Цялата ни работа, целият път и всяка негова част, всяко отделно състояние е разделено на две части: това, което човек прави за себе си, и това, което правят по негово желание свише. Трябва да знам, че целта на творението е достигане на отдаване, подобие с Твореца с всички сили. Аз не знам какво са всички желания, всички 125 степени – това все още е скрито от мен. Но моята задача е да приложа максимум усилия, използвайки това, което имам сега в себе си, като дете, което с всички сили се старае да постигне желаната цел.

Така трябва да действам във всеки един момент, опитвайки се да достигна силата отдаване. А след като съм опитал да направя това сам, с помощта на групата, подготвяйки се и омаловажавайки себе си, молейки за помощ другите, „като си направя учител и купя другар“, след всички тези действия аз се убеждавам в пълното си безсилие. Моят учител Рабаш обичаше да ми повтаря: „Сега виждаш, че си от същото тесто, както и аз“.

В резултат, на човек не му остава никаква надежда със собствени сили да извърши каквото и да е изменение към по-добро и сам да поправи себе си. Той трябва да се убеди в това от собствен опит. Защото макар често да е слушал, че не може сам да поправи себе си и светлината трябва да направи това, засега за него това си остават само празни думи.

За да получим от светлината своето поправяне, трябва първо да се постараем да направим това със собствени сили, доколкото е възможно. Защото докато не се отчаяш от собствените си сили, всички твои молби ще бъдат фалшиви и измамни. Просто си мързелив и не искаш да се затрудняваш. Ако беше вложил всичко от себе си и се беше убедил, че целта е недостижима, то благодарение на вложените усилия, ти би придобил силно желание действително да получиш силата отдаване.

Благодарение на факта, че си вложил всички усилия и не си постигнал нищо, си се разочаровал от собствените си сили и възможности. По този начин, в теб сега има два компонента: желание да постигнеш целта, твърдо намерение, защото си положил всички усилия и нищо не се е получило. И второ, с това си придобил огромно желание и просто ще експлодираш от желанието да достигнеш целта.

Това са две противоположни понятия, както обикновено се случва в духовното. И ако те се съединят в едно понятие, в чисто желание да постигнеш свойството отдаване и нищо повече от това, то от теб се изтръгва молитва.

Това просто се случва, защото сме устроени така. Всички степени вече са вътре в нас, всички информационни гени, решимот. Не трябва да ги привличаме и изграждаме. В този момент, когато се старая да постигна свойството отдаване, в мен се формира правилно желание, и в крайна сметка се ражда молитвата.

Издигам МА“Н, състоящ се от решимо де-итлабшут и решимо де-авиют: от огромно желание към целта и от отчаяние да я достигна със собствени сили. А освен това, тук се добавя и увереност в това, че Творецът може да го направи за мен, длъжен е и ще го направи! Тъй като виждам, съдейки по реда на състоянията, през които преминавам, че всичко е устроено така, сякаш Той желае това и чака само моята правилна молба, т.е. правилно оформено желание, истинска молитва, МА“Н.

МА“Н (мей нуквин) означава „женски води“, т.е. две основни свойства, правилно свързани помежду си. И тогава в отговор на тази потребност към отдаване, на разочарование от собствените сили и на надеждата за поправяне, идва висшата светлина и ми дава свойството отдаване и вътре в това решимо ми се разкрива първата духовна картина. Силата на светлината се облича вътре в решимо, поправя го, свързва, изгражда и аз вече се намирам в свойството отдаване.

Това е моята първа духовна степен, на която ми става ясна общата мрежа, връзката между всички. Виждам как зад всичко това, зад кулисите, действа светлината, силата на отдаване, която трябва да пробуди силата на получаване, противоположното й състояние, за да почувствам колко ми липсва и да го поискам. Така отново и отново на новите степени преминавам същите тези състояния, които преживявам сега, на първата степен.

От урок по статия на Рабаш, 16.01.2013

 [98156]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Filed under: Клипове - 2 коментара →

Всеобщата криза – проблеми на света и човека

Пред очите ни се променя обичайният свят, в който през последните няколко хиляди години от развитието на днешната цивилизация сме се научили да съществуваме. Човечеството все по-ясно осъзнава, че стремително се движи към кулминацията на безпрецедентно дълбока криза, обхванала всички сфери на живота.

Изглежда вече не можем да разчитаме на това, че ще съумеем някак да се приспособим, за да оцелеем в условията на кризата, да изчакаме да отмине нейното въздействие. Ако е така, ще трябва накрая да разберем доколко цялостно си представяме нейните дълбоки причини. Тогава на преден план неизбежно излизат основните въпроси «Какво представлява нашият свят?», «Под въздействие на какви сили, по какви закони и в каква посока се развива той?, «Каква е ролята и смисълът на съществуване на човека в света?».

Получавайки отговори на тези въпроси, ще можем да формулираме оптималното решение как да преодолеем най-острите прояви на кризата и да набележим ясни ориентири за развитие на човечеството и човека в света. Когато говорим за всеобхватна криза, най-напред отбелязваме многобройните прояви на стремително изострящите се екологични, икономически, демографски, междунационални и междурелигиозни проблеми, нарастващата опасност от използване на оръжия за масово унищожение, неумолимо надвисналите природни катаклизми. (още…)

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Защо постоянно чувствам отчаяние от това, че съм отделена от Твореца? Защо през цялото време се намирам в състояние на потиснатост, ако в действителност усещането за изолация от Твореца е лъжливо? Много се страхувам за своята психика, тъй като чувството за безизходица ме кара да плача.

Отговор: Заради отсъствието на подкрепа от обкръжението. Възможно е да съществува обкръжение, но Вие да не сте готова да приемете от него силата на общество. Всичко зависи от Вас. Дори виртуалната връзка може да поддържа човека в правилно състояние. Отчаянието Ви отделя от Твореца, а радостта Ви приближава. Такъв е смисълът на статията от „Шамати“ „Радостта – следствие от добрите дела“. Ако човек не е радостен, с това, той сякаш укорява Твореца, че неправилно е сътворил света, не оправдава Неговите действия. По този начин човекът казва, че Творецът е лош, и така сам себе си нарича грешник. Не заради своите действия, а заради настроението си!

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Колко бързо свикнахме с всичко това ! Бомбичка откъсва пръстите на охранител на баскетболен мач, един възрастен човек е жестоко пребит и ограбен в собствения си дом, мъж убива жена си само защото тя е „отказала да му даде пари за дънки“… Неудържимо насилие – то е следствие от неудовлетворен егоизъм. Нека по-скоро проумеем това, за да пристъпим към коригиране на  тези ситуации.

ВЗРИВЪТ

Трагично, но факт: битовите убийства станаха нещо като норма. За не по-малко „нормални“ се приемат убийствата на романтична и криминална основа. На някои от жертвите им провървява повече и ден след ден в болниците се стичат недоубити: старци, жени, деца… Скоро в България няма да остане и семейство незасегнато от тези „житейски дреболии“.

Насилието не е нещо ново, но мащабите му станаха безпрецедентни. Фитилът на тази бомба днес е по-къс от когато и да било. Всички ограничителни линии са изтрити и нищо не ни дели от един свят, в който няма нито защита, нито пощада. Хората твърде лесно се сриват и изливат своя гняв или отчаяние върху околните. Това в най-пълна степен важи за младежта, стремително освобождаваща се от сдържащите фактори и изцяло откъсваща се от условностите. (още…)

Filed under: Възпитание - Няма коментари→