Въпрос: Външният свят, който наблюдаваме, връща обратно в главата на човек изображения във вид на определeна когнитивна структура. И тази структура, образувана чрез нашите пет органа на чувствата не съответства на истинската картина на света. Получава се, че вътрешната картина на света е построена с изкривявания.

При предаването на знания става устен или вербален процес. Удивителното е, че давайки описание на n-мерни модели, се създава модел по едномерно пространство, т.е.стават множество изкривявания.

На времето Аристотел е казал: “Глупав е и този, който възнамерява да запечата в писмен вид знанията си, и този, който се надява после да ги използва непокътнати и годни за употреба“.

Защо в природата е създадена толкова неудобна и сложна система за връщане на изображенията от истинската картина на света? Защо за предаване на знания ни е даден такъв дефектен апарат?

Отговор: Природата създава всичко съвършено. Но човек иска с помощта на малките си глупави възможности да използва това на своето неизменно, егоистично ниво, като маймунка, играеща си с компютър.

Никога няма да успеем да разберем този свят, съществуващ извън нас, ако не придобием същите свойства, които притежава той.

И Аристотел, и Платон са знаели това прекрасно, и са го описвали в трудовете си. Те са считали, че това направление, което се развива егоистично, като съвременните науки е  “гол в собствената врата“.

В течение на хилядолетия сме се развивали само за да достигнем до задънена улица и в края на краищата да осъзнаем, че ние сме малки, глупави същества, които поради своята ограниченост са имали прекалено добро мнение за самите себе си и сега трябва да се обърнат в друга посока.

Но никой не осъзнава това! Осъзнават го само няколко особени личности, в които възниква съвършено ясно усещане не само за задънената улица, в която са намира науката, а разбиране, че всичко ще бъде и трябва да стане чрез изменението на човек.

Човекът – това е най-низшето, а не най-висшето стъпало в природата, в това е проблемът! И това най-ниско стъпало на природата може единствено да започне да се издига, да се катери обратно.

По мярата на това, как човек ще се издига, т.е. ще изменя своите свойства от егоистични, към алтруистични, от линейни, индивидуални към глобални, интегрални – само тогава той ще придобива нови възможности за анализ, синтез, осъзнаване. И тогава ще създава в себе си нови инструменти, нов понятен апарат, нов език.

В него всичко ще започне да се променя. Ще започне сякаш всеки път да се ражда наново, да се усъвършенства. Ще се променят и неговите желания, и разум – тези два компонента, от които той се състои. При това, кардиналното отличие е, че желанията са първичните, а разумът – вторичен.

И затова, ако искаме да обясним на човек какво е това “светът, в който живеем“, какво е това “извън него“, то трябва да го променим, защото иначе той няма да ни разбере! Той ще възприема само от егоисти, които описват света в такава квадратна система, както и самият той, и нищо повече. А истинския свят никой от тях не чувства.

И единствено тази задънена улица, в която сме навлезли, е способна да ни разтресе и отрезви, и на края да ни принуди с големи страдания да започнем да мислим по съвършено друг начин: тоест да не променяме всичко около нас, а  да променим себе си; да не считаме, че всичко наоколо е непоправено, вместо да поправяме себе си, а да започнем да мислим само за това, всички поправяния да стават в човека и от неговите промени вече да се промени и обществото.

Когато човекът и човешкото общество започнат да се променят, ще започнат да разкриват и всичко останало: неживото, растителното и животинското – всичко, което съществува около тях – като нов, висш свят.

От предаването “Интегрален свят. Формулата на интегралното общество“, 3.07.2012г.

[89701]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата - Няма коментари→

Нашето развитие е резултат от разгръщането на веригата на решимот. Всяко решимо – това е целият свят. То ми дава усещане за света. Всичко, което сега чувствам, е свързано с пробудилото се в мен решимо. Всяка секунда в мен се сменят десетки, а и повече решимот – както се развива макарата на кинолентата. Всеки кадър ми показва картина от света посредством петте органа на чувствата, при това за всеки от тях – в негов темп: за честотата на зрението смените на кадрите са по-бързи, отколкото за слуха, а слухът малко превъзхожда обонянието, вкуса и осезанието.

По такъв начин, всяко следващо решимо включва огромно количество частни решимот, обрисуващи детайлите на моето възприятие. В крайна сметка, именно решимо усещаме всеки миг.

Въпрос: Решимот са положителни и отрицателни. От какво зависи?

Отговор: От теб. Готов ли си за разкриващото се в теб решимо? Защото то се проявява в твоите желания. Харесва ли ти обрисуваната от тях картина? Или обратно? Подготвен ли си? Признаваш ли, че Творецът е „добър и творящ добро и на лошите и добрите“? Издигнал ли си се над себе си? Приемаш ли всеки обрат като разкритие свише, идващо към в твоя полза?

Ако да, то при теб всичко е добре, и ти си поправен. Казано иначе, издигнал си се над егоизма с вяра над знанието и си приел силата на отдаване, която превишава силата на получаване. В такъв случай, разбира се, ти се радваш на всичко, което ти се разкрива, разбирайки, че всичко е към добро.

Решимот по веригата се сменят в теб до самия край на поправянето, и тази верига не зависи от това, как си подготвен. Тя си работи по своя начин. Решимот водят началото си от разбиване на съсъдите, когато получаващите и отдаващите желания са се смесили помежду си съгласно тяхната величина и дебелина, свойства и качества, и в края са създали многостранен конгломерат.

