чрез свойството на отдаване и на отразената светлина достигаме плюс Безкрайност. В това се състои и работата ни.

Затова ни е необходима много силна поддръжка от обкръжението, иначе човек не е способен да се спусне нито на милиметър, за да се засрами или унижи, за да смачка своята гордост. Той не може да направи това, дори ако би поискал, защото цялата негова природа се противопоставя на това. Та нали в него няма два вида природа, а само един.

Затова е така необходимо силно обкръжение, което да те поддържа, целенасочено обучение в своята група, която ще притегли към теб светлината и ще даде сили да издържиш ударите по твоя егоизъм, честолюбие, желание да властваш и да бъдеш господар на всяко състояние. В резултат на това, ти ще стигнеш до сливане с висшето.

Никога не се случва обратното движение, а само по направление на скромността и поправянето на егоизма, които ни довеждат до отдаване и святост. Поправянето винаги се извършва вътре, а не във външните действия или на думи.

За да ускориш своето развитие, е важно да обръщаш внимание с какво свързваш подемите и паденията си. Падение е страданието на твоята засегната гордост, а подемите – усещането за сливане с Твореца. Те не зависят от твоето настроение или от нещо друго, а съществуват само спрямо твоята гордост, честолюбие, самомнение, власт, от усещането, че действаш сам, решаваш, разбираш. Именно в тази област усещаш удар и падение, разбираш, че не можеш да управляваш своето състояние, да бъдеш господар на своя живот.

А оценяваш  подема спрямо това, доколко си способен да отмениш себе си и да откриеш нови възможности да се принизиш. И тук се случва истинското чудо – от горе ти показват как да анулираш себе си и как, заедно с това, веднага изчезват всички проблеми и трудности. Това е следващият етап от работата, за който ние трябва да се подготвим чрез опита от паданията и подемите.

От подготовка за урок, 18.04.2013

[105524]

Да се научим да работим вместо Твореца

каббалист Михаэль ЛайтманНямаме нито заслуги и престъпления, нито подеми и падения, а просто съществува една верига от състояния, които е необходимо да преминем, за да развием в себе си голямо желание (духовен съсъд) и да приемем в него всичкото добро, което желае да ни даде Твореца.

И затова, ние преминаваме през много различни състояния: в чувствата, в сърцето, усещайки горчиво/сладко, и в разума, усещайки лъжа/истина.

Постоянно объркваме анализа в сърцето и в разума, между сладкото/горчивото и истина/лъжа, които се хвърлят ту в едното, ту в другото, но именно това ни помага да построим съвършено желание и ясен разум.

Човек не се ражда герой, готов за възложената му мисия, а висшата светлина създава само една точка „от нищото”.

Тя се отличава от светлината само с това, че има желание да се наслади, вместо желанието на светлината – да наслади.

А всички останали свойства човек трябва да развие в себе си сам, от връзката с въздействието на светлината върху него, благодарение на разбиране и усещане.

Само тогава той ще я познае и ще я почувства: какво има в Твореца, в светлината, и ще стане същият, както Него. Защото състоянието на светлината е съвършено, а в замисъла на сътворението се предполага, че и творението ще стане също така съвършено, както и Той.

Тоест, от точката, творението трябва да получи серия впечатления – приятни и неприятни, ясни и неясни – докато не достигне състояние, когато действително ще чувства и разбира всичко, и ще може да замени Твореца със себе си в Неговата работа.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 17.09.2010

[#21369]