Тайната на Книгата Зоар.
Цялото ни възприятие е основано на сравнение между усещането ни в момента и усещането ни в миналото.
Когато се раждаме, родителите и близките ни дават всевъзможни модели на възприятие, съгласно които впоследствие разпознаваме света и всичко, което съществува в него.
Тези модели се намират в паметта ни и с тяхна помощ можем да определим, „на какво прилича“ тази или онази картина от реалността и „какво би могло да бъде това“.
Така винаги се срещам с нещо ново, сравнявайки го с вече намиращото се в паметта ми.
Но как бихме могли да възприемем духовното, ако вътре в нас не съществуват тези модели? Духовното и в момента се намира „пред мен“, но аз не го усещам, не го улавям. Защото няма с какво да го сравня.
Възможно е, че то преминава през мен, през всичките ми органи на чувствата, но аз не го разпознавам, защото в паметта ми липсват съответните модели, образи. Няма с какво да го сравня и затова не мога да го разпозная.
Когато четем книгата Зоар, тя започва да работи над нас, нейният текст ни показва в нас духовни образи, модели.
Все още не виждаме духовният свят. Но започваме да разбираме, че той представлява едно или друго духовно свойство: нагоре-надолу, хесед, кое се намира отгоре и кое отдолу, кое е вътре и кое отвън, кое е по-слабо и кое по-силно, кое е червено и кое бяло.
Зоар започва да ни напълва с такива модели, както ние постъпваме с децата. А след това, вече разбираме духовната картина, разделяйки я на познати ни елементи.
Интересното е, че и по-рано сме виждали тази картина, но не сме били способни да разпознаем нищо в нея.
Това е просто удивително! Духовното е било тук, а ние не сме могли да го усетим, защото вътре в нас не са съществували модели, позволяващи ни да го възприемем.
