Въпрос: От каква възраст трябва да започнем да подготвяме подрастващите за семеен живот и в какво трябва да се заключава това обучение?

Отговор: Смятаме, че съпружеството е нещо изключително, но в действителност това е само вид съединение между хората. Трябва да започнем да обучаваме децата на изкуството, на съединяване с хората от 2-3 годишна възраст.

Съвсем малкото дете не умее въобще с никого да играе. А от 2-3 годишна възраст то започва да играе с другите деца и тогава вече трябва да го обучаваме как да намира връзка с другите. Затова съществува методиката на кръговете, науката за съединението, взаимните отстъпки, игрите. Детето трябва да разбира как да използва това правилно.

Съединението – това е когато с всички мои желания, стремежи, мога да се съединя с някой друг: с един, двама, десет или голямото общество. А когато децата пораснат, трябва само да разширим тези понятия и да разкажем, че съществува също и съединение между половете, и че нарастващите в нас желания също трябва да използваме за връзка с другите.

Когато в подрастващия изведнъж възникне сексуално влечение, което разделя всички хора на мъже и жени, на близки и далечни, на любими и нелюбими, той трябва да знае как да използва това влечение за правилна връзка с обществото. Науката кабала ни учи как да достигнем правилно съединение и да усещаме важността на всяка форма на отблъскване или привличане.

На това трябва да се учим и аз бих направил такова обучение задължително за всички, защото очевидно без това ние губим много в живота.

От виртуалния урок „Времето на кабала“, 20.06.2017

[209481]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Със сигурност много семейни двойки си мислят, че си отстъпват един на друг, без да разбират, че го правят не заради другия, а само за да се отърват един от друг. Тогава, какво е това да отстъпиш?

Отговор: Истинска отстъпка – това е когато се въздържам, а в това време отвътре ми идва да се взривя, защото мисля, че правият съм аз. Аз реагирам на партньора така, както би му се искало на него. Тоест поставям се на неговото място.

Тази система трябва да се развие и тя обезателно изисква поддръжка от обкръжението. Семейните двойки трябва постоянно да споделят тези ситуации помежду си и да тренират, за да достигнат до такива състояния, когато навикът става втора природа.

Да допуснем, че в къщи цари безпорядък. Защо трябва да се упрекваме един друг и да си казваме неща, които са излишни? Веднага преминете към една обща, взаимна и добра платформа. Започнете да се прегръщате и да се целувате насред бъркотията.

Главното е да се чувстваш добре. Та нали когато си щастлив, ти няма да искаш да правиш каквито и да е промени в своя живот и спокойно ще живееш в този хаос.

Понякога посещаваш нечий дом, а там всичко е облизано, чисто, но липсва топлина. А у вас е топло, цари атмосфера на любов и разбирателство, има взаимен контакт.

В един японски стих е казано: ”Умряло детенцето, и каква хладнина обхванала дома, нямало вече кой да прави дупки в хартията на прозореца.” Тоест, докато детето лудувало, в дома царяла топлината, а сега него го няма и настъпила хладина.

Така и в този случай. Всичко зависи от чувствата. И това е основното, което трябва да се направи.

От беседа за семейството, 28,05.2014

[136851]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Вие говорите за самоотмяната като средство за собствен напредък и развитие. Но обикновено отстъпките в спора показват моята слабост?

Отговор: Разбира се, аз отстъпвам не заради слабост, а от желание да напредна в съпружеските отношения и въобще в живота. По този път развивам себе си и се приближавам към по-добро състояние. От това получавам печалба, защото по този начин се „разширявам”, чувствам живота по-фино.

Аз давам на съпругата си чаша вода, но при това не я губя, а сякаш получавам двойно по-голяма чаша. Защото за сметка на това подкупвам нейните желания, стремежи, мечти, както и техните напълвания! Наслаждавам се на усещането за удоволствие, което тя е получила, точно като майка, която се радва на удоволствието, което е доставила на своите деца. Известно е, че майката се радва на бонбона, който е дала на детето, повече, отколкото самото то.

Благодарение на отстъпките, аз купувам нови инструменти на възприятието, възможност да се насладя. Ще кажете, защо хората отиват на стадиона да викат за своя отбор, след като могат спокойно да гледат играта у дома пред телевизора? Но на стадиона се намираш в обкръжението на хиляди хора, и затова се наслаждаваш на това общо изживяване, на взаимното включване. Това разширява твоите възприятия, чувства. Ти ставаш толкова голям, колкото хилядите хора около теб, които викат и скачат. Съгласи се, че това не е същото, като да останеш у дома и, лежащ на дивана, да гледаш футбол по телевизията.

Въпрос: Какви точно отстъпки у дома ще доведат до моя разцвет?

