Доколкото отменям себе си, своето его, моето старо ”Аз” изчезва. Но вместо това, придобивам цялата система, която става моя. И не потъвам в тази система сякаш изобщо повече не съществувам. В замяна на себе си, купувам всички!

Започвам да чувствам, че всичко, намиращо се в системата – това са мои желания, мои намерения, моят живот. Живея в тази система. Убивам своето егоистично желание и затова започвам да усещам желанието на Системата, нейният разум, действащите в нея сили.

Не мога да се намирам едновременно под две власти: или съм в собствената си власт, или във властта на обществото и Твореца – една от двете. Затова ми е необходимо да издигна своите желания от световете БЕ”А до съединение с Малхут от света Ацилут, Шхина.

Световете Брия, Ецира, Асия (БЕ”А) – това са желанията ХАБА”Д – ХАГА”Т –НЕХ”И, намиращи се под парса. Отначало издигаме своите желания от света Бриа в Ацилут, след това желанията от света Ецира – в Ацилут, след което от Асия – в Ацилут. И съответно, в нас се появява състояние на зародиш, отглеждане, узряване.

Така се издигаме в Малхут на света Ацилут, издигаме се с вяра над знанието. Всичко, което се намира извън мен, е отделено с граница, парса, зад която се намира светът Ацилут. А под тази парса – световете БЕ”А, които се наричат „отделени“ от светостта. В тях чувствам своето „Аз“. Но всъщност не съм аз, а разбитите съсъди, които някога са били съединени, а след това паднали и затова сега са представени в този вид.

От урока по статията ”Даряването на Тора”, 20.03.2003

[103367] 

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо е казано, че разбитите души се издигат за поправяне в света Ацилут, ако ние отначало трябва да преминем всички светове БЕА, стъпало по стъпало, започвайки от Малхут де-Малхут на света Асия?

Тогава, къде се намирам – в Малхут на света Ацилут или някъде в световете Асия, Ецира, Брия?

И ако земята на Израел се намира в света Ецира, а най-святото място в Храма, където е разрешено да влиза само Главният Първосвещеник, се намира в света Брия – то как мога аз да бъда над него?!

Отговор: Когато се обръщам с молба за поправяне, аз се издигам със своята точка в Малхут на света Ацилут, събранието на душите на Израел.

Всички наши поправяния се извършват в Малхут на света Ацилут – това е нашият дом, нашият Кетер. А всичко, което се намира по-ниско, в световете БЕА – това е разпространяването на Малхут, нейните 9 долни сфирот.

Всички светове, парцуфим, души, намиращи се по-долу от парса (долната граница на света Ацилут), се отнасят към Малхут де-Ацилут. Тоест, за да се поправя,  аз трябва да се издигна там и да се свържа с Малхут на света Ацилут. Но къде ще поправя себе си и своята душа?

Общата душа Адам Ришон се намира в световете БЕА (като започва с неговата „глава“ в ГАР де-Брия и до „краката“ в Асия).

Ако издигна своята душа в Малхут де-Ацилут и се моля за поправяне там, тогава получавам отгоре светлина, връщаща към източника (която идва при мен от света на Безкрайността, през всички светове и е предназначена лично за мен), и чрез нея поправям отнасящата се към мен връзка между Зеир Анпин и Малхут на света Ацилут.

По такъв начин поправям разкъсаната връзка между Малхут и З“А, Шхина и Твореца.

А самият аз принадлежа към „приятелите на Невестата, поддържащи Тора“, за които пише в книгата «Зоар», в главата „Нощта на Невестата“. Аз и помагам да се съедини с Жениха и се наричам син на сватбената зала на Невестата.

С това поправям  своята душа, тъй като З“А и Малхут са се разделили само заради мен, и аз трябва да съединя и събера това разбито „лего“!

И когато възстановя първата връзка между Малхут и З“А, това означава, че поправям своето първо духовно стъпало – Малхут де-Малхут на света Асия (виж Баал аСулам. Предисловие към книгата «Зоар»).

