Въпрос: Има ли връзка между кабала и религията? Кабала, това не e ли е религия?

Отговор: Кабала, не е религия, а наука. Кабала се занимава със скритата от нас част на реалността, с която ни е дадена възможност да работим, както в науката. Затова кабала се нарича наука.

С помощта на особени действия, които извършваме над себе си, можем да разкрием нашите органи на осезание за възприемане на по-високото ниво. Притежаваме пет земни сетивни органи  — зрение, слух, вкус, обоняние, осезание, с които усещаме този свят, макар и в много ограничен вид. Но все пак по някакъв начин го възприемаме и според това и живеем.

Дори не си представяме, че в светът около нас има още множество явления, тъй като нашите сетива не ги усещат. По същия начин, както без бинокъл не виждаме, какво се случва на далечни разстояния, без радар не откриваме, какво съществува във въздуха, освен звуковете вълни в гласовия диапазон, и така нататък.

Имаме множество прибори, които създадохме, за да разширим диапазона на нашите сетивни органи. Но само да разширим. Докато науката кабала ни създава допълнителен орган на възприятие, ‘’шесто чувство, с помощта, на което можем да разкрием останалата, скрита от нас реалност. Тогава знаем, за какво живеем и как да живеем правилно. Именно това човек трябва да постигне.

Въпрос: От какъв тип е този орган на възприятие?

Отговор: Този орган на възприятие работи подобно на нашите земни органи на възприятие. Само че нашите пет сетивни органа действат във формата на получаването, поглъщането, привличането към себе си на цялата информация, която се намира отвън. А този допълнителен орган на усещане, който развиваме с помощта на науката кабала, работи с желанието за отдаване, даряване, любов.

Излизаме извън себе си, издигаме се над себе си и затова не сме ограничени от нашето тяло с неговите пет органа на възприятие. Нашият духовен орган на възприятие се намира извън нашето земно тяло. Ние сякаш разгръщаме този орган на възприятие към цялата реалност. И тогава можем да опознаем всичко. Този сетивен орган се явява душата.

От програмата по радио 103FM, 09.08.2015

[165790]

Filed under: Възприемане на реалността, Кабала - Няма коментари→

Началото можете да намерите в постинга „Деца на Вселената, ч.1“

Не можем да кажем, че човек е опознал себе си, а въобще да не говорим за човечеството като цяло. И като следствие, ние не можем да разберем този свят, защото сам по себе си, той представлява комплекс от всички нива: неживо, растително, животинско и човешко.

Не можем, на първо място, защото не познаваме себе си. Налага се да признаем, че дори психологията не се явява наука в пълния смисъл на думата. Същността на човека за нас винаги остава със въпросителен знак. Наблюдаваме върху самите себе си резултати, които са следствие на нещо, отклици от нещо, но и тях дори изучаваме по изцяло ограничен начин, тъй като сме зависими и необективни в своите преценки.

И още повече – безпомощни сме, защото желаем да се издигнем на по-високото ниво, онова, което ни е създало, и дори и още по-високо – чак до програмата на творението.

По различни събития и по опита от собствения напредък, ние виждаме, че всички сили в природата пребивават в единна, целенасочена, интегрална система. И тези сили действат съгласно някакъв процес, задействат се съгласно някаква обща програма, която обаче е неизвестна за нас.

При това ние самите сме също обхванати в нея. Но ако неживата, растителната и животинската природа реализират тази програма инстинктивно, по команда от силата на природата, то при нас заедно с чувството че сме задействани, има също така и усещане за собствено действие.

Ако ние можехме да подхождаме към изследването на природата, изхождайки от тези два вектора в нашето чувство, то бихме могли и да достигнем до нещо. Но, науката по принцип, не се занимава с изследвания на човешко ниво, тъй като там не притежаваме реални средства за замерване.

В резултат, ние просто наблюдаваме случващото се, и в това е цялата същност на нашите изследвания. Наблюдаваме, събираме данни и от тях съставяме системата от научни данни. Освен това, използваме своите скромни възможности за въздействие на едни, или други явления и състояния на неживата, растителна, животинска и човешка природа и наблюдаваме реакцията, която също ни позволява да разберем нещичко.