Отговор: Ако си се върнал от работа гладен и седнеш да вечеряш, а твоето дете иска някакво парченце от твоята чиния, и ти с удоволствие му дадеш, това не може да се нарече отстъпка. Тъй като действаш съгласно собственото си желание. Нима майката е длъжна да върви против себе си, за да се погрижи за своето бебе? Ако това беше така, щеше да се наложи да се постави полицай до всяка майка, който да се грижи за това, детето да не умре от глад.

Затова такива действия не представляват самоотмяна. Но ако жената иска нещо от теб, а ти не се съгласяваш – това е вече нещо друго. В първия случай, самоотмяната ти носи удоволствие, а във втория – те гнети. На отстъпки заради любимите деца не е необходимо да бъдем учени, те се получават естествено. Но на отстъпки по отношение на партньора трябва да се научиш сам, за да действаш не според природния инстинкт, а сам да станеш ръководител на своето развитие. Не природата да те ръководи, а самият ти.

Въпрос: Но ако отстъпвам, това значи, че не аз ръководя, а жена ми?

Отговор: Ти ще възприемаш това съвсем различно. Всичко зависи от важността, която придаваш на това. Ако бебето бе по-малко важно за майката, отколкото тя самата, тя би се отказала да се грижи за него и би мислила за себе си. Но доколкото природата е направила детето по-важно от нея самата, майката е готова да направи всичко за него.

Сега е нужно да помислим, как да се заставим да се отказваме от себе си и да възприемаме желанията на съпругата като по-съществени от своите собствени. За тази цел, възнаграждението, което получаваш, трябва да е по-голямо, така че да надделее.

Да допуснем, че тя ти постави условие: ако сега измиеш чиниите вместо мен, после ще отидем заедно там, където искаш ти. Тоест целта оправдава средствата. А ако е така, е необходимо да извисим целта, за да служи за оправдание. Необходимо ни е обкръжение, което да смята тази цел за важна и да ни убеди в преимуществата на такова развитие. Освен това, ще видим, че по такъв начин се спасяваме от проблемите, които постоянно ни измъчват.

Всички тези доводи трябва да бъдат сплетени в такъв възел, че да нямам възможност да избегна необходимостта да реализирам целта. Необходимо е обществено давление, което постоянно да ме удържа в съзнание за това, как трябва да постъпвам.

По този начин аз постигам своето развитие във всички области: вътрешно развивам своята личност, подобрявам своите отношения с околните, на работа, в семейството, към целия свят. Главното във всичко това е влиянието на обкръжението, защото на човек му е трудно даже пръстта си да мръдне, когато съпругата иска това.

Ако той правеше това за самия себе си, у него нямаше да възникнат такива проблеми – себе си той е готов да обслужва. Да служи на някой друг и да приема чуждото желание – това вече е голям проблем. Защото се налага веднага да помисли: за какво прави това, какво печели? Изгодата тук трябва да бъде взаимна. Дайте да се договорим помежду си и да играем постоянно в отношенията един към друг: аз за теб, а ти за мен.

Из 40-та беседа за новия живот, 25.07.2012

[101008]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Какво означават взаимните отстъпки в семейството, които трябва да градим над вътрешната си съпротива? Това нещо необичайно ли е?

Отговор: Ние градим своите отстъпки въз основа на разбирането, че не можем да променим характерите си и аз няма да поправям и унищожавам партньора си. Не искам никакви промени от него. Ние се основаваме само на взаимно съгласие и отстъпки.

Аз проверявам в какво мога да отстъпя и да приема мнението на партньора. Въпреки че първоначално, в съответствие със своя егоизъм, не бих се съгласил с това. Но разбирам, че без отстъпки, няма да мога да създам връзки нито в семейството, нито на всяко друго място. И затова правя нещо, за да създам наша „обща територия.“

Но аз не отменям себе си и не отменям съпругата си. Отстъпил съм, но това не означава, че съм се привел. Издигнал съм се над себе си, а не съм се зачеркнал. Осъзнавам, че не съм съгласен с жена си и в същото време, знам, че съм длъжен да приема нейното желание, навиците ú, възгледа ú – над своето желание, навици, мнение.

Така че, аз си оставам на своето мнение, а тя на нейното. Но аз съзнателно ú позволявам да властва над мен. А тя, от своя страна, прави същото. Не е лесно, но затова пък всеки се удвоява и се обединяваме в едно цяло. Аз включвам в себе си всичко, което е в жена ми: и положителното, и отрицателното, а тя включва всичко, което е в мен: положително и отрицателно.

Всеки е готов да се откаже от претенциите си, за да може да възприеме партньора повече от себе си, като най-скъп приятел. По този начин, всеки от нас включва другия в себе си и това създава връзка между нас, дори сливане, т.е. пълно смесване на желанията.