За втори път довеждам до съединяване Малхут и З“А и поправям своя Есод де-Малхут де-Асия и т.н. Всеки път, когато поддържам Малхут, подтиквайки я към нейното сливане със З“А , поправям своята душа.

Тоест ние винаги издигаме своята молба (МА“Н) в Шхина, в Малхут на света Ацилут, но поправяме и съживяваме себе си в световете БЕА, защото Адам Ришон се е родил в световете БЕА и не чувства нищо, освен тях – това е неговата околна среда. Той се издига и спуска заедно с тези светове.

Тъй като искам да доставя удоволствие на Твореца и това мое намерение се издига в Малхут де-Ацилут. А самият аз, за сметка на това, се поправям в световете БЕА, в своята среда.

И да се надяваме да се издигнем така, че да можем както Главния Първосвещеник, да влезем в „Светая Светих “ – в Бина на света Брия. Но с това, аз издигам зивуг ЗОН  към АВ“И…

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 23.11.2010

[27425]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Светът Ацилут се отделя от световните БЕА чрез специален екран , който се нарича „парса”.

Това не е просто край за един свят и начало на друг, а особен щит на света Ацилут срещу низшите светове, който ги отразява и не им дава възможност да се съединят.

Защитният щит има свойството Бина – свойство за отдаване и милосърдие.

И ако някой, който има желание да получава, се приближава отдолу към тази граница, усещането на това свойство го отблъсква обратно, доколкото той е егоист.

Така работят всички свойства на Бина (Ноев ковчег, матка, градски стени, буквата самех), които показват, че духовното е заради отдаване и човек-егоист бяга, ако не е подготвен.

Из урока по книгата „Бейт Шаар Каванот“, 29.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ако низшият не може нищо да получи, то висшият съкращава себе си. Затова парса, е съвършено особено място, където става съкращаването на висшия.

Възниква огромна разлика между това, което е над парса – светът Ацелут, където може да се разпространява светлината и властва Бина-отдаване, и тези, които са под парса – световете Брия, Ецира, Асия, където властва Малхут, желанието за получаване.

Една обща структура се разделя на две части, противоположни една на друга: в горната работи Творецът, а в долната – творението. Това е вече първата стъпка към създаване на бъдещи връзки между творението и Твореца.

До тогава, творението е правило само това, което му е заповядала светлината. Светлината ме отменя и там където ме ръководи, аз мога да стана отдаващ.

Сега възникват две царства, абсолютно противоположни едно на друго – царството на светлината и моето царство, където управлявам аз!

Светлината си отиде от мен и аз направих съкращение на своето желание. И след това, в това пусто място на съкращението, прииждат нови желания – егоизтични, клипа.

И тогава ние се разделяме, като два полярни свята! Над парса, в светът Ацелут (“eцло” – “в Него”) – пълно поправяне, безкрайна светлина.

А под парса, всичко е обратно – цари разделяне, злото и всички престъпления, каквито можете да си представите…

Така ние с Него ставаме явно противоположни и ненавистни един на друг, още по-далечни – но нас ни разделя само тънка преграда, средната третина Тиферет, клипат Нога, в която е и съсредоточена цялата моя свобода на волята.

От една страна, навърха е Творецът, святоста, а от друга, долу под парса негодно творение, егоизъм, нечистота, а аз съм посредник между тях, посредата.

В тази тясна плоскост е цялото мое съществуване, моето„ АЗ“.

На мен са ми дали да се вклиня в тесен коридор между тях, между тези две огромни армии: силата на получаване и силата на отдаване, за да бъда посредникът между тях и да ги доведа до компромис, връзка, любов.

И когато ги съединявам в едно – така изграждам самият себе си, съставен от тях двете. И този един – ще бъда АЗ!

Откъс от урока „Въвеждане в науката Кабала“, 13.12.2009

Filed under: Духовност - Няма коментари→