Като цяло, трябва да приемем всяка „картина“ като следваща стъпка по пътя – оптимална, най-добра, единствено възможна.

Тук възниква въпрос: как да се подготвиш към такъв подход? За това трябва съкращение, екран и отразена светлина. Тогава новото решимо пада в благодатна почва: то е – като младенец, роден в моето желание, вече подготвено така, че всичко му идва в негова полза. Идеално, че именно подобно на младенец решимо трябва да се разкрие в готовия за него съсъд.

От урока по статия „Свобода на волята“, 14.12.2011

[63128]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам,  „Свят“: На някои им е трудно да се съгласят с предположението, съгласно което, всички ни управлява природата. И така стигнаха до второто предположение за двама управляващи: един – творец, творящ добро, и друг творец, творящ зло. И развили тази теория, подкрепена от различните доказателства и примери.

Теорията на двувластието  е естествен етап от развитието. Природата различно ни въздейства, и различаваме в това въздействие позитиви и негативи. На нас ни е добре и зле – и съответно делим реалността на две половини. Защото нямаме друг сензор, освен получаващото желание.

В петте органа на чувствата – това са един вид механични сензори, чийто показания сами по себе си още нищо не ми говорят. Зад зрението, слуха, вкуса, обонянието и осезанието стои желание за наслаждение. Именно то и се проявява като позитив (+) или негатив (-) тези данни, които възприемам. Именно това ми е важно, и само то разпознава моето желание – какво за мен е добро и какво лошо.

Като следствие, започвам да деля реалността на две части: позитивна и негативна. Това ярко се проявява при децата, които избягват някакви места или предмети, а към други, напротив, ги тегли. И човечеството е на такъв етап на развитие, когато всичко е разпределено между две сили. Самата наша природа ни навежда към това, защото живеем с усещания.

Тази теория е много проста, но важно е да се проумее, че тя не се ограничава с личните добри и лоши усещания, а ги пренася на природата, приписвайки й съответните намерения за наша сметка. По-такъв начин приписваме на природата някаква власт, отношение, намерение да ни помогне или да ни навреди. И обратно, без това никой не смята, че в природата има намерение, замисъл, план, – тя представлява нещо невъодушевено, и не повече от това.

Ако  природата има власт, то не е безлична. Това не са безлики закони, обусловени от взаимодействието на елементарни частици. Не, властта на природата е друго нещо. Тя може да бъде единна, а може да бъде и двояка. Въобще, двувластието е много логична теория, защото всичко в света е построено на две противоположности, на плюс и минус, започвайки с електрони и протони в атомна структура. На пръв поглед, действително две власти противостоят една на друга, и всичко зависи от баланса на силите между тях.

Това е и предизвикало създаването на митологии от човечеството. Надарили сме природата с желание, програма и цел, и това е станало важен етап по пътя.

От урока по статия „Свят“, 02.12.2001

[62396]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Науката Кабала твърди, че сама по себе си реалността не съществува извън нас.

Цялата действителност се намира вътре в човека, който я наблюдава и усеща. А извън него няма нищо.

Проблемът е в това, че ние не сме свикнали с такова възприемане на действителността.

Родили сме се в този свят, т.е. с такива усещания и възприемаме реалността в своите пет органа на чувствата. Това много ни ограничава и ни е трудно да се отнасяме по друг начин към нашите възприятия.

Защо ни е необходимо да възприемаме действителността по друг начин? Когато започна да мисля, че реалността зависи единствено от моите качества – това ме принуждава да се замисля, какви са моите качества, какви трябва да бъдат, какво трябва да поправя в тях.

Защо да ги поправям? За да изградя в себе си истинска, неизменна, вечна реалност, в която съществуваш без всякакви изменения.

Тази реалност се нарича истинска. Преди това ти живееш на различни нива от фалшивата действителност – в неистинско, несъвършено състояние.

Кабалистите ни обясняват, как да постигнем възприемането на истинската реалност. За какво е необходимо това? Те казват, че ти сам определяш своя живот.

Ако започнеш да усещаш живота си в съответствие с новото възприятие – “всичко се намира вътре в мен”, то целия свят, който виждаш отвън, ще вместиш в себе си.

И тогава няма да умреш, защото целият свят си остава вътре в теб, ти го включваш в себе си и продължаваш с него по-нататък.

По този начин възприемането на реалността, което в началото ни се струва като отвлечена философия, нещо виртуално и нереално, се превръща във въпрос на “нашите живот и смърт”.

Ако достигна такава промяна на своите качества, своето възприятие, че всичко, което сега виждам отвън започна да възприемам и усещам вътре, да чувствам целия свят като свои вътрешни явления – това е и моето неизменно, вечно, съвършено състояние. И няма нищо, което би се променило, провалило и умряло.

Променяйки своето възприемане на действителността от външно на вътрешно, приближавайки тази реалност към себе си и вмествайки я вътре в себе си, аз се издигам по 125-те степени на възприемане на реалността и достигам такова състояние, при което напълно се включвам в безкрайността – само за сметка на това, че възприемам всичко вътре в себе си.

Откъс от 7-я урок на конгреса „Зоар 2010“, 24.02.2010

Filed under: Зоар - 1 коментар →