Това е прогресивно възпитание, когато двойката осъзнава, че по такъв път достигат нова ера в своите семейни отношения, ново измерение на възприятието за брака, другите хора, обществото, света. Човек започва да гледа на всичко с други очи. Той вижда в каква форма съществува животът, в какво е тайната му.

Нито една жива клетка, нито едно растение, животно или човек не може да се развива без такова взаимно включване. Животът е възможен само поради факта, че всеки позволява на другия да се намеси в неговата територия.

И тогава човек вижда, че именно в това се крие тайната на живота! Той започва да чувства как всичко живее и диша, как всичко се развива. Той самият започва да се развива само за сметка на отстъпките си към ближния.

Сам за себе си, той е бил като мъртва клетка. Но сега започва да абсорбира в себе си целия свят и включва в себе си абсолютно всичко. При това, всеки запазва своите граници без да сломява и да отменя себе си. Това е много важен момент, защото хората често разбират отстъпката в съвсем обратен смисъл: като отказване от желанието си, с риск веднага да бъде изяден от някой друг, като заек, погълнат от змия.

От 40-а беседа за новия живот, 25.07.2012

[100887]

Filed under: Възпитание, Мъжът и жената - Няма коментари→

Най-близката връзка, която съществува в живота на всеки един от нас, са взаимоотношенията в едно семейство със съпруга или съпругата. Но колкото и да искаме, не е възможно да дадем някакви прекрасни рецепти, незабавно приложими съвети как да се постъпи във всяка ситуация, за да установим семейните си взаимоотношения.

Някога в миналото това е било възможно, но днес вече не работи. Днес от човек се иска да поправи преди всичко общото си отношение към живота, към себе си и към хората около него, отношението към света, в който живее. И едва тогава, след курса по интегрално образование, развитието на ново съзнание и възприятие на света, за излезлият от това нов човек ще е лесно да построи нова система от добри отношения. Така той ще направи живота си щастлив и ще се отърве от всички проблеми, които го съпътстват днес.

Нужно е да се създаде образователна система, която да формира бъдещия човек. И тогава, според степента на изменянето на човек, той ще започне да изгражда редовно правилни връзки с останалите, включително и съпружески отношения. Ето защо този въпрос се отнася не само до семейните двойки, но и до неженените хора. Тъй като те също се чувстват неуредени, не вместващи се в рамките на семейството.

Преди всичко, трябва да разберем, че разводът няма да реши всички проблеми, и че ние трябва да изградим изцяло нови отношения. Невъзможно е да продължим по обичайния начин и да се надяваме, че в новото семейство всичко ще се окаже различно. Можете да бъдете сигурни, че ще ги има същите проблеми.

Именно поради тази причина хората днес не искат да се женят, тъй като първоначално се приема, че този опит отново ще се окаже неуспешен. Това е като нещо естествено – защо тогава човек да се обрича на проблеми. Виждаме колко проблеми носи неуспешният брак, завършващ с развод – колко средства ни струва, здраве, време и нерви, разбити отношения с любимите хора.

И затова човек предварително избягва създаването на семейство. Тази тенденция е навсякъде, във всички страни – навсякъде се формира една и съща картина. Следователно, преди изграждането на новия човек е невъзможно да се говори за създаване на брачна връзка.

Някога е било възможно отношенията да бъдат поправени с помощта на психологически беседи, определена настройка. Егоизмът на човек още не е бил толкова голям, колкото е днес, когато той не се съгласява на никакви отстъпки. И човек не е виновен в нищо, той просто не може да се съгласи.

Ние сме се развили до такова състояние, че човек иска цял живот да си остане дете и абсолютно свободен човек, на когото всичко е позволено. Той не желае да бъде обвързан с никакви задължения или да се ограничава в нещо. Той очаква съпругата му да бъде като майка, която му прощава всичко и нищо не иска, а го обкръжава с море от любов, без значение как се държи.

Обикновено такова поведение е свойствено за мъжа. Въпреки че жените също измениха своето отношение към брака и дори ако имат деца, не се страхуват да си сменят съпруга или дори да останат сами.

Това е чудесно явление, но днес една жена с дете може по-бързо и по-лесно да създаде ново семейство, отколкото жената без деца. Мъжете не гледат на чуждото дете като на пречка за брак. Изненадващо, че той не бърза да създаде свои деца, а и не иска да има, но е готов да се ожени за жена с дете. Той не вижда в това никаква пречка. Това явление е много изразено в наши дни.

По мое време жена, останала с дете след развода, напротив, беше много трудно да се ожени. Това означава, че има няколко явления, които трябва да вземем под внимание, които са необичайно характерни за нашето време.

От 31-а беседа за новия живот, 18.07.2012

[83898]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→