Дори ако се абстрахираме от това, че всички наши наблюдения и изследвания се базират на собственото ни субективно възприятие, въпреки това крайните сведения, в края на краищата, отново ни дават съвсем малко. Тъй като те са почерпени от нашите пет ограничени сетивни органи.

Изучавайки представителите на флората и фауната, ние виждаме границата в диапазона на техните възприятия, но и тези наши оценки са съмнителни, тъй като отново сравняваме тях със себе си, а не с истинския еталон. Нашето триизмерно зрение, нашият пулс, отмерващ секундите, движението на небесните тела, отмерващо денонощието, геоложките периоди и възрастта на Вселената – всичко това са много субективни показатели.

И затова нашето желание да познаем Вселената е всъщност – несериозно. Човекът, като едно малко дете, си приписва прекалено големи възможности. А в крайна сметка, използваме само тези сили на природата, до които можем да се докоснем – събираме ги, попълваме ги в не сложни схеми и ги изпълняваме според големината на нашите сили.

По такъв начин, по отношение на използването на природата, сме се отдалечили сравнително малко от първобитния човек, взел в ръце тоягата, за да строи и разрушава. Вярно е, че сега имаме няколко други „палки“ – ускорени частици, обсерватории и прочие. Само че принципът е същият: както малкото дете иска да изпита и изпробва всичко на вкус, така и ние, само че на друго ниво.

Дори и не осъзнаваме степента на нашето ограничение. Само тук-там разкриваме, че природата е много по-широка и дълбока, но докъде и доколко тя се разпростира, ни е неизвестно. Не е по силите ни да проникнем в по-високите измерения, не е по силите ни да се измъкнем от своя триизмерен „шаблон“, от координатите време-движение-пространство.

Следва продължение…

Из „Беседа за новия живот № 308“, 02.03.2014

[146838]

Другите части на статията:

Децата на Вселената, ч.1

Децата на Вселената, ч.3

Децата на Вселената, ч.4

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността, Криза, глобализация - 2 коментара →

Въпрос: Напълно съм убеден от начина, по който науката Кабала обяснява всичко: творение, живот и краят на всичко това. Имам вътрешното усещане, че се нуждая от нещо конкретно, което бих могъл да почуствам чрез петте си сетива като някакъв знак, символ или чудо. Въпреки това разбирам, че науката Кабала не „работи“ по такъв начин и чуствам, че това мое желание е унижаващо, от невежество, и аз не трябва да се занимавам с него. Какво бихте ми препоръчали във връзка с тези мои мисли и желания?

Отговор: Ти ще се отдалечиш от това желание все повече и повече, защото ще разбереш, че духовността се постига по друг начин – тя е вътре в теб. Дори материалното чустваш само вътре в себе си, защото извън теб не съществува нищо. Ще започнеш да усещаш всичко това неусетно, успоредно с появяването на земните ни усещания, души и Твореца в нас. Не трябва да се насилваме за нищо освен свързване с Група. Само чрез нея ще успеем да привлечем Висшата светлина, която ще ни промени и преобърне на такива, каквито би трябвало да бъдем.

Въпрос: Когато казваме „шестото чуство“, имаме ли предвид допълнителното, шесто сетиво, което се появява след петото или става дума за сетива, които са успоредни на настоящите ни?

Отговор: Разбира се, че не става дума за още някакво си сетиво, въпреки че за да не плаша някои мои ученици, това е обяснението, което им давам. „Шестото чуство“ е ново възприемане, построено от пет части (от „кетер“ до „малхут“ с отразена светлина). Тя се нарича „душа“, подобна на Твореца, на отдаването, на отразената светлина. Когато ни се отдава възможноста да почустваме същността на „Отразената светлина“ и на отдаването, човек започва да усеща отношенията и връзките между силите, предметите и действията и чрез петте си телесни сетива. Въпреки че винаги има възможността да „слезе“ до обикновеното възприемане, да се „въплати“ в обикновения човек, за да го разбере.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→